РЕШЕНИЕ
№…….
гр. Враца, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
13.04.2021г. /тринадесети април две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №18 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК, във вр.
чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция по горите гр.Берковица против РЕШЕНИЕ №260078/26.11.2020г., постановено
по АНД №941/2020г. на Районен
съд Враца, с което е отменено НП №642/09.09.2020г., издадено от касатора. С касационната жалба се развиват съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение и се прави искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което
да се потвърди наказателното постановление на РДГ-Берковица, като правилно
и законосъобразно.
В с.з. касаторът се представлява от ю.к.Гаврилова,
която поддържа касационната жалба и моли
за отмяна на решението по изложени в нея съображения.
Ответникът – П.В.Т., чрез представен
писмен отговор от процесуалния му представител адв. С.Г. оспорва касационната
жалба, като неоснователна и моли за решение, с което да се потвърди решението
на РС, като правилно и законосъобразно по изложени в отговора съображения.
Претендират се разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, съгласно представен списък.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението
намира за неправилно, за което се навеждат
доводи по същество на спора.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение
№260078/26.11.2020г., постановено по АНД №941/2020г. на Районен съд Враца, с което е отменено, като
незаконосъобразно НП №642/09.09.2020г. на Директора на РДГ-Берковица,с което на П.В.Т. *** на основание чл.86, ал.2,т.1 от
ЗЛОД е наложена глоба в размер на 600/шестстотин/ лева, на основание чл.94,
ал.1 ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години и на основание
чл.95, ал.1 ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението
–един брой фазан и вещите послужили за извършване на нарушението-един брой
ловна пушка надцевка „ТОЗ“ кал.12 мм №25058. В оспореното решение е прието, че НП не отговаря
на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като не съдържа всички необходими
реквизити, посочени в разпоредба и по конкретно датата на нарушението, което е
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
НП. По съществото на спора е прието, че
от събраните доказателства писмени и гласни не е установено по безспорен и
категоричен начин описаното нарушение в акта и НП, за което са изложени мотиви.
Настоящата касационна инстанция не споделя изцяло изводите на въззивния съд за
отмяна на НП, но като краен резултат решението е правилно и следва да остане в
сила.
Извода на въззивния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл.57 ЗАНН, относно непосочване на датата на нарушението в НП се споделя от настоящия
касационен състав. Датата на извършване на административното нарушение е
задължителен реквизит, както на АУАН /чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и на
наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. С оглед санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган
е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочване на
точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено
значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и
предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде
отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Освен това,
датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент
на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Касае се за съществен реквизит
на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на
защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически
състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от
данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните
постановления. Следователно, липсата на дата в
съдържанието на наказателното постановление е съществено процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, както е
приел и РС.
С оглед на горното и възраженията на
кастора в тази насока са неоснователни, като не може да се приеме че се касае
за техническа грешка в каквато насока се
прави възражение.
По отношение на извода на РС, че не
са ангажирани доказателства за правомощията на зам.директора на РДГ-Берковица,
издател на наказ.постановление същия е неправилен. След като НП е издадено от
зам.директора на РДГ и съдът е имал съмнение относно компетентността му е
следвало да изисква доказателства за това. Още повече, че в настоящото производство
е представена заповед № К-1132/02.09.2020г. на изпълнителния директор и от същата
се установява, че зам.директора е замествал директора към датата на издаване на
НП и е имал правомощия да издава НП.
Не се
споделят и изводите на въззивния съд по съществото на спора, че
нарушението не е установено и
доказано от събраните
доказателствата. Въпреки това съдът намира, че не следва да се произнася
и да обсъжда изводите по съществото на спора, с оглед допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП и посочено по-горе. В тази насока не
следва да се обсъждат и възраженията на касатора.
При осъществения контрол по реда на чл.218,
ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния и процесуалния закон,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, като краен
резултат и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 300/лева/, съгласно представен списък, като от
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.14/ е видно, че
договореното възнаграждение в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение е
заплатено в брой при подписване на
договора.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен
съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №260078/26.11.2020г., постановено
по АНД №941/2020г. на Районен съд
-Враца.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица да заплати
на П.В.Т. *** разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.