№ 93
гр. Асеновград , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100983 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от В. Й. Ч., с която твърди, че с ответника П. Ж. П. са живели на
семейни начела /във фактическо съжителство от м.октомври 2018 г. до м.септември 2020 г.
на различни адреси/. Тъй като ответника бил агресивен, избухлив тя решила да прекъснат
отношенията им, но той не бил съгласен с това. След раздялата им П. многократно е
притеснявал молителката по телефона, на работното и място, като и упражнявал психически
и физически тормоз, следял я с колата. На 15.05.2021 г. ответника посетил работното място
на молителката, попитал я дали има приятел и за къде е приготвила пътната чанта, а след
влизане на приятеля и в магазина, той се нахвърлил срещу него и го ударил, обиждал
всички, заплашвал ги, тогава тя и майка и ги разтървали и поискали съдействие, като се
обадили на тел.112. На место пристигнали служители на полицията, след малко П. се
върнал на место и започнал да се извинява и да я моли да не пуска молба за ограничителна
заповед. Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си, както и за живота и
здравето на родителите си. Ето защо молят да бъде издадена заповед за незабавна защита.
Ангажира доказателства.
Ответникът П. Ж. П. оспорва молбата изцяло, като твърди, че изложените в молбата
твърдения не отговорят на истината. Твърди, че страните са били „гаджета“, оспорва
твърдението на молителката, че двамата са живели на семейни начела, като че са живели в
дома на сестра му – като твърди, че тя няма жилище.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от пострадалото лице в
предвидения от закона едномесечен срок. С нея е представена декларации по чл. 9, ал.3 от
ЗЗСДН от молителката за извършеното насилие. Същата има особена доказателствена сила,
посочена в чл. 13, ал.3 от същия закон, съгласно който съдът издава заповед за защита само
на основание на тази декларация, при липсата на други доказателства.
От показанията на свидетелите А. и С.Ч., (съответно майка и сестра на молителката,
първата очевидец на случилото се) се установява, че П. е В. са били приятели - гаджета,
ходила са си на гости. В. е ходила на гости в Англия при П. – когато той е работил там през
2018 г. На 15.05.2021 г. той е влезнал в магазина, в които работи В., след което пред
магазина ударил приятеля и Д.. Двамата са живяли в апартамента на сестрата на П. в
Пловдив, докато той е довършвал ремонта по неговия апартамент, ходили са в дома на баща
му, в дома на свидетелката – на гости.
От показанията на свидетелите Г.Я. и Р.К. – близък и приятел на П. се установява, че
П. и В. са били приятели. Свид.Янков притежава апартамент в Пловдив, в които през
седмицата живеят с детето и съпругата му (която е сестра на П.), а събота и неделя ходят в
село Леново. П. и В. не са живели в апартамента му в гр. Пловдив, ходили са там на гости,
но не се нощували там. Вещи на В. в апартамент на свидетеля не са оставяли. От години П.
не е живял в Нова Загора, там живеят баба му и баща му – където отново двамата са ходили
на гости, двамата никога не са живели на семейни начела.
В тежест на молителката е да установи чрез пълно и пряко доказване, че на 15.05.2021
г. ответникът действително е извършил описаните в молбата й действия – спрямо нея, които
по принцип биха могли да се квалифицират като домашно насилие. Такива доказателства,
обаче не се събраха. Установи се, че страните са били приятели, имали са интимна връзка,
ходила са си на гости, поради което е допустимо приложението на разпоредбите на ЗЗДН.
Спорно е твърдението на молителката, че са живели на семейни начела в едно жилище,
намиращо се в гр. Пловдив. Доскоро отношенията им били нормални, но от ноември 2020 г.
двамата са се разделили. Действително след това отношенията им са влошили и често са се
карали, събирали и разделяли, без в настоящото производство да се установи причината за
това. Възникналите проблеми, обаче, не биха могли да се решат по реда на този закон. Ето
защо и след като не се установи, че на посочената в молбата дата ответникът П.П. е
упражнил психическо и физическо насилие над В.Ч., че я: удрял, обиждал, заплашвал - то
подадената молба за защита от домашно насилие е неоснователна и следва да бъде
постановен отказ за издаване на заповед за защита.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лева по сметка на Районен съд - Асеновград.
А при този изход на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, следва молителката да бъде
2
осъдена да заплита на ответника направените разноски в производството в размер на 500
лева, за заплатен адвокатски хонорар - за което са представени доказателства.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Й. Ч., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Александър
ІІ“ № 12, против П. Ж. П., ЕГН ********** от гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.“Хан Крум“
№ 73, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено на 15.05.2021 г. в
град Асеновград, и изразяващо се в нанасяне на удари, обиди, закани и заплахи.
ОСЪЖДА В. Й. Ч., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Александър ІІ“ № 12, да
заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 25 лева
(двадесет и пет).
ОСЪЖДА В. Й. Ч., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Александър ІІ“ № 12, да
заплати на П. Ж. П., ЕГН ********** от гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.“Хан Крум“ № 73,
сумата 500 лева (петстотин) разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3