Решение по дело №1069/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4116                      30.11.2018 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Елена Лянгова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1069 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .

Производството по делото е образувано по искова молба от ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***М. Д. и Н. С. против ответник Н.Т.Д., чрез юрк. Е.Т..

Твърди се, че на 17.11.2015 г. между „Микро Кредит" АД и Н.Т.Д. е сключен договор за заем CrediHome+ № ***, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 1500,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделимите полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки договора за заем заемополучателят бил удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1762,80 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договорът за заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбирайки и приемайки клаузите на договора и Общите условия, както и че е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, заемополучателят се бил задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която е в размер на 262,80 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 146,90 лева, като първата погасителна вноска била платима на 30.12.2015г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1762,80 лева.

Твърди се, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 17.11.2015 г. между „Микро Кредит" АД и Н.Т.Д. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ ***, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 158,40 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 13,20 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.12.2015 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 99,00 лева, платими считано от 30.12.2015 г., или обща сума за застрахователна премия -1188,00 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

На длъжника била начислена лихва за забава, както следва:  по договор за заем: 40,28 лв. за периода от 31.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-13.10.2017г.; по договор за допълнителни услуги: 30,76лв. за периода от 31.08.2016 г до датата на подаване на заявлението в съда- 13.10.2017г. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 30.11.2016 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Заемополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 2072,80 лв., с която били погасени, както следва: 948,38 лв. - главница, 226,82лв. - договорна лихва, 105,60 лв. - допълнителни услуги, 792,00 лв. - застрахователна премия.

На 9.12.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Н.Т.Д., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № *** и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № *** и двата от дата 17.11.2015 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Алтернативно се представя, като доказателство към настоящата искова молба - уведомлениетза извършената цесия с № ***, изхождащо и подписано от „Агенция за събиране на вземания" АД, в качеството му на пълномощник на цедента. Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания" АД изрично била упълномощена от името на цедента да уведоми по законоустановения ред всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на дружестото - цесионер, за сключения на 16.01.2015 г. Рамков договор за цесия.

В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания"АД бил възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. №16257/2017г. и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.

Иска се да се признае за установено по отношение на Н.Т.Д., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по заповед № *** по ч.гр.д. № 16257/2017г. на РС – Пловдив както следва:

главница по договор за заем с Микро Кредит АД от 17.11.2015г. в размер на 551,62 лв.;

сумата от 35,98 лв. за периода от 30.08.2016г. до 30.11.2016 г., която представлява договорна лихва;

 сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 52,80 лв., за периода от 26.08.2016 г. до 30.11.2016 г.,

Застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: 396,00 лв. за периода от 26.08.2016 г. до 30.11.2016 г.,

лихва за забава по договор за заем в размер на сумата от 40,28 лв. за периода от 31.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 13.10.2017г.,

лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на сумата от 30,76 лв. за периода от 31.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2017г.

ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 13.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по заповедното производство в размер на сумата от 75 лева.

или сума в общ размер от 1 107.44 лева

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответника Н.Т.Д. чрез особен представител – адв. В.Т. оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че главницата е в размер на сумата от 1004.80 лева, а не както се твърди, че е 1500 лв. Иска се отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С договор за заем CrediHome № *** ищецът е предоставил кредит на ответника в размер на сумата от 1 500 лева, които се разпределят както следва – сумата от 420.20 лв за рефинансиране на старо задължение по заем № ***, еднократна такса 75.00 лв и чиста получена сума в размер на 1004.80 лв. Следователно, главницата по заема е размер на 1 500 лева както се твърди от ищеца, тъй като рефинансирането по същество представлява прихващане задължението на заемодателя с вземането му по стар дълг към заемополучателя. Това прихващане е валидно и законно, респ. има реален ефект поради което и не може да се отрече, че ответника е получил 1004.80 лв, а не 1 500 лв. В тази връзка съгласието на ответника затова прихващане е ясно и недвусмислено обективирано, поради което и дори да е направено преди падеж същото е валидно. Падежът на старото задължение има отношение към принудителното прихващане, т.е ако падежът на стария дълг не е настъпил страната, която има вземане по него не може да прихване сумата със своето задължение, освен ако не е налице съгласие на другата страна – какъвто е настоящия случай.

Ответника е получил погасителен план, който е разбираем и ясен, има фиксиран падеж, обхванати са дължимите лихви.

На 17.11.2015г. ответника е сключил договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № *** по силата на който е получил „пакет преференциално обслужване“ с месечна вноска от 13.20 лв, застраховка защита пакет „премиум живот“ с месечна вноска в размер на 99 лв.

На 9.12.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между ищеца и „Микро Кредит" АД по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Н.Т.Д., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № *** и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № *** и двата от дата 17.11.2015 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

Цесията е валидно извършена, а дори и да не е същата не води до недействителност на договора за прехвърляне на вземането, последицата от нередовното уведомяване е че плащането по отношение на стария кредитор е противопоставимо на новия и има погасителен спрямо задължението ефект по делото обаче не се установява, че е имало плащане към стария кредитор. Напротив установява се, че на 31.07.2018г. има постъпило плащане от ответника към ищеца за сумата от 100 лева, а на 31.08.2018г. има постъпило плащане за сумата от 50 лв. Следователно, ответника е напълно наясно със извършената цесия и с това на кого трябва да плати.

Не се констатира наличието на неравноправни клаузи в Общите условия на цедента, нито пък нарушения на Закона за потребителския кредит за които съдът служебно да следи.

Видно от заключението на вещото лице К.И. неоспорено от страните, прието по делото като компетентно изготвено и безпристрастно се установява, че задълженията на ответника по договор за паричен заем от 17.11.2015г. възлизат на сумата от 587.60 лв / 551,62 лв. – главница и 35.98 лв. – остатък за погасяване на договорна лихва/, остатъкът на задължението по договора за допълнителните услуги от 17.11.2015г. е в размер на 448.80 лева, а лихвата за забава по главницата и допълнителните услуги възлиза на сумата от 111.93 лв. за периода от 31.08.2016г. – 13.10.2017г. или общото задължение към ищеца е в размер на сумата от 1148.33 лв., което надвишава общо претендираната от кредитора сума с 40,89 лв.

С молба от 01.10.2018г. ищецът заявява, че ответникът е погасил сумата от 150 лв веднъж на 31.07.2018г. сума в размер на 100 лв и втори път на 31.08.2017г. сума в размер на 50 лв., която сума видно от представената справка изготвена от Ж. У. ищецът е отнесъл за погасяване съобразно разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД към задължението за разноските за водене на производството при което общо дължимата сума от 1 107.44 продължава да бъде непогасена. Ето и защо съдът следва да признае за установено дължимостта на тази сума за която е издадена заповедта по чл. 410 ГПК както и следва да осъди ответника да заплати сумата от още 150 лв. разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство предвид посоченото в справката на л. 89 от делото, която изхожда от ищеца и предвид липсата на представен по делото списък за разноските за заповедното производство и настоящата инстанция.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***М. Д. и Н.С. чрез юрк. Е.Т. сумите по заповед № *** по ч.гр.д. № 16257/2017г. на РС – Пловдив както следва:

главница по договор за заем с Микро Кредит АД от 17.11.2015г. в размер на 551,62 лв.;

сумата от 35,98 лв. за периода от 30.08.2016г. до 30.11.2016 г., която представлява договорна лихва;

 сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 52,80 лв., за периода от 26.08.2016 г. до 30.11.2016 г.,

Застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: 396,00 лв. за периода от 26.08.2016 г. до 30.11.2016 г.,

лихва за забава по договор за заем в размер на сумата от 40,28 лв. за периода от 31.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 13.10.2017г.,

лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на сумата от 30,76 лв. за периода от 31.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2017г.

ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 13.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението или сума в общ размер от 1 107.44 лева;

ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***М. Д. и Н. С. чрез юрк. Е.Т. сумата от 150 лева разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                 

                                                                      СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ