№ 1182
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело №
20251000501197 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 49 от 27.02.2025г.,постановено по гр.д.№ 212 /2024г. по описа на ОС
Кюстендил О. е осъдена да заплати на Д. С. Д., действащ чрез своята майка и законен
представител Е. С. С. на основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 28
000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получени травматични увреждания-
счупване на лявата лакетна кост с луксация на главичката на лявата лъчева кост, получени
при падане на детска площадка, намираща се пред блок 5 в ж.к. „Дупница“, в гр. Дупница на
15.09.2023 г., както и сумата 714 /седемстотин и четиринадесет/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направените разходи във
връзка с проведеното лечение на получените травми, ведно със законната лихва върху
посочените главници (28 000 лв. и 714 лв.), считано от 15.09.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Искът за заплащане на обезщетение на неимуществените вреди е отхвърлен до пълния
му предявен размер от 32 000лв.
Против така постановено решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба
от О. с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли
исковете изцяло. Излагат се доводи, че решението в атакуваната му част е необосновано,
като съдът неправилно възприел фактическата обстановка и я тълкувал превратно.
1
Въззивникът счита, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл.49 от ЗЗД ,
като по- конкретно се поддържа, че не е налице причинна връзка между увреждането и
поведението на служителите на ответната община.
Липсвало произнасяне по направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване от страна на майката на малолетния ищец, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да не оставя без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за неговото
физическо развитие като това представлявало нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се,
че е налице принос на майката за настъпване на увреждането.
На следващо място са направени оплаквания за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД
като присъденото обезщетение било силно завишено с оглед претърпяното увреждане.
Развити са подробни доводи в подкрепа на това становище. С оглед постановения
неправилен съдебен акт, неправилно било и осъждането на ответната страна да понесе
разноските в процеса.
Ищецът, действащ чрез своята майка и законен представител е подал отговор на
въззивната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се излагат твърдения,че на 15.09.2023г. в гр.Дупница при игра на
детска площадка пред блок 5 в ж.к.“Дупница“ малолетният Д. С. Д. пострадал като счупил
лявата си ръка. Счупването се получило след падане на детето в резултат от заплитане в
изпокъсаните въжета на въжена пирамида и спъване в метален обтегач, който стърчал от
пода на площадката. Посочва се, че детската площадка е била в изключително лошо
състояние. Това се отнасяло както до съоръженията, така и до настилката, която била
изровена и с ръбове. Освен това самата конфигурация, конструкцията и материалите, от
които била изградена площадката били в противоречие с двигателните възможности на
децата.
Веднага след падането детето изпитало силна болка, която се усилвала докато неговата
майка го водела към ЦСМП. След преглед и рентгенова снимка било установено, че
получената фрактура е сложна и ще наложи оперативна интервенция. Пациентът бил
насочен към болница „ Пирогов“ в гр.София, където била извършена операция на
18.09.2023г. поради високата натовареност на болницата. Операцията протекла при пълна
упойка като в областта на китката бил поставен еластичен титаниев пирон. Наложило се да
бъде направен допълнителен разрез на предмишницата, тъй като костта се била оплела в
мускулите. Поради наличието на отворена рана не била поставена външна имобилизация, а
само превръзка.
По време на болничния престой детето не можело да се обслужва и майката била
непрекъснато до него като придружител. След 19.09.2023г. лечението продължило в
2
домашни условия, като се наложило да бъде посетена болницата на 26.09.2023г. за превръзка
и и на 03.10.2023г. за сваляне на конците.
Д. изпитвал силни болки , които се провокирали от движение. Поради това трябвало
непрекъснато да внимава да не се подпре на счупената ръка или не се блъсне в предмет.
Особено тежко били нощем, когато тялото заема различни положения, които предизвиквали
болка.
Когато детето тръгнало на училище – на 10.10.2023г. му била забранена всякаква
физическа активност, включително участие в часовете по физическо възпитание и бил
принуден да гледа другарчетата си отстрани. Освен това ставал обект на подигравки от
страна на част от децата, което се отразило силно негативно на и без това крехкото му
емоционално състояние.
Д. плачел без причина, изпитвал необоснован страх и тревожност, записвал трудно. За
преодоляване на настъпилите психически травми се наложила консултация с психиатър,
както и проследяване на емоционалното и психическото му състояние. Започната
рехабилитация била затруднена поради факта, че титаниевият пирон все още не бил изваден
/ към момента на подаване на исковата молба/. За учебната 2023/2024г. Д. имал натрупани
200 отсъствия по здравословни причини и дори само още едно отсъствие можело да стане
причина за изпращането ме на изпити по всички предмети.
Излагат се доводи, че причина за получената тежка травма от малолетното дете е
лошото стопанисване на детската площадка от О., която не извършавала дори елементарна
поддръжка на съоръженията в нея и поради това същите не били безопасни. Имало
натрупване на повреди и неизправности, износване на настилката, износване и разкъсване
на въжетата, като и на всички елементи на площадката. Това поведение на длъжностните
лица от общината представлявало нарушение на нормите на чл.18,ал.2 и ал.3, чл.37,ал.2,
чл.64,ал.2 и чл.66 от Наредба №1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройство и
безопасност на площадките за игра, поддържането и контрола им на подходите към тях и
на съоръженията и елементите им. Травмата настъпила след заплитане на детето в
изпокъсаните въжета на едно от съоръженията на детската площадка- въжена пирамида и
спъване в необезопасен метален крепежен елемент на същото съоръжение- обтегач на
въжено съоръжение, чиито метални части с ръбове и болтове стърчали от настилката на
площадката. Освен това падането на детето станало върху налична изпъкналост от
наставяне на компрометирана вече настилка.
Претендира се заплащане на обезщетение за претърпените от малолетния ищец
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 32 000лв., както и сумата от 714 лв.
имуществени вреди, представляваща заплатени медицински консумативи и престой в
болнично заведение. Иска се присъждане и на законна лихва върху главниците, считано от
датата на увреждането до окончателното им изплащане.
С подадения отговор на исковата молба О. е оспорила предявения иск. Поддържа се,
че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се посочва,че мястото на
3
настъпване на деликта нее конкретизирано, тъй като около бл.5 в ж.к.“Дупница“ имало две
детски площадки . Освен това всяка от тях била въведена в експлоатация след Доклад за
безопасност и извършена Оценка на риска.
На следващо място се твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между
твърдяното бездействие на О., като собственик на съоръженията относно поддържането им
в изправност и настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди поради
настъпилия инцидент - падане на ищеца и счупване на ръката. Счита, че причината за
падането е невниманието на малолетния ищец при игра.
В условие на евентуалност, ако се приеме за доказано наличието на причинно -
следствена връзка между настъпилия инцидент и твърдяното бездействие на О., е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се поддържа, че
ищецът сам е допринесъл за настъпването на инцидента. Съпричиняването се изразявало в
неупражнен надзор от страна на майката на ищеца / тъй като последният е малолетен /.
Този аргумент страната извлича от изложеното в исковата молба твърдение, че площадката е
била в лошо състояние,но въпреки това майката допуснала детето да играе на нея.
За установяване н твърденията си ищецът е представил като доказателства по делото
две епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД гр. София, етапни епикризи от
28.09.2023 г., от 12.10.2023 г. издадени от д-р И. И. и амбулаторни листове от 05.10.2023 г.,
12.10.2023 г., издадени от същия специалист.
В първата епикриза е посочено,че в периода от 16.09.2023 г. до 19.09.2023 г. ищецът е
постъпил за лечение в болницата, поради съчетано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост, закрито. Била е извършена операция: открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, радиус и улна. От втората епикриза, издадена от същата болница се
установява, че в периода от 30.05.2024 г. до 04.06.2024 г. ищецът отново е бил на лечение във
връзка с последици от счупване на горен крайник като е било извършено отстраняване на
титаниевия пирон. В тази епикриза е вписана препоръка „Без спорт 3 седмици“.
Представени са също фактури № **********/19.09.2023 г. и № **********/19.09.2023
г., за извършените разходи. Към всяка от тях е прикрепена касова бележка. От същите е
видно, че за лечението на ищеца са заплатени съответно 624 лв. за закупуване на еластичен
титаниев пирон и 90 лв. за престои в отделението по детска ортопедия и травматология.
Нито фактурите, нито касовите бележка са оспорени.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена
от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология.
От заключението по същата става ясно, че ищецът е претърпял травматично увреждане
на лявата ръка- счупване на лявата лакетна кост с луксация на главичката на лявата лъчева
кост. Посочено е, че механизмът на причиняване на травмата е удар на ръката в твърд
предмет и травмата би могла да бъде получена попосочения от ищеца начин.
Специалистът посочва, че срокът за пълно възстановяване при деца на тези травми е
от 8 месеца до 1 година, като при всеки пациент това е строго индивидуално. Вещото лице
4
не е извършило преглед на пациента и поради това не се ангажира с мнение за степента на
възстановяване към момента на изготвяне на експертизата.
Записано е, че при получаване на самото счупване до поставяне на имобилизация,
оперативното лечение и няколко седмици след това интензитета на болките е бил доста
силен. През този период той е имал нужда от придружител, който да го обслужва при
ежедневните му битови и хигиенни нужди. Болки са търпени при рехабилитацията.
Интензитетът на болките намалял след около два месеца.
В съдебно заседание, проведено на 19.11.2024г. вещото лице е заявило, че е извършило
преглед на пациента след като е депозирало заключението. Констатиран е бил оток в
оперираната предмишница и двете съседни стави- лакътната и гръдната . имало слаби болки
при пипане и ротация. Имало болезнени ограничени движение в двете стави. Обемът на
движение бил 80-90% , като се очаквало той да стигне до 100%.
Допусната е и съдебно- психологичната експертиза, която е извършена от вещото
лице С. М.. От същата се установява, че в резултат на инцидента претърпян на 15.09.2023 г.
малолетният ищец е преживял стрес, който е резултирал като страх за активно участие в
игрите и самоизолация, както и в създаване на вредна зависимост от електронни устройства,
която от своя страна влияела на концентрацията и устойчивостта на вниманието по
отношение на учебния материал. Необходимостта да бъде обслужван от майката през този
период довела до регрес в автономността на детето и забавяне на процеса на съзряване
адекватно на възрастта. Обективно се наблюдавало повишено безпокойство и тревожност,
нарушения на съня, нарушения в емоционално оценъчните функции на личността особено
интензивни в първите осем месеца след преживяната травма.
Експертът посочва, че описаните симптоми са нормалпсихологични и не
представляват същинска психична болест. Същите могат да бъда квалифицирани като
реакция на стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност, които
влияят върху социалния резонанс и емоционално волевите функции на ищеца.
Макар да не формулиран изрично, следва извода, че преживяванията във връзка с
травмата са довели до промяна в базисните параметри на жизнения му стил, разстройство в
адаптацията и налична и към момента на психологическото изследване тревожност,
влияещи на целеполагането, плануване на бъдещето и страх за възможността му да бъде
интегриран сред съучениците му.
При разпита в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че зависимостта от
телефона не е сериозна.
Въззивният съд намира, че приетите експертизи са компетентно и безпристрастно
дадени и следва да бъдат ценени при формиране на изводите на съда.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства – показанията на
свидетелите С. К. С., Ж. Й. С. , Д. В. Ц. и М. Н. К..
Свидетелката С. С., която е баба на ищеца, разказва, че в деня на инцидента -
5
15.09.2023 г. Д. и майка му излезли навън и детето си играело с други деца на детската
площадка пред блока. Свидетелката била в апартамента, в който живеят тримата, когато
чула, че детето изпищяло. Поглеждайки през прозореца, видяла, че Д. е паднал на земята, а
майка му с още две жени се опитват да го вдигнат. Изтичала до площадката и забелязала, че
ръчичката му е счупена. Завели детето в Спешния център в гр. Дупница, където му
направили снимка като през цялото време то пищяло. След като установили, че трябва да му
се извърши операция, го насочили към болница „Пирогов“. В болницата му направили му
операцията под пълна упойка и му сложили титаниев пирон. След операцията, през целия
престой в болницата, детето не спяло, търпяло адски болки, а след изписването му, било
непрекъснато в тревожно състояние. Това наложило да бъде потърсена помощта на
психиатър и известно време внукът й бил на успокоителни лекарства. Свидетелката сочи, че
детето страняло от приятелчетата си, тъй като не можело да играе с тях. Поради получената
травма и необходимостта от лечение натрупало 200 отсъствия и трябвало да навакса
материала, като за това ползвали учители. И към настоящия момент Д. продължавал да пази
ръката и не смее да я натоварва. Свидетелката твърди,че пирамидата, която се намира на
детската площадка не се поддържа, към момента на получаване на травмата, и към датата на
разпита имало изпокъсани въжета, а цялата площадка била на дупки.
Свидетелката Ж. С. е очевидец на инцидента. Тя посочва, че е седяла на пейка с
други майки, а децата им си играели на площадката. Майката на Д. също била на
площадката, но била на друга пейка. На площадката имало пирамида,направена от тел и
като въжета, които били изпокъсани,стърчели навсякъде и била счупена. Майката на Д. го
извикала и детето искало да прескочи желязото на пирамидата, при което се спънало,
натиснало ръката си на площадката. Имало настилка , но тя била изпокъсана, самата
площадка не била ремонтирана. Свидетелката посочва,че е била свидетел и на друг
инцидент, при който друго дете паднало и си счупило крака. Когато майката на Д. го
извикала и той тръгнала към нея, прескачайки желязото на пирамидата и се заплел в
изпокъсани въжета. Спънал се и паднал, при което натиснал ръката си върху площадката и я
счупил. Започнал да пищи, че много го боли. Свидетелката сочи, че тя и свидетелката Ц.
придружили детето и неговата майка до Бърза помощ. По време на прегледа Д. търпял
много силни болки, получил оток и вдигнал температура. След това го изпратили за
операция в Пирогов. След изписването свидетелката видяла детето, което било бледо,
страхливо и изплашено да излезе на площадката, пазел си ръката. Към момента на разпита
заявява,че според нея, Д. се чувства добре.
Свидетелката Д. Ц. също е свидетел на падането. Тя заявява,че познава Д. и Е., тъй
като живеят наблизо. На 15.09.2023г. били излезли с децата си на по[1]- голямата площадка,
като всяка вечер. Майките си говорели, а децата тичали. Майката на Д. го извикала, за да се
приберат. Свидетелката била с гръб към мястото на инцидента, обърнала се и видяла, че
детето било паднало на ръчичките си. Започнало да плаче, а лявата му ръчичка се била
изкривила. Решили да отидат в Бърза помощ, като през цялото време – по пътя и при
прегледите детето плачело от болка и от страх. След като му направили снимка, лекарите
6
решили да го изпратят в София. Дошъл роднина с кола, който закарал детето и майка му до
там.
Свидетелката описва площадката, на която детето е играело. Посочва, че тя е голяма,
самото съоръжение, около което децата играят било счупено, а настилката на площадката на
места била изровена.
Свидетелката М. К. работи в ответната община и е член на комисия, контролираща
изправността на детските площадки. Същата посочва, че през 2023г. е бил извършаван оглед
на площадката, където е станал инцидента, но няма спомен да са открити нередности по нея.
Резултатите били отразени в протокол, който бил съгласуван с всички членове на комисията.
Описва съоръженията на въпросната площадка, като поддържа,че към момента на
извършване на проверката пирамидата, която се намира на същата не е била повредена.
Проверки се правили всяка година в периода март.април месец.
Свидетелката твърди, че в общинската администрация няма входиран сигнал за
настъпил друг инцидент на тази площадка. Въпросният случай бил единственият инцидент
за всички детски площадка на територията на гр.Дупница. за конкретният случай
свидетелката научила от входиран сигнал и заради него свикали комисия и разгледали
всички протоколи , становища и др.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като тези на свидетелката
С. С. преценява по реда на чл. 172 от ГПК. Всички показания са безпротиворечиви и ясни и
отразяват преките впечатления на всеки един от свидетелите от случая. Предвид на това
съдът приема същите за достоверни.
Настоящият състав счита,че твърденията на свидетелката К., че към момента на
извършената от комисията на общината проверка не е имало не са били констатирани
повреди не противоречат на останалите гласни доказателства по делото, тъй като те
отразяват нейните впечатления към времеви момент, който предхожда този на настъпване
на инцидента.
В подкрепа на направеното от ответната страна оспорване на изложеното в исковата
молба, че детската площадка е била изградена при несъобразяване с движенията на децата и
техните двигателни и координационни възможности е представен Доклад за безопасност о
след инсталационна инспекция на площадки за игра, разположени на открито , както и
Оценка и Сертификат за контрол на нова площадка от 2015г. Доколкото обаче по делото не
беше установено, че тези документи касаят именно процесната площадка и като се има
предвид датата, на която са съставени тези документи, то не може да е приеме, че те доказват
безопасност на площадката към датата на получаване на травмата.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
С оглед на така събрания доказателствен материал въззивният съд намира от правна
страна следното:
За да бъде уважена претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат
налице следните предпоставки: противоправно действие или бездействие от страна на лице,
7
на което е възложено извършване на някаква работа от страна на ответника, причиняване на
вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка
между противоправното поведение /действие или бездействие/ и вредоносния резултат.
От описаните по-горе доказателства безспорно се установи, че на 15.09.2023г. ищецът
е претърпял инцидент,в резултат на който е получил счупване на лявата лакетна кост с
луксация на главичката на лявата лъчева кост. От събраните гласни доказателства става
ясно, че това е станало след като детето се е оплело в скъсани въжета на съоръжение за
игра, намиращо се на детска площадка в кв.“Дупница“, гр.Дупница и спъване в издадена
метална част от същото съоръжение. Състоянието на малолетният Д. Д. след травмата е
било такова, че се е наложило да бъде извършена оперативна интервенция в гр.София, при
която му е поставен титаниев пирон, отстранен осем месеца по-късно.
От събраните доказателства се установи, че травмата е причинила на ищеца силни
физически болки, значителни неудобства при възстановяването му, попречила е на учебния
процес на детето и му е причинила и психически страдания.
Съдът счита, че по делото е налице и следващият елемент от фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД, а именно - противоправно действие или бездействие на служители на
ответника.
По делото не се спори, че детската площадка, на която е настъпил процесният
инцидент, е общинска собственост. Съгласно Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и
реда за устройството и безопасността на площадките за игра, обществено достъпните
площадки за игра, разположени на открито и на закрито, могат да се ползват само ако
съответстват на изискванията за устройство и безопасност. В ал.2 на същия текст е
предвидено, че поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към тях и на
съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.
Съгласно чл.11,ал.1 от ЗОбС имотите и вещите общинска собственост се управляват в
интерес на население съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин.
Наличието на неотговаряща на законовите изисквания детска площадка в населеното място,
част от ответната община , обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е
възложил да поддържат площадката във вид, който да отговаря на изискванията за
безопасност, не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин да извършат
своевременно необходимите действия, за да може площадката и съоръженията, които се
намират на нея да не представляват опасност за децата, които я ползват за игра.
Следователно е налице противоправно бездействие на служителите, които отговарят за
поддръжката на детските площадки, намиращи се на територията на общината. Вината се
предполага и ако ответникът поддържа, че няма такава, то е длъжен да установи фактите,
които я изключват. По настоящото дело не са ангажирани доказателства, от които да може
да се направи такъв извод.
Предвид на така установеното по делото, са налице предпоставките на закона за
ангажиране на отговорността на О. на посоченото правно основание - чл.49, вр.45 от ЗЗД.
8
При това положение следва да бъде извършена преценка какъв е справедливият
размер на обезщетението, което адекватно ще репарира претъпените вреди.
В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК / например решение № 93/23.06.2011г.
по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС,
II т.о и решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от
27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г.о. и др./ се приема, че според законовия
критерий за справедливост обезщетението се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания - продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие. Освен това са дадени разяснения , че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Настоящият състав
споделя това становище и счита, че следва да обсъди конкретните проявления на
неимуществените вреди, претъпени от ищеца.
В случая е налице травма, която причинила на малолетния ищец болки и
страдания в продължителен период от време. Макар силните болки да са отшумели за
около два месеца, от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при
извършения след повече от една година след инцидента личен преглед е установено наличие
на оток в оперираната предмишница и двете съседни стави- лакътната и гръдната . Имало
също слаби болки при пипане и ротация, както и болезнени ограничени движение в двете
стави. Освен това в продължение на месеци детето е било ограничено в движението, не е
трябвало да упражнява спортни дейности, което го е отделило от другарчетата му и е довело
до частична изолация. Страхът от нова травма предизвикал и самоограничение в
движението.Като последица от преживяната травма е констатираното от вещото лице-
психолог наличие на емоционална тревожност и разстройство в адаптацията.
В хода на процеса е извършена втора операция за изваждане на остеосинтезата,
което е довело до допълнителни болки и страдания, както и до ограничения от битово и
социално естество.
Съдът намира, че всичко това сочи на претърпени физически и психически болки и
страдания в период, който надвишава обичайното време на преодоляване на последиците от
такъв вид увреждане. Освен това става въпрос за дете, чието психика е все още крехка,
социалните и емоционални умения за справяне с такъв проблем все още не са добре
9
развити и това прави трудностите в тази насока значително по-големи. Поради това
обезщетение в размер на 28 000 лв. справедливо ще репарира претърпените от малолетния
ищец вреди.
При определянето на същото съдът взема предвид и икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането, която включва икономическият растеж, , стандартът
на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на
населението. В случая минималната работна заплата за страната е била в размер на 780лв, а
средната такава – в размер на 2000лв., т.е обезщетението се измерва с почти 36
минимални заплати , но само с 14 средни такива за конкретния период от време, докато
инфлацията за същата година 9,4%, като се е увеличила през периода на възстановяване.
Поради това така определеният размер на обезщетението няма да доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца.
Неоснователно е направеното от ответната община възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на майката на ищеца, което се изразявало в неизпълнение
на задължението да не оставя без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за неговото
физическо развитие. Съпричиняването представлява поведение на самия пострадал, с което
същият е допринесъл за увреждането. В случая майката на детето не се явява ищец по
делото и не се претендират вреди за самата нея. Поради това нейното поведение не може
да бъде повод за намаляване на дължимото на самото дете обезщетение.
Първоинстанционният съд е достигнал да същия извод, поради което решението в
тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на имуществените вреди: По делото са представени разходни
документи, от които се установява, че във връзка с лечението са направени разходи в размер
на 624 лв. за закупуване на еластичен титаниев пирон и 90 лв. за престои в отделението по
детска ортопедия и травматология. Доколкото вече беше направен извод за наличие на
останалите елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, то предявената претенция за
заплащане на имуществени вреди в общ размер на 714 лв. се явява основателна. Поради
това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и тази му част, както и в
частта, с която върху главниците се присъжда законна лихва, считано от датата на
увреждането. Последното следва от изричната разпоредба на чл. 84, ал.3 от ЗЗД съгласно
която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
С оглед изхода на делото Община Дупница следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл.38 от ЗАдв на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 27.02.2025г.,постановено по гр.д.№ 212 /2024г. по
описа на ОС Кюстендил.
ОСЪЖДА Община Дупница, БУЛСТАТ ********* да запрати на адв. И. Г. А. от АК-
Кюстендил адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11