№ 833
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора К. Люб. К.
като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100604125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от защитника на подс. Н., както и
въз основа на постъпила въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански
ищец В. срещу присъда на СРС, НО, 18-ти с-в от 16.06.2021 г. по НОХД 22115/2014 г., с
която подс. А. И. Н. е признат за виновен в това, че на 27.05.2007 г., в гр. София е причинил
средна телесна повреда на Е. П. В. – разстройство на здравето, временно опасно за живота –
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години. Със
същата присъда районният съд е отхвърли предявения срещу подсъдимия граждански иск за
заплащане на гражданския ищец на основание чл. 45 от ЗДД сумата от 45 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва – на основание чл. 86 от ЗДДС – от 27.05.2007 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата на защитника се твърди, че атакуваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения, като се иска
нейната отмяна и постановяването на нова оправдателна присъда спрямо подс. Н..
В жалбата на повереника се излагат съображения за несправедливост на
първоинстанционната присъда и неправилно отхвърляне на предявения граждански иск.
Иска се отмяна на приложението на разпоредбата на чл.66 от НК и уважаване на
гражданския иск в пълния му размер.
В проведено на 10.11.2021 г. разпоредително заседение въззивният съд е приел, че за
1
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица,
нито събирането на допълнителни писмени доказателства.
В хода по същество повереникът на частния обвинител и граждански иск – адв. Д. –
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли съдът да потвърди осъдителната
част на присъдата и при настъпила абсолютна давност и да не налага наказание на
подсъдимия. Иска от съда да уважи предявения граждански иск в пълния му размер ведно с
лихвите, като същевременно оспорва въззивната жалба, подадена от защитника на
подсъдимия.
Представителят на СГП моли съдът да остави жалбата на защитата без уважение и да
потвърди атакуваната присъда, като с оглед настъпилата абсолютна давност да не налага
наказание на подсъдимия. Касателно гражданския иск, предлага на съда да уважи същия.
Защитата на подсъдимия – адв. Г. в хода на съдебните прения моли съдът да отмени
първоинстанционната присъда в осъдителната й част поради изтекла абсолютна давност, а
по отношение на гражданския иск излага съображения за правилното му отхвърляне като
неоснователен от страна на районния съд.
В правото си на лична защита подс. Н. се присъединява към заявеното от защитника
си и не желае производството по делото да продължи. В правото си на последна дума моли
съдът да прекрати делото.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок от надлежно легитимирани страни
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Към
датата на проведеното по настоящото дело пред въззивната съдебна инстанция съдебно
заседание по съществото на делото, а именно към 05.07.2022 г., е изтекла абсолютната
давност за преследване на престъплението, за което подсъдимият Н. е бил предадени на съд
и във връзка, с което са депозирани и жалбите пред въззивния съд. С оглед позоваването на
настъпила абсолютна давност и изричното искане от страна и на подсъдимия производство
по делото да бъде прекратено, въззивният съд няма да обсъжда атакувания съдебен акт по
същество.
Деянието съгласно внесения обвинителен акт е извършено на 27.05.2007 г. за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до шест години. От своя страна разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от
НК гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на 10 години от извършване на деянието. На следващо място – съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят
е предвидил „лишаване от свобода“ до шест години, абсолютната давност е 15 години, като
последната в случая е изтекла на 27.05.22 г., както правилно отбелязват страните.
Доколкото са налице изрични искания от страна подсъдимия Н. по смисъла на чл.
24, ал. 2 от НПК, то наказателното производство подлежи на прекратяване. Предвид факта,
че това обстоятелство се установява на фаза на въззивно производство, то съответно съдът е
длъжен с решение да се произнесе по този въпрос, като отмени първоинстанционната
присъда и прекрати наказателното производство в неговата същинска част. Поради
гореизложеното въззивният съд няма да установява фактически положения, нито да навлиза
в изследване на доводите, изложени във въззивните жалби, нито да извършва въззивна
проверка на атакувания първоинстанционен акт. Съгласно Тълкувателно решение 1/2013 г.
на ОСНК на ВКС въззивният съд следва да се произнесе по предявения и приет за
2
разглеждане граждански иск дори при настъпването на някое от основанията, визирани в
чл. 24, ал. 1, т. 2-4 от НПК вр. чл. 79 от НК. В процесния случай първоинстанционният
съдебен състав правилно е отхвърлил приетия граждански иск като неоснователен поради
погасяването му по давност. Безспорно 5-годишният давностен срок е започнал да тече от
момента на предявяване на разследването – 21.06.2010 г.., като от значение в случая е
обстоятелството, че при първото разглеждане на делото, районният съд не е приел за
съвместно разглеждане гражданската претенция за обезвреда. Това решение на съда не
подлежи на обжалване, но и не парира правото на защита на накърнените права на
пострадалото лице, пред което е останала открита възможността да предяви претенцията си
пред гражданския съд. На следващо място правилно СРС, НО, 18 с-в, разглеждащ НОХД №
22115/2014 г. е констатирал, че предявеният, но неприет за разглеждане граждански иск
пред първоначалния съдебен състав (по НОХД № 11420/2010 г.) не води нито до спиране,
нито до прекъсване на давността. В случая проверяваният съд, разглеждащ повторно
първоинстанционното дело, правилно е приел, че към момента на приемането за съвместно
разглеждане на гражданския иск, визираната в чл. 110 от ЗЗД давност е била изтекла, което
обуславя и неоснователността на исковата претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 307 вр. чл.
334, т. 6 вр. чл. 338, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 16.06.2021 г. по НОХД № 22115/2014 г. по описа на СРС, НО,
18-ти с-в в наказателно-осъдителната й част.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу А. И. Н., с
ЕГН:********** за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, в която е отхвърлен като неоснователен
приетият за разглеждане граждански иск.
Решението в частта с прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и
протест пред ВКС в 15 - дневен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3