№ 727
гр. Сливен, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230100835 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че на 15.11.2019 г. е сключен договор за паричен кредит
между Д. С. С. и Стик –Кредит АД, по силата на който на С. е отпусната сумата от 400 лв.,.
Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за
потребителски кредит сумата от 400 лв. Сочи се, че ответника се е задължил да върне
сумата, ведно с дължимата договорна лихва, до 10.12.2019г..Твърди се, че в погасителния
план са посочени падежът на изискуемост и погасяване на всяка от вноските. Твърди се, че
падежа за издължаване на всички задължения по кредита е 10.12.2019г.. На 22.03.2024г.
Стик –Кредит АД, като цедент е прехвърлило на АПС Бета България ЕООД своите вземания
по договора за потребителски кредит.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на зопавед за изпълнение за
посочените по-горе суми срещу длъжникът.Заповед за изпълнение е издадена и и по нея на
длъжника е залепено уведомление, поради което ищцовото дружество предявява
положителни установителни искове за признаване за установено, че Д. С. С. дължи на АПС
Бета България ЕООД следните суми 400лв,представляваща главница по договора за кредит,
12лв, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2017г. до 10.12.2019г., 254..30лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 19.11.2024г., неустойка
по чл.17 от договора в размер на 962.44лв, законната лихва за забава върху главницата по
договора за кредит от датата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата
по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението и направените в
заповедното производство разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск за главница по
договора за кредит, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2
от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
1
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за
възнаградителна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за лихва за
забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за неустойка по
договора за потребителски кредиттво, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД вр.чл.17 от ДПК, от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между Стик –Кредит АД и Д. С. С. договор за потребителски кредит,
предоставената сума по договора за потребителски кредит, извършеното прехвърляне на
вземането от Стик –Кредит АД на АПС Бета България ЕООД, размера на дължимите суми
по договора за кредит, размера на незаплатената главница, договорна лихва и обезщетение
за забава по договора за потребителски кредит и размера на незаплатената неустойка, е
негова.
В едномесечния срок за отговор от ответника, отговор от назначения особен
представител на ответникът е постъпил. В отговора е направено възражение, че
предявените искове са погасени по давност.
Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в ДПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответникът Д. С. С., редовно призован, не се явява, вместо него
се явява назначения особен представител адв.С. , която моли да бъдат отхвърлени
предявените искове, поради изтекла погасителна давност.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2019 г. Стик –Кредит АД е предоставило на Д. С. С. стандартен европейски
формуляр по отношение на искането му за кредит, в който е посочено главница в размер на
400лв, 36 % фиксиран годишен лихвен процент, ГПР 35.92%, неустойка.
С договор за потребителски кредит от разстояние от 15.11.2019 г. сключен между
Стик –Кредит АД, като кредитор, и Д. С. С., като кредитополучател, страните са се
уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 400 лева, а Д. С. С. да
върне сумата за срок до 15.11.2020г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
36%, В чл.17.ал.1 от договора е предвидено, че в случай че потребителя не изпълни
задълженията си по чл.20 дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоената от кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
2
обезпечение.
На 15.11.2019 г. Стик –Кредит АД е превело на Д. С. С. чрез изипей сумата от
400лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. Стик –Кредит АД
е прехвърлило на АПС Бета България ЕООД вземанията си. В договора е предвидено, че
се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер към датата на
сключване на договора .В представеното извлечение от приложение №1 е вписано лице с
имената Петя Ангелова Тачева.
На 29.11.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от АПС
Бета България ЕООД срещу Д. С. С. за следните суми 400лв,представляваща главница по
договора за кредит, 12лв, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2017г. до
10.12.2019г., 254..30лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до
19.11.2024г., неустойка по чл.17 от договора в размер на 962.44лв, законната лихва за забава
върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението и направените
в заповедното производство разноски.
На 5.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Д. С.
С. да заплати на АПС Бета България ЕООД сумата 400лв,представляваща главница по
договора за кредит, 12лв, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2017г. до
10.12.2019г., 254.30лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до
19.11.2024г., неустойка по чл.17 от договора в размер на 962.44лв, законната лихва за забава
върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението и направените
в заповедното производство разноски в размер на 132.57лв
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни
установителни искове за вземанията си.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между
страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на
АПС Бета България ЕООД са прехвърлени вземанията, които е имало Стик –Кредит АД.От
представеното извлечение от приложение №1 се отнася за съвсем други суми и съвсем
друго лице и не може да се установи дали вземането което е имало Стик –Кредит АД срещу
ответника Д. С. С. е прехвърлено на АПС Бета България ЕООД.
С оглед изложеното, предявеният иск за главница ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
3
По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на
заявлението, съдът приема, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че Д. С. С. дължи на АПС Бета България ЕООД 12лв, представляваща
договорна лихва за периода от 15.11.2019г. до 10.12.2019г., съдът приема предявеният иск за
неоснователен. Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата
на сключения договор за потребителски кредит Стик –Кредит АД е предоставило на
ответника Д. С. С. сумата от 400 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в
размер на 400 лв. месечно за един месец. В договора за предоставяне на потребителски
кредит, ГПР не е сметната неустойката по чл.20 от договора. При пресмятане на ГПР се
установява, че ГПР възлиза на 250 %, като се пресметне в него неустойката. Клаузите в ДПК
за заплащане на неустойка, годишен лихвен процент, ГПР са нищожни. Претендираната
неустойка 962.44 или над 230 % от главницата, която е в размер на 400 лв. Същевременно
обаче посочения ГПР в договора за паричен заем не отговаря на реалния ГПР, при смятането
на договорната лихваи неустойката. Налице е разлика между посочения и действително
прилагания ГПР. По този начин първоначално Стик –Кредит АД е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявеният иск за договорна лихва следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.85от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено , че ответника дължи на ищцовото дружество по силата на договора за цесия
254.30лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 19.11.2024г.,
съдът приема предявеният положителен установителен иск за неоснователен, с оглед
изложените съображения за нищожност на клаузите в ДПЗ.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено , че ответника дължи на ищцовото дружество по силата на договора за цесия и
по договора за потребителски кредит неустойка в размер на 962.44лв, съдът приема
предявеният положителен установителен иск за неоснователен, с оглед изложените
съображения за нищожност на клаузите в ДПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.
1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. С. С. , ЕГН ********** от гр. ......... дължи на
АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, бул.България №81 В сумата 400 лв, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 15.11.2019 г., прехвърлен с цесия на 22.03.2024 г. от Стик –Кредит
АДна АПС Бета България ЕООД, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 29.11.2024 г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В за признаване за
установено, че Д. С. С. , ЕГН ********** от гр........... им дължи 12лв, представляваща
договорна лихва за периода от 15.11.2019г. до 10.12.2019г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В за признаване за
установено, че Д. С. С. , ЕГН ********** от гр........... им дължи 254.30лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 19.11.2024г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от АПС Бета България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.България №81 В за признаване за
установено, че Д. С. С. , ЕГН ********** от гр........... им неустойка по договора за
потребителски кредит в размер на 962.44лв , като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5