Р Е Ш Е Н И Е №645/4.10.2019г.
гр.Ямбол........4.10........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...................................тридесети...септември……...............................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4810
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД гр.София против Г.Д.Г. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника-длъжник, че дължи на ищеца сумата 400 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № *** г., неизплатена договорна лихва 124,16 лв. за периода 13.01.2014 г. – 31.03.2014 г., такса разходи 145 лв. и 232,57 лв. обезщетение за забава от 14.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Твърди се, че ответникът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем, по който не е изпълнил задължението си да заплаща погасителните вноски /платил е само 15 лв. и срокът на договора е изтекъл/, а заемодателят е цедирал вземанията си към Г. на ищцовото дружество. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от ответника чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват като се желае отхвърлянето им. Оспорва се начисляването на договорната лихва след като заемът е станал предсрочно изискуем и е следвало да се начислява само наказателна лихва, както и нейния размер. Възразява се по размера на шрифта на договора, който е по-малък от допустимия.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответникът редовно призован чрез особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор. Желае постановяване на решение съобразено със заключението на вещото лице, в което е изчислен размера на лихвите към момента на прекратяване на договора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 29.06.2018 г. от “АСВ“ ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Г.Д.Г. *** да му заплати сумите 400 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № *** г., неизплатена договорна лихва 124,16 лв. за периода 13.01.2014 г. – 31.03.2014 г., такса разходи 145 лв. и 232,57 лв. обезщетение за забава от 14.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем № ***г., по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е предоставил на Г.Д.Г. като заемател сумата 400 лв., която последният се е задължил да върне при конкретни условия: за 12 седмици в срок до 31.03.2014 г. при конкретизирани дати с погасителна седмична вноска в размер 44,93 лв., фиксиран лихвен процент 149,10 %, ГПР 1124,29 % или общ размер на всички плащания – 539,16 лв. Видно от чл.30 от Общите условия по договора, при забава на плащането на погасителна вноска с повече от 30 или 90 дни, заемателят дължи разходи за събиране на вземането, както и законна лихва за всеки ден забава.
С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца по делото „АСВ“ ЕАД /към този момент ООД/, с който са прехвърлени вземания на продавача по Приложение № 1/1.08.2014 г. Това приложение е представено по делото със заличени данни, от което се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на Г.Д.Г. по договор от 6.01.2014 г. като вземането е в размер главница 400 лв., общо дължимо 539,16 лв., остатък към 1.08.2014 г. – 686,25 лв. в т.ч. лихви 17,09 лв. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват - изпращани са две уведомления, които не са получени, но съдът приема, че Г. е уведомен с настоящата искова молба.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем № *** г. е в общ размер на 850,24 лв. по пера, както следва: главница – 400 лв.; договорна лихва - 124.16 лв.; такса разходи 45,00 лв. па основание чл. 30 ал.1 от Общи условия към договори за паричен заем; такса разходи 100 лв. на основание чл. 30 ал.2 от Общи условия към договори за паричен заем и лихва за забава - 181,08 лв., представляваща законна лихва върху дължимата и неизплатена главница 400 лв. за периода от 14.01.2014 г. до 29.06.2018 г. - дата на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Г. е сключил договор за паричен заем № *** г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД по който му е предоставена като заемател сумата 400 лв. Този договор съдът приема за изцяло действителен и перфектен. Установи се от заключението на вещото лице, че по договора ответникът Г. е върнал само сумата 15 лв. на 8.01.2014 г. и от тази дата до крайната падежна дата на 31.03.2014 г. не са внасяни суми. При това положение е налице изискуемо вземане, което заемодателят в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което заемодателят има към заематиля Г., т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Съдът приема, че уведомяването на длъжника за цесията е надлежно направено с връчването на преписите от доказателствата на настоящата искова молба.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предявеният установителен иск следва да бъде уважен като същият е неоснователен единствено по отношение на претендираната лихва до размер 232,57 лв., а следва да се уважи до изчисления от вещото лице размер 181,08 лв.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които следва да бъдат съразмерно с уважената част от иска: в заповедното производство в размер на 70,72 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 872,18 лв. От претендираните от ищеца в списъка му за разноски по чл.80 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лв., съдът намира искането за неоснователно, тъй като в настоящото съдебно производство е налице процесуално представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП – 300 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, че „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 има вземане, дължимо от Г.Д.Г., ЕГН ********** ***, к-с „***, както следва: сумата 400 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № *** г., неизплатена договорна лихва 124,16 лв. за периода 13.01.2014 г. – 31.03.2014 г., такса разходи 145 лв. и 181,08 лв. обезщетение за забава от 14.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 70,72 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 872,18 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: