Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260003/21.10.2025г. 21 .10.2025 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На 18.09. две хиляди двадесета и пета
година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Гeоргиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 4100 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А.П.Г. ***, срещу
«ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД, ЕИК ***, с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 9750, 00 лв. застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по застраховка „Каско“ на МПС- за лек автомобил марка „Волво
С30“, с рег.номер ***, за настъпило застрахователно събитие на *** г., сумата
от 2678, 54 лв. представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума
за имуществени вреди за периода 06.02.2017 г. до 25.11.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника
бил сключен договор за застраховка „Каско+“ от *** год., със срок на действие
от 16.01.2016 г. до 15.01.2017 г., с която между страните по
зострахователния договор по раздел „Каско+“ било уговорено застрахователно
покритие по клауза „Пълно Каско“, съгласно дефинициите и определенията,
съдържащи се в ОУ на застраховката, предлагани от застрахователната компания,
със задтрахователна сума на застрахованата вещ в размер на 13 000 лв.
На *** г. било настъпило застрахователно събитие, а
именно ПТП, в резултат на което възниква пожар, при която била унищожена
предната част на автомобила, двигателния отсек, рег. номер и други детайли и
части от него. Вследствие на инцидента застрахования автомобил бил значително
увреден, като настъпването на събитието било констатирано с протокол за ПТП от ***
г., съставен от органите на ОДМВР- Б., както и с удостоверение от *** г. на РС
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. К., обл. Б.,
констатиращо възникването на пожара в
застрахования автомобил, участието на РСПБЗН в ликвидиране на произшествието и
нанесените щети по застрахования автомобил. Във връзка със събитието в
застрахователната компания била образувана щета от *** г., по която са
представени от застрахования изисканите от застрахователя документи, относими
към установяване на засдтрахователното събитие. С писмо от *** г. ответното
ищцово дружество било уведомило застрахованото лице за формираното становище за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо до застрахователя,
ищеца изразило несъгласието с основанието за формирания отказ и е поискала да
бъде преразгледано решението за отказ, като изразила аргументи в тази насока,
но с писмо от 24.02.2017 г. ответното дружество потвърдило отказа си за
заплащане на застрахователно обезщетение. Също така в РП- Б. било образувано ДП
срещу неизвестен извършител за прест. по чл.343, ал.1, б.а, вр.чл.342, ал.1 НК,
което в последствие било образувано в следствено дело № *** г. по описа на ОСлО
при БОП. Също така се твърди, че
застрахователя бил в забава спрямо застрахованото лице от деня на
формирания отказ за изплащане на обезщетение- 06.02.2017 г., като се претендира
обезщетение за забавено плащане, в размер на законна лихва върху претендираната
сума до окончателното изплащане.
Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски
за настоящата истанция.
В законоустановия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното застрахователно дружество.
Предявените искове – главен и акцесорен са оспорени по основание и
размер. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП и твърдението за
възникване на пожар вследствие на него. Оспорва се протокола за ПТП, като
сочените в ИМ вреди не били получени и не било възможно да се получат от ПТП и
възникналия пожар с описания от ищеца механизъм. Твърди се, че в случая били
налице основания за изключване отговорността на застрахователя. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП-то, че вина за настъпването му има водача на
л.а. марка „Волво“ с рег. № ***, оспорва се наличието на причинно- следствена
връзка между описаното събитие и получени вследствие на него увреждания по
участниците в твърдяното ПТП леки автомобили. Уврежданията по автомобилите
описани в протокола за ПТП били получени по начин и време различни от описаните
в него и в ИМ. Твърди се, че застрахования не бил предоставил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които било настъпило застрахователното събитие.
Били налице основания за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Действията на застрахования, свързани с настъпилото застрахователно събитие
представлявали измама или опит за измама, като съгласно договорените ОУ по
застраховката било правоизключващо обстоятелство. В случая измама или опит за
измама не следвало да се тълкува като състав на престъпление, а като определено
поведение на застрахования и застрахователя имал право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение, като се твърди, че не било настъпило събитие по
смисъла на застраховка „Каско+“, като за застрахователя да възникне задължение
за плащане. При условията на евентуалност се прави възражение за неизпълнение
на застрахователния договор, като водача на лекия автомобил „БМВ“ бил проувил
груба небрежност, като не бил се съобразил с пътната обстановка, като
упрпавлявал автомобила с несъобразена скорост и нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Твърди се в условията на евентуаллност, че вината за настъпилото ПТП била
изцяло на водача на л.а. марка „БМВ“, който не бил взел необходимите мрка с цел
избягване на събитието. В условията на евентуалност правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на БМВ и при
условията на евентуалност правят възражение за неизпълнение на засрахователния
договор. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение като
прекомерно, при условията на евентуалност се твърди, че в случая била налице
тотална щета на процесното МПС, като от действителната стойност на МПС следвало
да бъде приспаднатата стойността на запазените части. Възразява се и срещу
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано
от 06.02.2017 г.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски за настоящата истанция.
В о.с.з. предявените искове се подържат
изцяло от пълномощника на ищеца,който представя доказателства и моли за
неговото уважаване след изменението на иска и присъждане на разноски по делото
за настоящата инстанция.
В о.с.3 отговора на исковата молба се поддържа
от ответникът-застраховател,представя доказателства и моли за отхвърляне на
исковете претенции и присъждане на разноски по делото.
Третото лице-помагач, редовно уведомено, не взема становище по иска, като поддържа
становището на ищеца и не ангажира доказателства.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа
страна следното :
Между страните няма спор
относно съществуването на застрахователно правоотношение във връзка сключен
помежду им договор за застраховка „ Каско+“ за лек автомобил марка „С30“ , с рег.номер *** по застрахователна полица № ***, с
валидност от 16.01.2016 г. до 15.01.2017 г. В тази връзка застрахователя
ответник е поел задължение да обезпечава през срока на застраховката
настъпването на покрит застрахователен риск в случай, че настъпи уговореното в
договора застрахователно събитие, като заплати на ищеца дължимото
застрахователно обезщетение.
Също така страните не спорят, че ищцата А.П.Г. е
собственик на посочения по- горе автомобил. Няма спор и по отношение на това,
че ищеца подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
посоченото по- горе застраховка за имуществени вреди, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 27.11.2016 г. в резултат на настъпило ПТП,
вследствие на което възниква пожар и е унищожена предната част на автомобила,
както и факта, че от страна на застрахователя е отказано плащане.
От представения по делото протокол за ПТП № *** г.
се установява, че органите на ПП при ОДМВР- Б. са посетили произшествие по път ***
в посока от гр. С.- с. Ч., до гробишния парк на с. Ч., като в същия е посочен
участник № 1- л.а. марка „Волво С30“ с рег. номер ***, собственост на ищеца А.П.Г.
и управляван от Н.К.Н. и участник № 2- л.а. марка „БМВ Х6“ с рег. № ***,
собственост и управляван от Станимир Людмилов Кънчев , като е посочено, че
учасдтник № 1 се движил с несъобразена скорост, като при десен завой губи
контрол над автомобила, напуска пътното платно в ляво по посока та движението и
се блъска в паркирания извън пътното платно участниек № 2, като ПТП било с
материални щети, като за участник № 1 са посочени изгоряла предна част на
автомобила, двигателя и др., а за уч. № 2 – цялостно изгорял автомобил.
По делото е представеуно и приложено удостоверение
от РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. К. при РДПБЗН- гр. Б.,
от което се установява, че на *** г. в 20.20 ч. в с. Ч., обл. Б. бил възникнал
пожар в лекия автомобил на ищеца, като пожарникарски екип са участвал в
ликвидиране на произшествието и вследствие на пожара била унищожена предната
част на автомобила, двигателния отсек и предния рег. номер.
Представени са множество писмени доказателства,
вкл. и снимков материал, във връзка с образуваната щета, като от страна на застрохаветля и
отказано плащане на основание, че същите не били в риск, претенциите на ищеца
били неоснователни, като считали, че щетите по автомобила не били станали по
начина по който декларирала ищцата и обстоятелствата по които било възникнало
събитието, така както били описани в ууведомлението за щета, не съотвествали по
време на огледа увреждания на автомобила и отказали плащане на застрахователно
обезщетение по щета № ***. От страна на ищеца е подадено писмо за разглеждане
на щетата, като отказа за изплащане на застрахователно обезщетение бил
потвърден.
В РП- Каярнобат било образувано ДП срещу НИ за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“, вр. чл.342, ал.1 НК касаещо
посочения по- горе случай.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпет на свидетели.
Свидетеля Н.
Стоянов Н. посочва, че работи в ответното дружество, като извършвал проверка за предотвратяване и
пресичане на измами, като си спомня за случая на 27.11.2016 г. При анализ на
обстоятелствата, на снимковия материал, огледите на автомобилите в тях
възникнало съмнение, чеу се касаело за инсцениране на заснрахователно събитие.
При огледа се виждало, че по автомобилите нямало деформации, по автомобила
Волво нямало никакви увреждания. Другото което му направило впечатление, че в
автомобилите не били се задействали въздушните възглавници. Другото било, че
автомобилите имали монтирана система, която предпазвала от самозапалване при
настъпване на ПТП. Също така му направило впечатление, че другия автомобил „БМВ
Х6“ при застраховането на автомобила бил с един транзитен номер, а при
настъпването на събитието с друг, имало съмнение за пренабити номера на рамата,
като всички конснатации оформели в
докладна записка и било образувано ДП. На свидетеля му направило впечатление,
че са изгорели външно калниците и предния капак от външната страна, като
огнището на пожара започнало отвън. И двмата автомобила били дизелови и много
по-трудно можели да се самозапалят при ПТП.
Свидетеля Д.Д.Р. посочва, че работи в РПУ-
Сингуларе, като се сащъл за въпросното ПТП. Получил сигнал за два горящи
автомобила в землището на с. Ч., около гробишния парк. Съставил АУАН на
виновния водач, протокол за ПТП за материални щети. Заварил на място два
автомобила, които изгорели, като отцепил района и не видял спирачни следи. Единият водач твърдял, че автомобила бил
паркиран, като и двата автомобила били запалени, но не видял следи от удар,
като това го навело на мисълта, че не става дума за ПТП. На място заварил две
момчета, като автомобила „БМВ Х6“ бил спрян на изхода на с. Ч., като в същия
момент движещият се насреща автомобил „Волво“ се ударил в паркирания. Шаофьора
на последния автомобил посочил, че бил заслепен от автомобил с който се
разминавали и той се ударил в спряното „БМВ“, след което и двата автомобила се
запалили. Това се случило в тъмната част на денонощието, като трафика бил по
интензивен, понеже било почивен ден. Колите били челно една срещу друга, но
следи от удар нямало. Самия удар и самото разположение на автомобили били в
банкета, извън пътното платно и трубвало да има спирачен път, но такъв липсвал.
След като изгорели автомобилите , по тях винаги оставали следи от удар, но
нямало. Граждани били спрели движението от двата края, но огледа не го
извършвал той.
Свидетеля Й.К.Й. посочва, че работи като спицеалист
при ГППБЗН- МВР, бил електроинженер и той извършил експертизата. Бил на оглед в
гр. Ш. на л.а. марка „БМВ Х6“. Причината за пожара била вследствие на внесен
външен източник- с помощта на кибрит, огън или запалка. Говорил за БМВ- то, то
било запалено, като правили оглед само на него. Не си спомнял, но оглед на л.а.
„Волво“ не бил правил. Снимков материал му бил предоставен, но имал за задача
да посочи причините за възникване на пожара на БМВ. Пре челен удар между два
автомобила, по принцип ел. къси съединения били случайни събития. Винаги можело
да възникне ситуация и да се предизвикало късо съединение и пожар в в един
автомобил. На местоприезшествието били, като имало счупени фарове.
Свидетеля М.К.М. посочва, че работи като инспектор
в ГППБЗН- МВР. Спомнял си за случая, като по искане на ЗАД“ Булстрад“ за
изготвяне на пожаро- техническа експертиза. Той и колегата му И. извършили
оглед на местопроизшествието, но там нямало автомобили. Видели къде било, като
имало следи от горене, брони и стъкла. Личало, че имало инцидент, като експертизата
била за л.а. „БМВ Х6“. Били гледали втория автомобил на снимки, но детайлен
оглед не били правили. За БМВ констатирали по спомен, че най вероятната
причина, като била взета проба за физико- химична експертиза бил внесен външен
огнен източник. От колегата и катаджията разбрал, че било възможно да се получи
късо съединение и от там да се получел пожар от разливане на гориво или искра,
като 5 мин. били достатъчни да се прехвърли огъна от единият на другия
автомобил.
Свидетеля Г. Стоянов Г. посочва, че работи в „ДЗИ“
като гл. специалист, като се занимавал със завеждане и обработване на
автомобилни щети. Спомнял си за случая, като в гр. Елхово извършил оглед на
л.а. „Волво С30“. Имало протокол за ПТП. След като направили снимките и описа и
при прибиране в офиса, при обработката на щетата за белязал, че било
декларирано ПТП, като в предната част на автомобила нямало никокви деформации
по металните части, основата на бронята, калниците, като се твърдяло, че имало
сблъсък на два автомобила. Описвали всичко което било изгоряло и което било
увредено. Визуално нямало изкривяване на метални части в предната част на
колата. При ПТП тези части трябвало да бъдат деформирани при какъвто и да било
удар. Било декларирано, че излизал от десен завой и се ударил в задната част на
паркирал автомобил, като не знаел кой от двата автомобила се бил запалил пръв.
Свидетеля Я.И.И. посочва, че познава А. и
притежавала автомобил „Волво“ и той бил в автомобила когато настъпило ПТП, като
го управлявал Н.. ПТП се случило ноември месец 2016 г., като пътували от гр. Я.
за едно ш. село. Той седял от дясната
предна страна в автомобила, като Н. бил заслепен от идващ автомобил, с който се
разминавали, като се ударил в друга кола, която била спряла извън платното и не
се движела. Била джип, като се ударили дрете предници, като на тяхната кола бил
ударен фара, бронята. След това излезли от автомобила и видели собственика на
другата кола. Малко след това нещо започнало да пуши от колата, като Н. взел
пожарогасителя и започнал да пръска колата. Пушенето започнало от предната част
на колата, по скоро от средата, не отпред на фаровете, по скоро от таблото на
автомобила. Не можел да си спомни точно, но по скоро от вътрешната част на
автомобила и видял пушека, кагота бил отвън. Имало десен завой, като колата
излязла от пътя и се ударила в другата кола. След като Н. започнал да гаси,
спрял пушека и всичко било наред и в следващия момент изведнъж станали много
големи пламъци в БМВ. На техния автомобил нищо му нямало, като същите не били
местени след ПТП- то. Отишла полиция, като в началото имало само пушек, нямало
пожар и когато отишли полицаите вече имало пожар. След 30 мин. отишли пожарната
и изгасили пожара, като на по-късен етап пожара се предал и на „Волвото“.
Пожара не бил възникнал от Волвото, като изцяло възникнал от БМВ. Колата която
управлявал Н. била Дизел, с нормална дирекция, като не била висока скоростта, с
която карали. Не се задействали въздушните възглавници, като скоростта била най
много около 60- 70 км. в час. Удара бил средно силен.
Свидетеля Н.К.Н. посочва, че той управлявал
въпросното „Волво“ в края на ноември 2016 г., като било вечер и тъмно. Пътували
в посока „***“, не помни къде точно се случило, но помни, че имало завой и едни
гробища. Имало кола която карала срещу тях, като не карал бързо. После излязъл
от пътя и катастрофирал, като това се случило на завой надясно. Заслепил се,
излязъл от пътя и катастрофирал в друга кола. Не помни каква била колато, но
по-голяма от тяхната и после взела да пуши. Удара бил челен, леко настрани, не
помнел точно. Мисли, че с предницата на неговия автомобил се блъснал в
предницата на другия автомобил. Значи челен бил удара, като повредите били
отпед на автомобила. Спрели хора които звъннали на полицията. Когато се ударили
имало пожар, пушек, отпред на другата кола. Много се уплашил, като взел
пожарогасителя и пръскал по другата кола. Първо дошли полицаите, след това
пожарникарите и колите не били местени. БМВ започнало да гори много бързо между
капака и прозореца и имало огън. Колата била дизел, не карал бързо и не се
отворили въздушните възглавници. В последния момент видял другата кола, като
после минали хора и спрели. След това имало искри, пушек, пламък, бил много уплашен.
Не преместил неговата кола , защото така реагирал в момента. Не се саща дали
след сблъсъка изгасил колата и когата ползвал пожарогасителя била при затворен
капак на автомобила.
Свидетеля С. Ш. Ш. посочва, че на *** г. се
прибирал, като не знаел кое точно село било, на излизане видял, че гори кола.
Не можел да посочи марката, нещо от рода на джип. Имало момче, което не било
цялото в колата и правило нещо вътре. Освен това момче мисли, че имало още едно
момче, което било встрани. От другата страна на платното имало друга кола.
Нямало друга кола да гори освен тази която посочил, нямало втора кола която да
гори. Мисли, че колите били на разстояние 100- 200 м. една от друга, не може да
посочи марката на другата кола която не горяла.
Никой не отишъл при колата, като в първия момент си помислил, че може би
са се ударили, но не бил погледнал другия автомобил. Първо видял колата с
хората и след това видял пламъците, като момчето може би се опитвало да гаси
там долу, около кормилото, не знаел, но нещо правило. Пламък се виждал който
идвал от кормилото, от двигателя, около таблото, от вътре в купето. Навън
времето било тъмно, като капака на автомобила мисли, че не бил отворен.
Подминал колата, видял, че гори и спял да предложи помощ. Попитал момчето което
правило нещо там, като другия автомобил бил на разстояние 100- 200 м.
Съдът предяви на свидетеля протокол за разпит на
свидетел от 12.09.2017 г. ,проведен по ДП по описа на РУ- С., като свидетеля
заяви, че подписа е негов и потвърждава това което бил казал тогава и сега.
Във връзка
изясняването на спорни между страните са въпросите за механизма на
настъпилото ПТП, за действителната стойност на л.а. марка „Волво С30“ с рег. № ***
към момента на настъпване на застрахователното събитие, какъв е размера на
средствата за възстановяване на щетите по посочения по- горе лек автомобил,
надвишават ли необходимите средства за възстановяване на л. ав „Волво“ 70 % от
неговата действителна стойност и какъв е размера на дължимото обезщетение и с
оглед разрешаването на тези въпроси по делото е назначена съдебно-автотехническа
експертиза . От представеното заключение на в.лице, прието от съда като
обосновано и законосъобразно, оспорено от процесуалния представител на
ответника се установява, че при изяусняване механизма на ПТП-то, в. лице се е
позовало на Протокола за ПТП от *** г., като е посочено, че на посочената дата
в условията на нощна тъмнина, на път 7306, в отсечката между гр. С. и с. Ч. (
до гробищния парк на с. Ч.) се движил л.а. „Волво С30“ с рег. № ***, управляван
от водача Н.Н.. В определен момент от движението, когато следвало да преодолее
десен, попътен завой, водачът губи контрол над управлението и л.а. Волво се
отклонява косо наляво, осъществявайки сблъсък в паркиран автомобил БМВ Х6, рег.
№***, разположен извън пътното платно. Последицата от настъпилото ПТП било
последващо възпламеняване на двете МПС , с последващи материални щети. В. лице
посочило, че действителната стойност на л.а. Волво, към 11.2016 г. била в
размер на 9 250 лв., осреднил е шетата на л.а., последица от настъпилото
ПТП в размер на 8 375,00 лв., като щетата била тотална, като дължимото
обезщетение, което следвало да се изплати било в размер на 8 375, 00 лв.
В о.с.з. вещото лице уточнило, че не било виждало
лично автомобилите, като не можело да се каже кои автомобили се възпламенявали
по- лесно- дизелови или бензинови. Обикновено пожарите възниквали в резултат на
късо съединение, като по лесно се възпламенявали бензиновите двигатели, като
хипотетично следвало при бензиновия двигател, пожара да тръгнел по- бързо.
От назначената пожаро-техническа експертиза се
установява, че при направения оглед били
открити значителни следи от горене по автомобил „БМВ Х6“ в областта на лявата
предна и дясна задна част на купето, отгоре на задната част на тавана на
автомобила, преден десен и заден ляв подкалници и зоната над ляв подкалник, по
задната част отгоре на тавана на автомобила били канстотирани следи характерни
при запалване с лесно запалима или горима течност, задната лява гума на
автомобила била с прогаряния в зоната на горната си външна повърхност, което е
характерно при запалване с ЛЗТ или ГТ или стичане на такова. По ел.
инсталацията на автомобила не били констатирани следи характерни за авариен
режим, претоварване, късо съединение или лош контакт. Нямало участъци, по които
се наблюдавали характерни разтопявания в резултат на възникнало късо
съединение. Най вероятната причина за пожара била действие на ФЛ. Не било
възможно да се достигнело до възпламеняване на двата автомобила, предвид
констатираните увреждания по тях и вида
на ползваното гориво. Възможната причина за наличие на няколко огнища за
възникване на пожара било внасяне на външен огнеизточник и ускорител на
горенето. В. лице предполага, че точно този модел автомобили били снабдени със
система против възпламеняване, но това било от компетенцията на автоексперт.
Нямало увредени елементи или уреди на автомобила, които да причинели възникване
на пожара. В зоната на огнището на пожара липсвали автомобилни елементи или
уредби, които можели да предизвикат пожара. При положение, че БМВ било с
изключен двигател и светлини, то въпламеняването му било технически невъзможно.
Било възмаожно огънят да се разпростре, особено ако имало запалими материали,
висока температура или външни фактори като вятър.
В о.с.з. в. лице пояснява, че огъня би могъл да се
прехвърли към другия автомобил, но искало време за да се развиел по-сериозно
пожара, като било възможно да се прехвърли, така както било посочено в
протокола. Времето за развитието на
пожара било около 4-5 мин. и трябвало автомобилите да са много близко.
ЕИдинствената причина за възникването на пожара било някакво действие на ФЛ,
независимо по каква причина, дали било умишлено или неумишлено, като нямало как
да се случило това запалване по друг начин. Само върху л.а. „БМВ“ били констатирани огнища. В. лице от материалите
по делото не било разбрало да има данни, че л.а. „Волво“ да е било залято и запалено.
Самото преместване на автомобилите, вече не давало ясна представа как би могло
да възникне пожара.
От назначената СТЕ се установява, че по л.а. БМВ не
били налични следи от удар, по начина по който се твърдял в материалите по
делото, като по увредените части липсвали каквито и да били пластични
деформации. От снимковия материал било видно, че не са активирани въздушните
възглавници в салона на автомобила. По л.а. „Волво“ не били наличнти следи от
удар, по начина по който се твърдяло в материалите по делото. По предните му
състави не били налични следи от удар, съответно от каквито и да е пластични
деформации и /или посукване на детайли. Описания механизъм на настъпване на
поризществието от водача и пътника в л.а. Волво не отговаряли от техническа
гледна точка на състояние и позициите на двата инцидентни автомобила описани
по- горе. ПРи реализирания хипотетичен удар, въздушните възглавници на л.а.
Волво не били се активирали. Между двата автомобила не бил възникнал удар с
голяма интезивност. В предвид липсата на деформации и позициите на двата
автомобила един спрямо друг, ако все пак се примело, че бил осъществен някакъв
удар, то скоростта на л.а. Волво непосредствено преди настъпване на инцидента
би била в порядъка , но не по-висока от около 5- 8 км. в час. Слаед извъшен
допълнителен оглед на местопроизшествието се установило, че инцидентния пътен
участък се намирал извън населено място, като липсвали пътни знаци ограничаващи
скоростта на движение в двете посоки. В случая критичната скорост за
безаварийно преодоляване на инцидентния завой била в порядъка на около 148, 5
км. в час, изчислена по формула. Разглеждания модел на л.а. Волво бил обурудван
с въздушни възглавници, като при
движение със скорост около 138 кв. в час и евентуален удар в спрял л.а. БМВ,
всички въздушни възглавници на автомобила щели да се активират. Възглавниците
биха се активирали и при евентуален удар при движение на автомобила със скорост
60- 70 км. в час, скорост посочена от свидетеля. Изчислени по метод деформации
и увреждания по двата л.а., не соътветствали на тези, констатирани при огледа
на местопроизшествието и заснети на снимковия материал. Удар с висока интензивност, така, както
твърдели свидетелите по делото не било имало, а най вероятно единият от
автомобилите е бил в покой, а другия е бил предвижен към него до момента на
контакт между предните им леви състави. Механизмът на настъпване на процесното
събитие, от техническа гледна точка се състояло в контактуване на двата
инцидентни автомобила с предните им леви състави, най вероятно при спрял в
покой л.а. БМВ и предвижването на л.а. Волво с незначителна скорост в посока
напред. Технически било възможно и предвижване на л.а. БМВ, към спрелия
автомобил Волво. И двата автомобила били снабдени със сензори за удар, които се
задействали дори и при удар с малка интензивност и изключвали подаването на
горивото от резорвоарите през помпата, към двигателя. Самовъзпламеняването на
л.а. БМВ от техническа гледна точка, в положение на покой и с неработещ
двигател и светлини било невъзможно. По предните състави на л.а. Волво не били
констатирани каквите и да е било деформации. От техническа гледна точка било
невъзможно да бъдело реализиран удар между два автомобила, при който за всеки
от автомобилите да било налице ударен импулс и да не били налице деформации.
Анализът на всички приложени по делото материали, в съотвествие с отговорите на
поставените въпроси, сочило, че не било налице причинно- следстевна връзка и
съответствие на увредените елементи по двата автомобила със сочения от
свидетелите механизъм на настъпване на произшествието.
В о.с.з. в. лице пояснява, че поддържа
представеното заключение и не бил правил личен оглед на автомобилите, като
ползвал снимков материал. Не му бил нужен допълнителен оглед, като
фотоматериалите на хартия и на оптичен носител били достатъчно показателни, за
да изгради заключението. По отношението на скоростта взел данните от
материалите по делото, в преходните заседания в съдебната фаза, като
свидетелските показания на водача на л.а. Волво и возещия се в него пътник
посочевли, че Н. карал с 60-70 км.в час. Според в. лице сблъсък не бил настъпил,
като е имало контакт, като изследвал показанията на свидетелите и дали същите
отговаряли на фактическата обстановка, като потвърждава, че не отговаряли.
Скороста която сочил в заключението си било максимално възможната за
преодоляване на завоя и това не била скорост на автомобила, а критичната
скорост на завоя. Заслепяването на водача на л.а. Волво не коренспондирал от
техническа гледна точка с всички материали по делото. Когато водачът бил
заслепен, по принцип човек инстинктивно избягвал опасността, като следвало да
завие волана надясно. Ако завиел наляво щял да се блъсне в насрещно движещото
си превозно средство.
Експертизата е оспорена от процесуалния
представител на ищеца.
Приложено е и НОХД № *** г. по описа на РС- Ш.,
като в протокол № *** г. е одобрено
постигнатото между страните споразумение, като се приемало за безспорно
установено от фактическа страна, че обвиняемия С. Л. К. на *** г. в гр. Ш., с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р. Д. Р.- инспектор
първична ликвидация при „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- София, като подал
заявление за изплащане на заснрахователно обезщетение, в което писал, че бил
спрял до пътното платно и бил встрани от автомобила, заснтрахования автомобил
„БМВ“ модел Х 6 с рлег. № ***, когато лик автомобил от марка „Волво“ се блъска
в неговия автомобил и вследствие на сблъсъка възникнал пожар в шофьорската част
на застрахования автомобил и с това напхравил опит да причини на
застрахователното дружество имотна вреда в големи размери, претендирайки да му
бъди изплатено застрахователно обезщетение в размер на 44 000 лв., като
деянието останало недовъшено по независещи от дееца причини- прест. по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.405,ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно, съдебно
предявеното субективно право възниква от фактическия състав, включващ
елементите: съществуващо правоотношение между страните,с предмет задължение на
застрахователя да покрие риска от увреждане на правото на собственост на
застрахования върху конкретна движима вещ и настъпване на събитие, представляващо
покрит от застраховката риск, в пряко причинно-следствена връзка, с което са
настъпили вредите,за което застрахователя е уведомен в уговорения срок и
неизпълнение на така възникналото задължение от страна на застрахователя.
С оглед
разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни
такива,се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността-а
именно неосъществяване на дължимо поведение на престиране на съответната
парична сума,е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва-точно
изпълнение, като при липса на ангажирани годни доказателства и доказателствени
средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици
като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Между
страните няма спор относно съществуването на застрахователно правоотношение във
връзка сключен помежду им договор за застраховка „ Каско+“ за лек автомобил марка „С30“ , с рег.номер *** по застрахователна полица № ***, с
валидност от 16.01.2016 г. до 15.01.2017 г. В тази връзка застрахователя
ответник е поел задължение да обезпечава през срока на застраховката
настъпването на покрит застрахователен риск в случай, че настъпи уговореното в
договора застрахователно събитие, като заплати на ищеца дължимото
застрахователно обезщетение.
Също така страните не спорят, че ищцата А.П.Г. е
собственик на посочения по- горе автомобил. Няма спор и по отношение на това,
че ищеца подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
посоченото по- горе застраховка за имуществени вреди, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на *** г. в резултат на настъпило ПТП, вследствие на
което възниква пожар и е унищожена предната част на автомобила, както и факта,
че от страна на застрахователя е отказано плащане.
Страните не спорят, че в срока на действие на застрахователния договор МПС-то на ищеца е увредено в резултат
на палеж.Установи се,
че пожарът представлява покрит риск по имуществената застраховка, съгласно раздел II, т.2.1, 2.1.1.3.Въз основа на
подаденото уведомление, при ответника е образувана съответната преписка по
щетата, но застрахователят не е изплатил обезщетение, позовавайки се на
хипотезите, че щетите на автомобила не били станали по
начина по който декларирали.Сключването на застраховката и настъпването
на застрахователното събитие са станали при действието на чл.408 КЗ . Тази норма е императивна, като в нея законодателят лимитативно е посочил случаите, при
които застрахователят по застраховка на имущество може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение.
В настоящия случай съдът приема, че
причината за пожара има правно значение не за това дали застрахователното
събитие е настъпило, а за това дали то съставлява покрит или изключен
застрахователен риск, като
неустановяване на точната причина за пожара има правна стойност, като
доказателствено значение.
Правилото на член 408, ал. 1 Кодекса
за застраховането урежда основанията за отказ на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение след настъпване на застрахователното събитие. В тази насока съдът приема, че страните
са ограничени от това правило, което не допуска уговарянето на друго в
застрахователния договор, с оглед съдебната практика, изразена в решение № 4 от 21.03.2012 г. по т.д. № 81/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС. Посочени в правилото са
следните четири алтернативни основания: умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение - чл. 408, ал.1, т.1 КЗ; умишленото
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаването му
от трето лице – чл.408, ал.1,
т.2 КЗ; неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
на интереса на застрахователя, предвидено е в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – чл.408, ал.1, т.3 КЗ; и други, случаи, предвидени със закон – чл.408, ал.1, т.4 КЗ.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът
въвежда възражения за негово право да откаже заплащане на застрахователното
обезщетение въз основа на твърдения за: оспорване механизма на настъпване на ПТП и твърдението за
възникване на пожар вследствие на него, като се твърди, че същия е невъзможен
от техническа гледна точка и не съотвества на заявените обстоятелства, като
оспорват наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и
претендираните от ищеца вреди и настъпване на пожара.
Твърденият от ответника факт за невярно декларирани от ищеца обстоятелства
във връзка с настъпването на застрахователното събитие е посочен в член 8.8 във връзка с член 8.9 ОУ като самостоятелно основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В тази връзка повечето от
разпитаните свидетели, с изключение на шофьора на автомобила Волво и движещия
се при него пътник, посочват, че удар между два автомобила не е имало, като
свидетеля Ш. посочва, че горял само единия автомобил, а
другия бил на разстояние около 100 м. от него. Вещото лице по назначената
пожаро- техническа експертиза посочва, че най вероятната причина за пожара била
действие на ФЛ. Не било възможно да се достигнело до възпламеняване на двата
автомобила, предвид констатираните увреждания по тях и вида на ползваното гориво. Възможната
причина за наличие на няколко огнища за възникване на пожара било внасяне на
външен огнеизточник и ускорител на горенето. В. лице предполага, че точно този
модел автомобили били снабдени със система против възпламеняване, но това било
от компетенцията на автоексперт. Нямало увредени елементи или уреди на
автомобила, които да причинели възникване на пожара. Същота се установява и от
в. лице по назначената авто-техническа експертиза което е категорично, че по
л.а. „Волво“ не били наличнти следи от удар, по начина по който се твърдяло в
материалите по делото. По предните му състави не били налични следи от удар,
съответно от каквито и да е пластични деформации и /или посукване на детайли.
Описания механизъм на настъпване на поризществието от водача и пътника в л.а.
Волво не отговаряли от техническа гледна точка на състояние и позициите на
двата инцидентни автомобила описани по- горе. При реализирания хипотетичен
удар, въздушните възглавници на л.а. Волво не били се активирали. Между двата
автомобила не бил възникнал удар с голяма интезивност. В предвид липсата на
деформации и позициите на двата автомобила един спрямо друг, ако все пак се
примело, че бил осъществен някакъв удар, то скоростта на л.а. Волво
непосредствено преди настъпване на инцидента би била в порядъка , но не
по-висока от около 5- 8 км. в час.
С оглед събраните всички доказателства по делото,
писмени и гласни съдът приема, че удар с интизитет между двата автомобила не е
имало, като пожара не е възникнал в резултат на ПТП, а в резултат на човешка
намеса, за което говори и признанието на другия собственик на автомобила с
който е възникнало ПТП и за което има в сила влязло споразумение по посоченото по горе НОХД за
измама в големи размери. В тази връзка е налице неизпълнение на задълженията по
чл.9.7 от ОУ от застрахования, като е попречил за установяване на причините и обстоятелствата
за възникване на застрахователното
събитие и представлява основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. При тези фактически изводи основателно е заявеното от
ответника - застраховател възражение по чл.408, ал.1 КЗ и с
оглед възникналото в негова полза право да откаже плащането на застрахователото
обезщетение искът по чл.405 КЗ подлежи на отхвърляне.
Съдът намира за
неоснователни основанията на пълномощника на ищеца за уважаване на иска на
посочените по-горе основания.
С оглед на посочените по-горе основания предявеният главен иск се явява неоснователен, като
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед
на това, съдът не обсъжда направените в отговора на исковата молба останали
възражения от страна на ответното застрахователно дружество.
По разноските :
С оглед отхвърлянето на исковете на ищеца не му се дължат
разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед отхвърлянето на исковете и на основание чл.78, ал.3
ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответното застрохователно дружество направените по делото разноски
за настоящата инстанция в размер на , а именно в размер на 3978,00 лв.
Водим от горното, ЯРС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.П.Г., ЕГН **********, срещу „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, да бъде осъдено
застрахователното дружеството да
заплати на
ищеца сумата от
9750, 00 лв. застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по застраховка „Каско“ на МПС- за лек автомобил марка „Волво
С30“, с рег.номер ***, за настъпило застрахователно събитие на *** г., сумата
от 2678, 54 лв. представляваща обезщетение за забава върху претендираната сума
за имуществени вреди за пеуриода 06.02.2017 г. до 25.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 9750,00 лв. от датата на завеждане на иска, до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 3978,00 лв.
Решението е
постановено при участието на ЗАД ЗАК
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК ***–
трето лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: