№ 1410
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502755 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на
Окръжен съд Видин, съдът е осъдил Застрахователна компания „Бул Инс” АД да заплати на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
на К. А. С. сумата 42 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, получени в
причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а.
„Тойота Корола“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.09.2024 г. до окончателното издължаване, като е отхвърлил иска за разликата над сумата
от 42 000 лв. до предявената сума от 60 000 лева, частичен иск от 80 000 лева. С решението
ЗК „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на К. А. С. сумата 158.90 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка
с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.
№********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до
окончателното издължаване, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 158,90 лв. до
предявената сума от 227лв., като неоснователен.
Срещу това решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от
К. А. С.. Счита, че съдът правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане и искът се явява основателен. Правилно съдът
определил размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000
лева. Счита, че неправилно е прието съпричиняване в размер на 30 % без да бъдат взети
1
предвид доказателствата по делото и единствено при позоваване на приетата, но оспорена
САТЕ. Съдът се позовал при прилагане разпоредбата на чл.51 ЗЗД на непредявено от
ответника с отговора на исковата молба възражение за нарушение на чл.114, т.2 ЗДвП като
нарушил принципа на чл.9 ГПК-равенство на страните в процеса; чл.10 ГПК установяване
на истината в процеса и чл.12 ГПК-преценяване на всички доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение. Съдът неправилно приел съпричиняване като се основал
единствено на извода от САТЕ, че пешеходката предприела пресичане на платното за
движение напречно на оста му между паркираните автомобили в посока към левия бордюр
на ул.“Христо Ботев“, който извод не се подкрепя и не намира опора в нито едно обективно
доказателство, приобщено по делото /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
Протокол за оглед на местопроизшествието, показанията на водача на л.а.“Тойота“-св.В. Р./.
Изводите на съда за извършено нарушение от пострадалата по чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
били неправилни. Лекият автомобил „Тойота Корола“ не се е движил по време на
инцидента, а е бил паркиран на пътното платно и е преприел маневра „движение назад“ по
см.на чл.40 ЗДвП като в случая пострадалата не била възприела автомобила като
приближаващо се пътно превозно средство/ съобразно текста на чл.113, ал.1, т.1, изр.2-ро -
да се съобразяват с приближаващите се пътни превозни средства, тъй като автомобилът не
се е движил по пътя, а е бил паркиран на пътното платно между други паркирани МПС-та,
преди да извърши маневрата движение на заден ход и пострадалата не го е възприела като
опасност на пътя, нито го е възприела, като приближаващо се пътно превозно средство.
Възражението на ответника се явява недоказано и неоснователно, а изводите на съда в тази
насока са несъстоятелни и необосновани, като не почиват на обективни данни по делото.
Отделно, при определянето на степента на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът не
отчел в достатъчна степен и не съпоставил поведението на всеки един от участниците в
движението, задълженията, които всеки един от тях имал като участник в движението.
Решението било постановено в разрез с трайната практика на ВКС. Жалбоподателят моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и въззивният съд да уважи иска изцяло.
Ответникът по въззивната жалба ЗК „Бул Инс” АД я оспорва и моли въззивния
съд да потвърди решението в обжалваната му част.
Срещу решението в частта, с която исковата претенция на К. А. С., за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди е уважена за сумата над 28 000 лева,
ведно с лихвите и разноските е подадена въззивна жалба от ЗК „Бул Инс” АД.
Жалбоподателят счита присъденото обезщетение в размер на 42 000 лева за прекомерно като
моли въззивния съд да отхвърли иска за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лева
до присъдените 42 000 лева. Присъденото обезщетение надвишавало справедливия размер
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. От представените по делото медицински документи се
установявало, че в резултат на процесното ПТП от 02.09.2024 г. на ищцата К. С. са
причинени увреждания, които могат да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 НК, а именно: счупване в горния край на лявата раменна кост
(humerus) с провеждано неоперативно лечение (ортеза), болков синдром, последваща
рехабилитация и временно ограничена подвижност на левия горен крайник за период над 30
дни. Ставало въпрос за травма с обичаен оздравителен период около 5-6 месеца, при
консервативно лечение, без данни за усложнения или необходимост от оперативна
интервенция, както и без доказателства за настъпване на трайна инвалидност или
необратимо функционално увреждане. Психологическите оплаквания, описани като
посттравматично разстройство и депресивна симптоматика, също не са подкрепени с
проследяваща документация или обективизирани чрез съдебнопсихиатрична експертиза. На
този фон определеното от съда обезщетение в размер на 60 000 лева било явно прекомерно и
несъразмерно с действително претърпените вреди.
2
Ответникът по въззивната жалба К. А. С. я оспорва и моли въззивният съд да я
остави без уважение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от К. А. С. срещу ЗК „Бул
Инс” АД осъдителни искове с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв., частичен иск от
сумата 80 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 227 лв., търпени
вследствие на ПТП от 02.09.2024 г., настъпило в гр.Видин, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 17.09.2024 г. - датата на която застрахователя е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на
02.09.2024 г. около 09:55 часа в гр.Видин на ул.“Христо Ботев“ срещу магазин „Елит“, л.а.
„Тойота Корола“ с рег.№********, управляван от водача В. Л. Р., нарушил правилата за
движение по пътищата, като при маневра на автомобила на заден ход блъснал ищцата и й
причинил телесни увреждания. По случая било образувано ДП № ЗМ-198/2024 г. по описа
на ОДМВР-Видин, пр.пр. № 3006/2024 г. по описа на РП-Видин, което не било приключило
с окончателен акт. За л.а. „Тойота Корола“ с рег.№******** имало сключена застраховка
“Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс“, валидна до 05.09.2024 г. Ищцата предявила
претенцията за изплащане на обезщетение пред ЗД “Бул Инс”АД, като представила всички
документи, с които разполагала. Застрахователят не се произнесъл по претенцията на
ищцата в законоустановеният срок. Вследствие ПТП К. С. получила следните телесни
увреждания: 1/ Fractura himeri proximallis sinistra; 2/ Посттравматично тревожно
разстройство и депресия; 3/ Множество насинявания и наранявания по лявата ръка и тялото.
След инцидента на 02.09.2024 г. била транспортирана за преглед в ЦСМП-гр.Видин
Спешния център при МБАЛ-Видин, при което й била поставена диагноза: Fractura himeri
proximalHs sinistra. Направена била гипсова имобилизация на увредената става, след което
била освободена от лечебното заведение за домашно лечение. На 12.09.2024 г. била
прегледана от съдебен лекар при МБАЛ „Св.Петка“ АД - гр.Видин, който й издал съдебно-
медицинско удостоверение №66/2024г., в което описал видимите увреждания, които ищцата
получила вследствие на претърпяното ПТП: кръвонасядане на лява подключна област, лява
гърда, странична част на лява мишница: ожулване на ляв лакет; рентгенови данни за
счупване на шийката на лява мишница и ставната вдлъбнатина на лява плешка. По повод на
оплаквания от главоболие, стягане в гърдите, сърцебиене, виене на свят, на 10.09.2024 г.,
ищцата посетила личния си лекар, който й е поставил диагнозата: Хипертонично сърце,
сърдечна недостатъчност, назначил е медикаментозно лечение и дал препоръки за спазване
на диетично хранене, двигателен режим, редукция на тегло, избягване на цигари, алкохол и
редовни контролни прегледи. На 20.09.2024 г. ищцата С. посетила специалист-ортопед, при
което е било установено следното обективно състояние: хематом в областта на лява гръдна
половина и рамо, спонтанна и палпаторна болка в лява раменна става; наличие на костни
крепитации и патологична подвижност в засегнатата зона. На ищцата били дадени
препоръки за активна рехабилитация и оперативно лечение при незадоволителен резултат,
както и използването на обезболяване и антиагрегатна профилактика с Аспирин Протект. На
16.10.2024 г. К. С. посетила специалист по физиотерапия, който е установил: лява раменна
става с остатъчен лек хематом; спонтанна и палпаторна болезненост, усилваща се при
активни движения във всички равнини като същите са ограничени, хипотрофия на
мускулатурата на раменен пояс и мишница; затруднение в ДЕЖ. Назначени й били
физиотерапевтични процедури, които ищцата изпълнила. По повод продължаващ болков
синдром, оток, смутена двигателна функция на крайника, на 06.11.2024 г. ищцата постъпила
за лечение в отделението по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ
“Св.Петка“ АД -Видин, където са й били направени образни изследвания, назначени й били
3
диагностични и терапевтични процедури, които изпълнила, както и медикаментозно лечение
за подобряване на състоянието й. След 7-дневен престой в лечебното заведение ищцата била
изписана с препоръки за спазване на ХДР, медикаментозна терапия, ежедневна
кинезитерапия, курс балнеотерапия, контрол на рисковите фактори. На 16.12.2024 г. К. С.
отново посетила специалист-ортопед по повод на продължаващи болка и ограничени
движения, като било установено: болка, оток и ограничени движения, нарушена способност
за самообслужване, дадено било мнение за продължаване на рехабилитацията. На 16.12.2024
г. посетила специалист-физиотерапевт, който назначил физиотерапевтични процедури, които
изпълнила. По повод на налични оплаквания от безсъние, безпокойствие, изразен психичен
симптом за тревожност и стрес, стереотипни движения с пръстите на ръцете, говорни
нарушения, изразяване и показване на болка, К. С. потърсила психологична помощ при
клиничен психолог, направени били две консултации и проведена методика за изследване на
емоциалнална напрегнатост. Диагнозата била посттравматично тревожно разстройство и
посттравматична депресия от претърпяното ПТП. Дадени й били насоки за провеждане на
психотерапевтична помощ. Препоръчана била психологична частна програма, лечение с
психотерапия и с фармакомедикаменти. Съгласно ЕР на ТЕЛК № 0678/2007 г. на МБАЛ
„Св.Петка“ АД, гр.Видин К. С. била с 80 % трайно намалена нетрудоспособност, като
инвалид. Възстановяването на ищцата от уврежданията, пролучени от процесното ПТП
продължавало и към момента, не се чувствала добре физически и емоционално. Вследствие
на ПТП й били причинени: Счупване на горния край на раменната кост / хумерус/, което е
средна телесна повреда по смисъла на НК, както и други увреждания като: кръвонасядане на
лява подключна област, лява гърда, странична част на лява мишница; ожулване на ляв лакет,
които са й причинили болки и страдания. Полученото Счупване на горния край на
раменната кост довело до трайно затруднение на движението на горен крайник за дълъг
период от време. Вследствие на травмата дълго време не е могла да се обслужва
самостоятелно в ежедневните си дейности от бита, нито е могла да изпълнява домакинските
си задължения в семейството, с които се е справяла сама преди инцидента, за дълъг период
от време е имала нужда от чужда помощ в битовото си обслужване и продължава да търпи
неудобства заради това, дълго време е трябвало да спазва щадящ режим и да не натоварва
ръката си, имала е оплаквания от болки, болезнени и ограничени движения в ръката, което е
наложило да извърши няколко последователни курса на рехабилитация и физиотерапия.
Получените кръвонасядане на лява подключна област, лява гърда, странична част на лява
мишница; ожулване на ляв лакет са причинили болки и страдания на ищцата, същата е
изпитвала болки и дискомфорт продължително време, като се е наложило да ползва
обезболяващи мазила и методи за възстановяването си. Преди ПТП била активна жена, сама
се е справяла с всичките си задължения в семейството, грижила се е за дома си, помагала в
домакинството на близките си, но след инцидента за дълго време е била лишена от
обичайния си начин на живот. Ищцата изживяла психически стрес при инцидента,
вследствие на което първоначално била получила оплаквания от главоболие, стягане в
гърдите, сърцебиене, виене на свят, което наложило посещение при личния лекар, който й
поставил диагнозата: Хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, назначил е
медикаментозно лечение и е дал препоръки за спазва ХДР. Дълъг период имала стрес,
сънища и кошмари, свързани с процесното ПТП, тревожност и депресия, а преживяното от
нея щяло да остане за цял живот в съзнанието й. В резултат на процесното ПТП ищцата
претърпяла и имуществени вреди в общ размер на сумата от 227 лв., които също следвало да
й бъдат възстановени. Разходите били направени за посещение при психолог и определяне
на психологичен статус, за закупуване на медицинско изделие и издаване на медицински
документ. Вредите били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия лек
автомобил „Тойота Корола“ В. Л. Р., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото ЗК „Бул Инс”АД. Претендира се присъждането на законната лихва върху всяка една
от сумите, считано от 17.09.2024 г.- датата на която уведомила застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното
изплащане на сумите.
С протоколно определение в открито съдебно заседание от 03.06.2025 г. съдът
4
е допуснал увеличение на размера на предявеният иск за неимуществени вреди като искът
неимуществени вреди се счита предявен за сумата от 60 000 лева, като частичен от 80 000
лв.
Ответникът ЗК „Бул Инс”АД е оспорил предявените искове. Оспорил е иска за
неимуществени вреди по размер като прекомерен. Направил е евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която като пешеходец не спазила правилата
за движение по пътищата, могла да избегне удара, но не направила необходимото и с
поведението си се поставила в превишен спрямо нормалния риск, като е допуснала да
настъпи удар, който обективно е можела да избегне при проявена нормална и дължими
грижа към собствения живот и здраве. Пострадалата нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1
и т. 2 ЗДвП, съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни,
ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват, и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
с тяхната скорост на движение. Ответникът е спорил претенцията за лихва от датата на
уведомяване на застрахователя като несъобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След
предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят е изискал допълнително
документи за установяване основателността й. Такива не са били представени от ищцата.
Твърди, че дружество не е в забава и попада в законовото изключение, според което
застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице,
съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
02.09.2024 г., който установява, че на 02.09.2024 г. около 09:55 часа в гр.Видин на ул.“Христо
Ботев“ срещу магазин „Елит“, е настъпило ПТП с участието от на л.а. „Тойота Корола“, рег.
№ ********, управляван от водача В. Л. Р. и пешеходеца К. А. С.. При пътния инцидент е
пострадала ищцата, която била откарана в МБАЛ“Св.Петка“-Видин. За случая е образувано
ДП-198/02.09.2024г. на ОД на МВР-Видин. Съгласно констатациите в протокола л.а. „Тойота
Корола“ с рег.№ ********, собственост и управляван от В. Л. Р. има валидна застраховка
“Гражданска отговорност” с ЗК Бул Инс”АД з.п.№ BG/02/l23002704333, валидна до
05.09.2024 г., което означава, че и към датата на ПТП 02.09.2024 г.
Представена е депозирана на 17.09.2024 г. от К. А. С. по реда на чл.380 от КЗ,
писмена претенция пред ЗК „Бул Инс” АД за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди, както и известие за
доставянето му на адресата от „Български пощи“ ЕАД.
Представени са от страна на ищеца : Лист за преглед на пациент в КДБ
/Спешно отделение на МБАЛ „Света Петка“ Видин № 015332/02.09.24 г., с Основна
диагноза по МКБ: Контузия на раменния пояс и мишница; Съдебномедицинско свидетелство
№ 66/12.09.2024 г.; Амбулаторен лист от 10.09.2024 г. за преглед при личен лекар, с Основна
диагноза по МКБ: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност;
Придружаващи заболявания: Счупване на горния край на раменна кост (хумерус);
Контролни прегледи от ортопед-травматолог, проведени на 20.09.2024 г. и 16.12.2024 г..
Представени са документи за провеждана физиотерапия и рехабилитация съответно на
16.10.2024 г.; 06.11.2024 г. - 13.11.24 г. и 16.12.24 г. Представено е Психологично изследване
изх. № 103/01.10.24 г. - посттравматично разстройство и депресия.
Представен е психологичен статус №103/04.10.2024 г. на К. А. С. от психолог
В.Н., от което се установява, че е потърсила психологическа помощ, след ПТП. След
извършване на психологическото изследване психологът е дал заключение за състоянието на
ищцата, като е посочил, че същата е с посттравматично тревожно разстройство и депресия
от преживяното ПТП. Психологичните прояви са били на ниво средно тревожно-депресивно
разстройство с характерни етиологични симптоми-повтарящо се изживяване на травмата,
5
внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, продължаващо чувство за
„вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от други хора. Психологът е
отразил, че при ищцата са се наблюдавали и вегетативни нервни прояви, повишен сетивен
рефлекс и безсъние, тревожност и апатия.
За установяване на имуществените вреди по делото са представени: 1./ фактура
№ *********/03.09.2024 г. и фискален бон към нея за сумата 77 лв. – стойност на закупена
ортеза за горен крайник; 2./ касова бележка № 103/09.10.2024г. г. за сумата 100 лв. заплатена
в брой такса за посещение при психолог; 3./ фискален бон от 12.09.2024 г. за сумата 50 лв.,
заплатена такса за издаване на медицинско свидетелство от съдебен лекар.
По делото е разпитана като свидетел В. Й. В. - дъщеря на ищцата, от чиито
показания се установява, че на 02.09.2024 г. около 10 ч. К. С. й се обадила по телефона и я
уведомила, че била блъсната от кола и се намира в Бърза помощ. Когато по най-бързия
начин отишла в лечебното заведение, майка й изпитвала много силни болки и била много
уплашена. Поставили й гипсова имобилизация, която обхващала ръката, рамото и голяма
част от тялото. Свидетелката разговаряла с присъстващия специалист-ортопед, който й
казал, че счупването е много сериозно. Прибрали се у дома. Болките започнали да се
усилват. К. С. изпитвала непосилна тежест от гипса. След консултация с ортопед гипсът бил
премахнат и била поставена ортеза, с която трябвало да престои около 1 месец. През този
период К. С. изпитвала силни болки, пиела силни болкоуспокоителни, направила няколко
хипертонични кризи. Не можела да спи през нощта в продължение на около един-два месеца
и се наложило закупуването на люлеещ се стол, заради гипса и ортезата. Свидетелката
полагала непосредствени грижи за ищцата още от първия ден. Преместила се да живее при
майка си, тъй като тя изпитвала затруднения и в бита - не можела да става сама от леглото,
да се облича и съблича, да поддържа личната си хигиена. При сваляне на ортезата, за да се
почисти, видяла, че цялата й лява гърда била синя. Прилагали и хепароиден гел. К. С. била
уплашена и изпитвала силни болки. Тя спазила всички указанията за рехабилитация.
Направените 17 процедури в болницата според свидетелката не дали очаквания резултат.
Майка й имала дефицит на движение на ръката - не можела да я повдига нито напред, нито
встрани. Вкъщи правела и масажи и определени серии от упражнения, но без резултат.
Посочва, че още в началото ортопедите изразили мнение, че ръката няма да се възстанови от
полученото счупване. Инцидентът, болките, преживяното се отразили негативно на майка й.
Наложило се да направят консултация с психолог. От болката, от невъзможността да ползва
ръката, тя се затворила и ограничила много социалните си контакти, срещи с приятелки и
излизания от дома. Към момента не била възстановена и изпитвала страх от превозни
средства. Понастоящем имала нужда от помощ вкъщи. Нямала движение нагоре с тази ръка.
К. С. не можела да простира дрехите си, поради което монтирали подвижен простор. За
обгрижването на ищцата се наложило да съдействат и другата дъщеря на ищцата, която
дошла от гр.Варна, както и дъщерята на свидетелката. От 2022 г ищцата била вдовица.
Преди инцидента била самостоятелна и се справяла сама в ежедневието, контактувала с
повече хора.
По делото е разпитан като свидетел В. Л. Р., който е водачът на л.а. „Тойота
Корола“, рег.№ ******** при ПТП. От показанията му се установява, че на 02.09.2024 г.
паркирал управлявания от него лек автомобил, по посока на движението си, срещу
заведение „Елит“ на ул. „Христо Ботев“. Имало паркирани и други коли. Съпругата и
дъщерята на свидетеля отишли до заведението „Елит“. През това време близо до колата на
свидетеля паркирала друга кола. Съпругата и дъщеря му дошли и се качили в колата. За да се
включи в движението, трябвало да направи маневра заден ход. В продължение на минута
гледал в лявото огледало, защото имало поток от коли и изчаквал възможност да се включи в
6
движението. Заявява, че не е видял отзад никой да се подава извън габаритите на колата.
Когато имал възможност да се включи, включил на задна и чул някой, че извикал. Веднага
спрял, включил габаритните светлини и спрял. Видял между неговия автомобил и
паркираната зад него кола паднала жена. Помогнали жената да се изправи. През това време
тя им казала, че живее отсреща - във входа на блока и искала да й помогнат да се прибере.
Свидетелят отказал и останали да чакат на място. Дъщерята на свидетеля се обадила на
тел.112 и чакали линейка, след това отишла до близкия магазин за една бутилка вода за
жената. Помогнали на ищцата да седне в неговата кола, Казала им че се казва К.. Дошла
линейка и започнали да се занимават с ищцата. Дошла полиция, отцепили района. Дошли и
органи на КАТ и оперативна група. К. С. се върнала с друга кола, придружена от дъщеря си.
Свидетелят по никакъв начин не бил видял ищцата. Ако я бил видял, не би направил тази
маневра. Не видял къде е била. Свидетелят не бил гледал в дясното огледала, не знае с коя
част на колата е бутнал ищцата. За него било важно да гледа в ляво, за да вижда колите, а на
тротоара не знае какво е станало.
По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, пътният инцидент настъпил на 02.09.2024 г. около 09:35 часа
в гр.Видин, на ул.“Христо Ботев“ пред вх. „А“, бл. 13, който е срещу заведение за бързо
хранене „Елит“ с участието на лек автомобил „Тойота Корола“ с peг. № ********,
собственост и управляван от В. Л. Р. и пешеходката К. А. С.. Произшествието е настъпило в
населено място, където допустимата скорост на движение е до 50 км/ч. В участъка на
произшествието пътят е с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти - по една за
всяка посока. Лекият автомобил бил паркиран вдясно на ул. „Христо Ботев“ /в широката
част/ с предна челна част, насочена по посока на огледа /към кръстовището с ул. „Хан
Аспарух“/. За да излезе от реда на паркираните автомобили пред и зад него, водачът на л.а.
„Тойота“ предприел извършването на маневра движение назад. В момент на извършване на
тази маневра, К. С. предприела пресичане на платното за движение в посока отдясно наляво
(от десния към левия бордюр на ул. „Христо Ботев“) спрямо посоката на движение на лекия
автомобил в резултат на което лекият автомобил със задна дясна част блъснал пресичащата
на нерегламентирано място пешеходка. Експертът констатирал от приложения протокол за
оглед на местопроизшествието, че в близост от мястото на инцидента, на разстояние от
29,90 м е имало обозначена пешеходна пътека тип „Зебра“ на кръстовището на ул. „Христо
Ботев“ и ул.,Димитър Цухлев“. При настъпилия удар скоростите на движение на автомобила
и пешеходката са били ниски (на л.а. е V = 7 км/ч, на пешеходката е Уп= 2,4 км/ч), но масата
на автомобила, заедно с масата на водач и двама пътници, многократно е надвишавала
масата на пешеходната. В резултат на удара/съприкосновението, тялото на пешеходката било
изведено от равновесие и тя паднала на лявата си страна върху платното за движение, при
което получила увреждания в областта на лявото си рамо. Ударът настъпил, когато
пешеходката се е намирала в т.н. „дясна мъртва точка за водача на л.а.“. В съдебно заседание
експертът пояснява, че тази зона е онази скрита част зад автомобила, която водачът не може
да предвиди и да възприеме през лявото странично огледало за задно виждане, дясно също,
както и огледалото за обратно виждане. И остава един малък сектор и вероятно пешеходката
е попаднала в него, където водачът не е могъл да я възприеме като опасност. Заключението
сочи като причини за настъпване на процесното ПТП субективните действия на двамата
участници в него - водач на лекия автомобил и пешеходката. И двамата участници са могли
да предотвратят настъпването на ПТП. Предвид възрастта на пешеходката не е възможно
същата да е навлязла внезапно на платното за движение, като по този начин да постави
водача на л.а. в невъзможност да предотврати удара в тялото й. Преди да започне
извършването на маневрата движение назад, водачът е бил длъжен да се убеди, че пътят зад
автомобила му е свободен; че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и ще извърши маневрата по безопасен начин. По време на маневрата, водачът
бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила си и своевременно да
предприеме действия за аварийно спиране при възникване на опасност за движението.
Наблюдението на пътя зад автомобила, водачът е имал възможност чрез двете външни
7
странични огледала за обратно виждане, както и от огледалото вътре в купето, както и с
обръщане на главата в посока назад. В случая при извършване на маневрата движение назад
водачът е следял пътната обстановка зад автомобила си единствено в лявото външно
огледало за обратно виждане, като по този начин не е получил пълна информация за
реалната пътна обстановка зад автомобила си, където е била ищцата. Водачът е бил длъжен
да упражнява непрекъснат контрол при управление, както и преди да започне маневрата
движение назад да се убеди, че пътят зад автомобила му е свободен и че ще я извърши по
безопасен начин. Пешеходката е могла да избегне удара, като преустанови пресичането, още
като се е намирала на тротоара, и предприеме пресичане на обозначената в близост
пешеходна пътека, където пешеходците имат предимство за преминаване. В условията на
инцидента ищцата е предприела неправомерно пресичане на платното за движение напречно
на оста му между паркирани автомобили в посока от десния към левия бордюр на ул.
„Христо Ботев“ /зад процесния л.а. „Тойота Корола“/, на нерегламентирано място и при
ограничена видимост – между паркираните автомобили, като е имала видимост към
паркирания автомобил. Ищцата е имала възможност да пресече на сигнализираната с
маркировка и пътен знак пешеходна пътека тип „Зебра“ на около 28-30 м от мястото на
удара, в обратна посока от участъка на инцидента. Ударът/съприкосновението между л.а. и
пешеходката настъпил на разстояние от около 40-50 сантиметра вляво от десния ръб
/бордюр/ на платното за движение на ул. „Христо Ботев“, като за лекия автомобил е
настъпил при движението му в посока назад в областта на задната му дясна част, около
десния край на задната броня. Ударът за пешеходката настъпил в областта на дясното й
бедро. Телесните повреди при ищцата не са получени в резултат на удара на автомобила в
тялото, а в резултат на нейното падане, след като е изгубила равновесие и е паднала.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
изготвена от Д. А.. Съгласно заключението, от изследваната и анализирана медицинска
документация по делото, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 02.09.2024 г., както следва: 1./ Закрито
счупване в близката част на лява мишнична кост с подлежащ и низходящ оток и
кръвонасядане в областта на мишницата и гръдния кош в ляво. Това увреждане е причинило
на ищцата трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период
от около 5-6 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.; 2./
Ожулване на ляв лакът, което увреждане й е причинило болка и страдание. По отношение на
оздравителния процес се посочва, че на 02.09.2024 г., след настъпване на пътния инцидент
около от 10:30 ч. ищцата е била прегледана в СО при МБАЛ-АД- Видин, направено й е
рентгеново изследване и е поставена ортеза. На 12.09.2024 г. е прегледана от лекар ортопед,
направена й е мека имобилизация за срок от 30 дни. През периода от 06-13.11.2024 г. ищцата
е била на лечение в ОФРМ при МБАЛАД-Видин, проведена е рехабилитация, като е била и
на медикаментозна терапия, включваща и обезболяващи медикаменти. За възстановяване от
получените увреждания ищцата е провела рехабилитационни процедури, като след
надлежни прегледи на 06.10.2024 г., 16.12.2024 г., и 17.01.2025 г., са й назначени по 20 бр.
физиотерапевтични процедури по повод ограничени и болезнени движения в раменната
става и оток на същата, каквото е констатирано и при последния преглед. При така
констатираните увреждания, при ищцата до 17.01.2025 г. нямало пълно възстановяване, като
непълното възстановяване се изразява в болезнени и ограничени движения в лява раменна
става. Последната налична медицинска документация е от 17.01.2025 г., към която дата
обичайния оздравителен период до 6 месеца не бил завършен. На 03.06.2025 г. в о.с.з.
вещото лице заявява, че при ищцата целия обем на движение в раменната става няма да се
възстанови. Описана е деформация на раменната става, като ограниченията са от самата
деформация. През оздравителния период затрудненията на ищцата до момента на
използване на имобилизацията били свързани със значителни затруднения в движенията на
горен ляв крайник. В последствие същите са били частично възстановени. Основната
функция на горния крайник при човека е хващането, но никъде в медицинската
документация не е отразено, че тази функция е била затруднена по някакъв начин при
8
ищцата. По отношение на заявените с исковата молба увреждания – кръвонасядане на лява
подключна област, лява гърда, странична част на лява мишница в съдебно заседание
експертът е посочил, че те не са отделно от полученото счупване. При счупване с
разместване, както е при ищцата, се разкъсват множество малки кръвоносни съдове. В
началото са били в областта на раменната става, но впоследствие в резултат на най-
нормална гравитация, хематома, се е преместил /мигрирал/ по-надолу. В зависимост от
дълбочината му може да седи и до 30-40 дни. Той е в дълбочина на меките тъкани и е
необходимо доста време докато се разнесе и резорбира.
По делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице В. В. Д. – психолог, след преглед на ищцата осъществен на 16.05.2025 г. От
заключението се установява, че ищцата проявява поведенчески и телесни реакции на
посттравматичен стрес, вследствие от претърпяното ПТП. Проявената симптоматика е
присъща за състоянието, последващо такова стресово събитие. Налице са последици за
нейното психическо и емоционално състояние както от преживените уплаха и шок от
сблъсък с автомобила, така и от физическите промени, настълипи от инцидента.
Необходимо е ищцата да се адаптира към новия си начин на живот, като предвид възрастта й
и предвид трайното затруднение при движението на левия горен крайник, периодът на
адаптация щял да протече бавно и изцяло да доведе до промени на начина на живот на
пострадалата. От приложените методи на изследване вещото лице е установило, че при
ищцата се наблюдават актуални симптоми и отражения на посттравматичен стрес и
тревожно разстройство, наличието на депресия и тревожност. Експертът е посочил, че това
състояние на ищцата съответства на поставената диагноза в приложения по делото
Психологичен статус от клиничен психолог.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо в обжалваната част.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
9
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от
ответника на К. С. за причинените й имуществени и неимуществени вреди при
травматичното увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали правилно е приел
наличие на съпричиняване - противоправно поведение от страна на ищеца в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност, с което да е
допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат и дали правилно е определил
процента на участие на всеки участник в ПТП за неговото настъпване.
При липса на обжалване на първоинстанционното решение в частта му
касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер 28 000 лева и
влизането на решението в сила за тази сума, въззивният съд следва да приеме за установено
възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното
материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно поведение
застрахованият водач на процесното МПС – В. Л. Р. е причинил травматично увреждане на
К. С. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на
водача на процесния лек автомобил - В. Л. Р. и при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Спорно е дали пострадалото лице – ищцата е допринесла с поведението си за
настъпването на неимуществените вреди /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Твърденията на ответника,
които са приети за установени с обжалваното решение, са, че същата не спазила правилата за
движение по пътищата - нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и т. 2 ЗДвП, съгласно която,
когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна
пътека, да я използват, и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение.
За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. За да е налице вина на участник в
пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават предписаните от закона правила за движение, но
извършените нарушения да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
което означава, че последният трябва да е тяхно следствие /така решение № 20б/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г.
о./. Обективният характер на съпричиняването е изведен с т.7 на ППВС на ВС № 17/1963 г.,
като е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
В доказателствената тежест на ответника е установяването на този
правнорелевантен факт, като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно
10
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Въззивният съд намира за основателно възражението на
ответника за съпричиняване, поради предприето пресичане от страна на пострадалата на
необозначено за целта място на пътното платно.
Процесното ПТП е настъпило в населено място, при ясно време, на прав
хоризонтален участък. Двамата участници са имали видимост и възможност да се
възприемат своевременно, като участници в движението. Мястото на удара е на около 30 м
от пешеходна пътека тип „Зебра“, намираща се на кръстовището на ул.“Хр.Ботев“ и
ул.“Димитър Цухлев“, обозначена с постоянна пътна маркировка по дължина на платното за
движение и вертикален знак Д17, и на около 40-50 сантиметра вляво от десния ръб(бордюр)
на платното за движение. Пътното платно в участъка на инцидента е двупосочно с ширина
10.30 м., с по една лента във всяка посока, с налична пътна маркировка – права непрекъсната
линия.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съгласно ал.2 по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Водачът на моторното превозно средство е бил длъжен да се
съобрази с предписанието на закона, още повече, че мястото, където е бил спрял е било в
близост до пешеходна пътека и заведение за бързо хранене, което предполага повишена
концентрация на пешеходци. В. Л. Р. е бил длъжен преди да предприеме маневрата да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движението си
назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а ако това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При извършването на
маневрата движение назад, той не е сторил това. Това се установява както от дадените от
него показания, че при извършване на маневрата движение назад гледал само в лявото
странично огледало за обратно виждане /не е гледал в дясното странично огледало за
обратно виждане, както и в огледалото за обратно виждане/, както и че видял ищцата след
като я блъснал. В заключението на САТЕ е посочено, че ищцата не е навлязла внезапно на
пътното платно зад автомобила на водача Р. и за него е било възможно да я възприеме.
Ищцата, като пешеходец, също е създала предпоставки за настъпване на
произшествието, нарушавайки изискването на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, доколкото не е
пресякла платното на наличната пешеходна пътека, намираща се в близост до мястото на
инцидента, като е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано място.
Ищцата е предприела пресичане на платното за движение при ограничена видимост – между
паркирани автомобили и зад автомобила на водача Р., но това не е допринесло за настъпване
на ПТП, тъй като експертизата е категорична, че всеки от участниците в него е могъл да
възприеме другия участник. Предприемайки пресичане на необозначено място нарушение
на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДВП, която норма задължава пешеходците при пресичане на платното
за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да спрат, да се огледат наляво и надясно и да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Ищцата е предприела пресичане
на участък от пътното платно на който няма пешеходна пътека. Преди да навлезе на
платното за движение тя е следвало да се огледа и да възприеме лекия автомобил Тойота,
което е било възможно за нея, както е установила авто-техническата експертиза. Тъй като е
процедирала в нарушение на правилата за движение, въззивният съд намира, че същата е
допринесла с поведението си за настъпването на ПТП. Съдът намира, че това съпричиняване
в процентно отношение е 20 %.
По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди:
Представени са доказателства за направени от ищцата разноски за прегледи,
11
закупуване на лекарства и медицински съоръжения на стойност 227 лв., като с оглед
приетия процент на съпричиняване при настъпването на пътния инцидент от 20%, искът е
основателен за сумата от 181.60 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли.
Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата 22.70 лева, дължими над присъдените
158.90 лева като сумата следва да се присъди, заедно със законната лихва, считано от
17.09.2024 г., на която дата ответникът се счита уведомен за настъпване на
застрахователното събитие-процесното ПТП.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди:
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, въззивният съд изхожда от следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
12
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и в
съответствие на посоченото по-горе.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на
първо място получените от ищеца травматични увреждания: 1./ Закрито счупване в близката
част на лява мишнична кост с подлежащ и низходящ оток и кръвонасядане в областта на
мишницата и гръдния кош в ляво. Това увреждане е причинило на ищцата трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период от около 5-6 месеца
при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.; 2./ Ожулване на ляв лакът,
което увреждане й е причинило болка и страдание. Оздравителния процес след настъпване
на пътния инцидент е протекъл като на ищцата е поставена ортеза и била с мека
имобилизация за срок от 30 дни. Съдът отчита, че в периода от 06-13.11.2024 г. ищцата е
била на лечение в ОФРМ при МБАЛАД-Видин, където е проведена рехабилитация, като е
била и на медикаментозна терапия, включваща и обезболяващи медикаменти. Наложило се е
за възстановяване от получените увреждания ищцата да проведе рехабилитационни
процедури по повод ограничени и болезнени движения в раменната става и оток на същата.
Установено е, че при ищцата до 17.01.2025 г. нямало пълно възстановяване, като непълното
възстановяване се изразявало в болезнени и ограничени движения в лява раменна става. От
значение е заключението на вещото лице лекар ортопед, че при ищцата целия обем на
движение в раменната става няма да се възстанови. Налице е деформация на раменната
става, като ограниченията са от самата деформация. През оздравителния период
затрудненията на ищцата до момента на използване на имобилизацията били свързани със
значителни затруднения в движенията на горен ляв крайник. В последствие същите са били
частично възстановени. Основната функция на горния крайник за хващане не е била
затруднена. Заявените с исковата молба увреждания – кръвонасядане на лява подключна
област, лява гърда, странична част на лява мишница не са отделно от полученото счупване.
Съдът отчита, че прогнозата за пълно лечение е неблагоприятна и сигурността,
че ограниченията във движението на ръката ще се проявяват и занапред.
Съдът отчита и констатациите в заключението на експерта-психолог, че
ищцата страда от посттравматичен стрес, вследствие от претърпяното ПТП, с проявената
симптоматика - поведенчески и телесни реакции при ищцата е присъща за състоянието,
последващо такова стресово събитие. Налице са последици за психическото и
емоционалното състояние, както от преживените уплаха и шок от сблъсък с автомобила,
така и от физическите промени, настъпили от инцидента. Съдът взема предвид, че периодът
на адаптацията към новия си начин на живот предвид възрастта на ищцата и определеното
като трайно затруднение при движението на левия горен крайник, по прогноза на експерта
ще бъде бавен и продължителен.
Съдът отчита и показанията на свидетеля В., която полагала непосредствени
грижи за ищцата от инцидента и понастоящем, от които се установява, че независимо от
предприетото интензивно лечение и продължителен рехабилитационен период в болнично
заведение, продължило и в домашна среда, девет месеца след инцидента ищцата не е
възстановена, не е самостоятелна – подпомагана е от свид.В. В. и търпи битови неудобства.
Съдът взема предвид, че травмата е настъпила внезапно при изключително
болезнена за ищцата ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни
болки и страдания, които са и физически и психически. Съдът отчита продължителния
период на възстановяване и липсата на възможност за пълно възстановяване, както и че
ищцата е търпяла и ще търпи лични и битови неудобства.
Съдът взема предвид възрастта на ищеца към момента на травматичното
увреждане – 76 години.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2021 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
13
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 650 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1530 лв.
При прилагане на посочените критерии съдът намира, че обезщетението
следва да бъде определено в размер от 55 000 лева, който въззивният съд намира справедлив
и съответства на получените травматични увреждания, търпените болки и страдания., както
и на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
След прилагане на определения процент съпричиняване 20% към общия
размер на обезщетението, въззивният съд намира, че дължимата от ответника сума е 44 000
лева.
С оглед изложеното жалбата на ответника е неоснователна, а жалбата на
ищеца е основателна до размера от 2 000 лева като обжалваното решение следва да бъде
отменено в отхвърлителната си част за тази сума.
При този изход на делото отговорността за направените по делото разноски е
на двете страни.
Дължимите от ответника разноски на ищцата за първата инстанция съобразно
уважената част от иска са 366.79 лева от общо 500 лв. за експертиза.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В. М. се дължи възнаграждение
съобразно уважената част от иска, в размер на 3610.22 лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ.
Ответникът е претендирал разноски за първата инстанция: 30 лв. депозит за
свидетел и 500 лв. депозит за САТЕ, 9000 лв. за изплатено в брой адвокатско
възнаграждение с включено ДДС по два договора за правна защита и съдействие, сключени
на 03.02.2025 г. Ищцата е възразила за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 9000лв. с включено ДДС. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е
4921.35 лв. с включен ДДС. При преценка на извършените процесуални действия и
сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът намира, че адвокатско възнаграждение
в размер над 4921.35 лв. с включен ДДС е прекомерен, поради което договорения и заплатен
адвокатски хонорар от ответника за нуждите на настоящото производство и за изчисляване
на припадащите се разноски следва да се намали до сумата от 4921.35 лв. с включен ДДС.
При това положение съдът приема, че ответникът е направил общо разноски в размер на
5451.35 лв. /30 лв.- депозит за свидетел, 500 лв. - депозит за САТЕ и 4921.35 лв. с включен
ДДС адвокатско възнаграждение/, от която сума ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 1 452.32 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски съобразно с
уважената част от иска във въззивното производство, но липсват данни за направени от
въззивницата ищца разноски във въззивната инстанция.
Въззивницата – ищца следва да заплати направените от въззивника-ответник
във въззивното производство разноски съобразно с отхвърлената част от иска във
въззивното производство. Ищцата е възразила за прекомерност на изплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 4560 лв. с включено ДДС. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за въззивното производство е 3848.53 лв. с включен ДДС. При преценка на
14
извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът
намира, че адвокатско възнаграждение в размер над тази сума е прекомерен, поради което
договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответника за нуждите на настоящото
производство и за изчисляване на припадащите се разноски следва да се намали до сумата от
3848.53 лв. с включен ДДС. При това частта от разноските /280 лв. държавна такса и 3848.53
лв. за адвокатско възнаграждение/, дължима от ищцата е 3874.56 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В. М. се дължи възнаграждение
съобразно уважената част от иска, в размер на 205.09 лв. от общо 3215.44 лв., определен по
реда на чл.7, ал.2 от НВАР.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по
описа на Окръжен съд Видин, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от К.
А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 2 000 лева, дължима над присъдената с решението
сума 42 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, получени в
причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а.
„Тойота Корола“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.09.2024 г. до окончателното издължаване, както и В ЧАСТТА МУ, с която съдът е
отхвърлил предявения от К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 22.70 лева,
дължими над присъдените 158.90 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024
г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното издължаване, както и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул Инс” АД да заплати на К. А. С. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лева,
дължима над присъдената с Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г.,
по описа на Окръжен съд Видин сума 42 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й
телесни увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на
02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул Инс” АД да заплати на К. А. С. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 22.70 лева,
дължими над присъдените с Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г.,
по описа на Окръжен съд Видин 158.90 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на
02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното издължаване
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025
г., по описа на Окръжен съд Видин В ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил предявения от
К. А. С. срещу Застрахователна компания „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 от
КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
15
вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача
на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№********.
Решение № 97/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 10/2025 г., по описа на
Окръжен съд Видин в останалата си част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№87 да заплати на К. А. С. с ЕГН: ********** и заявен съдебен адрес: гр.***, ж.к.“***“3,
ет.*, ап.*, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 366.79 лева разноски за първата
инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№87 да заплати на адв.В. М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 3610.22 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН: ********** и заявен съдебен адрес: гр.***,
ж.к.“***“3, ет.*, ап.*, да заплати на ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ №87 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1 452.32 лв. разноски за
първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№87 да заплати по сметка на САС сума в размер на 22.96 лева държавна такса за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Джеймс Баучер“
№87 да заплати на адв.В. М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 205.09 лв. –
адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН: ********** и заявен съдебен адрес: гр.***,
ж.к.“***“3, ет.*, ап.*, да заплати на ЗК „Бул Инс”АД, ЕИК ********* гр. София, ул.
„Джеймс Баучер“ №87 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 3874.56 лева разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16