РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Монтана, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200989 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н. И. В., чрез пълномощник адв.Д. С.
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 301 33-54/ 17.08.2023г. на М. В.
К., на длъжност разузнавач при ОД на МВР Монтана, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Н. И. В. за срок до 24
часа.
Жалбоподателката, чрез процесуален представител адв. Д. С., АК
Монтана, моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната
заповед, като незаконосъобразна, като излага конкретни доводи за това.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения, приложената
административна преписка и събраните в хода на производството
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
1
дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок
до 24 часа, Н. И. В. от град Монтана е била задържана в помещение за
временно задържане на РУ. Като мотиви на заповедта е посочено, че са
налице данни за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК –
хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта, както и по
чл.131, ал.1, т.1 НК – лека телесна повреда на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а
именно- компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно
която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на
същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно производствените правила от издателя, които да са от
категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на
материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, като същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което е налице. По отношение на тази
заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание
на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на
специалния закон –чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и
2
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че
заповедта за задържането може да се обжалва пред съда, в 14-дневен срок от
съобщението по реда на АПК.
В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й,
както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – има данни
за извършени престъпления от общ характер – хулигански действия,
съпроводени със съпротива срещу орган на властта и лека телесна повреда на
длъжностно лице при осъществяване на службата му.
Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в
приложените по делото доказателства – постановление рег.№ 301р-16492/
17.08.2023г., както и уведомление рег. № 301000-12693/ 17.08.2023г., във
връзка с получен сигнал на тел.112, че на основание чл. 356, ал. 3 вр. с ал.1 от
НПК е образувано бързо производство № 842/2023 г. по описа на РУ-Монтана
за това, че при опит за задържане на лице, е причинена лека телесна повреда
на длъжностни лица – К.Т. и В.В., при изпълнение на служебните им
задължения, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 НК.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по
чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за
чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла
на НК. Предпоставка за 24 – часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен
това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни,
3
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в
заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага
подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.
Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
непосредствено след правото на живот /чл. 2 и следващите забрани на
изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на
основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват
хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.
Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма
да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към националното право.
По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по
чл.72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка
/ПАМ/ - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че същата не
е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление.
В случая са били налице законовите предпоставки за издаване на
оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейските
органи са изпълнявали служебните си задължения, имало е сигнал за
извършено престъпление. Доводите на пълномощника на жалбоподателя, че с
4
цялостното си поведение, както и с оглед на личността на адв.В., не е налице
основание за задържане, са неоснователни. В заповедта е посочено правното
основание и фактическите причини за задържането му, а в приетите по
делото документи подробно са изложени фактическите обстоятелства,
обусловили необходимостта от издаване на акта. Спазен е принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на административния
орган, като лицето е задържано за времето необходимо за извършване на
удостоверените процесуални действия, като правата на адресата не са
засегнати в по-голяма степен от необходимото.
За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
необходимо и достатъчно условие е наличието на данни, че лицето е
извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или
конкретно и точно посочени, достатъчно е да сочат на обстоятелства,
визирани в т. 1, ал. 1 на чл. 72 от ЗМВР. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с
оглед неговата преценка. Целта на закона при постановяване на ПАМ по
ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на задържаното лице да
се укрие и да може полицейският орган да изпълни задълженията си по закон,
за които е възпрепятстван.
От събраните по делото доказателства е видно, че в полицията е
постъпил сигнал, че жалбоподателката е извършила престъпление – пречела е
на полицейските органи при изпълнение на служебните им задължения, при
което е причинена лека телесна повреда.
От приобщените писмени доказателства се налага извод, че
жалбоподателката е съпричастна към извършване на престъпление от общ
характер – причинена лека телесна повреда на полицейски служители при
изпълнение на служебните им задължения.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на
визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление от общ характер, в случая по чл.131, ал.1, т.1 и т.12
от НК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е
5
материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същата
съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. В. от град Монтана, ул.А.Б. №ххх, с
ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 301 33-
54/17.08.2023г., издадена от М. В. К., на длъжност „Разузнавач“ при ОД на
МВР Монтана, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано
задържане на Н. И. В. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане
на РУ Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Монтана в 14- дневен срок от деня на обявяването му на страните,
18.08.2023г.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6