Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 15.02.2022год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №3993 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Ж.Р.Ц. срещу П.НА Р.Б.искове
с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ,
с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 120000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и
страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в
обществото, както и сума в размер на 12600,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди / неполучено
трудово възнаграждение/, за периода от 02,06,2014год. до 30,12,2014год., ведно
със законната лихва върху главниците от дата 24,02,2018год. до изплащане на
вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е инициирано наказателно преследване, чрез привличането му като обвиняем на 27,03,2014год. по ДП
2/2014год. по описа на НСлС за извършено престъпление по чл.282, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК. В хода на разследването спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000,00лв.С постановление от 27,03,2014год. е наложена ограничителна
мярка “забрана за напускане на пределите на Република Б.“. С определение на ОС
София от 02,06,2014год. постановено по НЧД №135/2014 е уважено искане на ОП София по чл.69, ал.1 от НПК като Ж.Ц. е
временно отстранен от длъжност-Кмет на Община Своге. Взетата мярка спрямо ищеца е отменена с
определение от 30,12,2014год.
постановено по ВНЧД №1178/2014год. по описа на АС София.
С постановление
от 01,02,2017год. на прокурор при Окръжна прокуратура София, воденото ДП №2/2014год. по описа на
НСлС, пр.пр.№2824/2013год. по описа на СОП за престъпление по чл.282, ал.1, т.1
от НК, вр.чл.26, ал.1 от НК е прекратено на осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24,
ал.1, т.1 от НПК предвид несъставомерност на
деянието. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 24,02,2018год. Поддържа в
периода от започване на наказателното преследване до постановяване на прекратяване на НП да е
търпял неимуществени вреди, подробно
описани в исковата молба, довели до промяна в на начина на живот на ищеца,
влошаване на здравословното и психично
му състояние. Поддържа да са претърпени и имуществени вреди от наложената мярка
„отстраняване от длъжност“, за периода
от 02,06,2014год. до 30,12,2014год., когато е възпрепятстван да полага
труд като Кмет на Община Своге и съответно е останал без средства и не е получавал месечно възнаграждение за месеците 06,2014год. до
12,2014год./2100,00лв.-месечно/, което съставлява пропусната полза подлежаща на
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-П.НА Р.Б.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за нередовност на исковата молба поради липса на адрес на
ищеца, евентуално неоснователност на предявените искове. Поддържа предприетите
действия по привличане на ищеца, в
качеството на обвиняем да са законосъобразни. Воденото наказателно производство
е продължило в разумни срокове, не са ангажирани доказателства за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, а при
евентуалното им установяване сочи да не са в пряка зависимост от действия на
прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Оспорва
дължимостта на имуществени вреди като
релевира възражение за изтекла давност на осн.чл.111, б.“а“ от ЗЗД. Поддържа да
не се дължи законна лихва, с оглед неоснователност на главните искови
претенции. Евентуално релевира възражение за погасителна давност на вземането
за лихви.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно и от събраните доказателства се
установява ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК
по ДП №2/2014 по описа на НСл С на
27,03,2014год.
С постановление на СОП от същата дата на 27,03,2014год. и на осн.чл.68, ал.1
от НПК, вр.чл.199 НПК е постановена мярка забрана да напуска
пределите на Република Б.без
разрешение на наблюдаващия наказателното
производство прокурор.
С определение
от 02,06,2014год., влязло в сила на 10,06,2014год. на Софийски окръжен
съд, НО, 5състав по дело №135/2014год. на осн.чл.69, ал.2 от НПК Ж.Р.Ц. е
отстранен от заеманата длъжност –кмет на
Община Своге.
С определение от 21,10,2014год. постановено по н.д.№957/2014
е потвърдено определение на СОС по НЧД №386/2014, с което е оставена без
уважение молба за отмяна на взета мярка
–отстраняване от длъжност кмет на Община Своге.
С определение от 30,12,2014год.на САС, НО, по дело
№1178/2014год. е отменено определение на СОС, НО, от 18,12,2014год., с което е
оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на мярката отстраняване от длъжност като е
отменена мярката за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“.
Във връзка с наложената мярка забрана за напускане
на пределите на страната е видно да
е налице постановление от
06,04,2015год., с което е оставена без уважение молба на ищеца за
напускане на пределите на страната във връзка с участие в делегация от Община
Своге в гр.Кириши, общински район при Ленинградската
област на руската федерация.
Не е спорно между страните по отношение на ищеца с
постановление от 27,03,2014год. да е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000,00лв.
С постановление на СОП от 05,10,2015год. по
пр.пр.№2824/2013год., е отменена мярката
за неотклонение „парична гаранция“и ограничителната мярка „забрана
да напуска пределите на Република
Б.“ освен с разрешение на прокурор.
С постановление
за прекратяване на наказателното
производство на Окръжна прокуратура София е прекратено наказателното
производство по ДП №2/2014 по описа на
НслС пр.пр.№2824/2013год. по описа на ОП София срещу Ж.Р. Ц. за престъпление по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, поради това че деянието не е съставомерно.
Липсват данни постановлението да е връчено на ищеца.
С определение на СОС от 31,01,2018год. влязло в
сила на 24,02,2018год. постановено по н.д.№113/2017год. е потвърдено
постановление от 01,02,2017год. на СОП
за прекратяване на наказателното
производство по ДП 2/2014, пр.пр.№2824/2013год. по описа на ОС София.
Не е спорно между страните, че наказателното
производство относимо към ищеца е в периода от 27.03.2014год.-24,02,2018год.,
от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до прекратяване на
наказателното производство поради несъставомерност на деянието от обективна
страна с влязъл в сила съдебен акт.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че за периода от м.06,2014год. до м.12,2014год. ищецът не е получавал месечно възнаграждение като кмет на
Община Своге. Брутното трудово възнаграждение
за пълен отработен месец през 2014год. е в размер на 1754,40лв. За
периода от м.06,2014год. до м.12,2014год.
месечното брутно възнаграждение на ищеца
като кмет на Община Своге би било
в размер на 12280,80лв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- Л.П.Г.и В.А., от които се установяват търпените от ищеца
вреди.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано
срещу ищеца поради това, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, характера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските закони.
Установи
се по делото, че е налице постановление за прекратяване на наказателното
производство водено срещу ищеца на осн.чл.24, т.1 от НПК, поради това, че
деянието не осъществява обективната страна на състав на престъпление по повдигнатото
обвинение, поради което се обосновава извод повдигнатото обвинение да е
незаконно.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални
контакти, чувство на несигурност, станал нервен, необщителен, пострадало
доброто му име в обществото. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена
връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца
обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 120000лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от
страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на
престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно за
тежко престъпление по
смисъла на чл.93,
т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок от 1-8години
за престъпление по служба от лице, заемащо отговорно служебно положение и предвиденото кумулативно наказание по чл.37,
ал.1, т.6 от НК сочещо на лишаване от права да се заема
определена държавна или обществена длъжност; При определяне
на обезщетението съдът съобрази и
взетата мярка за процесуална
принуда –мярка за неотколонение-парична гаранция, която няма неимуществен
характер. Същевременно следва да бъдат отчетени останалите мерки за процесуална принуда по смисъла на чл.68 от НПК „забрана за
напускане на пределите на Република Б.“, продължила в периода от 27,03,2014год.
до 05,10,2015год. или 1години, 6 месеца и 9 дни, в който период ищецът е бил затруднен да напуска пределите
на страната без разрешение на прокуратурата, взетата мярка за процесуално принуда по чл.69 от НПК
„отстраняване от заеманата длъжност“-кмет на Община Своге, в периода от 02,06,2014год.
до 30,12,2014год. –повече от 6 месеца, интензитета
на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство,
негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж, вида на
претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото производство,
то справедливият размер на обезщетение е
20000,00лв. Съществен критерии за определяне на горния
размер на обезщетение е
продължителността на наказателното преследване в периода от 27,03,2014год.
- привличането на ищеца за обвиняем/ няма данни за извършени преди това спрямо
ищеца процесуално следствени действия/ до прекратяване на производството с влязло
в сила постановление от 24,02,2018год. или в период от 3години, 10месеца и 28дни,
липса на данни, а и възражения в този смисъл от ответната за страна
продължителността на производството да е обусловена от процесуалното поведение
на ищеца, както и на процесуалния му представител сочещо на препятстване хода
на делото. При определяне на
обезщетението съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на иницииране на производството срещу него 49
години, активна трудоспособна възраст препятствана по причина подвеждането под наказателна
отговорност за тежко умишлено престъпление, съставляващо травмиращ фактор, още
повече от ответната страна не се ангажираха доказателства за участие на ищеца
по други наказателни производства / от представената справка за съдимост е видно
лицето да е неосъждано/, поради което интензитета на негативните преживявания е
по- силен в сравнение с лице, което е осъждано. Медийното разгласяване на
производството, за което са налице доказателства има данни-стр.136 да е
инициирано от страна на ответника с обявяване на сайта на прокуратурата привличането на лицето като обвиняем за
извършено тежко престъпление. Съдът намира да е некоректно посочването на обществеността на привличане на дадено
лице в качеството на обвиняем, доколкото без да е
налице влязла в сила присъда, разгласяването на водено срещу конкретно
лице наказателно преследване неминуемо засяга доброто му име в обществото и е в
нарушение на принципа за невиновност на обвиняемия. Дори и отразяването в
публичното пространство да не е инициирано от
ответника, отразяването в публичното пространство на воденото
производство е в резултат на незаконосъобразно повдигнатото обвинение спрямо
ищеца по повод действия на ответника и
следва да се отчете при определяне интензитета на страданията, респективно
справедлив размер на обезщетение.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай
следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика постановена по реда
на чл.290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на
наказателното производство постановено
по реда на чл.243 от НПК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е от
актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК,
които влизат в сила. Според чл. 243, ал.
9 от НПК - постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК
подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал.
1 от НПК. От изложеното се налага изводът, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство, не влиза в сила, дори при съобщаването му на всички лица по чл. 243, ал. 3 НПК, предвид възможността за служебна
ревизия. Т.е. основание за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, предполага за сочения акт
ищецът да е уведомен, което с оглед предявяване на исковата претенция безспорно
е установено. В този смисъл решение №197/17,05,2010год., постановено по
гр.д.№1211/2010год. на ГО, ВКС.
Именно с оглед характера на сочения акт на
прокуратурата по чл.243 от НПК, датата на постановяването му е началния момент
на забавата, от който се дължи законната
лихва върху присъденото обезщетение. В този смисъл Решение № 539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013г.
и решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава
върху присъдената главница за релевирания период от 24,02,2018год. до изплащане
на вземането е основателна.
По
претенцията за имуществени вреди в размер на 12600,00лв., за периода от 02,06,2014год.
до 30,12,2014год., представляваща пропусната полза от неполучено трудово
възнаграждение:
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно пропуснатото
получаване на трудовото възнаграждение, което е в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство е подлежаща на обезщетяване вреда. От установената фактическа обстановка по
делото, съдът приема действително ищецът да е заемал длъжността кмет на Община
Своге, с месечно възнаграждение в размер
на 1754,40лв. Не е спорно, че за периода от м.06,2014год. до отмяна на мярката
за принуда през м.12,2014год. ищецът не е могъл да полага труд, съответно да
получава трудово възнаграждение, което в пряка причинна връзка с повдигнатото
обвинение, поради което ответникът е
пасивно материално правно легитимиран. Размерът на
пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутна месечна заплата,
включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни
възнаграждения. С оглед изслушаното заключение
на СИЕ - пропуснатата полза
от неполучено трудово възнаграждение е в
размер на 12280,80лв., в който исковата претенция е основателна и следва да
бъде отхвърлена за разликата до предявения
размер от 12600,00лв. Върху сумата се дължи законна лихва съобразно горните
мотиви или с оглед заявеното искане от 24,02,2018год. Възражението на ответната страна за изтекла погасителна
давност е неоснователно. Приложима е общата петгодишна давност съобразно чл.110
от ЗЗД, а не както се сочи чл.111, б.“А“ от ЗЗД, касаещ вземане за
възнаграждения за труд. Същата съобразно датата на исковата молба 26,03,2021год. и изискуемостта на вземането за имуществени
вреди от прекратяване на наказателното
производство не е изтекла.
С
оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
претенцията за лихва на осн. чл. 120 от ЗЗД и като съобрази датата на депозиране
на исковата молба на 26,03,2021год., съдът намира да е погасена по давност претенцията за лихва преди
26,03,2018год., поради което обезщетение за забава се дължи, считано от
26,03,2018год. до окончателното изплащане на вземането, а за периода от
24,02,2018год. до 25,03,2018год. исковата претенция подлежи на отхвърляне
поради изтекла погасителна давност.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. Адвокатски хонорар не се претендира.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на Ж.Р.Ц., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сума
в размер на 20000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26,03,2018год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 20000,00лв. до пълния предявен размер от 120 000.00лв. като
неоснователна, както и за законна лихва от 24,02,2018год. до 25,03,2018год. като
погасена по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на Ж.Р.Ц., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сума
в размер на 12280,80лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, за
периода от 02,06,2014год. до
30,12,2014год./ неполучено трудово възнаграждение в резултат на наложена
мярка по чл.69 от НПК „отстраняване от длъжност“/, ведно със законната лихва от
26,03,2018год. до изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за сумата над 12280,80лв. до пълния предявен размер от 12600.00лв. като
неоснователна, както и за законна лихва от 24,02,2018год. до 25,03,2018год.
като погасена по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на Ж.Р.Ц., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 10,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: