Решение по дело №106/2016 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 164
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20164400900106
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 юни 2016 г.

Съдържание на акта

                                             РЕШЕНИЕ 

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                    гр. ПЛЕВЕН, 15.10.2018г.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично  заседание на осми октомври  ,  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев

При секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в присъствието на прокурора..............…като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 106  по описа за 2016г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

       Постъпила е  Искова молба от „***„ ЕООД  - гр.С.с която  срещу С.Д.Т.  , ЕГН-********** ***   е предявен иск ,с правна квалификация по  чл.191 във вр. с чл. 189 от  ЗЗД и във вр. с чл. 42,ал.1  от ЗЗД  с обща цена на заявените претенции - 117 968,68 лв.,като освен това се претендира и законната лихва върху сумата от 62 391,43 лв. ,която сума представлява сбор от цената на отменената сделка и главницата по гр.д.№ 600/ 2012 г. на РС-Никопол от завеждане на делото до окончателното и изплащане.  Претендират се и направените деловодни разноски.

        Предвид заявения от ищеца  иск, съдът е приел , че се касае за търговски спор по  чл.365, т.1 от ГПК ,тъй като се касае за ангажиране отговорността на продавача заради   последици от    неизпълнение  на търговска сделка / тя е такава на осн. чл. 287 във вр. с чл. 286, ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ /,при която е била  извършена продажба на недвижими имоти. Поради това съдът е приел,че спорът  следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.  

      С разпореждане от 05.07.2016г.,съдът е оставил без движение    исковата молба от „***„ ЕООД  - гр.С.срещу С.Д.Т.  , ЕГН-********** *** ,като дал на ищеца едноседмичен срок  за  отстраняване на посочените в мотивите на разпореждането непълноти  и неточности  в изложението на обстоятелствата-порок по чл. 127 ,ал.1 т. 4 от ГПК.

      С уточняваща молба от 26.07.2016 г. ищецът е уточнил твърденията си и исканията си ,като е посочил ,че търси ангажиране отговорността на С.Т. освен за евикция ,така също и  в качеството му на мним пълномощник само на един от  съсобствениците на продадените земеделски земи,като в този случай търсеното обезщетение се основава на чл. 42 ал.1 от ЗЗД ,като общият му размер  се формира от следните суми ,посочени в приложената към уточняващата молба справка :

-59 401,55 лв.представляваща платена от ищеца цена по сделката, отразена в нот.акт № *** г. на съдия по вписванията Д.Д.

-52 210 ,10 лв. представляваща мораторна лихва върху цената на сделката за периода от датата на нотариалния акт до датата на предявяване на исковата молба .

-333,90 лв.,представляваща разходи за нотариалното изповядване на сделката.

-59,40лв. представляваща платени разходи за вписване на сделката в Служба по вписванията .

-1782,05 лв. представляваща платен местен данък .

-2890 ,88 лв. представляваща платена главница / върнати плодове / присъдени с решението по гр.д.№ 600/ 2012г. на РС-Никопол.

-509,14лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 2890,88 лв.- от датата на нейното плащане – 02.10.2014г. до датата на исковата молба .

-516, 02 лв., платена на собствениците на земеделските имоти законна лихва върху главницата ,считано от 28.12.2012 г.

-265,64лв. платени съдебни разноски по гр.д.№ 600/ 2012г.- на РС-Никопол/ адвокатски хонорар 150 лв. и д.т. -115,64лв./

     В срока по чл. 370 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответник С.Т. в който е заявено становище ,че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Не се оспорва сключването на договора за покупко-продажба, отразен в  нот.акт № *** г. на съдия по вписванията Д.Д. при което ответника е действал като пълномощник на П.И..

  Оспорва, че е получил посочената в нот.акт цена на продадените имоти – 59 401,55лв. Счита че не дължи нищо от претендираните от ищеца суми,без да сочи конкретни обстоятелства и аргументи ,поради които счита така. Прави доказателствени искания.

    Постъпила е и допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК .Изразено е становище ,че оспорването от ответника на  отразеното в нот.акт заявление на С.Т. ,че е получил предварително цената по сделката изцяло и в брой от пълномощника на дружеството-купувач представлява оспорване съдържанието на официален документ, с оглед на което не са допустими свидетелски показания за опровергаването му.Противопоставя се и на другото доказателствено искане –за съдебно счетоводна експертиза ,която да изследва дали в счетоводството на ищеца има документи , установяващи посоченото плащане на сумата 59 401,55лв.

    Представя се и  писмено доказателство за плащане на тази цена – РКО № *** г. за който се твърди че е подписан от ответника за получаване на горната сума.

   По делото е допуснато  привличане на Р.К. –участвала в нотариалното производство по изповядване на сделката като пълномощник на „***„ ЕООД като трето лице –помагач на страната на ищеца.

    Постъпил е и допълнителен отговор от С.Т. в който е заявено оспорване автентичността на въпросния документ /наречен РКО/- че не е написан и не е подписан от С.Т.  ,като се иска да бъде задължен ищеца да представи документа в оригинал , а така също се прави искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза ,която да отговори на въпроса дали текстът и подписът , положени върху РКО № *** г. са на С.Д.Т..

    Въз основа на извършената размяна на книжа и уточненията на исковата претенция ,съдът намира ,че предявеният иск намира своята правна квалификация в чл. 191 във вр. с чл. 189 и във вр. с  42 ,ал.1 от ЗЗД и е с цена 117 968,68 лв.,  формирана от посочените по –горе отделни претенции,общото между които е ,че ищецът ги претендира като обезщетение за причинените му от действията на мнимия пълномощник при сключване на сделката,отразена в нот.акт № *** г. вреди и като вреди в резултат на съдебното  отстраняване на ищеца от имота.

    По делото няма спор , а е видно и от представеното удостоверение от Агенция по вписванията ,че „ ***“ ЕООД е правоприемник на „***“ЕООД  в резултат на преобразуване чрез вливане на второто дружество в първото.

     Обстоятелството,което може да се  приеме за безспорно между  страните по делото е сключването на  сделката ,отразена в нот.акт № *** г. на съдия по вписванията Д.Д. и че това е станало с участието на ответника С.  Т.,действащ  като пълномощник на П.И..  С отразената в този нот.акт сделка П. К. И. като продавач ,чрез пълномощник С.Т. продава на  „***“ ЕООД правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.*** :

-        нива от 39,506 дка в м.“ ***“

-        нива от 12,894 дка в м. „*** „

-        нива от 38,987 дка в м.“*** „ .

   От  гр.д.№ 372 / 2009 г. на РС-Никопол,което е приложено като доказателство  се установява  ,че действително С.Т. е бил привлечен да участва като трето лице –помагач на страната на ответника – „*** „ЕООД- С..  С решение № 52 от 01.07.2011 г.  по гр.д.№ 372 / 2009 г.,което не е било обжалвано и е влязло в сила,  РС-Никопол е признал по отношение на „***“ ЕООД,че Л. В. К. , Н. В. К. , В. В. К. , М. Н. М. ,К. Н. С. и П. К.  И. са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.*** :

-         нива от 39,506 дка в м. ***

-         нива от 12,894дка в м. „*** „

-         нива от 38,987 дка в м.“*** „ т.е. това са същите недвижими имоти ,които са били предмет на покупко-продажбата, отразена в нот.акт . № *** г. на съдия по вписванията Д.Д.

   Със същото решение НРС отменил на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК  нот. акт № ***. том *** ,рег.№ *** н.д.№ ***. на съдия по вписванията при РС-Никопол ,поради липса на съгласие. Като оставим настрана непрецизността на това решение от гл.т. на допуснатото  смесване между иск за прогласяване нищожността на сделката ,отразена в нотариалния акт, поради липса на съгласие  и иск по чл. 537, ал.2 от ГПК , то с оглед обстоятелството , че въпросното решение не  е било обжалвано и е влязло в сила ,има  основание да се приеме ,че дружеството „ *** „ЕООД е претърпяло съдебно отстраняване от посочените по –горе недвижими имоти ,като по отношение на част от тях –поради това ,че те принадлежат на трети лица /Л. В. К. , Н. В. К. , В. В. К. , М. Н. М. ,К. Н. С./, а по отношение на друга част /която е собственост на П.К.И./, поради това ,че не е било налице надлежно упълномощаване на С.Т. от страна на П.И. да продаде притежаваните от нея ид.части от горните имоти.

    В резултат на това съдебно отстраняване на „***“ЕООД от закупените с нот акт № ***. недвижими имоти ,за купувача възниква правото да търси на осн. чл. 189 от ЗЗД от продавача връщане на платената цена ,както и разноските по договора за покупко-продажба , а така също и необходимите и полезни разноски за вещта .В конкретния случай ,обаче,тъй като самият продавач –П.К.И. не е била надлежно представлявана при сключване на сделката от посоченият като неин пълномощник С.Т., а се касае за действие на лице без представителна власт / обстоятелство ,което е прието за установено в мотивите на решението по гр.д.№ 372/2009 г. на Никополски районен съд според които подписът на упълномощителя П.И. под процесното пълномощно не е автентичен /, то има основание отговорността по чл. 189 от ЗЗД да се търси от мнимия пълномощник С.Т. на осн. чл. 42 , ал.1 от ЗЗД.  Във вр. с това е безспорно ,че не е налице хипотезата на чл. 42 , ал.2 от ЗЗД на последващо потвърждаване от страна на П.И. на действията извършени от нейно име ,но без представителна власт ,тъй като тя е предявила установителния иск по чл. 124 от ГПК за установяване правото си на собственост върху процесните земеделски земи срещу „*** „ЕООД , който е бил предмет на гр.д.№ 372/ 2009 г. на РС-Никопол.

      Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира,че има основание да се ангажира отговорността на С.Т. за връщане както на платената цена по договора за покупко-продажба ,отразен в нот. акт № ***. ,така и на направените от купувача по този договор разноски ,свързани с неговото сключване . Както се вижда от самия договор,посочената в него цена за покупката на трите недвижими имота е 59 401,55 лв. Според писмените доказателства за направените от купувача разноски във вр. с този договор,техният размер е ,  както следва :

-333,90 лв. –разходи по изповядване на сделката

-59,40 лв. – разходи по вписването на сделката

-1782,05лв.- платен местен данък. Всичко това съдът приема ,че са разноски по договора,тъй като са  направени от купувача в пряка връзка със сключването на договора и предвидените в закона във вр. с това последващи действия по неговото вписване и по заплащане на дължимия местен данък.

   Що се отнася до спорния въпрос ,повдигнат от ответника по иска С.Т. дали действително е била заплатена посочената в нот.акт№ 143 / 2008 г. цена в размер на 59 401,55 лв.,съдът приема ,че не е опровергано изявлението му , отразено в нотариалния акт ,че е получил тази сума предварително ,напълно и в брой от пълномощника на купувача.Касае се за изявление на С.Т. ,което е удостоверено в официален документ ,какъвто е процесният нотариален акт,поради което и съдът не е допуснал разпит на свидетели за опровергаване на това обстоятелство.  От друга страна не са налице такива писмени доказателства ,които да опровергават това изявление / няма обратно писмо съдържащо признание от купувача ,че не е платил посочената цена ,нито пък са налице документи, отразяващи изявление на купувача по договора  пред държавен орган ,които да правят вероятно твърдението ,че тази цена не е платена/. Във вр. с това съдът намира ,че  макар представения от ищеца по делото  РКО № ***г. да беше успешно оспорен от ответника от гл.т. на истинността на положения под този ордер  подпис за получил сумата , то това само по себе си  не опровергава посоченото  в официалния документ /нотариалния акт/ изявление на С.Т. ,че е получил цялата цена по договора за покупко-продажба на недвижимите имоти.

  От  другото, сочено в исковата молба дело – гр.д.№ 600/ 2012г. пък се установява ,че  с решение № 76/ 16.06.2014 г. ,което е влязло в сила на 06.08.2014 г. РС-Никопол е осъдил на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД „***“ ЕООД да заплати на Л. В. К. , Н. В. К. , В. В. К. , М. Н. М. ,К. Н. С. и П.К.И. общо сумата  2890,88 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащане на вземането ,представляваща наемна цена за процесните три недвижими имота ,като за разликата до претендираните 4960 лв. съдът отхвърлил иска като неоснователен.С това решение „***“ ЕООД фактически е осъдено да заплати на действителните собственици на трите недвижими имота стойността на гражданските плодове / наема /  от тези имоти в размер на 2890,88  лв. Поради това и на осн. чл. 191 , ал.1 от ЗЗД съдебно отстраненият от процесните имоти купувач може да търси от продавача / а в случая от неговия мним пълномощник / стойността на плодовете, които е осъден да върне на действителните собственици на тези имоти ,както и разноските по делото. В случая разноските по гр.д.№ 600/ 2012г. на РС-Никопол ,които „***“ЕООД е било осъдено да заплати на ищците по делото са в размер на 265,64лв.  От представеното по делото платежно нареждане от 02.10.2014 г. пък  е видно ,че „***“ ЕООД е изплатило на собствениците на недвижимите имоти както присъдените плодове от тях в размер на 2890,88 лв. така също и законната лихва върху тази сума за периода 28.12.2012г. до датата на плащане ,която е в размер на 516,02лв.  Това също така е част от присъденото по гр.д.№ 600/ 2012г. вземане за плодовете от процесните недвижими имоти,което е било дължимо  ведно със законната лихва върху тях, поради което ищецът има право да иска тяхното връщане от ответника.

    Съдът също така намира , че има основание съгласно чл. 189 ал.1 изр. 2 във вр. с чл. 82 и чл. 79 от ЗЗД ищецът да претендира от ответника обезщетение и за други вреди,които са  в размер на лихвата за забава върху заплатената цена на сделката ,тъй като с оглед решението по гр.д.№ 372/ 2009г. на Никополски районен съд с което фактически договора за покупко-продажба е прогласен за нищожен поради липса на съгласие , тази цена се явява платена при начална липса на основание и в т.сл. не е необходима изрична покана до С.Т. за връщане на тази цена.Поради това обезщетението в случая трябва да обхваща и пропусната от ищеца  полза, която той би реализирал ,ако същият разполагаше през процесния период от 06.06.2008г. до датата на предявяване на исковата молба с неоснователно платената сума  от която би получил поне законната лихва ,но която е пропуснал да получи . Поради това съдът приема ,че   се дължи лихва за забава върху платената при начална липса на основание цена по сделката ,която според експертното заключение за периода от датата на нот.акт – ***. до датата на предявяване на исковата молба е в размер на 51 537,11лв.  За разликата до претендираните 52 210,10лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

    Що се отнася до претенцията в частта и за сумата 509,14лв., претендирана като мораторна лихва върху сумата от 2890,88 лв. за времето от 02.10.2014г., когато тази сума е била платена на собствениците на недвижимите имоти до датата на предявяване на исковата молба- 30.06.2016г., съдът намира ,че в тази и част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ответникът е поставен в забава за плащане на сумата от 2890,88 лв. / представляваща заплатените от него на собствениците на имотите  плодове от недвижимите имоти / едва с исковата молба от 30.06.2016г. ,но не и преди това. Няма доказателства ответникът да  е бил канен  от  ищеца преди тази дата да заплати сумата от 2890,88 лв. ,за да се счита ,че той е изпаднал в забава преди предявяването на настоящия иск, а още по малко да е изпаднал в забава още от 02.10.2014г. , когато е била заплатена тази сума.

    Колкото до представеното от ищеца по делото извънсъдебно споразумение, сключено между „***“ ЕООД и С.Т. ,и датирано от 28.09.2017г., то няма основание да се приеме ,че то действа към момента на прекратяване на съдебното дирене по делото и че материалните правоотношения между страните по делото следва да бъдат уредени според него , тъй като съгласно т. 2 от него в случай ,че С.Т. не прехвърли в собственост на „***“ ЕООД  40 / четиридесет / дка в срок до 01.11.2017г. ,то настоящото споразумение се счита за развалено .По делото няма твърдение от страна на ответника ,нито пък са ангажирани от него доказателства, че е изпълнил задължението ,поето в т. 1.1 от това извънсъдебно споразумение в предвидения срок до 01.11.2017г., поради което съдът приема ,че то автоматично е развалено съгласно т.2 от него.

Поради тези съображения , съдът намира ,че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми :

   -59 401,55 лв.представляваща платена от ищеца цена по сделката, отразена в нот.акт № *** г. на съдия по вписванията Д.Д..

-51 537,11лв.,представляваща   мораторна лихва върху цената на сделката за периода от датата на нотариалния акт до датата на предявяване на исковата молба,като за разликата до претендираните 52 210 ,10 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

-333,90 лв. представляваща разходи за нотариалното изповядване на сделката.

-59,40лв. представляваща платени разходи за вписване на сделката в Служба по вписванията .

-1782,05 лв. представляваща платен местен данък .

-2890 ,88 лв. представляваща платена главница / върнати плодове / присъдени с решението по гр.д.№ 600/ 2012г. на РС-Никопол.

 -516, 02 лв. платена на собствениците на земеделските имоти законна лихва върху главницата ,считано от 28.12.2012 г.

-265,64лв. платени съдебни разноски по гр.д.№ 600/ 2012г.- на РС-Никопол/ адвокатски хонорар 150 лв. и д.т. -115,64лв.

За сумата  509,14лв. ,търсена като  мораторна лихва върху сумата от 2890,88 лв.- от датата на нейното плащане – 02.10.2014г. до датата на исковата молба ,съдът намира ,че претенцията е неоснователна.

   С оглед този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски ,съразмерно с уважената част на иска , а именно деловодни разноски в размер на 8849,17лв.

    Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

                                             РЕШИ :

    ОСЪЖДА  на осн. чл. 191,ал.1  във вр. с чл. 189,ал.1 и във вр. с чл. 42 ,ал.1 от ЗЗД  С.Д.Т.  , ЕГН-********** ***    да заплати на ***„ ЕООД  , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление  гр.С.,район *** ,ул.“*** „ №*** следните суми :

   -сумата  59 401,55 лв., представляваща платена от ищеца цена по сделката, отразена в нот.акт № *** г. на съдия по вписванията Д.Д.,ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска-30.06.2016г. до окончателното и плащане .

-сумата 51 537,11лв.,представляваща   мораторна лихва върху цената на сделката за периода от датата на нотариалния акт до датата на предявяване на исковата молба,като за разликата до претендираните 52 210 ,10 лв. отхвърля иска  като неоснователен.

-333,90лв.,представляваща разходи за нотариалното изповядване на сделката.

-59,40лв. ,представляваща платени разходи за вписване на сделката в Служба по вписванията .

-1782,05 лв., представляваща платен местен данък .

-2890,88 лв. представляваща платена главница - върнати плодове , присъдени с решението по гр.д.№ 600/ 2012г. на РС-Никопол, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска - 30.06.2016г. до окончателното и плащане.

 -516, 02 лв. платена на собствениците на земеделските имоти законна лихва върху главницата от 2890,88лв. , считано от 28.12.2012 г.до датата на плащането -02.10.2014г.  

-265,64лв. платени съдебни разноски по гр.д.№ 600/ 2012г.- на РС-Никопол/ адвокатски хонорар 150 лв. и д.т. -115,64лв/.

   За сумата  509,14лв. ,търсена като  мораторна лихва върху сумата от 2890,88 лв. от датата на нейното плащане – 02.10.2014г. до датата на исковата молба ,ОТХВЪРЛЯ  иска като   неоснователен.

   ОСЪЖДА  на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК С.Д.Т. , ЕГН-********** ***    да заплати на ***„ ЕООД  , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление  гр.С.,район *** ,ул.“*** „ №*** направените от ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска ,а именно- деловодни разноски в размер на 8849,17лв.

    Решението е постановено при участието на Р.Д.К. като трето лице –помагач на страната на ищеца.

   Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                     СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :