№ 433
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100600606 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно определение от 08.01.2025 г. по НЧД № 18212/2024г.
Софийския районен съд, 105 състав, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т.3 от
НПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НК и чл. 23, ал. 1 от НК е определил на
осъдената Е. П. едно общо наказание по НОХД № 586/2023г. на РС Лом и по
НОХД № 5852/2024г. на СРС, а именно шест месеца „лишаване от свобода“,
като е приспаднал изтърпяната част от наказанието пробация и времето, през
което осъдената е била фактически задържана, и по отношение на нея е била
изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил изтърпяването при първоначален общ
режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, наложено по
НОХД х№ 20090/2017г. по описа на СРС, като е приспаднал времето, през
което осъдената е била фактически задържана и по отношение на нея е била
изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил изтърпяването при първоначален общ
режим.
Срещу посочения съдебен акт е подадена жалба от осъдената П., в която
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт, като се излагат доводи, че е налице по-благоприятен вариант за
1
определяне на едно общо най-тежко наказание.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с
жалбата и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на други
доказателства.
В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът излага становище
за основателност на жалбата.
Защитата пледира същата да бъде уважена.
В правото си на лична защита осъдената П. се придържа към казаното от
защитника си.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
оспореният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и
съобразявайки наведените в жалбата доводи, както и заявените от страните в
публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради следната
фактическа обстановка:
Е. А. П. е осъждана общо шест пъти, с влезли в сила към датата на
постановяване на определението на СРС съдебни актове, с които са й налагани
наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“, на част от които
изтърпяването е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Същата е осъждана, както следва:
1. С присъда, влязла в законна сила на 10.12.2016г. по НОХД № 13581/201
Зг. за престъпление по чл. 201 от НК й е наложено наказание 8 месеца
лишаване от свобода, е изпитателен срок от 3 г. на основание чл. 66, ал. 1
от НК, за деяние извършено в периода 18.04.2011г. - 22.06.2011г.
2. Със съдебен акт, влязъл в законна сила на 26.03.2018г. по НОХД №
1971/2017г. за престъпление по чл. 206 от НК на П. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м., е изпит срок от 4 години на
основание чл. 66, ал.1 от НК за деяние извършено на 02.03.2015г. Със
същия съдебен акт е определено едно общо най-тежко наказание между
наложените по НОХД № 1971/2017 и НОХД № 13581/201 Зг., а именно
1г. и 8м. лишаване от свобода, е изпитателен срок от 4 год. На основание
2
чл. 66, ал.1 от НК.
3. С влязъл в законна сила съдебен акт на 16.02.2021г. по НОХД №
2319/2021г. за престъпление по чл. 209 от НК на П. е наложено наказание
пробация за срок от две години, за деяние извършено в периода
01.08.2020г. - 17.08. 2020г.
4. С влязъл в законна сила съдебен акт на 29.10.2021г. по НОХД №
20090/2017г. за престъпление по чл. 209 от НК на П. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 4м., е изпитателен срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за деяние извършено в
период 14- 16.09. 2013г. до 15.01.2014г.
5. С влязъл в законна сила съдебен акт на 09.04.2024г. по НОХД №
586/2023г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК на П. е наложено
наказание пробация за срок от 8 месеца за деяние извършено на
13.12.2021г.
6. С влязъл в законна сила съдебен акт на 18.12.2024г. по НОХД №
5852/2024г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав за престъпление по чл.
209 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим, за деяние
извършено в периода 07.05.2022г. - 15.05.2022г.
С атакуваното определение СРС, НО, 105 с-в правилно е намерил, че са
налице предпоставките на чл. 306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание измежду наложените
по НОХД № 586/2023г. по описа на РС Лом и по НОХД № 5852/2024г. по
описа на СРС наказания, доколкото деянията са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда по което и да е от тях, и това е по-благоприятното за
осъденото лице групиране.
Въззивният съд обаче намира, че са налице предпоставките на чл. 306,
ал.1, т.1 и т.3 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и по отношение на
наказанията, наложени по НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС и по НОХД
2319/2021г. по описа на СРС, тъй като деянията са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, а именно деянието по
НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС е извършено в периода 14-16.09.2013г.
до 15.01.2014г., а по НОХД 2319/2021г. по описа на СРС е извършено в
периода 01.08.2020г. - 17.08.2020г. Присъдите са влезли в сила съответно на
29.10.2021г. и 16.02.2021г.
Предвид горното, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с
чл. 25, ал. 1, вр. чл.23, ал.1 от НК следва да се определи на осъдената П. едно
общо най-тежко наказание по НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС и по
НОХД 2319/2021г. по описа на СРС.
Законосъобразно проверяваният съд е преценил, че са налице
предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
3
наказанието по НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС „лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, тъй като постановената по
него присъда е влязла в сила на 29.10.2021г., а деянията по НОХД №
586/2023г. и № 5852/2024г. са извършени в изпитателния срок.
С оглед извода на настоящия съдебен състав, а именно за наличие на
предпоставките за групиране на наказанията по НОХД № 20090/2017г. по
описа на СРС и по НОХД 2319/2021г. по описа на СРС, въззивният съд
намери, че следва да измени първоинстанционния съдебен акт и в тази му
част.
Районният съд правилно и законосъобразно е зачел при изпълнение на
определеното общо, най-тежко наказание по НОХД № 586/2023г. по описа на
РС Лом и по НОХД № 5852/2024г. по описа на СРС изтърпяната част от
наказанията и времето, през което осъденото лице е било фактически
задържано.
При извършената цялостна служебна проверка, въззивната инстанция
намери жалбата на осъденото лице за основателна, тъй като констатира
наличие на основания, налагащи изменение на атакувания съдебен акт.
Воден от гореизложеното, СГС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определение от 08.01.2025г., постановено по НЧД №
18212/2024 г. на СРС, НО, 105-ти състав, като на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание измежду тези,
наложени по НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС и по НОХД 2319/2021г.
по описа на СРС, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“.
На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение
определеното общо най-тежко наказание измежду тези, наложени по НОХД
№ 20090/2017г. по описа на СРС и по НОХД 2319/2021г. по описа на СРС, а
именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание измежду
тези, наложени по НОХД № 20090/2017г. по описа на СРС и по НОХД
2319/2021г. по описа на СРС, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанията, както и
времето, през което по отношение на осъденото лице е била упражнявана
МНО „задържане под стража“ и всяко друго задържане по реда на НПК и
ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5