Мотиви към Присъда № 13,
постановена на 18.01.2018г. по н.о.х.д. № 5349 по описа на Районен съд –
Варна за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 375 по описа за 2017г. на Трето РУ към ОД на МВР
– гр. Варна на Т.С.М. за това, че на неустановен ден, през месец март
2017г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, продължавано престъпление и в
съучастие, като съизвършител със С.С.Т., чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот -
взломяване на ПВЦ дограма на частен дом, находящ се гр.Варна, ул. „Плевен”, № 61, отнел чужди движими вещи - 1
брой ЛСД телевизор марка „Sony”, модел „Bravia„ „KDL40W4220”, 40
инча, със сериен номер 4308665, в едно с дистанционно на
стойност 1000.00/хиляда/лева и 1 бр. ЛСД телевизор „Ел джи” 32 инча
с неустановен модел и сериен номер на стойност 500.00/петстотин/лева, всичко на
обща стойност 1500.00/хиляда и петстотин/лева от владението на А.Н.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както на С.С.Т. за това, че на неустановен
ден, през месец март 2017г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление и в съучастие, като съизвършител с Т.С.М.,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот -
взломяване на ПВЦ дограма на частен дом, находящ се гр.Варна, ул. „Плевен”, № 61, отнел чужди движими вещи - 1
брой ЛСД телевизор марка „Sony” модел „Bravia,” „KDL40W4220”, 40 инча, със сериен номер 4308665, в едно с дистанционно на стойност 1000.00/хиляда/лева и 1
бр. ЛСД телевизор „Ел джи” 32 инча с неустановен модел и
сериен номер на стойност 500.00/петстотин/лева, всичко на обща стойност
1500.00/хиляда и петстотин/лева от владението на А.Н.Н.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение и на двамата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто
размер да бъде между минималния и средния предвиден в закона, акто предвид
данните за предходната им съдимост и двамата следва да го изтърпят ефективно.
Защитникът на подс. Т. моли съда при постановяване на
присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че подсъдимият е оказал пълно
съдействие на органите на досъдебното производство, като предвид това моли да
му бъде наложено наказание в минимален размер.
Защитникът на подс. М. на свой
ред подчертава, че няма да се спира на фактическата обстановка, като пледира за
наказание в минимален размер което да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подс. С.С.Т.
и Т.С.М. посочват, че поддържат казаното от защитниците си.
В
предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимите
посочват, че съжаляват за стореното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Т.С.М. е
роден на ***г***, понастоящем в Затвора – гр. Варна, българин, български
гражданин, с начално образование, не работи, неженен, с ЕГН: **********,
осъждан.
Подсъдимият
С.С.Т. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора – гр.
Варна, българин, български гражданин, с начално образование, не работи,
неженен, с ЕГН: ***********, осъждан.
На неустановен
ден през месец март 2017г. С.С.Т. посетил брат си - Т.С.М..
Двамата играли
футбол, като междувременно видели заключената къща на пострадалия А.Н.Н.,***. Знаели, че собствениците не
са в къщи и решили да влязат в дома и да извършат кражба.
Подсъдимият Т. повдигнал подс.М.,
който прескочил оградата. След това М. счупил с ръка прозореца на банята на
дома и оттам влязъл в другите помещения на къщата.
Отворил прозорец
на къщата, който бил от страната на улицата и оттам в дома влязъл и Т..
Двамата подсъдими
започнали да ровят из шкафчета, гардероби и чекмеджета в стаите, но не намерили
нищо ценно.
Видели, че в
една от стаите на „късата” част на „Г” образната къща се намира 1
брой ЛСД телевизор марка „Sony”, модел „Bravia” „KDL40W4220”, 40 инча, със сериен номер 4308665, ведно с дистанционно за същия на стойност 1000.00/хиляда/лева и решили да го вземат.
Отворили входната врата на къщата и изнесли
оттам телевизора с дистанционното.
Отнесли го в
дома си, находящ се на ул. „Ботевски
проход“ № 11 в гр.Варна. Там изпробвали телевизора и след като установили, че
работи, го занесли да го продадат на техния съсед -
св. К.Ст. А..
Той първоначално
не искал да вземе телевизора, тъй като знаел, че те извършват кражби и те си
заминали, но след малко се върнали му обяснили, че телевизорът е техен и са го
донесли от Добрич.
Казали му, че го
продават тъй като нямали пари да си платят тока. Тогава А. се съгласил да го
вземе, срещу което им заплатил сумата от 50 лева, тъй като само толкова
имал.
С протокол за доброволно предаване от 12.05.2017г. св. А. предал телевизора на органите на МВР и с разписка от 31.10.2017г. той бил върнат на пострадалия Н..
След, като продали
ЛСД телевизора марка „Sony“ модел „Bravia,“ „KDL40W4220", 40 инча, със сериен
номер 4308665, ведно с дистанционно за същия, подсъдимите Т. и М. се върнали отново
до къщата на пострадалия Н.. Т. останал
на улицата, за да наблюдава дали някой идва, а М. влязъл в дома през отворения
прозорец откъм улицата.
Видял, че в една от
стаите има 1 бр. ЛСД телевизор „Ел джи“ 32 инча с неустановен модел и сериен номер на стойност 500.00/петстотин/лева.
Взел телевизора,
излязъл през прозореца и го подал на подс.Т., след
което двамата се върнали отново в дома си на ул. „Ботевски проход“ в гр.Варна,
където изпробвали и втория телевизор.
Той работел и
тогава подс. Т. го отнесъл в неустановена по делото заложна къща. Заложил го,
при което получил сума пари, която Т. дори не може да посочи.
След няколко дни Т.
свършил парите и помислил как да се облагодетелства допълнително от последно
посочената инкриминирана вещ.
Отишъл при свидетеля
А.А.Д., като му казал, че баба му подарила на него и
брат му - подс. М. един телевизор.
Завел го в
неустановената заложна къща, където св. Д. откупил телевизора „Ел джи“ 32 инча с неустановен модел и сериен номер.
На Т. дал сумата от 30 лева. Инкриминираната вещ престояла в дома на св.Д. около месец, след
което била продадена от него на неустановено по делото лице.
Според назначената по делото СОЕ, стойността
на инкриминираните вещи е както следва: на 1бр. брой ЛСД телевизор марка „Sony“, модел „Bravia“ „KDL40W4220”, 40 инча, със сериен
номер 4308665, ведно с дистанционно -1000.00 /хиляда/ лева;
на 1 бр. ЛСД телевизор „Ел джи“ 32 инча с неустановен
модел и сериен номер - 500.00 /петстотин/ лева, като общата
стойност на отнетите вещи е в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Според заключението по назначената
дактилоскопна експертиза № 17 /л.37 от ДП/ дактилоскопна следа № 3, иззета на
07.03.2017г. от вътрешната страна на отваряемия алуминиев прозорец в спалнята,
на 20 см. Под дръжката е годна за идентификация и е оставена от десен палец на
лицето Т.С.М..
Видно
от свидетелството за съдимост на лицето, Т.С.М. е осъждан неколкократно
с влезли в сила присъди за умишлени престъпления, вкл. тежки по смисъла на
чл.93, т.7 НК, на лишаване от свобода, вкл. за не по-малко от една година,
изпълнението на които не е било отложено по реда на чл.66 НК.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанията на подс. Т.С.М. и С.С.Т., реализираи по реда на чл.
371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства:
показанията на св. С. В.К., А.Н.Н., В.Н.Н., А.А.И., А.А.Д.,
както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в
това число справка за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие с
приложени към същия фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, експертни
заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото
изложение.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи, както
и авторството именно на подсъдимите лица в извършването на инкриминираните
деяния, изводимо от заключението по дактилоскопната експертиза, което е в
унисон с останалите налични по делото гласни доказателства.
Подсъдимите лица на свой ред признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. Т.С.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1,
т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 НК, тъй като безспорно се установи, че на неустановен ден,
през м.март 2017г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, продължавано
престъпление и в съучастие, като съизвършител със С.С.Т.,
ЕГН:**********, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - взломяване на ПВЦ дограма,
той е отнел чужди движими вещи –1 брой ЛСД телевизор
марка „Sony”, модел „Bravia,” „KDL40W4220”, 40 инча, със сериен номер 4308665, в едно с
дистанционно на стойност 1000.00/хиляда/лева и 1 бр. ЛСД телевизор „Ел джи” 32 инча с неустановен
модел и сериен номер на стойност 500.00/петстотин/лева, всичко на обща стойност
1500.00/хиляда и петстотин/лева от владението на А.Н.Н.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Несъмнено, от обективна страна,
във всеки един от случаите, предмет на обсъждане в настоящото наказателно
производство, се касае именно за квалифициран състав на кражба доколкото
отнемането на вещите е било извършено чрез разрушаване на прегради,
предназначени за защита на вещите, собственост на свидетеля Н..
Действително, видно от справката
за съдимост на М. същият е многократно осъждан на наказание „лишаване от
свобода“, изтърпяването на което не е било отложено по реда на чл. 66 НК, за
предходни извършвани от него престъпни прояви, поради което единното деяние,
предмет на обсъждане в настоящото наказателно производство е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК.
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай множеството деяния, извършени от
подсъдимия, следва да бъдат обединени в рамките на една обща, продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, доколкото същите осъществяват поотделно
един и същи състав на престъплението кражба, извършени са през сравнително
кратък период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината,
като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предишните.
Наред
с това установено с категоричност в наказателното производство е и че деянието
е извършено в съучастие от двамата братя, тъй като различни по вид действия, но
насочени към осъществяването на целения общ резултат са били извършвани от
всеки един от тях.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият М. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно
противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването
на общественоопасния резултат. За пълнота, следва да се отбележи, че
подсъдимият е съзнавал, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната
му отговорност за извършването на престъпления против собствеността.
При
така възприетите фактически положения съдът намира, от правна страна, че
подсъдимият С.С.Т. от своя страна е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 195
ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като безспорно се установи, че на неустановен ден,
през м.март 2017г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и в
съучастие, като съизвършител с Т.С.М., ЕГН:**********, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - взломяване на ПВЦ дограма на частен дом, находящ се гр.Варна, ул.
„Плевен”, №61, отнел чужди движими вещи - 1 брой ЛСД телевизор марка „Sony”, модел „Bravia,” „KDL40W4220”, 40 инча, със сериен номер 4308665, ведно с
дистанционно на стойност 1000.00/хиляда/лева и 1 бр. ЛСД телевизор „Ел джи” 32 инча с неустановен
модел и сериен номер на стойност 500.00/петстотин/лева, всичко на обща стойност
1500.00/хиляда и петстотин/лева от владението на А.Н.Н.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Несъмнено, от обективна страна,
в случая, предмет на обсъждане в настоящото наказателно производство, се касае
именно за квалифициран състав на кражба доколкото отнемането на вещите е било
извършено чрез чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот - взломяване на ПВЦ дограма на частен дом.
Следва
да се отбележи и тук, че в конкретния случай множеството деяния (повече от
едно), извършени от подсъдимия, следва да бъдат обединени в рамките на една
обща, продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, доколкото
същите осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението кражба,
извършени са през сравнително кратък период от време, при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предишните.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано и че подсъдимият Т. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно
противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването
на общественоопасния резултат, като е извършил деянията в условията на
съучастие със своя брат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
По отношение на подс. Т.С.М. съдът
съобрази обстоятелството, че същият беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за
срок от три до петнадесет години.
В конкретния случай, смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда не се констатираха.
Що се отнася до направеното от
същия признание на фактите, посочени в обстоятелствената част на ОА това
обстоятелство само по себе си не следва да се приема и като допълнително
смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или иначе ще ползва
привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на наказанието,
което същият ще следва да изтърпи.
От друга страна твърдяното от
защитата съдействие на органите на ДП по време на разследването според съда се
е изразило единствено в признание на фактите, свързани с авторството на
деянията, които така или иначе са били и понастоящем са установени посредством
останалите налични по делото доказателства и доказателствени
средства.
Младата възраст на подсъдимия М.,
а именно 22 години, според съда в случая не би могла да бъде отчетена сама по
себе си като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като взета предвид в
контекста на богатото му съдебно минало до момента, не следва, а и не може да
се счита, че деянието, предмет на разглеждане в производството, се дължи на
липса на житейски опит, младежко опущение или друга причина от извинителен
характер.
На следващо място,
обстоятелството, че една от вещите е върната на пострадалия в случая също не
следва да ползва подсъдимия, като обстоятелство смекчаващо отговорността му,
тъй като той не е проявил никаква процесуална активност, свързана с връщането
й.
Отегчаващи вината обстоятелства
представляват на първо място фактът, че се касае за упорита и очевидно
предварително и внимателно планирана от подсъдимия престъпна дейност, целяща в
крайна сметка да му осигури средства, за да посрещне нуждите си при която
същият унищожава и поврежда прегради създадени от хората за да защитят
собственото им имущество и при която същият влиза и претърсва обитавани от тях
помещения, като посоченото от своя страна макар и необхванато от състава на
наказателноправната норма представлява, грубо посегателство върху личната им
сфера, което не следва да бъде пренебрегнато при определяне на конкретния
размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Наред с това, следва да се
отчете и обстоятелството, че отнетите вещи са на немалка стойност, която е от
естество да създаде затруднения в имуществената сфера на пострадалия гражданин.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено над
минималния, но под средния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно
в размер на шест години, като при определянето му съдът взе предвид и
обстоятелството, че до момента на подсъдимия са били налагани наказания
„лишаване от свобода“ в размери близки до минималния, които не само, че не са
изиграли необходимото превъзпитателно въздействие, но сякаш са засилили
упоритостта му при извършването на противозаконни действия (особено що се касае
до имуществото на гражданите).
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на М. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс. Т.С.М.
следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години.
На основание разпоредбите на чл. 57,
ал.1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Що се отнася до подс.
С.С.Т. предвид обстоятелството, че същият беше
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от
една до десет години.
В конкретния случай, съдът подобно на
посоченото за подс. М. не констатира наличието на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Направеното от същия признание на фактите, посочени в обстоятелствената
част на ОА само по себе си не следва да се приема и като допълнително
смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или иначе ще ползва
привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на наказанието,
което същият ще следва да изтърпи.
Твърдяното от защитата съдействие на органите
на ДП по време на разследването според съда се е изразило единствено в
признание на фактите, свързани с авторството на деянията, които така или иначе
са били и понастоящем са установени посредством останалите налични по делото
доказателства и доказателствени средства.
Младата възраст на подсъдимия Т., а именно 20
години, според съда, подобно на тази на брат му, не би могла да бъде отчетена
сама по себе си като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като взета
предвид в контекста на богатото му съдебно минало до момента (започнало от
2016г. и развило се с чест интензитет до настоящия момент), не следва, а и не
може да се счита, че деянието, предмет на разглеждане в производството, се
дължи на липса на житейски опит, младежко опущение или друга причина от
извинителен характер. Обстоятелството, че по-големият му брат е ангажиран в
извършването на същата дейност по никакъв начин не извинява поведението на подс. Т., а напротив, това показва по категоричен начин, че
същият е наясно с характера и последиците на деянията които извършва и
доброволно се съгласява да участва в извършването им.
На следващо място, обстоятелството, че една
от вещите е върната на пострадалия в случая също не следва да ползва и този
подсъдим, като обстоятелство смекчаващо отговорността му, тъй като и той,
подобно на брат си, не е проявил никаква процесуална активност, свързана с
връщането й.
Отегчаващи вината обстоятелства представляват
на първо място фактът, че се касае за упорита и очевидно предварително и
внимателно планирана от подсъдимия и неговия брат престъпна дейност, целяща в
крайна сметка да му осигури средства, за да посрещне нуждите си, при която
същият влиза и претърсва обитавани от граждани ( в случая св. Н.) помещения,
като посоченото от своя страна макар и необхванато от състава на наказателноправната норма представлява, грубо посегателство
върху личната им сфера, което не следва да бъде пренебрегнато при определяне на
конкретния размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Наред с това, следва да се отчете и
обстоятелството, че отнетите вещи са на немалка стойност, която е от естество
да създаде затруднения в имуществената сфера на пострадалия гражданин.
Поради изложеното, съдът намери, че следва да
индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че
„лишаването от свобода” следва да бъде определено над минималния, но под
средния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на две години,
като при определянето му съдът взе предвид и обстоятелството, че до момента на
подсъдимия са били налагани наказания „лишаване от свобода“ в размери близки до
минималния, които не само, че не са изиграли необходимото превъзпитателно
въздействие, но сякаш са засилили упоритостта му при извършването на
противозаконни действия (особено що се касае до имуществото на гражданите).
Доколкото производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а
именно с пълно признание от страна на Т. на фактите и обстоятелствата, описани
в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да
намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от две години
с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс. С.С.Т. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в
размер на една година и четири месеца.
На основание разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.
2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите в условията на солидарност да
заплатят сторените по делото разноски в размер на 225, 39 лева в полза на ОД на
МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: