РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501593 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 1781 от 21.04.2023 г. по
гр.д. № 14 996/2021 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
установителен иск по чл. 422 от ГПК - за признаване за установено съществуване на
парични вземания към ответника по спора Я. Б. Д., ЕГН – ********** както следва: 927, 49
лв. – незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на потребление – магазин, с
административен адрес гр. П., бул. *** в периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2021 г. и 157, 95 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.05.2018 г. – 05.04.2021 г. – които вземания предмет на издадена в
полза на дружеството срещу Д. Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 462/9.4.2021 г. по ч.гр.д. №
5 733/2021 г. на РС – Пловдив.
За отхвърлянето на иска съдът е изложил доводи, че ответникът е титуляр на вещното
право на ползване по отношение на процесния самостоятелен обект в сграда – етажна
собственост, но обектът не е присъединен към абонатна станция, респ. към нейно
самостоятелно отклонение, по точно - съгласно приетата СТЕ, всички отоплителни тела в
обекта са отсъединени от топлопреносната мрежа на сградата и от абонатната станция,
находяща се в подземното ниво на блока, тъй като няма видими отклонения, предвидени за
захранване на отоплителни тела в обекта. Доколкото тези две изисквания - съгласно
разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, следва да са налице кумулативно - а в случая не са, то
искът е неоснователен.
Въззивникът поддържа този извод на съда да е неправилен като необоснован и в
1
противоречие с материалния закон. Съдът не е взел предвид обясненията на вещото лице
Ш***, дадени в съдебното заседание при приемане на заключението, както и представения
по делото Констативен протокол от 17.08.2006 г. за обследване топлотехническото
състояние на обекта. Начислената за него ТЕ в процесния период е за отдадената такава от
сградната инсталация и за подадената такава от наличната и функционираща в обекта щранг
– лира, съставляваща отоплително тяло съгласно дефинирането в § 1 т. 37 от ДР на ЗЕ и § 1
т. 18 от ДР на НТ. Всички самостоятелни обекти в сграда – ЕС, присъединена към
топлопреносната мрежа дължат ТЕ, отдадена от сградната инсталация, тъй като е
технически невъзможно част от обектите да са присъединени към топлопреносната мрежа
чрез абонатната станция, захранваща сградата, а друга част – да не са присъединени, като и
в случая абонатната станция се намира непосредствено под процесния обект и отдаваното от
нея значително количество ТЕ е „ подово отопление „ на обекта.
По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване от въззивния съд на друго такова за отхвърляне на иска. Претендират се
направените за двете искови инстанции разноски, както и тези за заповедното производство.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* срещу въззиваемата Я. Б. Д., ЕГН –
********** положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК - за признаване за
установено в отношенията между тях съществуването на парични вземания дружеството
към Д. както следва: 927, 49 лв. – незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на
потребление – ***, с административен адрес гр. П**, бул. *** в периода 01.03.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. и 157, 95 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода 03.05.2018 г. – 05.04.2021 г..
По делото е безспорно установено че процесните вземания са предмет на издадена
по ч.гр.д. № 5 733/2021 г. на РС – Пловдив в полза на ищцовото дружество срещу ответника
Я. Д. Заповед по чл. 410 от ГПК под № 3 462/9.4.2021 г.; че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжницата е депозирала възражение да не дължи / бланкетно /, а в срока по чл. 415 от ГПК
ищцовото дружество – кредитор е предявило настоящия специален установителен иск
досежно вземането си. Тоест искът е допустим.
По делото е безспорно установено, че Д. е титуляр на вещно право на ползване на
процесния магазин с административен адрес гр. П., бул. ***, представляващ по КККР на гр.
Пловдив СОС с идентификатор 56784.*** - магазин, състоящ се от търговска част и две
складови помещения под търговската част, находящ се в сграда – етажна собственост с
идентификатор 56784***, построена в ПИ 56784.**, ведно със съответните проценти
идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда, състояща се от
множество самостоятелни обекти, т.е. сграда – етажна собственост – вж н.а. № 1, том 19,
дело № 3189/2012 г. на АВ – СВ – Пловдив.
По делото е безспорно установено, че исковата сума 927, 49 лв. е начислена за
исковия период за процесния обект топлинна енергия / ТЕ / за функциониращото в него
отоплително тяло – щранг лира и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
В отговора по чл. 131 от ГПК въззивницата е заявила възражения процесният магазин
като фактически и правни отношения да не е част от формиралите се в режим на етажна
собственост отделни обекти в сградата – ЕС, тъй като се намира в предната част на сградата
на кота 0 и е със самостоятелен вход. Възразила е още, че процесният магазин не е
понастоящем топлоснабден имот, присъединен към абонатната станция на сградата – ЕС,
2
тъй като още през 90 – те години на миналия век предходните собственици унищожили
хоризонталната сградна инсталация, свързваща процесния обект и съседните нему обекти
със самостоятелното отклонение на абонатната станция, която го е захранвала с топлинна
енергия. Част от тръбите на сградната инсталация преминавали през две от помещенията в
магазина, но това било по причина, че посредством тях абонатната станция се свързва с
жилищната част на сградата – ЕС, тъй като абонатната станция е под кота 0, където са и
избите на жилищната част на сградата, като при условие че тези изби и абонатната станция
са били разположени по друг начин тези тръби не би било необходимо да минават през
имота й. На тези тръби обаче няма монтирани отоплителни тела, тип радиатори.
От заключението на СТЕ е установено, че сградата – ЕС, в която се намира
самостоятелния обект на ответницата, е включена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество посредством намираща се в подземната част на сградата абонатна станция,
попадаща и под процесния магазин. За процесния период абонатната станция, към която
блока е присъединен е подавала ТЕ за отопление, а в частта й за БГВ е изключена.
Сградната инсталация е вертикална. За обекта на ответницата е разпределяна и начислявана
ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за намиращата се в имота и функционираща
щранг – лира / отоплително вертикално тръбно тяло, свързано с абонатната станция и
завършващо на последният етаж от сградата / с мощност 870, 4 W – по максималната му
мощност, тъй като подаваната от него ТЕ не се отчита с индивидуален уред - ИРУ.
Отчитането и разпределянето на ТЕ по топломера в абонатната станция се е осъществяло
ежемесечно, чрез преносим терминал и след изравнителна сметка, от топлинния
счетоводител Техем Сървисис ЕООД при спазване на действащата нормативна уредба; на
база подадените от топлинния счетоводител данни ищцовото дружество е извършвало
начисленията съобразно действащите за периода цени, одобрени от КЕВР. Посочени са
количествата ТЕ поотделно – за сградна инсталация и за отоплителния уред. Посочено е, че
в обекта няма видими отклонения, предвидени за захранване на отоплителни тела, тип
радиатор и в този смисъл следва да се разбира становището на вещото лице на лист 6 от
заключението, че обектът не е присъединен към абонатната станция - вж обясненията на
експерта пред районния съд, в дадени в съдебното заседание от 11.05.2022 г. при приемане
на заключението.
С оглед така установеното настоящата инстанция намира за правилен извода на
първостепенния съд че процесният обект е самостоятелен такъв в режим на ЕС като
намиращ се в многофамилна жилищна сграда – ЕС. Факта, че обектът е разположен в
предната част на сградата и достъпа до него не се осъществява чрез входа на сградата,
предназначен за достъп до самостоятелните жилищните обекти в нея, а посредством отделен
самостоятелен вход е без значение. Неправилен обаче е извода на съда, че обектът не е
присъединен към абонатната станция, чрез която в сградата – ЕС се подава топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатната станция или нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат същата
при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36 ал. 3 от същия закон, като
разпоредбата не прави разграничение дали съответните самостоятелни обекти в етажната
собственост се ползват за битови / битов клиент / или небитови / небитов клиент / нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда –
етажна собственост се дали на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на
общите части и ТЕ за отопление на самостоятелните обекти в сградата. Несъмнено
установено е, че за исковия период в имота на ответницата е налична функционираща щранг
– лира / отоплително тяло съгласно легалната дефиниция в § 1 т. 37 от ДР на ЗЕ /, съответно
същата дължи стойността на начислената за него ТЕ, явяваща се такава за отопление на
процесния имот по смисъла на чл. 142 ал. 2, предл. 3 от ЗЕ. Въззиваемата дължи стойността
и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация – чрез която се затоплят не само отделните
3
имоти, но и общите части на сградата, в резултат на което се повишава температурата в
цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Сградната инсталация за
отопление и БГВ е обща етажна собственост / чл. 140 ал. 3 от ЗЕ, чл. 38 ал. 1 от ЗС /, общите
по естеството си части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици/титуляри на вещни права на отделни обекти. Цялата
етажна собственост е потребител на отдаваната от сградната инсталация ТЕ и същата се
разпределя между всички самостоятелни обекти в сградата – ЕС съобразно отоплямия обем
на всеки от тях, дори и техните собственици/титуляри на вещно право на ползване да са
прекратили топлоподаването в съответния си имот / чл. 153 ал. 6 от ЗЕ /. Титулярът на права
върху отделни обекти в етажната собственост не може да откаже плащане на отдадената от
сградната инсталация или от ототоплителните уреди в общите части на сградата енергия при
доставка на централно отопление в сградата, тъй като той не може да се откаже сам от
топлоснабдяването – чл. 153 ал. 2 от ЗЕ. Затова и въззиваемата е задължена за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, независимо дали има в обекта си отоплителни уреди - тип
радиатор, съответно тръбна инсталация, към която те да бъдат монтирани.
С оглед гореизложеното претенциите са доказани по основание.
Същите са доказани и по размер. Както се каза по горе, от заключението на СТЕ се
установява, че разпределянето и начислението на ТЕ за отоплителния уред щранг - лира в
процесния магазин, както и ТЕ, отдадена от сградната инсталация е извършвано съобразно
нормативно установената за това методика за исковия период. Същевременно, по делото е
прието и заключение на ССчЕ, според което стойността на ТЕ в процесния обект за исковия
период по вид и в количествата по заключението на СТЕ, изчислена съобразно утвърдените
от КЕВР цени за същия период възлиза на исковата сума от 927, 49 лв., а обезщетението за
забава за претендирания период 03.05.2018 г. – 05.04.2021 г. е в размер също на исковата
сума по този претенция - 157, 95 лева.
Предвид изложеното обжалваното решение за отхвърляне на иска е валидно и
допустимо, но неправилно, поради което се отменя и се постановява решение за неговото
уважаване.
На въззивника – ищец се присъждат деловодни разноски за трите инстанции в пълния
им направен размер от 480 лева / 25 лв. за заповедното, 405 лв. за първоинстанционното и за
50 лв. за въззивното производства/, както и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
от 250 лева / 50 лв. за заповедното, 100 лв. за първоинстанционното исково и 100 лв. –за
въззивното производства/.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 1781 от 21.04.2023 г. по гр.д. № 14 996/2021 г. на РС –
Пловдив, вместо което Постановява:
На основание чл. 422 от ГПК Признава за установено, че Я. Б. Д., ЕГН – **********
дължи на „ ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* паричните вземания,
предмет на издадената по ч.гр.д. № 5 733/2021 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК
№ 3 462/09.04.2021 г. както следва следва: 927, 49 лв. – незаплатена топлинна енергия,
доставена в обект на потребление – магазин, с административен адрес гр. П., бул. ***за
периода 01.03.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до
окончателното изплащане и 157, 95 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
03.05.2018 г. – 05.04.2021 г..
Осъжда Я. Б. Д., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕВН България Топлофикация
4
ЕАД, ЕИК ********* деловодни разноски в общ размер на 480 / четиристотин и осемдесет /
лева.
Осъжда Я. Б. Д., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕВН България Топлофикация
ЕАД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в общ размер 250 / двеста и петдесет
/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5