№ 6863
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110132935 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „............. ЕАД с предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. Б. С. с ЕГН: ********** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 4303,37 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ............ ведно със законна лихва за
период от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 720,13 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от
51,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,93 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №68614/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно отношение с ответника, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че по силата на облигационното отношение е доставил
топлинна енергия за следния собствен на ответника топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ......... Твърди, че ответникът не е заплатил в срок реално потребената
топлинна енергия, поради което претендира и мораторна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор чрез адв. Д. С. от ВрАК,
с който оспорва предявените искове. Оспорва пасивната процесуална легитимация, тъй
като твърди, че не е сключвал писмен договор с ищеца. Оспорва издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, като счита, че същата противоречи на правото на
ЕС, в частност на разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Прави възражение за
1
недължимост на сумите, като счита същите за завишени и неотговарящи на реалното
потребление. Оспорва сключения договор между етажната собственост и дружеството
за дялово разпределение, тъй като общото събрание на етажните собственици нямало
такива правомощия. Оспорва дължимостта на начислените мораторни лихви поради
противоречие със закона. При условията на евентуалност релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- ................... ЕООД заявява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е
налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника,
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал
топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за
престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало
задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и
какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
По делото е представена молба – декларация вх.№9873/06.11.2001 г. /л.34/,
неоспорена от ответника в срока по чл.131 ГПК, видно от която А. Б. С. е депозирал до
ищцовото дружество искане за разкриване на негово име на партида за заплащане на
топлинна енергия за отопление и топла вода за топлоснабден имот, находящ се в
гр................. По изложените съображения се налага изводът, че между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № 0У001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани
във вестник ......... от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и
вестник "19 минути" и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016 г. В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за исковия
период. Чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна
3
– доставчик на топлинна енергия.
Неоснователни са и доводите на ответника, че Общите условия на ищцовото
дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В тази връзка следва
да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите условия имат договорен, а не
нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът не открива противоречие с
изискванията на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и
задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице -
потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на
потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за
добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата им, т.
е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо
доводите за неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради
което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и
последният е обвързан от тях.
От писмените доказателства, представени от ищеца и третото лице – помагач,
става видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
недвижим имот, е топлофицирана и присъединена към топлопреносната мрежа. Видно
е от представения протокол от 03.10.2001 г. от общо събрание на етажните
собственици /л.30 / и договор от 10.10.2001 г./л.28/, че Етажната собственост на адрес
гр.................. е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с третото лице- помагач -................... ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната
станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции. Показанията се отчитат
ежемесечно. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната
станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са
отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно
действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния
период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. дружеството, осъществявало дялово
разпределение, е отчитало уредите в имота на ответника, като са представени
документи за главен отчет, подписани от потребител. По данни на ФДР в процесния
имот е имало монтирани четири отоплителни тела и съответно са били монтирани
четири броя топлоразпределители. В процесния имот се ползва топла вода и има два
водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Вещото лице допълва, че за
периода от 2018 до 2019 г. при смяната са отчетени старите водомери и показанията им
са отразени в изравнителната сметка. Дружеството, осъществяващо дялово
разпределение в сградата, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление,
отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода.
Топлоенергия за общи части не се начислява.
4
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването по прогнозни данни от предходен изравнителен период. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 4052,59 лв., като
вещото лице посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и
фактурираните суми по прогнозни данни е 1701,75 лв. за доплащане. Предвид
изложеното, искът за главница за топлинна енергия се явява основателен за сумата в
размер на 4052,59 лв., до който размер претенцията следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер от 4303,37 лв. главница искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Във връзка с доводите за липса на качествени и количествени параметри на
услугата и за лошо качество на доставената до етажната собственост топлинна енергия
следва да се посочи, че в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на
топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Тези
параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в
зависимост от предварително разчетени критерии. Задължението на доставчика е да
достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция на
съответната сграда – етажна собственост, като не отговаря за изправността и
състоянието на отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на инсталацията е
задължение на етажните собственици. На потребителите е предоставена възможност
по отношение на качеството на доставената енергия да направят рекламация по реда,
предвиден в Общите условия, от която възможност ответниците не твърдят да са се
възползвали.
От друга страна, с Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15
от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В
мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си
имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
5
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им
се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението
на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към
имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на
сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е
обща част.
Във връзка с доводите за незаконно начисляване на топлинната енергия следва да
се посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно решение №
4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС и окончателно решение №
2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, както и
решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС и окончателно
решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, с
които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007 г. /отм./. Тази отмяна обаче, постановена с влязлото в сила
горепосочено решение на 5-членния състав на ВАС по адм. д. № 14350/2019 г., има
действие само за в бъдеще - от момента на влизането му в сила съгласно нормата чл.
195, ал. 1 АПК, поради което не се отразява на приложимите правни норми за
конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, става видно, че не са налице данни за
извършени плащания за задължения, включени в процесния период. Вещото лице
посочва, че за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена такса за
разпределение на топлинна енергия в размер на 51,28 лв., поради което и искът се
явява изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер на 51,28 лв., чието събиране му
е възложено от ФДР.
В срока по чл.131 ГПК ответникът своевременно е възразил за изтекла
погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111 ал.1 б."в" ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114 ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
За исковия период м. 10. 2018 г. до м. 04. 2020 г. приложение намират Общите
6
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" – броя от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от цитираните Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Във втората алинея е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо за исковия период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за
да се поставят клиентите в забава.
Също така, съгласно чл.3 т.2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което теченето на давностният срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни,
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
30.11.2021 г., вземанията на ищеца не са погасени по давност, доколкото вземането за
цена на топлинна енергия за 01.10.2018 г. е възникнало на 01.11.2018 г. и давността за
него е следвало да изтече на 15.12.2021 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане.
Дори да не бъде взето предвид спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /30.11.2021 г./ тригодишната давност за това вземане не е
изтекла. Същото се отнася и за най-старото вземане за цена на услугата дялово
разпределение, изискуемо от 31.10.2018 г., както и за начислената мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск за цена на топлинна
енергия следва да бъде уважен до размера от 4052,59 лева и следва да бъде отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 4303,37 лева. Предявеният
установителен иск за мораторна лихва върху тази главница следва да бъде уважен до
размера от 675,29 лева съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 720,13 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща процесния период, поради което акцесорната
претенция за лихва в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
7
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски
по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете по настоящото исково производство в
размер на 777,03 лв., в т.ч. платените държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 ГПК в
минимален размер. При специалната уредба на чл. 78, ал. 8 ГПК не е необходимо
ищецът да доказва плащане на юрисконсултското възнаграждение. Същото се определя
в занижен размер след измененията в ДВ бр. 8/17 г. и целта му е равнопоставеност
между лицата, защитавани от адвокати и тези, защитавани от юрисконсулти.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство –142,57 лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в полза на адв. Д. Ц. С. от
ВрАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на от по 48,73 лв. в
заповедното и в исковото производство за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че А. Б. С. с ЕГН: **********, съдебен адрес
гр.............. ДЪЛЖИ на „...............“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б сумата от 4052,59 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. .........и сумата от 51,28 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането, КАКТО И мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в
размер на 675,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №68614/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за разликата над сумата от 4052,59 лева до предявения размер от
4303,37 лева, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над сумата от 675,29 лева до предявения размер от
720,13 лева, КАКТО И искът за сумата в размер на 10,93 лева обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
8
09.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК А. Б. С. с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „...............“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 777,03 лева разноски за
исковото производство и сумата от 142,57 лева разноски по ч.гр.д. №68614/2021 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ „...............“
ЕАД, ЕИК ................ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Ц. С. ЕГН ********** сумата от общо
97,46 лева разноски в исковото и заповедното производство за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответника.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „............. ЕАД- ................... ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9