РЕШЕНИЕ
№ 7423
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110131274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.07.2024 г., от (ФИРМА) против
Г. К. Н. и Я. Г. Н. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното
дружество при условията на разделна отговорност при квоти ¾ за ответника Г. Н. и ¼ за
ответника Я. Н. сумата в размер общо на 189,79 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж 8, находящ се в гр. (АДРЕС) за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата в размер общо на 42,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2024 г., сумата в размер общо на 19,63 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.04.2021г. до 30.04.2022 г., сумата в размер общо на 5,42 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г.
до 15.05.2024г., ведно със законна лихва върху вземанията за незаплатена цена на топлинна
енергия от подаване на исковата молба на 31.05.2024 г. до окончателно погасяване на
вземанията.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците и (ФИРМА) са обвързани
от облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия за
процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл.
150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило
задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и
период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
1
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се касаят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК, ал. 1 ГПК ответниците, редовно уведомени, не депозират
отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание от 20.03.2025 г. ответникът Я. Н.
признава исковата претенция и заявява, че процесните вземания ще бъдат погасени в хода на
делото.
По делото е постъпила молба от ищеца чрез процесуалния му представител
юрисконсулт М.К от 17.04.2025 г., в която е посочено, че процесните вземания са погасени в
хода на делото, като доколкото ответниците са станали повод за завеждане на делото
дружеството поддържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между (ФИРМА) и ответниците е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на
посочената в исковата молба стойност, като поради забава е начислено и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. При съобразяване на твърденията на ищеца съдът
намира, че с извършени в хода на делото плащания процесните задълженията са погасени,
поради което и при съобразяване на обстоятелствата по чл. 235, ал. 3 ГПК исковата
претенция следва да бъде отхвърлена
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
2
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), и Я. Г.
Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят на топлофикационното дружество при условията на разделна
отговорност при квоти ¾ за ответника Г. Н. и ¼ за ответника Я. Н. сумата в размер общо на
189,79 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – гараж 8, находящ се в гр. (АДРЕС) за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., сумата в размер общо на 42,05 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2024 г.,
сумата в размер общо на 19,63 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2022 г., сумата в размер общо на
5,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.06.2021 г. до 15.05.2024г., ведно със законна лихва върху вземанията за
незаплатена цена на топлинна енергия и такса дялово разпределение от подаване на исковата
молба на 31.05.2024 г. до окончателно погасяване на вземанията, поради погасяване на
вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), и Я. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА) / с предишно
наименование Б/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), в
качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3