Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/15.04.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4765 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Г.К. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000499 от 13.08.2019 г., издадено от
Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за това, че на 17.12.2018 г. около
20:15 часа (UTC)
в обл. Варна, с. Приселци, ул.
„Паркова“ № 5 – къща, дружеството, притежаващо Лиценз на Общността за превоз на
товари № 10934, не е организирало труда на водача С.Т.Т.,
с ЕГН: **********, при извършване на обществен превоз на товари (международен),
видно от пътен лист сер. „А“ № 200131/ 11.12.2018 г.
и 4 бр. CMR с влекач марка „Скания“, кат. N3, с рег. № СВ 8233 АН, с монтиран дигитален тахограф
марка „Stoneridge
Electronics”, тип SES000, № 706059, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. по такъв начин, че същият
да е в състояние да спазва изискванията на чл. 8, пар.
2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, втори тире от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., видно от информацията от дигиталната карта на
водача, а именно за 24 часовия период на управление, започващ в 05:03 часа (UTC) на дата 17.12.2018 г. на водача не е осигурена намалена дневна почивка от
поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 06 часа и 40 минути
(в периода от 20:41 часа (UTC) на 17.12.2018 г. до 03:21 часа (UTC) на дата
18.12.2018 г.), като намалението на намалената дневна почивка е с 2 часа и 20
минути – нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Дружеството – жалбоподател
„А.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалените
правила, като излага подробни съображения в защита на своята позиция. На първо място посочва като порок в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, че
не е посочен периода от време, в който водачът на превозното средство С.Т.Т. го е управлявал, а само е вписана констатацията на
административно – наказващия орган за продължителността на намалената дневна
почивка между 17.12.2018 г. и 18.12.2018 г. Също така във въззивната
жалба се навеждат твърдения са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42,
т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото според дружеството не е
посочено кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, не е конкретизирано с
какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната
почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение
на водача на моторното превозно средство. Също така дружеството акцентира, че
сама по себе си констатацията, че един от водачите на превозни средства към
дружеството не е ползвал нормативно определения размер на намалената дневна
почивка от 9 часа не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да обоснове
извод, че допуснатото нарушение е в резултат единствено и конкретно на
неизпълнение на задължението на дружеството – превозвач да организира работата
на водачите по начин, че да са в състояние да спазват глава ⅠⅠ от Регламент (ЕО) №
561/2006 г. Също така се застъпва становище за приложимост на разпоредбата на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН в конкретния случай. Поради гореизложените
съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
16.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4765 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „А.“ ООД
се представлява от своя законен представител г-н. К.К.
и своя процесуален представител адв. Радослав Енев от
АК – Варна, които поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
16.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4765 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител гл. експерт с юридическа правоспособност Ивайло Георгиев, който
моли за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се
подробно, че наведените възражения срещу законосъобразността на наказателното
постановление са несъстоятелни.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
По силата на трудов
договор № 142 от 14.11.2018 г. С.Т.Т. изпълнявал
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” с код по НКПД №
83322005 към търговското дружество „А.“ ООД.
На дата 17.12.2018 г. Т.
приключил изпълнението на служебните си задължения в 20:41 часа (UTC), като на следващия ден започнал да изпълнява своите трудови функции по
управление на тежкотоварен автомобил влекач марка „Скания“,
кат. N3, с рег. № СВ 8233 АН в 03:21 часа (UTC).
С покана от 14.06.2019
г., адресирана до дружеството „А.“ ООД били изискани от страна на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна документи, свързани с транспортната
дейност на дружеството за периода 01.09.2018 г. до 28.02.2019 г.
С приемо
– предавателен протокол от 28.06.2019 г. били депозирани в ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна изисканите транспортни документи, като св. К.Н.К. –
инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна извършил проверка на пътен
лист сер. „А“ № 200131/ 11.12.2018 г. и 4 бр. CMR с
влекач марка „Скания“, кат. N3, с рег. № СВ 8233 АН,
с монтиран дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronics”, тип SES000, № 706059, както и
разпечатка на дигиталната карта на водача С.Т.Т., като
установил, че водачът на превозното средство С.Т.Т. приключил
изпълнението на служебните си задължения в 20:41 часа (UTC), като на следващия
ден започнал да изпълнява своите трудови функции в 03:21 часа (UTC).
Приемайки, че по този
начин, с това свое поведение дружеството „А.“ ООД не е организирало труда на
водача С.Т.Т. по такъв начин, че същият да е в
състояние да спазва изискванията на чл. 8, пар. 2,
изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, втори тире от Регламент
(ЕО) № 561/2006 г., на 03.07.2019 г. св. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 13.08.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, наложил
на дружеството – жалбоподател, „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
Според съда не е необходим
някакъв задълбочен анализ на събраните в хода на административно –
наказателното и съдебното производство доказателства, доколкото дружеството –
жалбоподател не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствена
част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От показанията на св. К. и
от разпечатката на дигиталната карта на водача С.Т.Т.,
поставена в оборудвания в превозното средство тахограф
„Stoneridge Electronics”, тип SES000, № 706059 се
установява категорично, че на дата 17.12.2018 г. Т. приключил изпълнението на
служебните си задължения в 20:41 часа (UTC), като на следващия ден започнал да
изпълнява своите трудови функции по управление на тежкотоварен автомобил влекач
марка „Скания“, кат. N3, с рег. № СВ 8233 АН в 03:21
часа (UTC). Това обстоятелство не се оспорва от дружеството, като неговите
възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло
от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по –
надолу в своето решение.
Разпоредбата на чл. 10, §
2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
предвижда, че транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от регламент (ЕО) № 561/2006
г.
В конкретния случай
допускайки водачът С.Т.Т. да не изпълни в пълен обем
намалената си дневна почивка в рамките на 9 последователни часа, очевидно е, че
транспортното предприятие не е организирало работата на водача по такъв начин,
а именно той да не наруши разпоредбата на чл. 8, пар.
2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, втори тире от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като с това свое поведение дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
Посочената в диспозитивната част на наказателното постановление
разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози допълва,
че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена
сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
Съдът не може да сподели
възражението на въззивното дружество, че липсва
яснота какво е следвало да бъде поведението на въззивното
дружество за да не допусне водачът да осъществи нарушение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Поведението на дружеството е следвало
да бъде такова, водачите към транспортното предприятие да не извършват
нарушения на цитирания Регламент, а вече по какъв начин това ще се случи е
изцяло в правомощията на въззивното дружество, като
възможните примери са многобройни – например част от курсовете в този времеви
период е следвало да бъдат поети от други водачи или въобще да не бъдат
осъществени, ако транспортното предприятие не е разполагало с други свободни
водачи, но в никакъв случай да не допуска със своите действия водачите да извършат
нарушения на разпоредби от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета.
На практика дружеството „А.“
ООД е допуснало водачът към транспортното предприятие С.Т.Т.
да започне да изпълнява своите служебни задължения на 18.12.2018 г. в 03:21
часа (UTC), след като е почивал само в размер на 6 часа и 40 минути, тъй като е
приключил работа на 17.12.2018 г. в 20:41 часа (UTC), което представлява не
само формално нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, втори тире от Регламент (ЕО) №
561/2006 г., но това е и едно нарушение, което пряко и непосредствено засяга
безопасността не само на самият водач Т., но и на всички участници в движението
по пътищата. Тъй като регламентираната почивка на водача презюмира,
че последният се чувства отпочинал и е в състояние да управлява безопасно
превозно средство, при това тежкотоварен автомобил – влекач, то нарушаване на
времевия период на тази почивка или по – скоро липсата й в пълен обем
представляват нарушение, което няма как да бъде квалифицирано от съда като
„маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 28, буква „А”
от ЗАНН.
Не отговаря на
действителността твърдението, наведено от управителя на дружеството г-н. К.К., че тежкотоварния автомобил бил преместен само на няколкостотин метра, доколкото това твърдение се
опровергава от разпечатката на дигиталната карта на водача, но дори и да е
достоверно, отново същото не извинява поведението на дружеството, доколкото
водачът при никакви обстоятелства не следва да нарушава намалената си дневна
почивка в размер на 9 последователни часа.
Поради гореизложените
съображения и след извършена служебна проверка, съдът не може да сподели
позицията на въззивното дружество за допуснати
съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство,
поради което и съдът с категоричност намира, че дружество „А.“ ООД е
осъществило състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Санкционната разпоредба на
чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда санкция в размер на
1000 лева за превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното
време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари, включително при превози за собствена сметка. Размерът на санкцията е
строго фиксиран, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с
този размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и
пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000499 от
13.08.2019 г., издадено от Началника на Областния отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0000499 от 13.08.2019 г., издадено от
Началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което
на „А.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева
за нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :