№ 123
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. В.
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100504237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
20015615/22.02.2022 г. по гр.д. № 4671/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 34 състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците Р. Л. и М. П. П. да заплатят
поравно и разделно в полза на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата над 1476,79 лв.
до пълния предявен размер от 1827,61 лв., т.е. за сумата в размер на 350,82 лв.,
представляваща цена на топлинни енергия, изискуема за периода от 01.05.2017 г. до
26.01.2018 г., за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до
погасяването; сумата над 175,67 лв. до пълния предявен размер от 269,42 лв., т.е. за
сумата в размер на 93,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018
г. до 13.01.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, изискуема за периода от
01.05.2017 г. до 26.01.2018 г.
Жалбоподателят - „Т.С.“ ЕАД, твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Сочи, че задълженията за топлинна енергия, потребена за периода от
1
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., са включени в обща фактура, издадена през м.07.2018 г.,
поради което изискуемостта им настъпва на 15.09.2018 г., от който момент следва да
тече давностният срок за същите. С оглед посоченото счита, че давностният срок не е
изтекъл, поради което решението в обжалваната част се явява неправилно. Ето защо,
моли същото да бъде отменено в обжалваната част и исковете за главница за топлинна
енергия и начислената върху същата мораторна лихва да бъдат уважени. Претендира
разноските по производството.
Ответниците по жалбата - Р. Л. и М. П. П. (представлявани от особен
представител), оспорват жалбата и молят решението на Софийски районен съд да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците
да заплатят в полза на ищеца сумите, както следва: 1827,61 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до погасяването;
31,46 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2021 г., до погасяването; 269,42 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г.; 5,40
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.01.2018 г. до 13.01.2021 г. Посочените суми се претендират поравно и
разделно спрямо ответниците.
С решение № 20015615/22.02.2022 г. по гр.д. № 4671/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 34 състав, исковете са уважени частично, като ответниците са осъдени да заплатят
поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 1476,79 лв.,
представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 27.01.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2021 г., до погасяването; 31,46 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от 27.01.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до погасяването;
175,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г.; 4,93 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 13.01.2021 г.
2
Решението на Софийски районен съд се обжалва само в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждането на ответниците Р. Л. и М. П. П. да заплатят поравно и разделно в
полза на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата над 1476,79 лв. до пълния предявен
размер от 1827,61 лв., т.е. за сумата в размер на 350,82 лв., представляваща цена на
топлинни енергия, изискуема за периода от 01.05.2017 г. до 26.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до
погасяването; сумата над 175,67 лв. до пълния предявен размер от 269,42 лв., т.е. за
сумата в размер на 93,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018
г. до 13.01.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, изискуема за периода от
01.05.2017 г. до 26.01.2018 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По делото са установени всички елементи на фактическия състав на предявеното
от ищеца „Т.С.“ ЕАД право, а именно – че между страните е налице облигационно
отношение по договор за предоставяне на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № *******, като ответниците Р. Л. и М. П. П. дължат
поравно и разделно в полза на ищеца цената на предоставените топлинни услуги в
имота – цена за топлинна енергия и цена за дялово разпределение, както и мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът, дали задължението
на ответниците за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е погасено по
давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т.С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
3
„Т.С.” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, от
който момент давностният срок е прекъснат – 27.01.2021 г., то в случая погасени по
давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия, изискуеми за периода
от 01.05.2017 г. до 26.01.2018 г., т.е. задълженията за периода от м.05.2017 г. до
м.11.2017 г. Съгласно приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, дължимата цена за топлинна енергия за
посочения период е в размер на 350,82 лв. Дължимата мораторна лихва, начислена
върху посочената главница, е в размер на 93,75 лв., като същата не се дължи на
основание чл. 119 ЗЗД.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с оглед обстоятелството, че
задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са
включени в обща фактура, издадена през м.07.2018 г., изискуемостта на вземанията за
този период настъпва на 15.09.2018 г. С оглед общите условия на „Т.С.” ЕАД,
вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с
изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т.С.” ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния
период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Т.С.” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като давностният срок започва да тече от момента на
изискуемостта, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.е. в 45-дневен срок след изтичане на
всеки месец от периода на потребление.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20015615/22.02.2022 г. по гр.д. № 4671/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 34 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците Р. Л. и М. П. П. да заплатят поравно и разделно в полза на „Т.С.“ ЕАД
сумите, както следва: сумата над 1476,79 лв. до пълния предявен размер от 1827,61 лв.,
т.е. за сумата в размер на 350,82 лв., представляваща цена на топлинни енергия,
изискуема за периода от 01.05.2017 г. до 26.01.2018 г., за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2021 г., до погасяването; сумата над 175,67 лв. до
пълния предявен размер от 269,42 лв., т.е. за сумата в размер на 93,75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия, изискуема за периода от 01.05.2017 г. до 26.01.2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5