Решение по дело №2242/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1549
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20217040702242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1549                                 20.10.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,                  XXIIІ административен състав,

На единадесети октомври                     две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретаря И. Г.,

като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 2242 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на „Топ Брокерс БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 108, ет.4, представлявано от управителя Д. С. Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-192-0003053/09.09.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 17, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

            В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради несъответствието й с целта на закона и с принципа за съразмерност. Твърди се, че нарушението не е установено с влязло в сила наказателно постановление. Не се оспорва изложената в заповедта фактическа обстановка. Иска се отмяна на заповедта.

           В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не сочи доказателства, не претендира разноски.

           Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Не сочи други доказателства, не претендира разноски.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

           С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 17, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за това, че при извършена на 01.09.2021 г. в 11.35 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 17, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Посочено е, че на 16.02.2021 г. дружеството е приело плащане на сума в размер на 9 980 лв. в брой във връзка със сключен договор за гаранция с купувач Е. С.З., за което е издало и фактура № 1/16.02.2021 г. за сумата от 9 980 лв.; на 05.07.2021 г. дружеството е приело плащане на сума в размер на 1 500 евро в брой във връзка със сключен договор за гаранция с купувач К. Г.Ж., за което е издало фактура № 2/09.07.2021 г. за сумата от 2 925 лв.; на 29.07.2021 г. дружеството е приело плащане на сума в размер на 500 лв. в брой във връзка със сключен договор за гаранция с купувач П. Б.З., за което е издало фактура № 3/29.07.2021 г. за сумата от 500 лв.

           В хода на извършената на 01.09.2021 г. проверката било установено също, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат приходите от продажби. Обектът е целогодишен, с работно време от понеделник до събота, от 09.00 ч. до 17.00 ч., като е заето едно самоосигуряващо се лице.

           В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.чл.186, ал.3 ЗДДС. Посочено е също, че констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 003053/01.09.2021 г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ /14 дни/, като са преценени тежестта на нарушението, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, като са изложени съображения, че в обекта е създадена организация на работа, която не позволява проследяване на реализираните обороти; че вредата от нарушението /поради липсата на монтирано в обекта ФУ и на ЕКАФП/ се равнява на дължимия ДДС, който не се внася върху стойността на неотчетените приходи от продажби, като мярката и срокът, за който се налага, целят превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и осигуряване на необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.

        Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0003053/01.09.2021 г. В същия е описано, че на 01.09.2021г. е извършена проверка в търговски обект, представляващ офис на ул. „Георги Шагунов” № 17 в гр. Бургас, относно спазване разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство, като е установено, че  фирмата извършва посредническа дейност между продавач и купувач посредством предлагане на имоти чрез интернет сайта на alo.bg; при интерес от страна на купувач се сключва договор за гаранция със същия, като на фирмата-посредник се заплаща 3 %  от стойността на имота. При проверката по електронен път били изпратени от счетоводителя на дружеството фактура № 1/16.02.2021 г., фактура № 2/09.07.2021 г. и фактура № 3/29.07.2021 г., като управителят е декларирал в писмено обяснение, че парите са получени в брой; задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС. Обектът е нает, в същия не се издават фискални касови бележки или ръчни касови бележки от кочан, като в същия няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

           Протоколът за проверка от 01.09.2021 г. е подписан с възражения от управителя на дружеството Добромир Турманов, присъствал на проверката, който е вписал, че не е ощетил фиска и че всички приходи от дейността на обекта са декларирани.

           Протоколът за извършена проверка не е оспорен в настоящото производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните с него факти и представлява годно доказателство по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК относно установените с него факти и обстоятелства /В този смисъл са Решение № 3637/10.03.2020 г. по адм.дело № 13699/2019 г. на ВАС, І отд., Решение № 16788/10.12.2019 г. по адм.дело № 8531/2019 г. на ВАС, І отд. и др./. Освен това, жалбоподателят никъде в жалбата си до съда не е оспорил констатациите на проверяващия орган, а именно – че в търговския обект, където е извършена проверката, е липсвало монтирано фискално устройство за отчитане на приходите от дейността. Въпреки дадените му указания и разпределената доказателствена тежест, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата.

           По преписката са представени също: 1. договор за гаранция с купувач от 16.02.2021 г., със страни: „Топ Брокерс БГ” ЕООД като посредник и клиент Е. С. З., съгласно който клиентът-купувач е предал на дружеството сумата от 9 980 лв. – гаранция за закупуването на недвижим имот, който е надлежно е индивидуализиран и който му е предоставен от дружеството, ведно с фактура № 1/16.02.2021 г. за заплатената сума; : 2. договор за гаранция с купувач от 05.07.2021 г., със страни: „Топ Брокерс БГ” ЕООД като посредник и клиент К. Г. Ж., съгласно който клиентът-купувач е предал на дружеството сумата от 1 500 евро – гаранция за закупуването на недвижим имот, който е надлежно е индивидуализиран и който му е предоставен от дружеството; 3. договор за гаранция с купувач от 29.07.2021 г., със страни: „Топ Брокерс БГ” ЕООД като посредник и клиент П. Б. З., съгласно който клиентът-купувач е предал на дружеството сумата от 500 лв. – гаранция за закупуването на недвижим имот, който е надлежно е индивидуализиран и който му е предоставен от дружеството, ведно с фактура № 3/29.07.2021 г. за заплатената сума.

           Приложени са писмени обяснения във връзка с проверката от управителя на дружеството, в които същият заявява, че дружеството посредничи при покупката на недвижими имоти, за което управителят получава при реализирана сделка 3 % комисионна от продажната цена, но поради епидемичната обстановка в страната е преустановил дейност до 01.03.2021 г., а след това до датата на проверката е сключил три договора за гаранция, по които е издал фактури с номера от 1 до 3, като липсата на монтиран и работещ в обекта касов апарат е оправдал с незнание и дезинформираност.

           От представената справка за задължения към 08.09.2021 г. се установява, че жалбоподателят няма непогасени данъчни задължения.

           Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

  В съответствие със служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.09.2021г. /л.13/ срещу разписка, а жалбата е подадена на 14.09.2021г. /л.2/, поради което съдът приема, че е спазен преклузивният срок за обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

         Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС в приложимата й редакция /ДВ бр.104/2020 г./, принудителната административна мярка запечатване на обектза срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лицечл.186, ал.3 ЗДДС.

          По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л.48-л.49/, с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. По делото е представена и Заповед № 2106/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л.47/, с която Даниел Вълканов, издал процесната заповед за налагане на ПАМ, е преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Поради това, заповедта, предмет на контрол в настоящото производство, е издадена от компетентен орган.

Съдът счита, че са спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на влязло в сила наказателно постановление, което да установи извършеното нарушение. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Административнонаказателното производство, което започва със съставянето на АУАН и приключва с издаването на наказателно постановление по реда на ЗАНН, нямат нищо общо с производството по налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС, което производство е самостоятелно, развива се по други процесуални правила и има друго правно основание, което не е свързано с административното наказване на лицето за извършеното от него нарушение. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага в посочените хипотези, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, както и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Ето защо, не се споделят възраженията на жалбоподателя, че законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ е обусловена от изхода на административно-наказателното производство по установяване на извършеното нарушение.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, и за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Поради това, при проверката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в нея фактическо и правно основание за издаването й, като извърши преценка осъществен ли е действително съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

          Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал.4, т.1 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът на за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

           Според чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.7, ал.1 от наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В случая няма спор, че жалбоподателят представлява лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава фискален касов бон от монтирано в обекта и въведено в експлоатация ФУ, което да подава данни чрез дистанционна връзка с НАП с цел отчитане на приходите от дейността и определяне на дължимия ДДС за внасяне. Безспорно е установен фактът, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя, представляващ офис на ул. „Георги Шагунов” № 7 в гр. Бургас, търговска дейност се развива още от м.февруари 2021 г., откогато датира и първият сключен договор за гаранция с купувач, като е безспорен и актът, че във връзка с изпълнението на този договор жалбоподателят е получил пари в брой в офиса на фирмата /разписка за което представлява и самият договор/, като за получената сума не е издаден касов бон, тъй като в обекта няма монтирано фискално устройство, в нарушение на чл.7, ал.1 от наредбата. Безспорно е установено също, че жалбоподателят е продължил търговската си дейност, а заедно с това и практиката да извършва сделки /като сключва договори за гаранция с купувачи, които на практика представляват договори за посредничество/, срещу определено възнаграждение, което е получавал в брой и което по никакъв начин не е документирал чрез фискален касов бон или касова бележка от кочан, като през времето от м.февруари 2021 г. до м.септември 2021 г. не е било изпълнено задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 за монтиране и въвеждане в експлоатация на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД. С това жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в съответствие с чл. 186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС, предвиждащ  запечатване на обекта за срок до 30 дни при неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация или за регистрация в НАП на ФУ или ИАСУТД /интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице.

Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да наложи ПАМ.

Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30 дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност.

          Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта /системно неотчитане на приходи, предвид безспорно получените доходи от търговска дейност от нейното начало - м.02.2021 г., до датата на проверката, които не са били отчетени към НАП поради липса на монтирано ФУ/, както и с небходимостта от технологично време, за да бъде монтирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта.

             В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ - необходимата превенция да не се извършва ново нарушение и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, както и предоставяне на нужното технологично време да бъде създадена организация във връзка с монтирането и въвеждането в експлоатация на ФУ. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона, а именно - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

         С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          Предвид изхода на делото и липса на претенция за разноски от страна на ответника, такива не следва да му се присъждат.

           Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

                                               Р    Е    Ш    И:

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Топ Брокерс БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 108, ет.4, представлявано от управителя Д. С. Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-192-0003053/09.09.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 17, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

 

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: