РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Бургас, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. С.ов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С.ов Въззивно гражданско дело №
20232000500455 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на С. И. С., ЕГН **********
и С. Я. С., ЕГН **********, и двамата от гр.Бургас против решение № 934 от
09.08.2023г., постановено по гр.д.№ 2034 по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, моли се за
неговата отмяна и се претендира постановяването на решение, с което
предявения иск на въззивниците против „Обединена българска банка“ АД с
правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК бъде уважен – да се
приеме, че ищците не дължат на банката сумата от 43 515.85 лв. – главница
ведно със законната лихва, неолихвяема сума в размер на 8 451.97 лв.,
неолихвяема сума за разноски в размер на 1152.49 лв., олихвяема сума в
размер на 26 390.13 лв. неолихвяема сума за законна лихва в размер на
5154.09 лв. и т.н. според текста на въззивната жалба, претендирана от Банката
по изп.д. № 867/2021г. на ЧСИ Б. въз основа на заповед за изпълнение от
10.05.2012г. по ч.гр.д. № 3967/12г. на РС – Бургас и издаден въз основа на
нея изпълнителен лист, както и по заповед за изпълнение от 11.05.2012г. по
ч.гр.д. № 3968/2012г. по описа на РС – Бургас и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист. От фактическа страна въззивниците сочат - изп.д. №
867/2021г. на ЧСИ Божилова е било образувано на основание изп. листи по
1
заповед за изпълнение от 10.05.2012г. по ч.гр.д. № 3967/12г. на РС – Бургас и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист, както и по заповед за
изпълнение от 11.05.2012г. по ч.гр.д. № 3968/2012г. по описа на РС – Бургас и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист.Преди това – въз основа на
същите изп. основания е било образувано изп.д. № 314/2012г. същи при ЧСИ
Б., което по перемпция е било прекратено с постановление от 08.10.2020г.
Последното изп. действие по това дело е било опис, оценка и публична
продан от 11.12.2012г. Поради това – вземанията по въпросните изп. листи е
погасено по давност на основание 5 г. погасителна давност. Последното
действие – опис е отложено с протокол от 21.01.2013г. – следователно
перемпцията е настъпила на 21.01.2015г. Новото изп.д. № 867/21г. е
образувано на същите изп. основание 6 години след перемпцията на старото
изп. дело. Поради и това вземанията на „ОББ“ АД са погасени по давност и са
недължими. Цитира се практика на ВКС: - Решение № 371 от 29.10.2015г. по
г.д.№1385/12г. 4 т.о., също т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на
осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /респ. 330 ал.1 б.“д“/. Прекратяването настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само може да прогласи вече
настъпилото прекратяване. В тази връзка страната оспорва като неправилни
изводите на съда, че плащането на част от вноските представлявало
признание на дълга и е прекъснало давността. Частичното плащане не е
признание на цялото задължение и това не води до прекъсване на давността
по отношение на цялото вземане. Прекъсването на давността е визирано
изчерпателно от закона – по ГПК – визирани действия на взискателя, а в
процесния случай това не е налице. Цитира се практика на ВКС според която
частичното плащане по едно задължение не представлява признание на
цялото задължение и няма за последица прекъсване на давността на същото –
Решение № 26 от 24.07.2018г. на ТК на ВКС. Признанието на вземането
следва да бъде с изрично волеизявление – едностранна сделка с
гражданскоправни последици, което трябва да бъде изрично – да се посочи
вземането, неговия размер, основанието за възникването му, а това в
процесния случай не е налице. Признаването на вземане е основание за
прекъсване на давността, тъй като с него не се оспорва вземането като
изрично се посочва неговия пълен размер. Страната сочи също изрично, че с
ответника има сключен договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.06.2004г., по който е била предоставена сумата от 55 000
лв., а на 07.02.2008г. е сключен договор за ипотечен кредит за заемна сума в
размер на 70 000 лв. На 25.01.2013г. са сключени два броя споразумения: по
първия заем до 20.01.2014г. да се плати сумата от 7200 лв., а до 20.01.2028г. –
41 461.15 лв. По ипотечния кредит споразумението е до 20.01.2014г. да се
2
плати сумата от 10 524 лв., а до 20.01.2028 г. – 64 467.35 лв.. Експертното
заключение е дало отговор – какви суми са платени: по първия кредит – 31
873.15 лв., а по втория – 47 651.85 лв., или общо – 79 525 лв. Страната
заявява, че до 2019г. не е получила погасителния план, който е неразделна
част от споразумението, а когато през 2019г. са получени погасителните
планове са установили, че те не съвпадат по споразуменията. За 2012 и 2013г.
според тях надвнесените суми възлизат на над 30 000 лв. като не е ясно къде
са тези суми. По новото изпълнително дело взискателят претендира по
първия изп. лист 26 390.13 лв. главница със законна лихва от 07.09.2021г.,
5154.09 лв. неолихваема сума за законна лихва към 07.09.2021г. и 848.47 лв. –
разноски, а по втория – 43 515.85 лв. главница ведно със законна лихва от
07.09.2021г., 8451.97 лв. - неолихвяема сума към 07.09.2021г. и 1152.49 лв. –
разноски. По делото не е изяснено как се дължат тези суми след като са
изплатени общо 79 525 лв. Неясно как се дължат разноски след като разноски
са платени – видно и от СИЕ. В случая не е налице волеизявление на
кредитора за настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Оспорва се и експертизата като
порочна и непълна. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на такова, че не се дължат въпросните суми, изрично
упоменати в текста на въззивната жалба в осем пункта – претендирана по
изп.д. № 867/2021г. поради погасяване на вземанията по давност, респ. –
поради плащане и поради ненастъпил падеж – следователно – поради
недължимост.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Обединена българска
банка“АД, ЕИК *, със седалище – гр.С.. Въззивната жалба на С. С. и С. С. се
оспорва като неоснователна. На първо място – въззиваемата страна излага
хипотетично възможностите при които длъжникът може да оспори вземането
на кредитора. Сочи в процесния случай, че при издаването на заповед по
чл.417 от ГПК длъжникът не е депозирал възражение и производство по
чл.422 от ГПК не се е развило пред съда. На следващо място – сочи се, че по
фактическата страна длъжникът не възразява – по сключените договори и
споразумения. Извън изложеното от длъжника във въззивната жалба се
посочва, че с молба от 18.08.2016г. взискателят е поиска от ЧСИ да наложи
запори на банковите сметки на длъжника С. С. в „Банка ДСК“ и „Уникредит
булбанк“. Впоследствие – на 14.09.2016г. е поискано да бъдат извършени
действия по опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника С..
Действително с постановление от 08.10.2020г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело поради настъпила перемпция – на осн. чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Страната потвърждава изложеното от въззивника – за сключени
споразумения по двата кредита. Посочва също, че банката е направила
отстъпка за лихвата – т.3.1, раздел 4 – като същата е намалена на 4.5% вместо
3
дължимата от 10%. С молба от 09.09.2021г. Банката е поискала ново
изпълнително дело въз основа на същите изпълнителни основания: - 867/21г.
До длъжника е изпратена нова ПДИ, наложен е запор върху трудовото
възнаграждение, банковите сметки в Банка ДСК, ОББ, Юробанк, насрочен е
опис и оценка на недвижим имот, имота е възбранен. Сочат се параметрите,
установени с експертното заключение – до 25.01.2013г. – общо длъжника е
платил 52 190.04 лв. След споразумението по първия кредит остава сума 41
461.15 лв. – главница, а по ипотечния – 64 467.35 лв. По прекратеното изп.д.
от 2012г. няма събрани суми, а по другото от 2021г. е постъпила сума от 400
лв. След двете споразумения по двата кредита са заплатени общо 79 525 лв.
Излагат се съображения относно прекъсването на давността –
съгл.чл.116б.“а“ от ЗЗД – прекъсва се с признаване на вземането – цитира се и
практика – ТР № 4/2019г. по т.д.№4/2019 на ВКС, ОСГТК. Признанието на
длъжника следва да бъде адресирано до кредитора, да стигне до неговото
знание. Според въззиваемата банка длъжникът с неупражняването си на
правото на възражение по чл.414 от ГПК е направил такова признание на
вземането. По чл.116 б“в“ от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Оспорва се схващането на въззивника,
според който характеристиките на перемпцията и погасителната давност са
идентични. Посочва се, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото е, че двата института е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Това са различни институти с
различни последици; давността изключва принудителното изпълнение /пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно – тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Правните последици на
перемпцията и на погасителната давност са санкции за бездействащия
кредитор, който е имал възможността да действа за защита на интересите си,
но не го е сторил. От своя страна въззиваемият твърди, че по двете
изпълнителни дела са извършвани множество изпълнителни действия, с които
давността е прекъсвана. Твърди се, че погасителна давност в полза на
длъжника въпреки перемпцията не е настъпила. Налице са споразумения,
които по съществото си представляват признание на дълга, респ. – прекъсват
давността. Вземанията с тези споразумения са били признавани в тяхната
цялост. Въпреки, че новото изп. дело е образувано 7 г. след перемпцията, то
погасяване на задълженията по давност няма. В случая е налице признание на
вземането от длъжника и то изцяло. Поради това изводът на
първоинстанционния съд, че към 22.11.2021г. не е изтекла петгодишната
погасителна давност е правилен и вземането на ОББ не е погасено по давност.
Твърденията за ненастъпил падеж от страна на въззивника са неоснователни
4
– за двете вземания има заповеди за изпълнение, респ. – издадени са
изпълнителни листи. Сочи се, че иска по чл.439 от ГПК какъвто представлява
предявения е иск относно вземането по смисъла на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД и
считано от датата на предявяването му давността е спряла и към момента не
тече. Безспорно се установява липсата на настъпила погасителна давност,
както и погасяване на вземането с изпълнение. В тази насока твърденията на
въззивниците са неоснователни и необосновани. В този смисъл се претендира
да се отхвърлят жалбите на С. С. и С. С. и се потвърди изцяло обжалваното
решение като обосновано, правилно и законосъобразно. Оспорва се размера
на процесуалния представител като прекомерен. Прави се особено искане: С
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.03.2023г. процесното
вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД –
гр.София., ЕИК *. Въззиваемата Банка прави искане за привличане на
юридическото лице като трето лице на страната на „ОББ“АД.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
Производството е образувано по исковата молба с правно основание
чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 на С. И. С. и С. Я. С., и двамата от гр.Бургас
против „Обединена Българска Банка“ АД за приемане за установено че не
дължат на ответната банка сумата 43 515.85 лв. – главница ведно със
законната лихва от 07.09.2021г., неолихвяема сума за законна лихва в размер
на 8451.97 лв. неолихвяема сума за разноски в размер на 1 152.49 лв.,
олихвяема сума в размер на 26 390.13 лв. – главница ведно със законната
лихва от 07.09.2021г. в размер на 58.76 лв., неолихвяема сума- законна лихва
в размер на 5154.09 лв., неолихвяема сума за разноски в размер на 848.47 лв.,
неолихвяема сума за юрисконсултско възнагаждение в размер на 100 лв.,
претендирани по изп.д. № 867/21г. на ЧСИ с рег. № 800, което производство
е образувано въз основа на заповед за изпълнение № 2681 от 10.05.2012г. по
ч.гр.д. № 3967/2012г. на РС – Бургас и изпълнителен лист от 15.05.2012г. и
заповед за изпълнение № 2658 от 11.05.2012г. по частно гр.д. № 3968/2012г.
на РС – Бургас и изпълнителен лист от 15.05.2012г. поради погасяване на
вземанията по давност, съответно – поради плащане, а също и поради
недължимост поради ненастъпил падеж. Срещу ищците на същото
изпълнително основание – изпълнителен лист е било образувано изп.дело №
314/2012г., което е било прекратено поради перемпция на 08.10.2020г. като
последното действия по него е било налагането на възбрана върху имота на
ищците на 20.07.2012г.
От страна на ответника „ОББ“ АД с отговор на исковата молба
претенцията на ищците е била оспорена като недопустима и неоснователна:
на първо място – иска по чл.439 от ГПК може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
5
което е издадено изпълнителното основание, а такива факти не са настъпили.
Не се оспорва сключването на договори за кредит с ищците – за 55 000 лв. на
23.06.2004г. и за 70 000 лв. – на 07.02.2008г. Поради просрочия на
плащанията Банката обявила кредитите за предсрочно изискуеми и се
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителни листи. Образувано било
изп.д. № 314/2012г. при ЧСИ Божилова. Поискано е било изпълнение върху
недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката. От хронологията на
извършените по изпълнителното дело действия се установява, че банката
многократно е спирала принудителните действия поради водени преговори с
длъжниците за издължаване на дълга. В резултат – на 25.01.2013г. са били
подписани споразумения и по двата кредита. По първия от 2004г. за ремонт
и строителство общия размер на задълженията възлизали на 47 634.48 лв., а
по ипотечния кредит от 2008г. – на 73 233.15 лв. Плащанията следвало да се
случат съгласно погасителен план към споразуменията. С тези споразумения
ищците са признали вземанията на банката за основателни, ликвидни и
изискуеми, вкл. и факта на настъпилата предсрочна изискуемост. В случай на
точно изпълнение през действие на споразуменията са били договорени
облекчаващи условия по кредитите. Изп.дело № 314/12г. било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради перемпция с постановление от
08.10.2020г.
Поради неспазване на споразуменията от 2013г. ответната банка е
сезирала ЧСИ за образуване на ново изпълнително дело с актуализиран дълг
след приспадане на плащанията. Образувано било ново изп.д. № 867/2021г.
като по него било извършен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
С.. Не се спори нито от страна на банката, нито от длъжниците, че в периода
от 2013 – м. септември 2021г. са извършвани плащания от ищците в размери,
които надхвърлят тези по т.3 от подписаните споразумения и погасителния
план към него, но към момента на тяхното подписване са били предсрочно
изискуеми, поради което именно банката се е снабдила с изпълнителни листи.
Според Банката плащанията през този период представлявали признание на
дълга и прекъсвали давността на основание чл.116 б.“а“ от ЗЗД. С всяко
плащане на суми от ищците директно на банката в качеството и на взискател
по изп.д. № 314/2012г. и изричното посочване във всяка една разписка, че се
извършва частично плащане на дължимите суми се прекъсвала давността.
Поради това се прави извод, че давността не била изтекла. Погасителната
давност не течала докато траел изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на С. И. С. и
С. Я. С. е редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на
предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на
6
функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима
и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Безспорно е, че въззивниците – ищци са сключили договори за кредит
с ответната Банка. Безспорно е, че през 2012 г.Банката е пристъпила към
принудително изпълнение, снабдявайки се със заповеди за изпълнение,
изпълнителни листи. Образувано е било изпълнително дело. Установено е че
по това дело въззивниците – ищци са получили поканите за доброволно
изпълнение, отправени до тях – на 14.08.2012г. Те не са оспорили качеството
си на длъжници. Не се оспорва и обстоятелството че впоследствие през
2013г. са подписани споразумения по двата договора за кредит на
25.01.2013г. С подписването на тези споразумения е постигнато съгласие
между страните за доброволно издължаване на задълженията на
кредитополучатея и с подписването им длъжниците са признали вземанията
на „ОББ“ за основателни, ликвидни, изискуеми като е призната настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията на банката по двата договора за
кредит. Безспорно с подписването на двете допълнителни споразумения се
прекъсва и давностния срок поради признаване вземанията от страна на
длъжниците по чл.116 б.“а“ от ЗЗД. Не се оспорват и плащанията, правени от
ищците – въззивници през периода м. януари 2012г. до м. септември 2021г. С
образуване на изп.д. № 314/2012г. са извършвани действия по
принудителното изпълнение. Поради настъпила перемпция с постановление
за прекратяване на изпълнитеното производство от 08.10.2020г. съдебният
изпълнител е прекратил изп.д. № 314/12г. Въз основа на същите
изпълнителни листи на 09.09.2021г. изп.д. № 867/21г. С извършването на
изпълнителни действия по тези две изпълнителни дела по смисъла на чл.116
б.“в“ от ЗЗД е прекъсвана давността като съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая
петгодишния давностен срок е прекъсван многократно. Независимо от
перемпцията обаче предприетите по изпълнителното дело изпълнителни
действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект /Решение №
126 от 28.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 3409/2021г. Това означава, че дори и
след настъпила перемпция да е поискано изпълнително действие съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни. Правната последица обаче от
настъпилата вече перемпция е, че съденият изпълнител следва да образува
новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено. Новото искане съответно прекъсва отново давността независимо
дали е образувано ново изпълнително дело. В процесния случай давността е
прекъсвана с предприемане на всяко изпълнително действие и по двете
изпълнителни дела, прекъсвана е с признаване на вземанията посредством
7
подписване на споразуменията от 2013г., както и с извършените впоследствие
плащания до 2021г. Въззивниците са изложили становището си –
възражение, че плащане на част от дълга не прекъсва давността. В процесния
случай не се влиза в конфликт с това разбиране. Налице е плащане на
погасителни вноски, продължил от 2012 до 2021г., който не може да се
отъждестви с плащане на една вноска по дълга, каквато хипотеза се застъпва.
В този смисъл – несъстоятелно и неоснователно е твърдението, че новото
изпълнително дело било образувано 7 години след като е настъпила
перемпцията по предходното образуваното изпълнително дело, поради което
била настъпила погасителна давност спрямо процесните вземания. В тази и
връзка изводът на първоинстанционния съд че не е изтекъл срокът на
погасителната давност е правилен и решението му и на това основание се
явява правилно, обосновано и законосъобразно. В първоинстанционното
производство е било прието експертно заключение по ССчЕ, което не е било
оспорено и съответно е било прието от съда. Вещото лице е посочило, че
след приспадане на погасените главници по двата договора за кредит и двете
споразумения към тях са останали непогасени главници в размер на 26 080.13
лв. по договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.06.2004г. и в размер на 43 515.85 лв. по договора за предоставяне на
ипотечен кредит от 07.02.2008г. Същото заедно с дължимите суми за законна
лихва и разноски е съобразено правилно от първоинстанционния съд,
изложено и в мотивите му, които в пълна степен съответстват на
постановения диспозитив. Въззиваемата страна е посочила, че според нея
признаването на вземането следва да бъде зачетено и с липсата на възражение
срещу заповедта за изпълнение, респ. – с липсата на проведено производство
по чл.422 от ГПК, с последващите споразумения от 2013г., както и с всяко
плащане по кредитите до 2021г. В подкрепа на тази теза страната се е
позовала на ТР № 4/2019г. по т.д. № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС от
14.10.2022г.
Налага се крайният извод, че общата погасителна давност спрямо
процесните вземания не е изтекла на никое основание. Това се подкрепя от
събраните по делото доказателства, изложени и по – горе, в т.ч. и от приетата
и неоспорена експертиза по изготвената по делото ССчЕ. Следователно
твърденията от страна на въззиваемите – ищци за изтекла давност, погасяване
поради плащане и недължимост поради ненастъпил падеж са неоснователни,
необосновани и неотговарящи на обективната действителност, а въззивната
жалба се явява изцяло неоснователна и с оглед на това, както и във връзка с
изложените от първоинстанционния съд мотиви които настоящият съдебен
състав на осн. чл.272 от ГПК изцяло възприема обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно,
постановено при съобразяване както на материалния, така и на процесуалния
8
закони.
От страна на въззиваемия „ОББ“ АД не е направено искане за
присъждане на разноски в отговора на въззивната жалба, нито в молбата с вх.
№ 1107/09.02.2024г., не е представен и списък по чл.80 от ГПК поради което
съдът намира, че не следва да се произнася по такива в полза на страната.
По гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 934 от 09.08.2023г., постановено по
гр.д. № 34 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2021г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9