ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 10213.08.2020 г.Град гр.Чепеларе
Районен съд – Чепеларе
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
Частно наказателно дело № 20205450200098
Производството е по реда на чл. 243, ал.6 от НПК.
С постановление от 08.07.2020 г. на прокурор В.К. при РП Смолян, ТО Чепеларе е
прекратено частично досъдебно производство №148/2018 г. по описа на РУ Чепеларе
образувано за това, че на 20.09.2018 г., около 18,00ч., в местността „Чудни мостове" в
землището на с.Забърдо, общ.Чепеларе, обл.Смолянска, са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, състоящи се в нападение и псувни, отправени към И.К.Т. от гр.Пловдив -
престъпление по чл.325, ал. 1 от НК; досъдебното производство е спряно в частта относно
евентуално извършено престъпление по чл.146 ал.1 НК, което се преследва по тъжба на
пострадалия и на пострадалия И.К.Т. е указана възможността да подаде тъжба по реда на
чл.81 НПК в 6-месечен срок от съобщението.
Недоволен от постановлението е останал пострадалия И.К.Т. , който е депозирал жалба до
Районен съд Чепеларе за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебно производство №148/2018
г. по описа на РУ Чепеларе и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от пострадалия в 7 - дневен срок от съобщаване на постановлението.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, намира същата за неоснователна поради
следните съображения:
Целта на съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК е да се
провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се
1
прекратява наказателното производство, като съдът проверява дали са обосновани и
правилни изводите на прокурора, като за целта служебно следи за спазването на
материалния и процесуалния закон.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 20.09.2018 г., около 18,00ч., в
местността „Чудни мостове" в землището на с.Забърдо, общ.Чепеларе, обл.Смолянска, са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, състоящи се в нападение и псувни, отправени към И.К.Т. от
гр.Пловдив - престъпление по чл.325, ал. 1 от НК.
В обжалваното постановление прокурорът приема за установено на база свидетелските
показания, че свидетелят Г. е напсувал пострадалия Т., на база показанията на свидетеля К..
Счита, че разказаното от Т. преследване и опит за блъсване от пътеката до реката,
последвано от преследване обратно към колата, придружено с псувни, обиди и закани,
извършено от свидетеля Г., не е установено по безспорен и категоричен начин. Прокурорът
намира, че предвид липсата на достатъчно непротиворечиви доказателства, е невъзможно да
бъде изградена цялостна картина на изпълнителното деяние и затова приема, че
обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК не е доказано и досъдебното
производство на това основание следва да се прекрати.
Действително в постановлението липсват убедителни мотиви относно това защо прокурорът
не кредитира показанията на пострадалия, както и подробен анализ на другите свидетелски
показания – дали версията на Т. за случилото се подкрепя от тях или не. Въпреки това то
следва да бъде потвърдено, поради правилността на крайния извод за данни за извършено
престъпление от частен характер. Извършени са всички възможни процесуално-следствени
действия.
От извършеното разследване се установява следната фактическа обстановка :
На 20.09.2018 г. пострадалия И. К. Т. заедно със свидетелите Д. С. К. и А. Г. П. тръгнали от
гр.Пловдив с лек автомобил „….", с рег.№ … ., към хижа „Персенк", с намерение да
направят поход до връх Персенк. Когато приключили похода, тримата се отправили към
гр.Пловдив, като около 17,00ч. спрели по пътя на паркинг до природната забележителност
„Чудни мостове", за да я разгледат. Водачът свидетелят П. останал в автомобила, а
свидетелят К. и пострадалият Т. отишли да разглеждат, като се отправили към хижа „Чудни
мостове". Стигнали хижата, но свидетелят К. я подминал, тръгвайки нагоре към върха, а
пострадалия Т. останал да прочете надписа на указателната табела пред хижата с
ценоразписа на предлаганите услуги. Тогава от хижата излязъл непознат за Т. мъж –
свидетелят Е.Я.Г., който тогава работел там като …..
Съгласно показанията на свидетеля Т. свидетелят Г. се обърнал към него с въпрос :"Ще
питаш ли нещо?". Свидетелят Т. попитал колко струва нощувката в хижата. Свидетелят Г.
му отговорил и отново попитал :"Сега ще питаш ли, какво ще питаш?", като целта му била
2
да се заяжда с него. Свидетелят Т. забелязал, че свидетелят Г. е видимо много пиян.
Поведението му изглеждало неадекватно.
След първоначалния разговор свидетелят Г. бил застанал на пътеката, по която бил
преминал свидетелят К., затова свидетелят Т. избрал другата пътека в обратна посока, за да
прекрати разговора с ….. Тогава чул, че свидетелят Г. отправил заплашителните думи :"Иди
в реката, иди там", "Повече може да не се върнеш.". Свидетелят Т. почти бил стигнал до
реката, когато чул шум зад гърба си, обърнал се и видял свидетелят Г.да се приближава към
него. Г. замахнал с ръка да удари свидетеля Т., но последният се отместил и свидетелят Г.
продължил няколко метра надолу по пътеката, движен от собствената си инерция, но не
паднал. Свидетелят Г. се обърнал към свидетеля Т. с думите :"Сега ще видиш, сега ще ти
кажа", при което свидетелят Т. тръгнал обратно по пътеката към автомобила. Свидетелят Т.
се обръщал назад и виждал, че свидетелят Г. го преследва, но когато свидетелят Т. спирал,
спирал и свидетелят Г., като през цялото време последният провлачено говорел по адрес на
Т., псувайки го и викайки го да се върне.
От показанията на свидетеля К. се установява, че разгледал горната част на природната
забележителност и след около 5-6 минути слязъл обратно до ресторанта, намиращ се до
хижата, когато чул свидетеля Т.да вика :"Помощ" и го видял бързо да се движи нагоре по
пътеката към хижата. Доста зад него вървял непознат мъж – свидетелят Г., който бил във
видимо нетрезво състояние и псувал свидетеля Т., питал го защо бяга и казал нещо като
:"Ще ви избия". Свидетелят Т. стигнал до свидетеля К. и двамата се качили в колата. Тогава
се доближи хора, които продавали сувенири и издърпали свидетеля Г. от колата, до която се
приближил. Свидетелят Т. споделил на свидетеля К., че долу на пътеката свидетелят Г. го
заплашил и искал да го бутне, но свидетелят К. не бил видял това.
От показанията на свидетеля П. се установява, че чакал приятелите си в колата. Когато ги
видял да идват, след тях се движел видимо пиян непознат мъж – свидетелят Г. Когато
свидетелят Т. и свидетелят К. седнали в колата, свидетелят Г. отишъл до вратата на
шофьора която била отворена и попитал свидетелят П. :"Къде тръгваш”. Свидетелят П.му
отвърнал, че не тръгва никъде, при което свидетелят Г. казал :”Ако трябва ще ви гоня до П".
Тогава друг непознат мъж се доближил до свидетеля Г, казал му да не се занимава с тях и да
си тръгва. След това свидетелят Г. се извинил, пожелал им приятен път и останал на
паркинга, докато автомобилът потеглил. Свидетелят П. сочи, че не бил чул никакви псувни,
обиди или заплахи от свидетеля Г., нито бил възмутен от поведението на последния, защото
всъщност нищо нередно не бил направил в негово присъствие - просто били разменили по
едно изречение. Докато пътували, свидетелят Т. разказал на свидетелят П., че Г. му бил
поискал такса за ползване на въже, служещо за спускане над някаква пропаст, но Т. му бил
казал, че няма да плаща нищо, защото няма да се качва на въжето. Тогава свидетелят Г. бил
замахнал към Т. да го удари с юмрук, но свидетеля П. не разбрал повече подробности.
В показанията си свидетелят Г. сочи, че не помнел много подробности от случилото се
3
тогава. На 20.09.2018 г. той действително бил домакин на хижа „Чудни мостове". Спомнял
си, че тогава били дошли трима души, които не познавал. Те се държали провокативно и
непристойно, според него. Мислел, че били под въздействието на опиати. Спомнял си, че
имало конфликт между тях, от една страна, и него, от друга страна, като той не бил удрял
никого, а само ги изгонил от района на хижата, защото станали заядливи. Никога не била
събирана такса вход. Изгонил ги до тяхната кола „……" и им казал да карат внимателно,
защото са дрогирани и им пожелал приятен път. Действително, неволно ги бил напсувал,
защото бил употребил алкохол, но нито ги бил удрял, нито бил посягал да ги удари и си бил
съвсем адекватен. Ежедневно на хижата идвали пияни, дрогирани, нагли туристи, с което
той бил свикнал. Според свидетеля Г., този, който бил пуснал жалба, също го бил псувал и
се държал арогантно, което го принудило да го изгони.
В хода на досъдебното производство били издирени лицата, продавали различни вещи
близо до паркинга на хижа „Чудни мостове" същия ден. Никой от тях не бил ставал
свидетел на конфликт през м.септември 2018 г. и конкретно на 20.09.2018 г. между
свидетеля Г. и туристи, посетили природния феномен. Свидетелят Т. не разпознал като
присъстващи на инцидента никой от тях.
Съдът кредитира показанията на пострадалия Т. относно нападението осъществено от Г. и
преследването му, тъй като именно това е разказал на приятелите си непосредствено след
случилото се, видно от показанията на К. и П.. Това е съобщил Т. и на оператора на тел.112.
В тези първоначални минути след инцидента той е бил уплашен и в емоционален
неподправен разказ е изложил възприетото от него. От протокол №13/10.12.2019 г. за
извършена аудио-техническа експертиза се установява, че Т. съобщил на оператора на
тел.112, че …. „се е напил до безобразие“ и „притеснява и тормози посетителите“, „аз лично
щях да получа много тежък удар, но той беше толкова пиян , че …едвам ме докосна“.
Съдът не кредитира единствено посоченото от свидетеля Т., че Г.му поискал такса от 2 лв.
По делото не се събраха доказателства за това. Свидетелят П., сочи, че свидетелят Т.
споделил в автомобила на път за П., че Г. му бил поискал такса за ползване на въже,
служещо за спускане над някаква пропаст, но Т. му казал, че няма да плаща нищо, защото
няма да се качва на въжето. От протокол №13/10.12.2019 г. за извършена аудио-техническа
експертиза се установява, че Т. съобщил на оператора на тел.112, че разговорът му с хижаря
бил за цената на нощувката, но не споменава за такъв относно такса от 2 лв. за посещение на
забележителността.
Според съда в настоящия му състав поведението на свидетеля Г.не осъществява признаците
на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Досъдебното производство правилно е било
прекратено. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са "непристойни действия". С непристойните действия трябва грубо да се
нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. При
хулиганството в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и
4
упорито не се прекратяват.
В конкретния случай не може да се приеме висока степен на обществена опасност на
деянието на свидетеля Г.. Действително същият не се е задоволил с еднократна проява
неуважение към свидетеля Т., с когато влезнал в пререкание, Г. започнал да го преследва, за
да го изгони от района на хижата, нападнал го. Неприличното му поведение обаче било
прекратено сравнително бързо от намесилите се трети лица продавачи на сергии, които му
отправили забележка. В този смисъл са показанията на свидетеля П., който сочи, че не чул
обиди и заплахи.
От показанията на пострадалия Т. се установява, че свидетелят Г. се държал неадекватно,
защото бил употребил алкохол. Между двамата не се стигнало до физически сблъсък, като
след качването на свидетелите К. и Т. в автомобила, от показанията на свидетеля П. се
установява, че Г.дори им пожелал приятен път. Установява се конфликт между две лица, на
който в най-интензивната му част не са станали свидетели други хора. Свидетелят Г. е
демонстрирал грубо отношение единствено към свидетеля Т.. Той не е проявил такова нито
спрямо неговите приятели, нито спрямо продавачите от сергиите. Липсва характерната за
престъплението хулиганство упоритост в поведението на дееца.
Доколкото безспорно се установява, че Г. е отправил псувни и обиди, правилно прокурорът
е спрял наказателното производство по реда на чл.25 ал.6 НПК и е указал на пострадалия
възможността да подаде тъжба по реда на чл.81 НПК в шестмесечен срок от съобщението.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.07.2020 г. на прокурор В.К. при РП Смолян, ТО
Чепеларе, с което е прекратено досъдебно производство №148/2018 г. по описа на РУ
Чепеларе водено за престъпление по чл.325, ал. 1 от НК; наказателното производство е
спряно в частта относно евентуално извършено престъпление по чл.146 ал.1 НК, което се
преследва по тъжба на пострадалия и на пострадалия И. К. Т. е указана възможността да
подаде тъжба по реда на чл.81 НПК в 6-месечен срок от съобщението.
Определението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му от Районна прокуратура Смолян, ТО Чепеларе и от
жалбоподателя И. Т. пред Окръжен съд – Смолян.
5