РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Смолян, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100780 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К. И. Ш. от гр. Смолян е предявил срещу *** – Смолян, представлявана от К.
А П обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2 048,55 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
периода 17.02.2020 г. /началният момент изменен в съдебно заседание/ – 01.03.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 259,90
лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е
дължимо всяко месечно възнаграждение, до 11.08.2022 г.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
работи по служебно правоотношение с ответника в група ***, на 12- часови смени по
месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето 01.07.2019 до
01.03.2022 г. е положил общо 1 500 часа нощен труд, от които 50 часа в официални
празници, който нощен труд не е преизчислен с коефициент 1.143 в дневен и не му е
заплатен. След превръщането на часовете положен нощен труд в дневен се получава
разлика, която не е заплатена от работодателя и неговата стойност възлиза на 2 200 лв..
Отчитането на положения труд се извършва сумарно чрез протоколи, на тримесечия.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР; Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.;
Наредба № 8121з-31/07.01.2020 и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., издадени от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
1
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден нощен
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за
заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с
посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите
възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ
този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния
период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни
и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете по
основание и размер и счита същите за неоснователни. Възразява, като твърди, че по
отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време
/график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в
чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020;
21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна
работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски
органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в
ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и
начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на
извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден,
тъй като не е полаган извън установеното работно време и определената продължителност
на нощния труд в чл. 187 ЗМВР и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е
положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Твърди, че с
промените в ЗМВР ДВ бр. 60/7.07.2020 г. продължителността на дневните и нощните смени
е изравнена – 8 часа и съгл. ал. 4 на чл. 187 нощните следва ад се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към това през нощта. Така е спазено законовото изискване за преобразуване
на нощния труд в дневен. Освен това ЗМВР разграничава нощния труд от извънредния.
Твърди, че ищецът не разграничава двата вида труд – извънреден и нощен и полагането на
нощния труд е в рамките на установената продължителност и не е полаган извънреден такъв
по смисъла на закона. Положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и
съответно правилно е заплатен.
Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск за
лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. П – редовно упълномощена
поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли да бъдат уважени по
изложените в писмената защита съображения, претендира за разноски.
Ответникът се представлява от гл. юр. Ш, който моли исковете да бъдат отхвърлени
по съображенията, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита. Претендира
за разноските по представения списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период, като до момента е служител в група *** при *** – Смолян.
2
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен
служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа,
съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За
периода 17.02.2020 – 01.03.2022 г. е положил нощен труд общо 1456 часа в 182 нощни
смени, от които 28 часа в официални празници, които са заплатени, без да бъдат превърнати
нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на
часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 1 664 часа.
Разликата от 208 часа отработен нощен труд на стойност 2 048,55 лв. не е заплатена на
ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 11.08.2022 г. е определена в размер на
259,90 лв.
Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по
делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 2 обективно съединени иска: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно
заплатен. Безспорно се установи разлика от 208 часа между нощните и дневните часове,
след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и
са на стойност 2 048,55 лв..
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
3
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
4
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
5
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71). В случая, при липса на други
приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от
ищеца нощен труд.
В действащите за периода от 23.12.2019 до 25.07.2022 г. наредби на МВР липсва
изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за
разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за
отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, без
да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на МВР в неравнопоставено положение спрямо останалите
служители, работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
6
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни. Освен това
тези часове нощен труд представляват и извънреден такъв, тъй като надхвърлят нормативно
определения допустим брой часове нощен труд от 8 часа, тъй като нощните смени на ищеца
са с продължителност от 12 часа.
Положеният от ищеца труд е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 208 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
7
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2048,55 лв.,
представляваща стойността на положения 208 часа нощен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия за периода 01.04.2020 – 11.08.2022 г. е в
претендирания размер от 259,90 лв..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. П в размер на 450 лв., видно от договора за правна защита и съдействие.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв. с оглед материалния интерес по делото и предвид предявените два кумулативно
съединени иска не е прекомерен и е в минималните размери и следва да му бъде присъдено,
пропорционално на уважената част от исковете. Ще следва, с оглед изхода на делото, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв..
С оглед изхода от спора, на ответника не се дължат разноски.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 251,94 лв., от която 131,94 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** – Смолян със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. ***,
представлявана от К. А П на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да заплати на К. И. Ш., ЕГН **********, от с. ***, община Смолян, ул. *** сумата
от 2 048,55 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца
8
нощен извънреден труд в периода 17.02.2020 – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на възнаграждението, както и сумата от 259,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е
дължимо всяко месечно възнаграждение, начислена за периода 01.04.2020 - 11.08.2022 г.
ОСЪЖДА *** – Смолян със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. ***,
представлявана от К. А П на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. И. Ш., ЕГН
**********, от с. ***, община Смолян, ул. *** сумата от 450 лева за направените
деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** – Смолян със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. ***,
представлявана от К. А П на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС Смолян
сумата от 251,94 лв., от която 131,94 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. П на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9