РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Перник , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ Ш.Д., подадена чрез
пълномощника адв. А.Т., срещу решение № 260001/05.01.2021 г., постановено
по гр.д. № 3789/2020 г. на Районен съд-Перник, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „НД Мениджмънт“ ООД
установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 546 лева, представляваща
стойността на вземания, начислени по реда на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1826/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд.
По изложени в жалбата съображения за неправилност поради
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се
иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният
1
иск да бъде уважен. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните
сметки по чл. 79 ЗЧСИ, които намира за издадени в съответствие с
императивните правни норми. Сочи, че извършените от ищеца действия,
чието заплащане се претендира, са предприети в изпълнение на искания,
направени от страна на ответника като взискател. Поддържа, че не всички
извършени в изпълнителното производство действия са за сметка на
длъжника. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Ответната страна- „НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв.
К.Т., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва
жалбата като неоснователни и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
С определение № 259, постановено на 31.03.2021 г. по настоящото дело,
искова молба с вх. № 16882/28.07.2020 г., подадена от ЧСИ Ш.Д., чрез
пълномощника адв. А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, е оставена без
движение като нередовна и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок
от връчване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна,
да уточни обстоятелствата, на които се основава искът, а именно да посочи
конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора, като
уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата на извършването му и
размера на начислената такса, и в съответствие с направените уточнения да
конкретизира своето искане към съда.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр.
1 ГПК служебна проверка, намира следното:
С молба с вх. № 1616/12.04.2021 г., подадена в изпълнение на дадените
с горепосоченото определение № 259/31.03.2020 г. указания, ЧСИ Ш.Д. не е
отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск за сумата
2
от 12 лева с ДДС по т. 8 ТТРЗЧСИ, начислена по сметка по чл. 79 ЗЧСИ №
*** г. за изготвяне на копие на изпълнително дело, поради липсата на
уточнение кога и по какъв повод е извършено това действие, както и за част
от сумите по сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., а именно- за сумата от общо 60
лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, като не е изложил факти и обстоятелства,
кога и какви пощенски и куриерски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат
начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 20 лева, както
и не е посочил, каква информация и документи твърди, че е получил по
изпълнителното дело относно длъжника, за да начисли такса от 40 лева.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост
на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй
като въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта
на обжалваното пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд
констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и
чл. 128 ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за
отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания или се
произнася по основателността на въззивната жалба, или обезсилва
първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Тези
правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл. 269 ГПК да
извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С
оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата
молба в частта, досежно сумата от 12 лева с ДДС по т. 8 ТТРЗЧСИ, начислена
по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., и за сумата от 60 лева без ДДС по т. 31
ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., и съобразявайки
дадените с ТР № 2/02.07.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК
задължителни указания, настоящият състав намира постановеното
първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо– постановено по
ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 72 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение-14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, решението следва да бъде
обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.,
постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по
3
делото се прекрати, издадената заповед за изпълнение следва да бъде
обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед №
*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д.
№ 1826/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която с
настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба с вх. №
1616/12.04.2021 г., ЧСИ е отстранил констатираните нередовности в
предявения иск в частта, касаеща извършените действия, за които е съставена
сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 462 лева с ДДС, както
и сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. в частта за сумата от 24 лева без ДДС,
поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество
относно тези претенции.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че на *** г. по гр.д. № 1826/2020 г. по описа на ПРС
против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл. 410 ГПК е била издадена
заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза
на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег. № ***, за сумата от 546,00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски съгласно, т. 3, т. 4, т. 5, т. 8, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ,
сторени по изпълнително дело № 20157960400393, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК- на 10.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“
ООД е депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ
е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК, поради което същият се
явява допустим.
4
От приложеното изпълнително дело се установява, че на *** г. по ч.гр.д.
№ 78/2015 г. на РС- П., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с
който А. А. Т. и Ц. Б. П. са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 2160
лева, дължима по запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 08.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44
лева- деловодни разноски за държавна такса. Въз основа на този
изпълнителен лист с молба вх. № 393 от 25.05.2015 г. на взискателя „НД
Мениджмънт“ ООД срещу горепосочените длъжници било образувано
изпълнителното дело № 20157960400393 по описа на ЧСИ Ш.Д.. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният
изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжниците, да
им връчи издадената заповед за изпълнение, както и да извърши справка за
наличие на открити банкови сметки на длъжниците и наложи запор върху
вземанията по тях при наличие на такива. С молбата взискателят е възложил
на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на
длъжника ЧСИ е извършил следните справки: на 25.05.2015 г.- справка в ТР
към АП и 4 бр. справки в НАП /съобщенията са получени от НАП, видно от
представени отговори на запитванията от 01.06.2015 г./; на 08.12.2015 г.– 2
бр. справки в НАП /съобщенията са получени от НАП, видно от представени
отговори от 15.12.2015 г./; на 17.12.2015 г. - справка в ТР към АП; на
14.01.2016 г.- 2 бр. справки в НАП /съобщенията са получени от НАП, видно
от представен отговор от 26.01.2016 г./; на 27.04.2016 г.- 2 бр. справки в НАП
/ съобщенията са получени от НАП, видно от представени отговори от
11.05.2016 г./; на 16.05.2016 г.- 2 бр. справки в ТР към АП; на 27.09.2016 г.- 2
бр. справки в НАП /съобщенията са получени от НАП, видно от представени
отговори от 03.10.2016 г./; на 22.05.2017 г.- 2 бр. справки в НАП
/съобщенията са получени от НАП, видно от представени отговори от
07.06.2017 г./; 2 бр. справки в БНБ /съобщенията са получени от БНБ, видно
от представени справки от 05.06.2017 г./; на 25.08.2017 г.- справка в ТР към
АП; на 01.11.2017 г.- 2 бр. справки в НАП /съобщенията са получени от
НАП, видно от представени отговори от 13.11.2017 г./.
За направените искания от 01.11.2017 г. за извършване на справки в
ОС-Земеделие- П. от получен отговор с вх. № *** г. се установява, че за
5
предоставяне на информация за притежавани от длъжниците земеделски земи
и гори е необходимо да бъде заплатена такса по Тарифа за таксите, събирани
от органите по поземлена собственост. По делото няма данни такива такси да
са заплатени, съответно липсват изготвени справка от ОС-Земеделие- П.,
поради което претенцията за сумата от 12 лв. за 2 броя справки от 01.11.2017
г. в ОС-Земеделие- П. се явява неоснователна.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил по пощата
следните документи: 1) уведомление от *** г. до длъжника А. А. Т. за
присъединяване на НАП по делото, което не е получено, видно от отразеното
в обратната разписка, че пратката не е потърсена; 2) искане от *** г. за
съдействие за връчване на покана за доброволно изпълнение до третото
задължено лице „Булгарконф“ АД; 3) искане за съдействие от *** г.-
възлагателно писмо за връчване на запорно съобщение от ЧСИ М. К.; 4)
напомнително запорно съобщение до „ОВИ и САРИ“ ООД от *** г.; 5)
уведомление от *** г. до взискателя „НД Мениджмънт“ ООД за прехвърляне
на изпълнителното дело към ДСИ при РС-П.; 6) уведомление от *** г. до
ДСИ при РС-П. за прехвърляне на изпълнителното дело, за които в сметката
по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. ЧСИ е начислил такса в размер на 72 лева с ДДС по
т. 4 ТТРЗЧСИ.
За изпратени на 25.05.2015 г. покана за доброволно изпълнение до
длъжниците и на 14.09.2015 г.- искане за съдействие от ЧСИ О. за връчване
на ПДИ са начислени такси по чл. 5 ТТРЗЧСИ в размер на общо 48 лева- по
24 лв. с ДДС за всяко действие.
Платената на 12.11.2015 г. с платежно нареждане, намиращо се на л. 48
от изп.дело, от ЧСИ Ш.Д. на ЧСИ О. такса в размер на 24 лева за полученото
съдействие, е включена в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. съгласно чл. 32
ТТРЗЧСИ.
ЧСИ е извършил и следните изпълнителни действия, като е изготвил
запорно съобщение: 1) за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Ц. Б. П., изпратено на 14.09.2015 г. до „Калк Консулт“ ООД; 2)
за налагане на запор върху МПС на длъжника Ц. Б. П., изпратено на *** г. до
ОД на МВР- П., КАТ-Пътна полиция; 3) за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника А. А. Т., изпратено на *** г. до „Булгарконф“
6
АД; 4) за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.
А. Т., изпратено на *** г. до „ОВИ и САРИ“ ООД; 5) за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. Б. П., изпратено на *** г. до
„ЕВК-ООД“ ООД; 6) за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника Ц. Б. П. в „Банка Пиреос България“ АД от *** г.; 7) за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника А. Ат. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД от
*** г.; 8) за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника А. А. Т. в
„Централна Кооперативна банка“ АД от *** г.; 9) за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника А. А. Т. в „УниКредит Булбанк“ АД от *** г.;
10) за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. Б.
П., изпратено на *** г. до „М. Д.“ ЕООД, за които съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ –
ЧСИ Ш.Д. е начислил сумата от 180 лева с ДДС- по 18 лева за всеки запор.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно която процесните сметки са отразени в
счетоводството на ЧСИ Ш.Д. през март 2020 г. Осчетоводяването на
издадената за сумите по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. фактура № *** г.
е отразено в хронологичната ведомост на сметка 411 „Клиенти“, контрагент
„НД Мениджмънт“ ООД за периода 01.03.2020 г.-31.03.2020 г. Фактурата е
включена в дневника за продажби на ищеца и за нея е внесен дължимият
ДДС. Издадените сметки не са отразени в счетоводството на ответника, като
горепосочената фактура не е включена в дневника му за покупки за
съответния период и претендираната сума по сметките не е заплатена.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявени пред районния съд по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК от процесуално легитимирана страна, при наличието на
правен интерес, поради което същите са процесуално допустими.
Спорни по делото са въпросите, свързани с дължимостта на
начислените в процесните сметки такси и разноски и относно обема на
извършените от ЧСИ изпълнителни и технически действия в съответствие с
чл. 18 ЗЧСИ.
7
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дава възможност на взискателя да
възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия,
а именно- да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази
разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на
технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-
правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в посочените
случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има за
резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито
той не разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния
съдебен изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени
действия, само наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от
договор за поръчка или комисионен договор. Следва да се подчертае, че
частният съдебен изпълнител запазва особеното си правно положение на
лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. Ето защо в
хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не губи своята
независимост и не се превръща в довереник или комисионер на взискателя, а
продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата
функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е
възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на
имущество, върху което е учреден особен залог по реда на Закона за
особените залози и която стои най-близо до мандатно правоотношение,
отношенията между възложителя и частния съдебен изпълнител не са
равнопоставени. Макар че е налице възлагане от взискателя и приемане от
частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях не
се поражда договорно правоотношение. Частният съдебен изпълнител се
превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като
същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва
имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска
предприемане на изпълнителни действия.
Следва да се има предвид и отговорността за незаконосъобразно
принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният
8
изпълнител отговаря при процесуална незаконосъобразност. Отговорността
за законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия
при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител,
така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от материално
незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на непозволеното
увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел възложеното
му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за
материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо
имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира
отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното
увреждане като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при
условията на несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на
обосноваването на допустимост на възражения от страна на взискателя като
възложител за необходимост на извършените действия от страна на ЧСИ.
В случая в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил
действия, надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на
длъжника. Извършените справки са регулярни, през достатъчен интервал от
време, предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В действителност нормата на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК регламентира
възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в
случаите на чл. 83 ЗЧСИ, но тази законова възможност не е приложена от
ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, в т. 11 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от
взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ,
като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране
на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата
9
по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на
вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва
изводът, че законът допуска възможността, дължимите такси и разноски по
образуваното изпълнително дело да не са събрани предварително. Следва да
се има предвид и това, че в случая не се касае за държавни такси, а за такси,
които се събират от ЧСИ и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват
възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност изразяваща се в събиране на
паричното вземане на взискателя.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ регламентира, че за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото
лице. Съдържанието на сметката по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е регламентирано в ал.
2 от чл. 79 ЗЧСИ, съгласно която в сметката се посочват разпоредбите, въз
основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
При констатиране на несвоевременно съставени сметки по изпълнението
същото може да се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на
дължимостта на следващото му се възнаграждение. Неотносими към
задължението на взискателя да заплати дължимите такси са и възраженията
му относно съответствието на издадената фактура с нормативните изисквания
за издаването ѝ. ЧСИ носи съответна отговорност за съответствие с
изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която няма
отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието
на вземането са извършените действия по изпълнителното производство.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ е изготвил следните
сметки по чл. 79 ЗЧСИ: 1) сметка № *** г., в която е начислил такси по т. 3
ТТРЗЧСИ – за извършване на справки за длъжника и неговото имущество; по
т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
10
уведомление и книжа; по т. 5 ТТРЗЧСИ - за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя
по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК); по т. 8 за изготвяне на копие от изпълнително дело
и по т. 9 - за налагане на запор без извършване на опис; 2) сметка № *** г., в
която е начислил такси по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски за
пощенски и куриерски услуги, за получаване на информация и документи,
свързани с длъжника и неговото имущество, и за съдействие от ЧСИ О., като
е издал и фактура № *** г.
В уточнението на исковата молба ЧСИ е посочил, че по т. 3 ТТРЗЧСИ е
начислил сума в размер на 150.00 лева за извършени 25 броя справки, всяка
по 6 лева, от които от приложеното във въззивното производство
изпълнително дело се установи, че са били извършени 23 броя, за които
ответникът дължи начислената сума от 138 лв. предвид липсата на плащане
от негова страна.
Установи се, че ЧСИ е извършил и действията по т. 4 ТТРЗЧСИ, за
които в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. е начислил такса в размер на 72
лева с ДДС, която също се дължи. От материалите, съдържащи се в
приложеното изпълнително дело, се установява, че ЧСИ е изпратил
гореописаните уведомления, искания за съдействие и напомнително запорно
съобщение. Що се отнася до това, че начислените такси за изпращане на
уведомление до взискателя от *** г. и изпращане на уведомление до ДСИ от
*** г. са след съставяне на процесната фактура от *** г., ЧСИ има
възможност да събере авансово дължимите такси, което е сторил при
издаване на сметка № *** г.
Дължими са и таксите по т. 5 ТТРЗЧСИ за изпратени на 25.05.2015 г.
покана за доброволно изпълнение до длъжниците и на 14.09.2015 г.- искане за
съдействие от ЧСИ О. за връчване на ПДИ в размер на общо 48 лева за двете
действия.
Ответникът дължи заплащане и на платената на 12.11.2015 г. от ЧСИ
Ш.Д. на ЧСИ О. такса в размер на 24 лева за полученото съдействие,
включена в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. съгласно чл. 32 ТТРЗЧСИ.
11
От приложеното изпълнително дело се установиха изготвянето и
изпращането на 10 броя запорни съобщения, за което ЧСИ е начислил такса
по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 180.00 лева, която също е дължима.
Що се отнася до възражението на ответника, че процесните такси са
дължими от новия взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена
цесия с договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. по
процесното изпълнително дело, то същото е неоснователно, доколкото
уведомлението за извършената продажба на вземане е достигнало до знанието
на ЧСИ на *** г., която дата следва съставянето на процесните сметки и
фактура от *** г. Освен това в уведомлението не е посочено и на кого е
цедирано вземането, поради което и ЧСИ няма възможност да узнае за
същото, докато цесионерът не поиска от ЧСИ да бъде конституиран по
образуваното изпълнително дело като взискател. Такова искане няма по
изпълнителното дело от страна на цесионера „Севар Бизнес Груп“ ЕООД.
Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране
на претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на
изпълнителното дело в размер на 66.00 лева за образуване на същото,
представляващо по същество правопогасяващо възражение, не е заявено в
срока по чл. 131 ГПК, респективно в отговор на уточнителната искова молба,
а едва със становище, представено в откритото съдебно заседание по делото,
поради което е преклудирано.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е съобразил разпоредбата на чл.
427, ал. 1, т. 5 ГПК, определяща местната подсъдност на изпълнителното
производство, е неясно. В случая отправеното искане на взискателя делото да
се премести при друг съдебен изпълнител е удовлетворено, като разноски са
възложени единствено във връзка с преместването на делото, както
предвижда и самата норма, че те остават за взискателя. Дали забавянето може
да се вмени във вина на съдебния изпълнител и осъществява ли това състав на
непозволено увреждане, от което взискателят да е претърпял вреди, не е
предмет на настоящото производство. От момента на постъпване на молбата
за прехвърляне на делото до прехвърлянето на същото ЧСИ не е извършвал
други изпълнителни действия, за които да е начислявал разноски на
12
взискателя, в каквато хипотеза би могло да се разсъждава дали е имал
правомощие да ги извършва.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявените
установителни искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ са частично основателни за
сумата от 462 лева. Поради това решението на ПРС следва да бъде отменено в
частта, с която исковете са отхвърлени за тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение, и вместо него да се постанови друго, с което да се
признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в
размер на 462.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на същото, представляваща непратени такси и
разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №
20157960400393, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от *** г. по гр.д. № 1826/2020 г. по описа на ПРС. В отхвърлителната му
част за разликата над 462 лв. до сумата от 474 лв. решението следва да бъде
потвърдено, а в останалата му част за сумата от 12 лева с ДДС по т. 8
ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., и за сумата от 60
лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл. 79 ЗЧСИ №
*** г., както се посочи по-горе, решението следва да бъде обезсилено, а
производството по делото- прекратено като недопустимо поради нередовност
на исковете.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по
производството, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на
въззивната жалба на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на
жалбоподателя се дължат направените разноски съразмерно на уважената
част на исковете, както следва: разноски за въззивното производство в размер
на 275 лева за държавна такса и адв. възнаграждение, за
13
първоинстанционното производство в размер на 181,92 лева– за държавна
такса, депозит за вещо лице и адв. възнаграждение, както и за заповедното
производство в размер на 275 лева за държавна такса и адв. възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част на жалбата, респ. исковете и прекратената
част на производството на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има
право на разноски, както следва: за въззивното производство в размер на
46,15 лева- адв. възнаграждение, за първоинстанционното производство – 60
лева за депозит за вещо лице и адв. възнаграждение и за заповедното
производство в размер на 7,69 лева за адв. възнаграждение.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските, с която ЧСИ Ш.Д. е осъден да заплати на
ответника разликата над сумата от 7,69 лева до присъдения размер от 50 лева-
разноски за заповедното производство, както и за разликата над сумата от 60
лева до присъдения размер от 390 лева- разноски за първоинстанционното
производство.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260001/05.01.2021 г., постановено по гр.д. №
3789/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени
предявените от ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес:
***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 72.00/седемдесет и
два/ лева, представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл.
79, ал. 3 ЗЧСИ, а именно- сумата от 12/дванадесет/ лева с ДДС по т. 8
ТТРЗЧСИ, начислена по сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. и сумата от
60/шестдесет/ лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, начислена по сметка по чл. 79
ЗЧСИ № *** г., издадени по изпълнително дело № 20157960400393 по описа
на ЧСИ Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-14.04.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
14
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1826/2020 г. по описа на
Пернишкия районен съд, като прекратява производството по делото в тази му
част.
ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 1826/2020 г. на ПРС, в частта, в която е
разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, сумата от 72.00/седемдесет и два/ лева,
представляваща неплатени такси и разноски по т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20157960400393 по описа на ЧСИ Ш.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение-14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решение № 260001/05.01.2021 г., постановено по гр.д. №
3789/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени
предявените от ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес:
***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 462.00 /четиристотин
шестдесет и два/ лева, представляваща неплатени такси и разноски по т. 3, т.
4, т. 5, т. 8 и т. 9 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20157960400393 по описа
на ЧСИ Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-14.04.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №
*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д.
№ 1826/2020 г. на ПРС, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЧСИ Ш. Ш. Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове по
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че ответникът „НД Мениджмънт“ ООД дължи на
ищеца ЧСИ Ш. Ш. Д. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80
ЗЧСИ сумата от 462.00 /четиристотин шестдесет и два/ лева, представляваща
15
неплатени такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20157960400393 по описа на ЧСИ Ш.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение-14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № ***
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д. №
1826/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260001/05.01.2021 г., постановено по гр.д. №
3789/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. №
***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, е осъден да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, разликата над сумата от 7,69 /седем лева и шестдесет и девет стотинки/
лева до присъдения размер от 50 /петдесет/ лева- разноски за заповедното
производство, както и за разликата над сумата от 60 /шестдесет/ лева до
присъдения размер от 390 /триста и деветдесет/ лева- разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/05.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 3789/2020 г. на Районен съд-Перник, в останалата му част.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
275 лева, представляваща сторени разноски за въззивното производство,
сумата от 181,92 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата от 275 лева, представляваща сторени разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес:
***, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от
46,15 /четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки/ лева- съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17