Присъда по дело №3/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4/14.01.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 1063/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Б. А. А.,от Г.К., за виновен в това, че на 07.07.2008г. в Г.К. като длъжностно лице- управител на магазин на „Мобил свят"ЕООД- София, в кръга на службата си, сам съставил неистински частен документ, като положил от името на И.Х.И.от Г.К. три броя подписи в договор № И 1176997/ 07.07.2008г. и на неустановена дата през месец юли 2008г. го употребил пред „Мобил свят"ЕООД- София, за да докаже, че съществува правно отношение между И.Х.И. от Г.К. и „Мобилтел"ЕАД Г.София, като деянието представлява маловажен случай- престъпление по чл.310.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1500.00лв.Признал е подсъдимата Е. Г. К. от същия град за виновна в това, че на 07.07.2008г. в Г.К. като длъжностно лице- консултант „продажби" в магазин на „Мобил свят"ЕООД- София, в кръга на службата си, сама съставила неистински частен документ като положила от името на И.Х.И.от Г.К. три броя подписи в договор № И 1177013/ 07.07.2008г. и на неустановена дата през месец юли 2008г. го употребила пред „Мобил свят"ЕООД- София, за да докаже, че съществува правно отношение между И.Х.И. от Г.К. и „Мобилтел"ЕАД Г.София, като деянието представлява маловажен случай- престъпление по чл.310 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1500.00лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Б. А. А. и Е. Г. К., които обжалват същата, чрез своя З.-А.Е.П.. Считат,че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на закона, а наложените наказания са несправедливи.Излагат съображения за приложение на чл.9 ал.2 от НК и правят алтернативно искане за намаляване по размер на наложеното административно наказание „глоба".В съдебно заседание, жалбодателите и техния З. поддържат жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените на жалбодателите наказания намира за справедливи, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 07.07.2008г. в в магазина на „Мобил свят"ЕООД Г.София, находящ се на бУ.”Тракия” № 1.в Г.К., подсъдимият Б. А. положил от името на И.Х.И. три броя подписи в договор № И 1176997/ 07.07.2008г. Същият ден това направила и подсъдимата Е. К.- положила от името на същото лице три броя подписи в договор № И 1177013/ 07.07.2008г. Двамата подсъдими взели решение да се подпишат в договорите от името на И.Х.И., защото без подпис не биха могли да ги изпратят в София, както и за да не се получава недоразумение с клиента и да го карат да идва в офиса на фирмата да се подписва отново. След това двамата подсъдими въвели данните по договорите в системата на „Мобилтел"ЕАД- Г.София и по този начин И.Х.И.станал клиент на посочения мобилен оператор.На 14.07.2008г. инкриминираните два документа били изпратени в централния офис на „Мобил свят"ЕООД, находящ се в Г.София, защото такъв бил редът във фирмата.

Предвид разпоредбата на чл.373 ал.З от НПК първата инстанция е била задължена да приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид направеното самопризнание от страна и на двамата подсъдими, като е постановила определение, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по досъдебното производство доказателства - от направените самопризнания на двамата подсъдими, от графическите експертизи , както и от свидетелските показания на Х.И.Х..

Подсъдимите А. и К. от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.310 ал.2.във вр. С ал.1.във вр.с чл.309 ал.1 от НК.Деянието представлява подправка на частен документ извършено от длъжностно лице в кръга на службата му. Субекта на това престъпление е длъжностно лице, каквито са били и двамата подсъдими по смисъла на чл.93 т.2 б."б" от НК, тъй като са били назначени на работа в юридическо лице и работата им е била свързана с управление на чуждо имущество. Така също двамата подсъдими са извършили престъплението по повод изпълнение на службата си, тъй като са били натоварени да сключват от името на фирмата, в която работят, õоговори с лица, които искат да станат абонати на „Мобилтел”ЕАД Г.София. Изпълнителното деяние включва два акта, които взети заедно представляват двуактното престъпление, а именно: самата подправка- в случая съставянето на неистински документ с полагането на подпис, вместо клиент на фирмата; ползването на документа- с въвеждането на данни от инкриминирания документ в компютърната система и активирането на карта за предоставяне на мобилни телефонни услуги с оператора „Мобилтел'*ЕАД Г.София. По делото е налице и престъпния резултат, тъй като подправеният частен документ е бил изпратен в централния офис на фирмата, в която са работели подсъдимите, намиращ се в Г.София, където се отчитат и съхраняват тези видове договори.И двамата са извършили деянието при пряк умисъл, защото са съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали са обществено опасните му последици и са искали тяхното настъпване. Не на последно място следва да се отбележи и специалната цел, с която е съставен документа- в случая договора- да бъде използван, каквото е и сторено. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът правилно е решил,че подсъдимите са осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.310 ал.2.във вр. с ал.1.във вр.с чл.309 ал.1 от НК. За да направи този обоснован,краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както относно формата на вината, няма между страните.Изводът на първоинстанционния съд, че извършеното от двамата подсъдими представлява маловажен случай по смисъла на ал.2,във вр. ал.1 на чл.310 от НК, предвид разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, и преквалифицирането на повдигнатото обвинение по посочения текст, е правилен и законосъобразен.Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на съда. В чл.93 т.9 от НК е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства. Предвид на това правилно съдът е намерил, че обществената опасност на деянието е не много висока, тъй като причинените материални щети са възстановени, макар и от фирмата, в която са работили подсъдимите, а така също и с оглед на не много високата стойност на вредата, както и на вида на обществените отношения, които са засегнати. Освен това е била отчетена и ниската обществена опасност и на двамата подсъдими- чисто съдебно минало, млада възраст, разкаяние за извършеното, добри характеристики. При всичко изброено до тук, първата инстанция обосновано е преценила и обстоятелствата, при които е съставен документът и целта на съставянето, а именно за да не бъде разкарван клиента да се подписва отново, така също и ,че се касае до едно единствено деяние. Предвид на всичко това и при съвкупната преценка на посочените обстоятелства, първоинстанционния съд,правилно,обосновано и законосъобразно е приел, че е налице по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл.310 ал.1 вр. чл.309ал.1 от НК.

Следва да се отбележат и съжденията на съда относно приложението на чл.9 ал.2 от НК, както настоява защитата.Съгласно чл.93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието представлява квалифициран случай на подправка на частен документ, което е престъпление, но при сравнение с другите такива деяния и ниската стойност на щетата, представлява маловажен случай. Но това е маловажен случай по отношение на другите такива престъпления, защото са налице всички признаци от обективна и субективна страна деянието, както и то е обявено от закона за наказуемо и е извършено виновно. Неприложим е чл.9 ал.2 от НК и в двете си хипотези, тъй като извършеното и от двамата дейци е обществено опасно предвид вида на засегнатите обществени отношения- сигурността на стопанския оборот, наличието на престъпен резултат, особените качества на субекта на престъплението, както и постигната специална цел. Или с други думи извършеното е с по- ниска степен на обществената опасност, но тя в никакъв случай не е нито малозначителна, нито явно незначителна.Настоящата инстанция изцяло подкрепя изложените съображения и не следва да излага допълнителни съображения.

При определяне на наказанието съдът е взел предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.310 ал.2 вр. ал.1,във вр.с чл.309 ал. 1 от НК- лишаване от свобода до една година или пробация, съобразил е че подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и обстоятелството,че причинени имуществени вреди от престъплението са възстановени,като правилно е приел, че подсъдимите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им се наложат административни наказания. Съдът като е отчел наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, съжалението и факта, че са помагали за изясняване на истината по делото, е намерил, че едно административно наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства- глоба в размер на 1500.00лв., ще изпълни целите на чл.36 от НК.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че като е определил размера на глобата на 1500лв. за всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено,поради факта,че наложеното наказание е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимите, макар и определено при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко на обществената опасност на конкретното деяние и на дейците. За извършеното престъпление, на подсъдимите следва да бъде наложено предвиденото наказание „глоба”, като след отчитане на всички обстоятелства по чл. 47 ал.1 от НК, размерът й следва бъде определен на 800 лева. Настоящата инстанция намира, че с посоченото наказание по вид и размер биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправят и превъзпитат двамата подсъдими към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимите Б. А. А. и Е. Г. К. е било наложено наказание „глоба” в размер на по 1 500 лева,като се намали размера на същото на по 800лв. за всеки подсъдим.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.2, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №4/14.01.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 1063/2009 год.,по описа на Кърджалийският районен съд в частта й, с която на подсъдимите Б. А. А. и Е. Г. К.,е наложено административно наказание „глоба" в размер на по 1500.00лв.,като НАМАЛЯВА размера на същото на по 800лв. за всеки подсъдим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.