РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ямбол, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101582 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, вх. №*** г. предявена „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“№ 37,чрез
юрисконсулт С. П., срещу Я. И. М. от гр.Я..
Ищецът твърди, че е краен снабдител съгласно чл. 98А от Закона за
енергетиката и продава на клиентите си електрическа енергия въз основа на публично
известни Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане, които условия били утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.,
влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.7 т.1 от ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява
с ел.енергия обект на ответника с ИТН***, находящ се в гр. Я., ул.”***, като за
ответника Я. И. М. бил открит клиентски номер***.
От своя страна по силата на ОУ ответникът бил поел задължения да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването му с ел.енергия, в сроковете и по
начините, определени с ОУ, а при забава за плащане клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.
Съгласно чл. 27, ал.1 от ОУ, клиент, който не заплати в срок дължимите суми,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
като срокът за плащане и падежът на задълженията бил посочен във всяка една от
фактурите.
1
В изпълнение на задълженията си по ОУ ищцовото дружество доставило на
обекта на ответника за периода 23.02.2020 г.-22.05.2020 г. електроенергия на обща
стойност 218, 52 лв.,която до момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и до
момента на подаване на И.М. не била заплатена.
Поради забава в плащането, ответникът дължал на ищеца освен сумата от
218, 52 лв. и лихва за забава в общ размер на 16, 99 лв., конкретизирана по размери,
фактури и периоди в исковата молба.
За дължимите суми – главница и лихва, ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, по което била издадена
заповед за изпълнение която била връчена на ответника по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват
настоящите установителни искове.
С оглед на което ищеца предявява иск за установяване на вземането им за
сумата 218, 52 лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от 23.02.2020 г.
до 22.05.2020 г., както и сумата от 16,99 лв. – лихва за забава за периода от 22.04.2020
г. до 21.02.2021 г., в едно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението-22.02.2021 год. до изплащане на вземането.
Иска се присъждане на разноските както в заповедното производство,така и в
исковото производство.
В с.з. ищецът не изпраща законен или процесуален представител, като
исковете се поддържат от процесуалния им представител с писмена молба от
06.01.2022 г. в която е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие,
представят доказателства и неоспорват заключението на в.лице по допуснатата
експертиза и молят същото да отговори по втория въпрос, молят за уважаване на
исковете и присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба,чрез назначения му особен представител адв.М.-ЯАК. Предявените искове били
допустими, но не основателни, като се оспорва дружеството доставчик да е било
изправно в посочения период. Оспорва се представените по делото фактури, като
същите били подписани едностранно от ищеца, като същите не установявали
извършената доставка на ел. енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния
имот. Същите притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелство, че
съдържали удостоверително изявление направено от субекта, сочен като техен издател,
но не и материална такава. Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни и
недоказани.
В с.з. ответника не се явява , като не се и явява назначения му от съда особен
представил, от който е представена писмена защита, с която моли за отхвърляне на
2
кумулативно предявените установителни искове,като неоснователни и недоказани,
няма въпроси към в. лице.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът е титуляр на партидата при ищеца за
имота му в гр. Я., ул. “***,като в тази връзка от страна на ищцовото дружество се
представени писмени доказателства- справка № *** г. от службата по вписванията в гр.
Я., от която се установява, че върху посочения по-горе имот има вписана ипотека, с
кредитор „Алианц Банк България“ АД и ипотекарен длъжник ответника Я. И. М., за
покупко- продажба на недвижим имот, между продавача С. Я. С. и купувач ответника.
По заповедното производство, което е продължение на исковото са представени и ОУ
на ищцовото дружествоПосочените по горе писмени доказателства са приети по делото
и не са оспорени от страна на особения представител на ответника.
Видно от представените по делото три броя фактури се установява,че за
периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. са на стойност 218, 52 лв. В тази връзка е
представено препис-извлечение от сметка по посочените фактури,от която се
установява,че ответника като клиент на ищцовото дружество са начислени суми в общ
размер на 218,52 лв. за отчетен период 23.02.2020 г.-22.05.2020 г.,както и сумата от 16,
99 лв.-мораторна лихва за периода 22.04.2020 г.-21.02.2021 г.
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните се установява,че в процесния период 23.02.2020 г.-22.05.2020 г. до процесния
обект за измервателна точка е доставяна ел.енергия. Общото количество доставена
ел.енергия за процесния период по ИТН *** била в размер на 1066 KWh.,от които 873
KWh по дневна тарифа и 193 KWh по нощна тарифа, които били отчетени от средство
за търговско измерване. Било констатирано, че към момента захранването на обект с
адрес гр. Я., ул. „*** било прекъснато дистанционно от 21.05.2020 г. и все още не било
възстановено. Отчетените показания съвпадали с показанията фиксирани като ново
показание и респ. старо показание във фактурите с номера № *** г.; № *** г. и № ***
г., копия от които били приложени по делото. Пресметнатите количества ел. енергия
съвпадали с фактурираните, за което по експертизата е приложена подробна разбивка
за движението на показанията.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника
по реда на чл.47 ал.5 ГПК
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
3
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. От приетите по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответника безспорно се установява, че: ищецът
е краен снабдител съгласно чл. 98А от Закона за енергетиката, че осъществява
дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на
дружеството; че потребителите на крайния снабдител използват разпределителните
мрежи, към които са присъединени, както и че съгласно чл. 28, ал.1 от Правилата за
търговия с ел. енергия потребители, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г.
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи
условия, следва да заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, каквато е и
цената за достъп, утвърдена от ДКЕВР, определена на база предоставената на клиента
мощност за всеки ден в рамките на отчетния период, че ищецът е следвало да
предоставя на ответника мощност , в качеството му на небитов клиент-търговец по
смисъла на §1 от ДР на ЗЕ, че за периода от 23.02.2020 г. – 22.05.2020 г. ищецът е
начислил на ответника цена за доставена ел.енергия и предоставени мрежови услуги –
достъп до електроразпределителната мрежа в общ размер на 218,52 лв., за което е издал
3 бр. фактури, както и че ответникът не е заплатил в срок сумите, а при просрочие,
съгласно ОУ, се дължи лихва за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните
общоизвестни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, като съгласно
чл.1 т.4 от ОУ от които потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на ищеца, което ползва енергията за домакинството си. С оглед на това ответникът
като потребител на ел.енергия за битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй
като е страна по договор при общи условия. В настоящия случай се установи, че
ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във фактурите за процесния
период в обекта на ответника, за който е отреден измервателна точка, клиентски
номера.От приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установява, че обекта на последния е обект на потребление, находящи се на адрес
гр.Я., ул.”***, за което е разкрит клиентски номер ***. За процесния период 23.02.2020
г.-22.05.2020 г. за посочения клиентски номер е налице измервателна точка-ИТН
№***, като безспорно се установява, че ответника е клиент на ищцовото дружество. В
4
посоченото по-горе ИТН има монтирано СТИ с дистанционно отчитане, което е
установено посредством СТЕ. Отчетените показания и пресметнатите количества
ел.енергия в.лице установило,че съвпадат с фактурираните. В тази връзка съдът не
споделя възраженията на особения представител на ответника,че фактурите изготвени
от ищцовото дружество не обуславяли дължимост на сумите. В тази връзка следва да
се отбележи,че потребителите,присъединени към електроразпределителната мрежа при
общи условия,заплащат всички мрежови услуги и цената за достъп на крайния
снабдител и същите ги обвързват,без да е необходимо изричното им писмено
приемане. Също така в.лице по СТЕ е установило,че отчетените показания съвпадали
с фиксираните като ново показание и респ. старо показание във посочените по-горе
фактури, като пресметнатите количества ел. енергия съвпадали с фактурираните. С
оглед на това падежите на вземанията са настъпили и те са изискуеми. Не се твърди от
ответника, че сумите са платени. Съдът кредитира експертизата с доверие, като
изготвена от лице разполагащи със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй като се касае до забава на
парично задължение, възникнала преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
При основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за
мораторна лихва, чийто размер изчислена от съда, чрез онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва (www. сalculator. Bg ), като същия е в размер на 16,81
лв.,като за посочения период от ищеца, същия е претендирал по голяма сума в размер
на 16,99 лв. с оглед на което акцесорния иск се явява частично основателен за сумата
от 16,81 лв., като над тази сума до предявения размер за 16,99 лв. иска се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, както и за периода от 22.04.2020 г. до
20.05.2020 г.. В тази насока настоящия съдебен състав, при изчисляване на
мораторната лихва съобрази Закона за мерките и действията в извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год., като нормата на § 13 от ПЗР
на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по
силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този
закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Ето защо в полза на ищеца и частично уважаване на акцесорния иск за
мораторна лихва, следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 74, 94 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на
5
774, 41 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен представител и експертиза,
както и юрисконсултско възнаграждение (в които разноски по исковото производство
се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния
размер от 100 лв. ) .
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. И. М. от гр.Я., ул. „***, ЕГН **********,
дължи на ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК ***, адрес
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 218,52 лв.-главница, представляваща
стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 23.02.2020 г.-
22.05.2020 г. за обект на потребление: гр. Я., ул. „***, клиентски номер ***, както и
законна лихва за забава в размер на 16, 81 лв. за периода 21.05.2020 г.-21.02.2021 г.,в
едно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по
ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за разликата над
16,81 лв. до предявения размер за сумата от 16,99 лв. законна лихва за забава и за
периода от 22.04.2020 г. до 20.05.2020 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА че Я. И. М. от гр.Я., ул. „***, ЕГН **********,, да заплати на ”ЕВН
България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в
размер на 774, 41 лв. и разноските, направени в заповедното производство, в размер
на74, 94 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6