№ 407
гр. Плевен, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430104452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Ф. М. К. против А. Г. Г., за заплащане на
обезщетение за ползване на собствен на ищцата апартамент, находящ се в ***,
за периода 16.04.2024г.-16.07.2024г. в размер на по 800лв. месечно, или общо
за сумата от 2400лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата. Ищцата сочи, че в имота, до
11.04.2024г., живели заедно *** - М.М.К. и ответницата, с която имат общо
дете - Д., но със Заповед за незабавна защита № 35/11.04.2024г. по гр.д.№
2017/2024г. на ПлРС, М.К. е бил отстранен от това жилище и в него останали
да живеят ответницата и синът им Д.. Същите останали в жилището и на
базата на Определение № 1914/16.05.2024г. по гр.д. № 2244/2024г. на ПлРС, с
което са постановени привременни мерки и е определено местоживеене на
ответницата на адрес - ***. Ищцата твърди, че актуалният наем на такова
жилище за месец е в размер на 800лв. и че е изпращала покана от 19.07.2024г.
до ответницата за заплащане на обезщетение за ползването, но ответницата
осуетила получаването на поканата. Претендира разноски. В с.з. на
28.02.1025г. е допуснато намаление на предявения иск, като същият се счита
1
за предявен за сумата в общ размер на 2052.20лв. за същия период –
16.04.2024г. – 16.07.2024г.
Ответницата счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва,
че са живели в жилището, собственост на ищцата, заедно със сина на ищцата,
с когото имат дете Д.. Потвърждава, че по гр.д.№ 2017/2024г. на ПлРС има
издадени две заповеди за защита, с които е наредено на бившия й съжител да
се въздържа от домашно насилие спрямо по-големия й син А.С., забранено му
е да приближава процесното жилище на по-малко от 50м., както и че по гр.д.
№ 2244/2024г. на ПлРС по привременни мерки местоживеенето на детето М. е
определено на адреса на процесното жилище. Сочи, че е безспорно, че част от
жилището се ползва от нея и от малолетното дете Д., като за него, по аналогия
на чл. 57 ал. 2 СК, не се дължи наем. Счита, че при наличието на
непълнолетно дете от съжителството, се дължи половината от наема,
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Не се спори по делото, а и видно от представения н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, т. І, д. 12/ 30.01.2024г. на нот.
М.М., ищцата Ф. М. К. е собственик на ***, находящ се в ***. Не спорно по
делото, че ответницата е живяла в това жилище със сина на ищцата – М.М.К.,
като с Решение по гр.д. 2017/2024г. на ПлРС, той е отстранен от съвместно
обитаваното жилище на осн. чл. 5, ал. 1 т. 2 от ЗЗДН, считано от 11.04.2024г.,
за срок от 12 месеца. От служебно изготвените справки за актове от ЕИСС е
видно, че по гр.д. 2244/2024г. на ПлРС е постановено решение на 11.01.2025г.,
с което е отказано допълване на решение по чл. 127 ал. 2 СК по същото дело с
конкретен адрес на местоживеене на детето Д., като това решение е
обжалвано. От изготвената съдебно-оценъчна експертиза по делото се
установява, че за процесния период, наемите на жилището варират, като за
периода 16.04.-16.06.2024г. е в размер на 674.52лв.- два поредни месеца без
промяна, а от 15.06.до 15.07.2024г., наемът е в размер на 703.16лв., усреднена
цена.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че
предявеният иск за главница е основателен и доказан, и като такъв, следва да
се уважи – налице са доказателства, че имотът е собственост на ищцата, както
2
и че той е бил ползван за процесния период от ответницата, без да е имало
договорно отношение между страните. Поради тази причина, отношенията
между страните следва да се разглеждат на плоскостта на института на
неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД. В случая, съдът намира, че
възражението на ответницата, за приложение на разпоредбата на чл. 57 от СК
е неоснователно. Тази разпоредба касае възникване на облигационно
отношение – наемно такова, по силата на закона. За да възникне такова
правоотношение обаче, разпоредбата сочи, че следва да е налице съдебно
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, каквото
решение не е налице в случая. Явно е, че синът на ищцата и ответницата не са
имали брак, поради което и жилището няма характер на „семейно жилище“ по
смисъла на СК, както и че не би могло да има решение за предоставяне на
ползването на семейно жилище. В такъв случай не би могло да се приложи и
правилото на чл. 57 ал. 2 от СК - че не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Съдът намира, че за
жилището, позоваване на разпоредби от СК е неприложимо въобще между
страните по делото, независимо, че детето на ответницата е внук на ищцата.
Доколкото детето Д. е малолетно, то следва да живее със свой родител, а
избор именно на ответницата е да живее в жилището на ищцата, въпреки че не
е налице правно основание за това, т.е волята да лиши ищцата от ползването
на жилището е само на ответницата. По делото се установи и размерът на
средния пазарен наем на жилището за конкретния период 16.04.2024г. –
16.07.2024г., който възлиза на 2052.20лв. общо. Именно в този размер съдът
намира за доказано обедняването на собственика, който е бил лишен от
ползването на собствеността си. Ползването на жилището от ответницата
препятства възможността на ищцата да ползва имотите – лично или чрез
друго лице, и да получава доход, равен поне на размера на средното наемно
плащане за конкретния район. По този начин доказана се явява и причинно-
следствената връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на
ответницата. Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан, и
следва да бъде изцяло уважен, като на ищцата Ф. М. К. бъде присъдена сумата
от общо 2052.20лв., представляваща обезщетение за ползване от ответницата
на собственият й апартамент за периода 16.04.2024г. – 16.07.2024г.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата направените по делото разноски – 82.09лв. – ДТ върху намаления
3
размер на исковата претенция, 620.00лв. – адв. хонорар и 180.00лв. депозит за
в.л., или общо 882.09лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, А. Г. Г., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. М. К., ЕГН **********, от ***, сумата от 2052.20лв.,
представляваща обезщетение за ползване за периода 16.04.2024г. –
16.07.2024г. на жилище - АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, А. Г. Г., ЕГН **********, от ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. К., ЕГН **********, от ***, направените по делото
разноски в размер на 882.09лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4