Решение по дело №2598/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 91 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А. Д. К., [ЛНЧ], с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденеца в гр. Варна, [улица], ет. 4, ап. 6, срещу Решение № 8297 от 30.07.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващата.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че при несъобразяване с нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ не са преценени всички факти, свързани с личното положение на молителя с държавата му по произход или с трети държави, а органът е подходил формално към задълженията си. Изтъква се, че оспорващата е предоставила доказателства във връзка с опасенията си от преследване въз основа на нейното отношение против войната, която Русия води срещу Украйна и е изложила факти, от които може да се направи заключение, че интимната й връзка с украински гражданин и пребиваването й извън Русия са предпоставка да бъде репресирана, защото може да бъдат възприети като предателство срещу Русия. Според оспорващата липсват мотиви на отказа, т.к. изведените изводи въз основа на известни факти са напълно формални, а и не са преценени всички факти от бежанската й история и информацията за ситуацията в Русия, като не е събрана подробна информация за състоянието на сигурността в Русия, от която да се направи извод, че в страната са гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. Искането е да бъде отменено оспореното решение. В открито съдебно заседание, при осигурен превод от и на руски език, оспорващата лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя искане отказът да бъде отменен.

Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с писмени бележки, чрез пълномощник излага становище за неоснователност на жалбата и отправя искане същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че липсата на доказани конкретни данни, потвърждаващи твърденията на оспорващата, обуславя извод, че опасенията й от преследване са неоснователни и конкретно за нея не съществува опасност да бъде преследвана по причина раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Твърди се, че спрямо търсещото закрила лице липсват предпоставки и за осъществяване на бъдещо преследване. Изложено е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут предвид актуалната обстановка в Руската федерация. Формиран е извод, че оспорващата е по-скоро икономически мигрант, отколкото търсеща международна закрила. Към писмените бележки е приложена справка от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ от 20.11.2024 г. относно актуалната политическа обстановка в Руската федерация, състоянието на човешките права и подложени ли са на преследване лицата, обявяващи се открито срещу войната в Украйна.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Подчертава, че установените от административния орган факти не обосновават наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила в една от двете й форми, доколкото няма и твърдения от страна на жалбоподателката, че съществува конкретна заплаха за нея, ако тя се завърне в страната си по произход, още пък по-малко, че би била подложена на някакво преследване или че в момента е подложена на такова преследване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Административното производство е започнато по молба вх. № УП23287/28.02.2024 г. /л. 77 от адм. д. №8457/2024 г./ от А. Д. К., гражданка на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила в Република България. При подаване на молбата К. е попълнила регистрационен лист с лични данни /л. 73 от адм. д. №8457/2024 г./ Декларация за съгласие за събиране информация и от други органи /л. 63 от адм. д. №8457/2024 г./, информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила /л. 61-62 от адм. д. №8457/2024 г./, както и е декларирала, че се е запознала с указанията за предоставяне на международна закрила /л. 66-71 от адм. д. №8457/2024 г./ Изготвена е дактилоскопна карта на лицето /л. 65 от адм. д. №8457/2024 г./.

С кандидатката за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 11.03.2024 г. /л. 56-59 от адм. д. №8457/2024 г./, в присъствието на преводач от руски език, като в същото оспорващата посочва следното: етническа рускиня е, православна християнка, неомъжена, напуснала легално Русия със самолет на 10.12.2023 г. и влязла в България с лек автомобил и българска виза, издадена в края на м. ноември 2023 г.; в момента се занимава с организиране на курсове по трихология /раздел на дерматологията/ в Инстаграм; не е членувала в политическа партия, но е била на митинг през 2021 г., когато Н. бил жив, на който била задържана за кратко в полицейски автомобил и почти веднага я освободили; не е била съдена в Русия и не й е оказвано насилие; получавала заплахи в Инстаграм от познати и непознати, а в България се чувствала в безопасност.

С писмо рег. №УП 23287/13.05.2024 г. Директорът на специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС на основание чл. 41, ал. 1, т. ЗДАНС не възразява на оспорващата да бъде предоставена закрила в Република България, в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 52 от адм. д. №8457/2024 г./

С писмо рег. №УП 23287/16.04.2024 г. Началникът на РУ – Балчик при ОД на МВР-Добрич изпраща на ДАБ при МС материалите по преписка УРИ № 240000-1727, образувана във връзка с писмо от ДАБ при МС за предоставяне информация /на основание чл. 64 ЗУБ/, по повод постъпилата молба за придобиване статут в производството по реда на ЗУБ и подадена декларация в РПЦ-София от К. А. Д., с посочен адрес за пребиваване в РБ: с. Кранево. В хода на извършената проверка е установено, че горецитираният административен адрес е действителен макар и непълен /не е посочен № на жилище, от общо четирите налични на визирания ет.2/. Установено е лицето Ц. Д. П. от гр. Балчик, който е упълномощен да представлява собственика на жилищата, на горепосочения адрес, а именно руският гражданин - Е. Я. В., живущ в Руска Федерация. В сведенията си П. потвърждава, че е изготвил и изпратил на електронна поща договор за наем, за запознаване от К. А. Д., но е категоричен, че не го е подписвал и положеният подпис в приложения от ДАБ договор не е негов. Също така П. твърди, че и никога не е виждал Д. и не й е предавал ключове за владение на имот. При така изяснената фактическа обстановка Ц. Д. П. не дава съгласието си руската гражданка К. А. Д. да получи разрешение за настаняване в жилището на адрес по приложения договор за наем /л. 36-46 от адм. д. №8457/2024 г./

На 12.06.2024 г. от Главен експерт ПМЗ-Овча купел, РПЦ – София е изготвено становище рег. № УП 23287 относно молбата на оспорващата за предоставяне на международна закрила, като на Председателя на ДАБ при МС е предложено да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. Д. /л. 10 от адм. д. №8457/2024 г./

С Решение № 8297/30.07.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС молбата за предоставяне на международна закрила на К. А. Д., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ, е била отхвърлена, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 ЗУБ.

В мотивите на решението е прието, че от направеният анализ на бежанската история е видно, че руската гражданка не е в състояние да обоснове основателни причини за напускането си на Русия и защо лично тя се опасява да остане на територията на страната. Според решаващия орган твърденията на оспорващата са базирани изцяло на общоизвестни факти и събития в Русия, настъпили в последните години, но същевременно тя не може да обоснове личен елемент. Административният орган формира заключение, че кандидатката е напуснала страната си доброволно, поради чисто прагматични и търговски причини. Чужденката не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ: раса религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените от нея конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Не се установява спрямо нея да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. За оспорващата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ, доколкото не се установява, тя да е била принудена да напусне Русия поради това, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата й, както и за опасност от наказание като изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение. Случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и оценка на актуалната обстановка в Русия на основата на приложената справка вх. № ЦУ-933/22.03.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС, от която не се установят и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Направен е извод, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, такъв в Русия не съществува. Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което искането й за закрила и в тази му част е неоснователно. В заключение е изложено, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ.

Решението е връчено лично на оспорващата на 12.08.2024 г. и е обжалвано пред Административен съд – София град с жалба вх. № УП23287/22.08.2024 г. По жалбата първоначално в АССГ е образувано адм. дело №8457/2024. С Определение № 21878 от 31.10.2024 г., на основание чл. 135, ал. 2 АПК, производството по адм. д. №8457/2024 г. е прекратено поради представени доказателства за постоянен адрес на оспорващата в гр. Варна и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна, където е образувано настоящото производство.

В хода на настоящото съдебно производство от оспорващата са представени екранни снимки, с твърдение, че са от профила й в Инстаграм, с извършен превод с онлайн преводач /л. 73-88 от делото/, а от ответна страна е представена Справка вх. № МД-02-100/20.11.2024 г. относно Руска Федерация /л. 67-71 от делото/.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената съдебна защита и при спазване на срока за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, на следните основания:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ вр. чл. 75, ал. 1 ЗУБ.

Спазена е предвидената в закона форма - актът съдържа всички изискуеми реквизити. Оспорваното решение е писмено, а и от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражнените от него публични субективни права по издаване на оспорвания акт. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи са на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната му.

В съответствие с чл. 68, ал. 1 ЗУБ, производството е започнато по молба на оспорващата, регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 23287/28.02.2024 г. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидатката е назначен преводач на родния й език (руски), по който няма възражения като тя и двата пъти е заявила, че преводът е бил разбираем и между нея и преводача не е имало комуникативни пречки. От протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява предоставянето на пълни процесуални гаранции от страна на ответния орган за това заявителката да обоснове бежанската си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 35 АПК и съдът намира, че са спазени всички изисквания към провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а ЗУБ, поради са неоснователни възраженията на оспорващата в тази насока.

На следващо място спазени са и изискванията на чл. 74, ал. 1 ЗУБ предвид изготвеното и приложено от интервюиращия орган Становище рег. № УП 23287/12.06.2024 г. от главен експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ, изготвено и представено в срока по чл. 74, ал. 1 ЗУБ - до 4 месеца от образуването на производството по общия ред. В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е поискано и становище от ДАНС и такова е приложено по преписката. Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си. Административният орган е спазил изискването на чл. 73 от ЗУБ като последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Изпълнено е императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да са преценени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ.

Не е налице несъответствие на решението на ДАБ при МС с материалния закон, тълкуван през призмата и на Правото на ЕС.

Оспорващата е чужденец, търсещ закрила, предвид молбата за международна закрила – арг. от § 1, т. 1, т. 2 и т. 10 от ДР ЗУБ.

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2 ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл. 8 ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер по арг. от чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992, в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., издаден от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изразът "основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението. Понятието "опасения", включва субективното състояние на кандидата. Към него се добавя и прилагателното "основателни", което означава, че статута на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация. Следователно, изразът "основателни опасения" съдържа както субективен, така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента. Поради важността, която определението отдава на субективния елемент, при преценка за предоставяне статут на бежанец, следва да се има предвид всичко, което може да покаже, че преобладаващ мотив за подаване на молбата за международна закрила е страхът. Що се отнася до обективния елемент, необходимо е да бъдат преценени изявленията на кандидата. Съгласно Раздел първи, Глава втора - В, § 42 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да представи и обоснове основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценява с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни.

Определящо значението за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е и понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които следва да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай от изложената бежанска история на оспорващата не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, което да е причина за напускане на страната й по произход. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че оспорващата е напуснала легално Русия на 10.12.2023г. с туристическа виза, която й позволява да остане 90 дни на територията на РБ. Тя е подала молбата за международна закрила едва в края на месец февруари 2024 г., като не са наведени причини за обстоятелството защо тази молба не е подадена във възможно най-ранния момент (по арг. от глава II, чл. 4, т. 5, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011 г.). Твърденията й по време на интервюто, че е участвала в протестен митинг през 2021 г. не обосновават извода, че тя е била или може да бъде преследвана по политически причини, тъй като няма данни, участието й в протеста да е довело до неблагоприятни последици за нея. Не се установяват и данни за наличие на препятствие за завръщането на оспорващата в страната й на произход, а и последната не твърди такива да съществуват.

От значение е и обстоятелството, че преди да напусне Русия през м.10.2023 г. оспорващата е пребивавала в ОАЕ, видно от публикувани клипове в профила й в Инстаграм. Няма представени данни, че това е станало нелегално, поради което съдът формира извод, че доколкото официалните руски власти не са намерили основание да ограничат придвижването й, недоказано остава твърдението й, че е напуснала Русия по причини, свързани с основателни опасения от преследване, включително и поради политически убеждения.

Една от причините, на която се позовава оспорващата е, че има различна гражданска позиция и не е съгласна с официалната политика на правителството. В подкрепа на горното сочи, че в момента в Русия се завръщали голяма част от младите мъже, участници във войната, като един такъв я срещнал на улицата и й разказал, че в миналото бил съден за изнасилване, но тъй като се сражавал за руската армия бил освободен от затвора. Този човек живеел близо до дома на баба й и не бил добре психически. Заплашил я с убийство и заявил, че нищо няма да му направят, защото ще замине на фронта. Молителката заявява, че е чувала разкази от други младежи за тежките условия на фронта и за това, че не се оказва психологическа помощ. Съобщава и за друг случай, за неин съсед загинал от бомбена експлозия на фронта. Упрекната е от неговия брат за това, че не присъствала на погребението, тъй като вече била в Република България, други хора, казвали на баба й, че внучката й е „предател“, щом пребивава в Европа и значи поддържа Украйна. Съобщава за заплахи в социалните мрежи за това, че има приятел украинец, като представя извадки от профила си в Инстаграм. През 2021 година участвала в протестен митинг и била задържана и веднага освободена. Допълва, че Русия се превръщала в Северна Корея, заради това, че някои хора са съдени за антивоенна дейности и графити с антивоенна насоченост. От друга страна при провеждане на интервюто оспорващата заявява, че не членува в политически партии, блогът й няма нищо общо с политиката, по принцип не изпадала в емоции, когато получавала заплахи в блога, не им обръщала внимание и просто ги блокирала. В съдебно заседание заявява, че единствено в Инстаграм е изразявала позицията си за войната и то в началото на 2022 г., после по-рядко, защото блогът е свързан с професионалната й дейност. При преглед на блога съдът установява, че същият е свързан основно с професионалната дейност на оспорващата, която публикува клипове, с указания за поддържането на косата, както и клипове от нейни почивки. Самата оспорваща в съдебно заседание заявява, че след като е била на почивка в чужбина е взела бързо решение да подготви документи за България, където е можела да разчита на помощта на позната за да отседне в апартамента й заедно с кучето си. След което заявява, че е много трудно да докаже, че живота й е бил под заплаха в Русия по причина, че ще е много късно, ако е била подложена на такова реално посегателство. Видно от горните изявления, съдът намира, че руската гражданка не успя нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство да обоснове основателна причина за напускането на страната си по произход и доколко основателни са нейните опасения да остане там. Направените твърдения почиват на общоизвестни факти настъпили през последните години, но същевременно не е обоснован личен елемент. На първо място няма представени доказателства за посоченото от нея задържане от полицията, но дори да се приеме, че такова е било осъществено няма доказателства от това да са настъпили някакви негативни последици. Ако се приеме за достоверна информацията, че е заплашена с изнасилване от своя съсед, то тя е имала възможност да сезира правоохранителните органи и да получи защита, което няма данни да е сторила.

От друга страна представените от нея извадки от Инстаграм също не доказват твърденията й, доколкото в повечето от тях е изразено личното й мнение не само за войната в Украйна, но например и за терористичния акт в „Крокус“ в Русия. Четейки публикациите съдът намира, че оспорващата изразява гражданската си позиция, като се опитва да прецени обективно ситуацията, а чисто политически нападки срещу руските власти почти не се откриват. Принципното неприемане на войната и военните действия, извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване поради неговите убеждения, което в случая не е налице. От друга страна, независимо, че според справката от 22.03.2024 г. „лицата публикуващи съдържание в социални медии, което се счита за критично към правителството, властите или армията, могат да бъда атакувани или затворени, като рискът от наказателно преследване е най-голям на изток от планината Урал“ оспорващата е продължила да публикува критични по нейните твърдения материали в Инстаграм като спрямо нея не са приложени санкции от властите и същата не е бил подложена на преследване.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 4, § 1 от Квалификационната директива (Директива 2011/95), държавите-членки могат да преценят, че е задължение на молителя да предостави във възможно най- кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Чл. 4, ал. 5 б. “а“ от същата директива изисква, кандидатът за убежище да положи всички реални усилия, за да обоснове своята молба, а б. „б“ от същата разпоредба изисква задоволително обяснение за липсата на другите относими елементи. Съгласно § 196 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статута на бежанец на ВКБООН (Наръчник на ВКБООН), тежестта на доказване е споделена между молителя и интервюиращия орган, при отчитане на общия правен принцип, тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила.

В чл. 9, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, от 29 април, 2004 г. е регламентирано, че "актовете, считани за преследване, по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а)".

В случая не се обосновава по отношение на оспорващата да е проявен акт на преследване по смисъла на цитираните разпоредби, който акт – действие или поредица от действия, да застрашават живота или човешките й права в степен, която да оправдае целите на предоставяне на статут на бежанец. Ноторно известните факти за политическата обстановка в Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна сами по себе си не могат да бъдат повод за предоставяне на статут на бежанец, доколкото в случая е необходимо преследването да се обосновава на факти и обстоятелства касаещи конкретното лице, което е подало искане за защита. От друга страна, от представената справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 22.03.2024 г. се установява, че се допуска провеждането на публични демонстрации, които не са политически чувствителни, като законите в Русия предвиждат свобода на събранията, но местните власти ограничават това право. Следователно може да се изведе извод, че не за всяко едно участие в протест дадено лице подлежи на санкция.

В личната история на оспорващата няма посочени доводи, включващи политически елемент в решението й за напускане на страната по произход, тъкмо напротив – напуснала е доброволно страната си с намерение да се засели другаде, за което е планувала и извършила подготвителни действия. В интервюто заявява, че е загубила доста клиенти, които живеят в чужбина, заради сегашното положение в Русия. А в откритото съдебно заседание заявява, че в началото е получавала заплашителни съобщения от украински граждани и й е било неприятно. Но тъй като последователите й не са били само от Русия не е можела да мълчи. В Тик Ток имало много руски, и украински хора, които й пишели под видеото, като например: „Какво може да знае за косата, вижте каква националност е!“. Ако се приеме за безспорен факта, че е участвала в митинг на територията на Руската федерация през 2021 г., но в последствие е живяла там още 2 години, без да бъде преследвана, пътувала е свободно извън Русия отново без да бъде обект на преследване и в крайна сметка е решила да подаде молба за международна закрила едва през 2024 г. и то без да има събрани данни да е изразявала публично политическите си убеждения в периода след 2021 г. до настоящия момент, изложените от оспорващата мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Конкретни действия на преследване срещу К. не се доказват и не се установява срещу нея да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на "преследване".

Предвид тези данни съдът намира, че административният орган правилно е направил извод, че по отношение на оспорващата не са доказани изискуемите от закона предпоставки на търсения бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ и законосъобразно й е отказал такъв.

Законосъобразна е и преценката на административния орган за неоснователност на молбата на чуждата гражданка за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно цитираната норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В настоящия случай, оспорващата не навежда основания, като причина за напускане на страната си, наличието на опасност да бъде осъдена на смърт или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание, унизително отношение, или наказание. Както вече бе посочено, оспорващата не е била обект на насилие и заплахи, нито е била арестувана, нито осъждана в Руската федерация. Реална опасност или риск от налагане на смъртно наказание, екзекуция, изтезание, унижение или друго тежко посегателство към нея не се сочи, не се доказва и не се установява по делото, поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. Д. К. в някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на третата хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата. Макар ситуацията в Руската федерация да е сложна, то тя не би могла да се определи като такава, която да дава самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут в случая. След извършената преценка на актуалната обстановка в Руската федерация посредством приложената по административната преписка справка вх. № ЦУ-933/22.03.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, както и приложената справка вх. №МД-02-100/20.11.2025г. към писмените бележки, не се установяват и разширенията дадени в тълкувателното решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл.15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

От друга страна видно от справка вх. № МД-02-100/20.11.2025 г. изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, инфлацията в Русия е значително над прогнозната от м. юли 2024 г. Инфлационните очаквания се увеличават значително. Руската икономика продължава да расте, но с по-бавни темпове, отколкото през първото полугодие на 2024 г. Това забавяне се дължи главно на нарастващите ограничения от страна на предлагането, включително намаляване на наличността свободен производствен капацитет и трудови ресурси. Вътрешното търсене се подкрепя от ръста на кредитирането и доходите на домакинствата и бизнеса, както и от увеличението на фискалните разходи. Възходящото отклонение на руската икономика от пътя на балансиращ растеж все още е значително. Това се доказва все още и от високия текущ инфлационен натиск.

Съдът намира, че от така изложената информация се обуславя извода, че А. Д. К. е по-скоро действително икономически мигрант, отколкото бежанец, търсещ международна закрила. Съгласно раздел I, глава втора-В, т. 2, буква "f", § 62 от Наръчника, "мигрантът" е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер. Несъгласието с общи икономически мероприятия само по себе си не е достатъчно основание за кандидатстване за статут на бежанец.

Цялостният анализ на обясненията на оспорващата, доказва ясно и недвусмислено, че тя е напуснала Руската федерация именно по икономически причини, тъй като иска да живее в България, както сама заявява, тук манталитетът е като на руснаците и за да има семейство с приятеля си украинец.

Поради изложеното съдът намира, че административният орган е направил изследване на всички твърдени факти от бежанската история на А. К., свързани с личното й положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от А. Д. К., родена на [дата]. в [населено място], Русия, [ЛНЧ], срещу Решение № 8297 от 30.07.2024 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на оспорващата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.