Решение по дело №41479/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1009
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Георгиева Месова Стоева
Дело: 20211110141479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М С
при участието на секретаря Б Д
като разгледа докладваното от М С Гражданско дело № 20211110141479 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.288
ЗЗД за заплащане на сумата от 21651,04 лв., представляваща общ размер на
незаплатено възнаграждение по договор за извършване на фериботни
резервации и фериботен превоз на товари, за което са издадени фактури №
14714/06.08.2020 г., № 15729/13.08.2020 г., № 16356/01.09.2020 г., №
16902/03.09.2020 г., № 17669/10.09.2020 г., № 18035/17.09.2020 г., №
18840/24.09.2020 г., № 19277/06.10.2020 г., № 19278/06.10.2020 г., №
20213/13.10.2020 г., № 20586/20.10.2020 г., № 20651/20.10.2020 г., №
21545/27.10.2020 г., № 21546/27.10.2020 г. и № 24391/03.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице неформален
договор за извършване на фериботни резервации и фериботен превоз на
товари, по силата на който ищецът е извършил фериботни резервации за
превоз на товарни автомобили. Поддържа се, че при всяка от поръчките са
уговаряни съответно цени и начини на плащане, като за предоставената
услуга са издадени фактури на обща стойност от 21654,04 лв., но ответникът
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане
за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на
предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
1
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен
отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което
е даден ход на делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в
отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и
неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ЗЗД за заплащане на
сумата от 21651,04 лв., представляваща общ размер на незаплатено
възнаграждение по договор за извършване на фериботни резервации и
фериботен превоз на товари, за което са издадени фактури №
14714/06.08.2020 г., № 15729/13.08.2020 г., № 16356/01.09.2020 г., №
16902/03.09.2020 г., № 17669/10.09.2020 г., № 18035/17.09.2020 г., №
18840/24.09.2020 г., № 19277/06.10.2020 г., № 19278/06.10.2020 г., №
20213/13.10.2020 г., № 20586/20.10.2020 г., № 20651/20.10.2020 г., №
21545/27.10.2020 г., № 21546/27.10.2020 г. и № 24391/03.12.2020 г.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.07.2021 г., до окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4464,41
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение в исковото производство и в
производството по обезпечение на бъдещ иск.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. " Емил Димитров" № 49, ет.1, ап.2, да заплати на
Т Ф СПА / T F S.P.A./, акционерно дружество, учредено съгласно
италианското законодателство фискален код и рег. № ХХХХХХХХХ , със
седалище и адрес на управление: Р И, ул. „ К С“ ХХХХХХ М ( провинция М),
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ЗЗД сумата от 21651,04 лв.,
представляваща общ размер на незаплатено възнаграждение по договор за
извършване на фериботни резервации и фериботен превоз на товари, за което
са издадени фактури № 14714/06.08.2020 г., № 15729/13.08.2020 г., №
2
16356/01.09.2020 г., № 16902/03.09.2020 г., № 17669/10.09.2020 г., №
18035/17.09.2020 г., № 18840/24.09.2020 г., № 19277/06.10.2020 г., №
19278/06.10.2020 г., № 20213/13.10.2020 г., № 20586/20.10.2020 г., №
20651/20.10.2020 г., № 21545/27.10.2020 г., № 21546/27.10.2020 г. и №
24391/03.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 15.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4464,41 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса, деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в исковото производство и в производството по обезпечение
на бъдещ иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3