Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Вилиана
Русева и участието на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр.
Шумен,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 98 по описа за 2019 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на
искова молба на «Еленка Ангелова – Оптикмат» ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, действащо чрез пълномощник и процесуален
представител адв. Р.С.срещу Агенция за хора с увреждания – гр.София, с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в размер на 830,00 лева по НАХД № 14078/2018г. по
описа на СРС, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 77/0023-4271 от 18.07.2018г. на изпълнителния директор на АХУ. В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник и процесуален
представител адв.Р.С., който заявява, че поддържа исковата молба на заявените в
нея основания и претендира възстановяване на направените по делото разноски.
Ответната
страна – Агенция за хора с увреждания – гр.София не изразява становище по иска.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата молба. Според прокурора по делото безспорно са
доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е отменен акт на изпълнителния директор на
АХУ; от това действие са произлезли вреди – заплащане на адвокатски хонорар,
като двете предпоставки са в пряка причинна връзка; не е изтекла давността за
исковата претенция. С оглед на всичко изложено предлага исковата молба да бъде
уважена.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
Наказателно постановление №77/0023-4271, издадено на 18.07.2018г. от изпълнителния
директор на АХУ, на «Еленка Ангелова – Оптикмат» ЕООД с ЕИК ********* е
наложено административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 10000 лева за нарушение на чл.12, ал.2, т.1 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по
предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения на хората с
увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35г, ал.1 от ЗИХУ.
Дружеството
обжалвало наказателното постановление като по този повод ангажирало правна
помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство в образуваното пред
Софийски районен съд НАХД № 14078/2018г. по описа на съда.
С решение
№ 6243/09.01.2019г., постановено по НАХД № 14078/2018г. Софийски районен съд
отменил изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
От
приложените разписки за връчване е видно, че обявленията за изготвеното решение
са връчени на двете страни съответно на 18.01.2019г. и на 21.01.2019г., като в
указания срок не са постъпили касационни жалби, респективно решението е влязло
в сила.
В подкрепа на твърденията за имуществени вреди, по
искане на ищеца по настоящото дело е приобщено приключилото НАХД № 14078/2018г.
на СРС. Към делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № **********/31.10.2018г.
с предмет процесуално представителство и защита пред съд по НАХД № 14078/2018г.
на СРС. Видно от договора, страните са договорили възнаграждение в размер на 830
лева, която сума е платена в брой.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е
със седалище ***, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС.
Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Агенция за хора с
увреждания в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е
органът, издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните
изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата / общинита за дейността на
администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата / общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът
намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от изпълнителния
директор на АХУ (орган в структурата на ответника в настоящото производство),
отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен
орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
Дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява
санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване,
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически
акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая е
налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита
при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното постановление и
потърсената от санкционираното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие -
дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси.
След като
ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което
съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като
е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е
съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува
и съдебното му оспорване, в което
производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно
правото си на защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи
възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в
резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В същия
смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за
адвокат – защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие
е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. Правото на
защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно
право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради
липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата
на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в
административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС
обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило
с отмяна на НП, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен
такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като
незаконосъобразно НП.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и
мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от
I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република
България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно
подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан
по основание.
По
отношение размера на обезщетението:
Ищецът
претендира вреди в размер на 830 лева, представляващи платени от него разноски
за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД № 14078/2018г.
на СРС. От приложените доказателства е видно, че «Еленка Ангелова – Оптикмат»
ЕООД - Шумен е договорило и заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 830
лева. Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил
процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна
защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Софийски районен съд НАХД № 14078/2018год.,
което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от
ТР № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви Шуменският
административен съд приема, че предявената искова молба е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
С исковата молба и в хода по същество, ищецът е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск, съдът
намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна
такса от 25 лв., както и за договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв., или общо разноски в размер на 325 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция за хора с увреждания – гр.София да заплати на «Еленка Ангелова –
Оптикмат» ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 830 (осемстотин и тридесет) лева за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД №
14078/2018г. по описа на СРС, в което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 77/0023-4271 от 18.07.2018г. на изпълнителния
директор на АХУ.
ОСЪЖДА Агенция за хора с увреждания – гр.София да заплати на
«Еленка Ангелова – Оптикмат» ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: