№ 1346
гр. Варна, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502048 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 71577 от 18.08.2025г.
по регистъра на РС Варна от А. М. М. с ЕГН ********** срещу Решение №
2947/05.08.2025г., пост. по гр.д. № 15504/2024г. по описа на ВРС, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от А. М. М. ЕГН ********** с адрес: ****, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43,
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата 5379.99 лв., представляваща частичен иск от целия в размер
на 8500 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата,
декоративна облицовка ляв праг, задна броня, заден ляв калник и задна лява
алуминиева джанта 16“, причинени в резултат на настъпило на 03.10.2022 г.
застрахователно събитие по сключения между страните договор за
застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“, обективирана в полица №
00500100478112/12.08.2022 г., със срок на действие 15.08.2022 г. – 14.08.2023
г., на л. а. „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на постановеното решение, с което е отхвърлен изцяло
предявения иск. Оспорва се извода на съда за квалифициране на поведението
1
на ищцата като проява на груба небрежност, както се настоява, че по делото не
са събрани доказателства, чрез които да се установява, че водачът на
процесното МПС при неговото управление е имал съзнателно, виновно
противоправно поведение, насочено към настъпване на застрахователното
събитие, което да се обективира в нарушаване на правилата на движение по
пътищата при съзнание, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
Като се позовава на разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.1 от КЗ сочи, че доколкото
същата е императивна, то изброяването на хипотезите, при които
застрахователят има право да откаже са лимитивно определени и сред тях
липсва проява на груба небрежност. Поддържа се възражението за нищожност
на клауза в ОУ на застрахователя, въвеждаща като предпоставка за отказ да
плати обезщетение, причиняването на увреждането в резултат на проява на
груба небрежност. Отделно сочи, че съдът не е посочил в какви действия на
водача се изразява установената груба небрежност. Счита, че даже да е
проявена някаква небрежност, то същата може да се квалифицира като
обикновена такава. Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт, за
уважаване на иска и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Настоява се за присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Производството по гр.д. № 15504/2024г. по описа на Районен съд Варна
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
По посочения иск тежестта на доказване се разпределя между страните
по делото така, че за основателността му ищецът при условията на пълно и
главно доказване следва да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско", с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на
сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е
изпълнила задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
2
застрахователно събитие. Ответникът следва да докаже въведените
правоизключващи възражения, които в конкретния случай, се свеждат до
оспорване наличието валидно правоотношение по действителен
застрахователен договор; неизпълнение от страна на застрахования на
задължение, предвидено в договора, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие;
наличие на съпричиняване на настъпилите имуществени вреди поради
несъобразяване с правилата за движение, поради което обезщетението следва
да бъде намалено най-малко с 80 %.
При извършваната въззивна проверка въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Предвид въведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
решението и становището на въззиваемата страна, се установява, че страните
приемат за доказани следните факти и обстоятелства относими към предмета
на доказване, а именно : наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по имуществената застраховка Каско
относно процесното МПС, изпълнение на задължението на застрахования за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
предоставяне на увредения автомобил за оглед и опис на щетите. Не е предмет
на спор механизмът на ПТП, при съобразяване с представения Двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.10.2023г., съгласно който вина за ПТП има
водачът на застрахования при ответника автомобил. Установени са вредите
върху последния, като не е било спорно, че същите са резултат от процесното
ПТП, с което е доказана причинната връзка между настъпилото
застрахователно събитие и вредите по застрахования автомобил.
Спорните въпроси, пренесени и в настоящото производство, е относно
характера на поведението на ищцата като водач на застрахованото МПС,
довело до възникване на процесното ПТП, паралелно с действителността и
приложението на чл. 23, ал.1, т. 3, б.„б“ от Общите условия за застраховка на
МПС Каско, действащи между страните.
На първо място и безспорно ищцата като ползвател на застрахователни
услуги в качеството й на застраховащ по сключения застрахователен договор
(по арг. от чл. 2, ал.2 от КЗ) се явява потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите и при прилагане на Общите условия към
застрахователния договор се ползва от закрилата на императивните
разпоредби на ЗЗП.
Не се оспорва от ищцата, че е получила и е запозната със клаузите на ОУ
към застрахователния договор, представляващи неразделна част от последния
(чл. 344, ал.1 от КЗ), съотв. е обвързана с клаузите, предвидени в тях, в
рамките на възникналите по време на действие на застрахователния договор
събития (чл. 348, ал.1 от КЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 2 от ОУ към застрахователния
договор застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение при
неизпълнение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на
3
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на IV. Раздел Изключения от застрахователно
покритие, чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите условия на застрахователния договор от
обхвата на застрахователното покритие са изключени вредите, произлезли от
груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и
умишлено, на застрахования, негов родственик, служител, представител или
трето лице, на което застрахованият временно е предоставил застрахованото
МПС.
Неоснователно е възражението на ищцата, сега въззивник, за нищожност
на посочените клаузи като противоречащи на нормите на КЗ и ЗЗП, на осн.чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Посочените по-горе клаузи не само, че не са договорени в
противоречие с КЗ, но и кореспондират с разпоредбите на кодекса,
регулиращи конкретната хипотеза по делото. Така, съгласно чл. 408, ал.1, т.3
от КЗ, пренесена в клаузата на чл. 23, ал.1, т. 2 от ОУ, правно релевантно за
правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение на посоченото основание е такова неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е съществено и
предвидимо и последиците от него са значителни с оглед интереса на
застрахователя, като това задължение следва да е предвидено в закон или в
застрахователния договор и да е довело до възникване на застрахователното
събитие. На следващо място предвиденият в чл. 23, ал.1, т. 2 от ОУ отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер при наличие на
определени предварително договорени предпоставки се извежда пряко от
нормата на чл. 395, ал.4, изр. първо от КЗ. Следователно извода на
първостепенния съд, че оспорените от ищцата клаузи на Общите условия са
валидни и обвързват страните, е правилен и законосъобразен.
Липсва спор по делото, че застрахователното събитие е настъпило в
резултат на поведението на ищцата, тъй като същата като водач на МПС,
движещо се на път без предимство, е допуснала нарушение на правилата за
движение по пътищата, които съгласно разпоредбата на 50, ал.1 от ЗДвП
изискват на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на ППС от другите пътища да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Действително не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата се квалифицира като проява на груба небрежност, която като вид
небрежност в областта на застрахователното право представлява предпоставка
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие. Освен това при наличие на материалноправен
спор изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
водача е обусловен от конкретните обстоятелства във всеки конкретен случай.
Ясно е, че липсва легална дефиниция за термините небрежност и груба
небрежност, която да се прилага в гражданското право. Съгласно съдебната
практика – Решение № 184 от 24.02.2016г. на ВКС по т.д. № 3092/2014г., второ
ТО- небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай, а
грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, т.е. при неполагане на значително
4
по-елементарна степен на загриженост.
Очевидно е, че формите на неизпълнението на задължението за полагане
на грижата в случая на формата на поведение „груба небрежност“ не могат да
бъдат изчерпателно изброени изначално както в закона, така и в общите
условия към застрахователния договор, но самата груба небрежност като
поведение може да бъде уговорена като основание за изключване на
отговорността на застрахователя, както е в настоящия случай с клаузата на
чл.6, ал. 1 т. 25 от ОУ, според която не се покриват вреди на МПС, причинени
от груба небрежност на водача му.
В настоящия казус е установено, че произшествието е предизвикано от
неправомерните действия на ищцата – непропускане на правомерно
движещото се по пътя с предимство МПС, което поведение първостепенния
съд е преценил като представляващо нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Настоящият състав приема правилен и
законосъобразен този извод като счита, че пренебрегването на основно
правило, осигуряващо безопасност на участниците в движението по пътищата,
от лице, което притежава правоспособност да бъде водач на МПС, придобита
по установения в страната ред, съставлява груба небрежност. От значение е и
също, че в случая не се твърдят от ищцата, а и не се установяват някакви
конкретни факти от обективната действителност или условия на
обкръжаващата среда или на движението по пътното платно, с които водачът
е бил принуден или е трябвало да съобрази, предприемайки включването си в
пътя с предимство по този начин, например с цел да предотврати друг
инцидент или да предпази друг участник в движението. Неспазването на
основни правила за съответната дейност, визирани в закон, следва да се
квалифицират като груба небрежност.
Доколкото същата е уговорена като основание за изключване на
отговорността на застрахователя, както е в настоящия случай с клаузата на
чл.6, ал. 1 т. 25 от ОУ във вр. чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ, според която не се
покриват вреди на МПС, причинени от груба небрежност на водача му и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, то искът за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в
настоящата инстанция, представляващи 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2947/05.08.2025г., пост. по гр.д.
№ 15504/2024г. по описа на ВРС.
5
ОСЪЖДА А. М. М. ЕГН ********** с адрес: **** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6