№ 3670
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210034 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-008571/21.04.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на А. Ц. А., с ЕГН **********,
за това, че на 10.04.2021 г., в 00:20 часа, в гр. София, на ул. Околовръстен път, като
водач, лишен от СУМПС, управлява л. а. Опел Инсигния с рег. № ..., регистриран на ЦТА..
по ул. Околовръстен път с посока на движение от АМ Струма към ул. Суходолска и на
около 50 метра преди кръстовището с последната поради мА.ра отклонение наляво
реализира ПТП в насрещно движещия се л. а. Фиат Типо с рег. № .... С горното А. Ц. А.
нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от А. Ц. А., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН в НП липсвало описание на нарушението и обстоятелствата при които то било
извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба. Не
били посочени и доказателствата в подкрепа на НП. Фактическото описание на деянието и
правната му квалификация по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не попадала в нито една от хипотезите на
посочената разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Горните пороци нарушавали правото
на защита. Недоказано било твърдението за причинено от жалбоподателя ПТП. В с. з. се
допълва, че според показанията на св. К., автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил
отхвръкнал в канавката, което нямало как да се случи при твърдяното отклонение вляво. На
1
съдебното следствие се доказало, че жалбоподателят не бил лишаван от СУМПС, както било
посочено в НП, което също налагало отмяна на НП. Претендират се разноски в размер на
400 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР и
заверено копие от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. – всичките относно
компетентността на АНО Г.Б., както и заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на министъра на ВР относно компетентността на актосъставителя); налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в
двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация; нарушението и
обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и
непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че упоменаването в НП, че жалбоподателят А. е
бил с отнето СУМПС няма отношение към описаната фактическа обстановка и
съставомерните обстоятелства, които следва да бъдат изяснени. Обективността налага да се
отчете, че на съдебното следствие е приобщена писмена справка рег. № 433200-
62060/16.06.2022 г. на СДВР-ОПП, видно от която към 10.04.2021 г. водачът А. е бил с
валидно СУМПС № ********* и притежаването на въпросното СУМПС е надлежно
отразено в издадения му АУАН бл. № 399077 от 10.04.2021 г. Към датата на издаване на
процесното НП от 21.04.2021 г. СУМПС на А. обаче е било със статут „отнето“, именно от
дата 10.04.2021 г. със заповед № 21-4332-002903 от 10.04.2021 г. по реда на чл. 171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП, видно от приложеното по преписката извлечение от справка картон от КАТ за
водача А. А.. Тоест, няма съмнения относно статута на А. като водач на МПС по време на
твърдяното деяние и след това.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят А. Ц. А. на 10.04.2021 г., в 00:20 часа, в гр. София, управлявал л. а.
Опел Инсигния с рег. № ..., регистриран на ЦТА.. по ул. Околовръстен път, с посока на
движение от АМ Струма към ул. Суходолска. По същото време и на същото място, но в
обратна на управлявания от А. автомобил посока, по ул. Околовръстен път се движил л. а.
Фиат Типо с рег. № ..., управляван от М. Л.. Зад посочения автомобил, управляван от Л., в
неговата посока се движил друг автомобил – л. а. Фолксваген Пасат с рег. № СА 9615 МН,
управляван от св. М. К., приятел на М. Л..
На около 50 метра преди кръстовището с ул. Суходолска водачът А. предприел мА.ра
2
отклонение наляво, с което л. а. Опел Инсигния с рег. № ... навлязъл в насрещната лента и
реализирал челен удар в насрещно движещия се л. а. Фиат Типо с рег. № .... Ударът бил
непосредствено възприет от св. К., който по това време се намирал на около 400-500 метра
след автомобила на Л.. След удара автомобилът на Л. останал по средата на пътя, а този,
управляван от А. бил напуснал пътя и спрял в канавка и бабуна вдясно по посока на
движението на А.. Св. К. спрял и лично изкъртил шофьорската врата на л. а. Фиат Типо с
рег. № ..., за да извади Л..
Малко след инцидента, около 01:00 часа, на място пристигнали полицейски
служители от СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите К. С. и М. Т.. Двамата възприели
местоположението на двата автомобила след инцидента, а именно, че автомобилът на Л. бил
на пътя, а този на А. – встрани от пътя, върху бабуна. Автомобилите не били местени, тъй
като имали сериозни щети. По отломките, които се намирали изцяло в пътната лента на
движение на л. а. Фиат Типо с рег. № ..., св. Т. изготвил Протокол за ПТП № 1818230 от
10.04.2021 г., в който описал налични щети по предната и лява странична част на л. а. Опел
Инсигния с рег. № ..., както и щети, налични изцяло в предната част на л. а. Фиат Типо с рег.
№ .... По щетите, отломките по пътя, местоположението на автомобилите върху пътя и
декларациите на двамата водачи, както и писменото обяснение на св. К., св. Т. изготвил
скица на механизма на произшествието. По време на изготвяне на горните документи
полицейските служители възприели, че водачът А. бил пиян, непрекъснато говорил и
повикал множество свои приятели. Пред св. Т. споделил, че бил сънувал този инцидент.
Била извършена на А. проба за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело
0.84 промила в издишания въздух. За последното бил издаден друг АУАН. Пробата за
алкохол на водача Л. била отрицателна.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетеля-очевидец М. К.,
показанията на свидетелите по установяване на нарушението К. С. и М. Т., както и от
приложените по преписката и приобщени на съдебното следствие писмени доказателства:
Протокол за ПТП № 1818230 от 10.04.2021 г.; скица на ПТП; 2 бр. писмени декларации от
водачите Л. и А. и писмено сведение от М. К.. Показанията на свидетелите са в достатъчна
степен обстоятелствени, хронологично подредени, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Установеното с гласни доказателства е еднопосочно с установеното от приобщените
писмени доказателства, които също следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка Съдът счита за безспорно доказано, че
на посочените в НП дата, място и посока на движение именно жалбоподателят А. е
управлявал л. а. Опел Инсигния с рег. № ... – обстоятелство, което не се отрича с подаденото
от последния възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и е видно от попълнената
от А. писмена декларация след инцидента. Събраните по делото гласни и писмени
доказателства в своята еднопосочност водят до единствено възможния извод, че причина за
3
инцидента са субективните действия на А. като водач на л. а. Опел Инсигния с рег. № ...,
вследствие на които същият е предприел мА.ра отклонение наляво, навлязъл е в насрещната
лента и реализирал челен удар в насрещно движещия се л. а. Фиат Типо с рег. № ..., с водач
Л.. В подкрепа на горния извод са показанията на св. К., възприел удара между двата
автомобила, показанията на свидетелите С. и Т., установили местонахождението на
автомобилите след инцидента, щетите по тях и наличието на отломки само в лентата на
движение на л. а. Фиат Типо с рег. № ..., ведно с кореспондиращите им писмени
доказателства. Вярно е, че в своята декларация и във възражението си по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН жалбоподателят А. твърди, че на водача Л. му било прилошало и това довело до
отклонение на неговия автомобил. Последното твърдение, освен недоказано, се явява и
изцяло изолирано от останалия доказателствен материал. В тази връзка следва да се има
предвид и неадекватното и опиянено състояние на жалбоподателя, възприето
непосредствено не само от свидетелите С. и Т., но и установено с техническо средство.
Въз основа на горните безспорни факти, чрез поведението си като водач на
горепосочения автомобил и с отклонението си наляво по посока на движението с навлизане
в насрещната пътна лента, жалбоподателят А. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП („Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е мА.ра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне мА.рата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши мА.рата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“).
За съда няма съмнение, че приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
2 от ЗДвП („Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“), вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП („който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“) е
относима към горепосоченото деяние и неговата правна квалификация по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. Това е така, на първо място, доколкото неправомерните действия на А. са довели до
причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП) с друг автомобил (л. а. Фиат Типо
с рег. № ...), с причиняване на материални щети по два автомобила, покриващо дефиницията
за „ПТП“ в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. На второ място, мА.рата на водача А. е в нарушение
едновременно както на правилата за разминаване, така и за спазване на предписанието на
пътната маркировка със създаване на непосредствена опасност за друг участник в
движението. В този смисъл, наложената от АНО законодателно фиксирана глоба от 200 лева
се явява правилна и законосъобразно.
4
Потвърждаването на НП налага отхвърляне на искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-008571/21.04.2021 г., издадено от Г.Б. - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на А. Ц. А..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5