Р Е Ш Е Н И Е № 260092
гр.Поморие, 19.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при участието на
секретаря: Валентина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 87 по описа за
2021год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие, образувано по постъпила молба
подадена от С. Д.Г. и М. К.Г. *** в която сочат , че искат защита от
домашното насилие, упражнено спрямо тях от К.Г.Г. съпруг на С.Г. и баща на М.Г..
Сочат, че на 02.02.2021г. ответника започнал да крещи на сина си, а след това и
на съпругата си и да я обижда, че е глупава и проста и ще я изгони от
къщата. Молителката посетили РУ на МВР – Поморие.
Твърди, че
от двадесет години е подложена на психическо насилие, че ответника употребява
алкохол, но и като е трезвен е агресивен и свиреп. През м. септември 2020г. подала
молба за защита от домашно насилие, но по късно я оттеглила, но със сина си
живеели в постоянен страх вследствие на психическия тормоз върху тях. Молят, съдът да постанови мерки по ЗЗДН, а
именно да задължи К. Георгиве да се въздържа от домашно насилие, да бъде
отстранен от семейното жилище за максимален срок и да бъда задължен да се
лекува от алкохолна зависимост.
Към молбата прилагат декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която С.Г., декларира че е пострадало лицо по
смисъла на ЗЗДН и на на 02.02.2020г. около 20.00ч. К.Г. е извършил акт на домашно насилие като
започнал да й крещи че е глупава и просто и ще ги изгони от къщата. В съдебно
заседание подържа молбата и ангажира гласни доказателства. В подадената
декларация М.Г., сочи че на 02.02.2020г. около 20.00ч.баща му започнал да му крещи ида го заплашва, че
го запише насила да учи.
Ответникът в съдебно заседание лични и чрез процесуалния си представител оспорва
молбата. Ангажира доказателства.
Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лица посочени в чл.8 от ЗЗД и в срока
по чл.10, ал
1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от
извършването на твърдения в нея акт на
домашно насилие на 02.020.2021г.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В
представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката – С.Г. декларира, че спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие от ответника К.Г..
В
представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителят – М.Г. декларира, че спрямо него е извършен акт на
домашно насилие от ответника К.Г..
Видно от
представеното удостоверение за сключен гр.брак К. Георгииев Г. и С.Д.Г. са сключили гр.брак на 16.11.2017г. и
от брака си имат едно дете М.К.Г., роден на ***г. видно от представеното
удостоверение да раждане.
По делото
са представени амбулаторни листове от които се установява, че след нанесен
побой над М.Г. на 08.102918г. са се появили главоболие, смущения в съня,
депресия. Видно от изисканата справка за съдимост от съда, ответникът не е
осъждан. Видно от представените платежни нареждания ответника е превеждал
редовно пари на сина си, като през
м.март е направил няколко превода общо за сумата от 700лв., а до 12.04. е
превел 300лв. на сина си.
По делото са допуснати до разпит трима свидетели.
Свидетелката М. – съседка на страните свидетелства, че К. пътува и когато
се върне от път, разбират по скандалите които започват, като знае, че С. и
полиция е „викала“ и се е налагало да
спи при приятелки и да остава на работа да спи , поради скандалите които има със съпруга си. Сочи, че
на 02.02.21г. след скандал с ответника С. отишла със сина си тях и останала да
нощува в дома й три дни, треперела и
пиела лекарства за успокоение. Свидетелства, че К. употребява алкохол и е
присъствала на разговори по телефона, когато започвал да крещи и да я обижда и
е виждала съм нейни дрехи изхвърлени от мъжа и в двора, и
разнасяни по улицата от вятъра
и колата им блъсната в дървото от К. в
пияно състояние. Свидетеля Д. – баща на молителката и дядо на молителя
свидетелства за скандали датиращи от
дълги години, като се е налагало С. да ходи при роднини, а през лятото се
наложило 10 дни, тя да остане в хотела в
който работи и да не се прибира. Сочи, че скандалите и тормозът са непрекъснати. Свидетеля Г. свидетелства, че с К. се познават от
2013г. и лично никога не е виждал каквато и да е била агресия спорове между
съпрузите. Сочи, че С. вдига скандали по телефона, и го изкарва извън нерви и говори
за някакви врачки, магии и го изнервя, а той работи, оставя си парите в
къщи и подхожда с уважение към нея и детето. Сочи, че никога не го е виждал пиян. Твърди, че последните две години го
виждал много изнервен и особено когато разбрал, че го лъжат двамата, че сина им
учи, а той не учи и му казали че учи и
той не знаел че е прекъснал и останал потресен когато разбрал от чужди хора, че
синът му не учи, а той плащал той да учи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната
дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното
представлява акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попада молителите
Съдът счита, че не е налице домашно насилие по
отношение на М. Д., на който бащата се заканил, че ще го запише насила да учи. Повод
за конфликта на 02.02.2021г. е поведението на молителите, които не са споделили
с ответника, че М. е прекъснал образованието си и не учи, и са го оставили да си мисли че синът му е
студен, което го е поставило в неудобна ситуация при разговор със съседка от която ответника научил, че синът му е прекъснал образованието си. В съдебно заседание молителя твърди, че
ответника му е говорил на висок тон, започнал да крещи, но не се доказа
конкретно някакви закани или обиди да са
били отправяни към него. Според съда
става въпрос за изолиран случай и не е осъществено насилие.
От доказателствата се установи, че
между съпрузите са налице чести конфликти
и те са ставали в присъствието на молителя М.Г., но конкретно домашно насилие
спрямо него на 02.02.2021г. според съда
не е осъществено. Изложените в молбата твърдения се подкрепят единствено от
представената от молителя декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Макар и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява
самостоятелно доказателствено средство, същата сама по себе си не може да
обоснове извод за доказаност на тези твърдения, след като по делото са събрани
и други доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички
доказателства.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона и свидетелските показания може да
се направи обоснован извод, че по отношение на молителката - С.Д.Г.
е
упражнено домашно насилие от страна на ответника К.Г.. Като акт на такъв вид
насилие следва да се определи поведението на К.Г., изразяващо се обиди и заплахи
към молителката. Тези обстоятелства се
потвърждават от показанията на свидетелката
М. при която молителката е останала да
пренощува и св. Д., които свидетелстват за чести конфликти между съпрузите. Съдът включва в обсъжданията си на основание
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от закона
и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в
ГПК и съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може
да бъде и декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази връзка
съдът
счита, че е основателна молбата на С. Д. за налагане на мерки за защита против домашно насилие и намира, че следва да се
наложат няколко от предвидените в чл. 5
ал.1 ЗЗСДН мерки, а именно да се задължи извършителят да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С.Д. и да се отстрани К.Г.Г. от
съвместно обитаваното жилище находящо се в гр. Каблешково, за срок от 4 месеца,
който срок е достатъчен съпрузите да решат проблемите си. Молбата да бъде задължен ответника да се лекува от
алкохолна зависимост е неоснователна, тъй като в ЗЗДН не е предвидена такава мярка за закрила.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките
предвидени в чл.5 ЗЗСДН на извършителя
следва да се наложи и глоба, както съдът счита, че следва да наложи глоба в
минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен
съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА в полза на С. Д. Г., ЕГН ********** с адрес *** мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 02.02.2021г от К.Г.Г.,
ЕГН ********** , като ЗАДЪЛЖАВА извършителят
К.Г.Г., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо С.Д.Г..
ОТСРАНЯВА К.Г.Г., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с пострадалата С.Г.Г.
жилище, находящо се в гр.Каблешково, , за срок от 4 / четири/ месеца, на основание
чл.5, ал.1 т.2 ЗЗДН.
НАЛАГА на К.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, която да плати по сметка на РС Поморие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на М.К.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, за издаване на съдебна
заповед за защита за осъществявано спрямо него
домашно насилие осъществено от К.Г.Г., ЕГН ********** с която се иска да бъдат наложени мерки за
защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати
по сметка на ПРС сумата от 25/двадесет и пет/ лева държавна такса.
Да се
издаде заповед.
Решението и заповедта да се
връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от
обявяването му на страните.
Обжалването на решението не спира изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :