Решение по дело №2491/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по подадена жалба от П. В. Г. срещу Заповед № 2482/15.07.2024г. на Кмета на Община Варна Б. К., чрез Д. И. – зам.кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., в частите, в които се разрешава на Б. А. Р., Д. Г. Р. и В. А. Р. по заявление вх.№ АУ006533ВН/18.01.2020г., като собственици на ПИ 704 по КП на СО „Планова“, гр. Варна прокарване на временен път с обща площ от 3.50м. през ПИ 1219 и ПИ 705 по КП на СО „Планова“ гр. Варна, собственост на П. В. Г. и С. К. Г..

Жалбоподателката, в жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва заповедта, в частите, в които е предвидено прокарване на временен път през нейните имоти. Сочи, че при прокарването на временния път ще бъдат засегнати дърветата находящи се в имота. Ангажира СТЕ. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по спора.

Ответната страна, Кмета на Община Варна Б. К., чрез Д. И. – зам.кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., чрез процесуален изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Б. А. Р. в първото открито съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна В. В. С. изразява в първото по делото заседание становище за основателност на жалбата.

Заинтересованите страни Д. Г. Р., В. А. Р., М. А. Ф., Д. Р. Г., П. С. Г. и В. С. К. и двамата като наследници на С. К. Г. не изразяват становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните и чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, адресат на административния акт, в предвидената форма и срок, поради което е допустима.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 2482/15.07.2024г. на Кмета на Община Варна, чрез Д. И. – зам.кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., в частите, в които се разрешава на Б. А. Р., Д. Г. Р. и В. А. Р. по заявление вх.№ АУ006533ВН/18.01.2020г., като собственици на ПИ 704 по КП на СО „Планова“, гр. Варна прокарване на временен път с обща площ от 3.50м. през ПИ 1219 и ПИ 705 по КП на СО „Планова“ гр. Варна, собственост на П. В. Г. и С. К. Г..

За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: производството е започнало по заявление вх.№ АУ006533ВН/18.01.2020г. подадено от Б. А. Р., Д. Г. Р. и В. А. Р., които като собственици на ПИ 704 КП на гр. Варна, СО „Планова“ са поискали прокарване на временен път до имота им. Констатирано е, че съгласно ПУП-ПУР на СО „Планова“, одобрен с решение № 3411-7 по Протокол № 35/22, 23 и 26.06.2011г. на ОС – Варна имота има лице на две улици – по западната му граница на улица с ОТ от 184 до 453 и от юг – улица с ОТ 450-454. Посочено е, че най- късото разстояние за прокарване на временен път е от западната страна по улица ОТ 450-453, но в трасето на улицата в този имот има сгради на разстояние 1.50м. една от друга, които не позволяват осигуряване на транспортен достъп. Констатирано е, че съгласно заповед № Р-219/29.05.2003г. ПИ 598 е разделен на два нови имота ПИ 1218 и ПИ 1219.

Административният орган е посочил, че са изследвани два варианта на трасе на временен път до ПИ 704, а именно: първи вариант – от северната страна по трасето на уличната регулация (ще е необходимо да се разшири съществуващата пътека до 3.50м., ще се засегнат 260 кв.м. от десет поземлени имота, като е посочено, че за ПИ 578 и 1390 има информация за издадени заповеди по чл.16 от ЗУТ); втори вариант – от източната страна по трасето на уличната регулация (най-късото разстояние е съществуващ път между поземлени имоти 1218, 1219 и 584, 586, 1299 да се разшири да 3.50м., след което се завие на юг и се премине през ПИ 600, 599 и 705, като по това трасе се засягат 233кв.м.). Приет е като по икономически и по- изгоден вариант, вторият.

Посочено е, че с решение 2-11 по Протокол № 2/15.02.2024г. на Комисия, назначена със заповед № 0059/12.01.2024г. на Кмета на Община Варна е допуснато започването на процедура по прокарването на временен път с ширина 3.50м. до ПИ 704 по КП на гр. Варна, СО Планова, като съществуващия път ПИ 9530 се разшири, премине през ПИ 1219, 1218, след което завива на юг и преминава през ПИ 599, 600 и 705 при засегнати части: 56кв.м. от ПИ 1219; 69 кв.м. от ПИ 1218, 1 кв.м. от ПИ 599, 68 кв.м. от ПИ 600 и 41 кв.м. от ПИ 705.

След направеното предварително обявяване в Дирекция АГУП е постъпило възражение от В. В. С., собственик на ПИ 600 от КП на СО Планова, гр. Варна, в което се твърди, че е допуснатото трасе на временния път по протокол № 2/15.02.2024г. определеното решение по т.2-11, са разположени дълготрайни насаждения, сред които орех, черница и плодови дървета и трасето преминава в близост до съществуваща сграда. Възражението е разгледано и не е уважено.

На основание чл. 190, ал.1, ал.2, ал.3 вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Б. А. Р., Д. Г. Р. и В. А. Р., които като собственици на ПИ 704 КП на СО „Планова“ на гр. Варна прокарване на временен път с обща ширина 3.50м. през ПИ1219 собственост на С. К. Г. и П. В. Г., засегната част 56кв.м. и през ПИ 705 собственост на С. К. Г. и П. В. Г., засегната част 41кв.м.

Посочено е в т.4 от заповедта, че временният път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за районна, като собствеността върху частите от поземлените имоти, заети от временните пътища се запазва.

В т.3 от заповедта е разписано, че размерът на годишното обезщетение, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 1219, 1218, 599, 600, 705 ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно обжалване. След влизане в сила на оценката, собствениците на служещите имоти следва да бъдат обезщетявани за всяка календарна година, през която се ползва временния път.

В хода на съдебното производство е прието заключение по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. В относимата към предмета на спора част от заключението по СТЕ, а именно т.7, вещото лице е констатирало, след оглед, че с временният път се засягат полумасивни огради и храсти, но не е посочило от какъв вид са последните.

Разглежданият спор, поставя няколко въпроса, на които съдът следва да даде отговор:1.за валидността на заповедта; 2.за спазването на процесуалните правила при издаването й и 3.за материалната й законосъобразност.

Първо, при постановяване на съдебното решение, Съдът съобрази разпоредбите на чл. 190, ал.6 от ЗУТ, съгласно която „Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.“ и на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, съгласно която, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон /ЗУТ/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.

От анализът на съдържанието на чл. 190, ал.6 от ЗУТ вр. § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ се налага извод, че кметът на общината може да делегира нормативно регламентираните си правомощия по издаване на заповеди за прокарването на временни пътища на длъжностни лица от общинската администрация, между които е и Директорът на Дирекция УСКОР към Община Варна.

От съдържанието на Заповед № 4435/20.12.2023г. се констатира, че с издаването й, Кметът на Община Варна е делегирал нормативно установената си компетентност да издава заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ на А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна.

Съдът, намира че за правилното решаване на настоящия спор, следва да изясни спецификите на публично правния институт на делегирането, като за целта съобрази тълкуването дадено в Решение № 13790 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2015 г., III о., докладчик съдията С. Б. и в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И..

В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. е посочено, че „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.“ и че „Делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.“

В разглеждания случай Кмета на Община Варна е делегирал компетентността си за издаване на заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ на А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна.

Това предполага в издаваните заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ от А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна да се посочва като издател на административния акт само този орган, защото на този конкретен орган са делегирани посочените правомощия. От това следва, че ако издател на заповед № 2482/15.07.2024г. е А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна, то в заповедта следва да фигурират само неговото име, длъжност и заповедта, с която са му делегирани правомощията.

Съдът съобрази и следните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. „Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. …. Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.“

При съобразяване на последно цитираното разяснение от тълкувателното решение и констатацията, че заповедта е подписана, като издателят й се е индивидуализирал по следния начин: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г./ се налага извод, че в тази част заповедта е със съдържание сходно с подписването на документ при наличието на частноправния институт упълномощаване, при който издателят на документа го подписва от името и за сметка на друго лице, т.к. последиците от правните действия на лицето, което подписва документа при условията на упълномощаването, ще възникнат в правната сфера на упълномощителя.

От съдържанието на оспорената в настоящото производство заповед № 2482/15.07.2024г. се констатира, че в титулната й част е посочено „Община Варна, кмет“, а в частта на положения подпис на издателя е вписано следното: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4641/27.11.2023г./.

От тази констатация се извежда, че в съдържанието на заповедта липсва конкретно посочване на лицето, което я издава с длъжност и имена. Не е ясно от съдържанието на заповедта кой орган е неин издател - Кмета на Община Варна или Директора на Дирекция УСКОР към Община Варна оправомощен със заповед № 4435/20.12.2023г.

Начинът на изписването на издателят на заповедта: 1. в титулната й част като „кмет“ и 2. в частта на положеният подпис на издател като: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г./ налага извод за липса на конкретно и ясно посочване на органа издател на заповедта, което влече като последица неяснота относно издателят на заповедта и налага извличане на данните за органа издател на заповедта по тълкувателен път.

Констатира се и, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочен кой е органът, неин издател. Констатираното представлява нарушение на формата на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК „Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.“

Видно от съдържанието на оспорената заповед, при направените по – горе констатации, в нея липсват реквизитите по чл.59, ал.2, т.1 вр. т.8, предложение първо от АПК.

При констатираната липса на форма на заповедта, предвид липсата на императивно изискуеми реквизити по арг. от чл.59, ал.2,т.1 и т.8 от АПК в последната, а от там поради неяснотата относно това кой е органът издател на акта, се налага извод, че Заповед № 2482/15.07.2024г. с посочен под разпоредителната й част, като неин издател Кмета на Община Варна (Б. К.), Чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4435/20.12.2023г./ страда от съществен порок на формата, влечащ нейната нищожност.

На изложените съображения, съдът следва да обяви нищожността на заповедта.

При констатиране на нищожност на административния акт, съдът може да постанови решение, като я обяви без да разглежда останалите основания по чл. 146 от АПК. Съдът за пълнота на изложението, намира, че следва да изложи мотиви и по останалите два спорни въпроса между страните.

Второ, видно от доказателствата по административната преписка за започването на административното производство по издаването на заповедта е уведомен С. К. Г. – арг. от съдържанието на АУ006533ВН_005ВН от 21.05.2024г. и пощенска пратка R PS 900094E0H1 Z изпратена до С. К. Г. на 22.05.2024г., съгласно пощенското клеймо и върната, като непотърсена.

Видно от данните от справка от НБД С. К. Г. е починал на 02.04.2021г. и негови наследници са П. С. Г. и В. С. К.. Тези лица, предвид факта, че техните права и законни интереси са засегнати от административния акт, т.к. предвиденото прокарване на временен път е през имоти, които са наследили, е следвало да бъдат уведомени по арг. от 15 от АПК вр. чл.26 от АПК като страни за започналото административното производство пред административния орган. Уведомяването за започване на производството на известните заинтересовани граждани е императивно задължение на административния орган, свързано с правото на защита на лицата, които ще бъдат неблагоприятно засегнати от административния акт, и неизпълнението на което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, влечащо отмяната на административния акт.

Трето, заповедта се явява материално незаконосъобразна на следните основания:

1.Издадена е в противоречие с чл.208, ал.1 от ЗУТ. В заповедта е констатирано, че за СО „Планова“ е одобрен ПУП-ПУР с решение № 3411-7 по Протокол № 35/22, 23 и 26.06.2011г. на ОС – Варна. От обстоятелството, че трасето на временния път е съобразено с трасето на пътя по одобрения ПУП-ПУР се налага извод, че решението за одобряването му е влязло в сила. Липсват данни, в частта на засегнатите имоти одобреният ПУП -ПУР да е обжалван, поради което може да се заключи, че е влязъл в сила към края на юли 2021г.

В т. 4 от заповедта е посочено, че временния път се прокарва със срок: до провеждане отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района.

Съдържанието на т.4 от заповедта е в противоречие с императивното правило на чл.208, ал.1 от ЗУТ, съгласно която „Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. „

Както беше посочено ПУП-ПУР на СО „Планова“ е одобрен с решение № 3411-7 по Протокол № 35/22, 23 и 26.06.2011г. на ОС – Варна, влязъл е в сила 2011г. и към 2021г е изтекъл срокът за започването на отчуждителните процедури за реализацията му.

2.Издадена е в противоречие с императивната разпоредбата на чл.190, ал.3, изр. второ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“

Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че изискването временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания не е императивно, предвид ползваното словосъчетание „трябва по възможност“, т.е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава възможност, т.е. не преминават през сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.

В конкретния случай трасето на предвидения път преминава, както през дървета (видими на снимковия материал към СТЕ), така и в неговото трасе има ограда.

3.Издадена е в противоречие с Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна /Наредбата/, (https://varna.obshtini.bg/doc/3262800).

Съгласно чл.47, ал.1 от Наредбата „На територията на Община Варна се забранява унищожаване на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им.“

Съгласно чл.47, ал.2 от Наредбата „По изключение растителността се премахва в следните случаи:

1. При наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура;

2. При реконструкция на съществуващата растителност и зелени площи, по утвърдени проекти, съгласно чл.63, ал.2 от ЗУТ;

3. При строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект;

4. При премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т. ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения.“

Видно от цитираната разпоредба, основанията за премахване на растителността са изброени по казуистичен начин и са строго ограничени. Не е предвидено премахване на растителност на други основания, различни от изчерпателно посочените в разпоредбата.

Съгласно чл.48, ал.1 от Наредбата „Писмено разрешение за преместване и премахване на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на Община Варна или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище, придружено с картен материал на картотекираната растителност.“

Съгласно §1, т.1 от Глава VIII „ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“ на Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, „ По смисъла на тази Наредба: "Декоративна растителност" (вегетативни елементи) е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в зелените площи в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички местни и чуждоземни декоративни видове, широколистни и иглолистни дървета и храсти.“

От анализа на цитираните разпоредби се налагат следните изводи: забранено е на територията на Община Варна унищожаването на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им. „Декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в недвижимите имоти на физическите лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички местни и чуждоземни декоративни видове, широколистни и иглолистни дървета и храсти. Растителността може да бъде премахната само по писмено разрешение на Кмета на Община Варна или упълномощено от него лице.

В трасето на временния път има храсти (съгласно заключението на вещото лице) и дървета (видно от приложения към СТЕ снимков материал). Това е дълготрайна растителност. Засягането на дълготрайна растителност, чрез включването й в трасето на временния път е достатъчно основание за обосноваване на извод за незаконосъобразност на заповедта (в този смисъл решение 3013/22.03.2023г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Второ отделение по адм.д. 10750/2022г., докладчик съдията Я. К.).

Видно от основанията за премахването на дълготрайна растителност по чл.47, ал.2 от Наредбата, прокарването на временен път не е измежду тях. В оспорената заповед липсва указание кой следва да подаде искането за премахването на растителността и на какво основание ще бъде издадено разрешение за това.

4.Издадена е без съобразяване на относимите разпоредби на ЗП.

Видно от заповедта, същата е издадена на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ, съгласно които:

„Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.“

„При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.“

„Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.“

Съгласно чл.190, ал.4 от ЗУТ „Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план.“

Временният път е път и за него са относими в частта на изграждане, проектиране, експлоатация, собственост правилата както на ЗУТ, така и на Закона за пътищата (ЗП). Този извод следва и по арг. от разпоредбите на ЗП, доколкото в този закон не се съдържа разпоредба, която да изключва временните пътища от неговия обхват. Предвид това при постановяването на настоящия съдебен акт, съдът съобрази и разпоредбите на Закона за пътищата като относими към конкретния спор и поставящи допълнително въпроси – първо: кой е собственикът на временния път и второ: на кого е задълженото да прокара временния път.

Съгласно ЗП собственик на временния път е собственикът на имота, в който ще се прокара временния път.

Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от ЗП частните пътища се управляват от техните собственици. Съгласно ал.2 и ал.3 от чл.19 от ЗП „Управлението на пътищата включва: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника по прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.“, като „Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Агенция "Пътна инфраструктура" проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.“ Разпоредбата на чл. 32 от ЗП предвижда, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.“ Нормата на чл.36 от ЗП регламентира, че „Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“, а разпоредбата на чл.51 от ЗП регламентира, че „Частните пътища се финансират със средства на техните собственици.“

Анализът на цитираните разпоредби на ЗУТ и ЗП налага следните изводи:

Първо- уредбата на временните пътища в ЗУТ, следва да се прилага само по изключение в ограничен брой хипотези и само до прилагането на одобрен ПУП-ПРЗ или ПУР към имотите, през които и в полза, на които се прокарват временните пътища, което обаче следва да става в много кратки срокове след прокарването на временните пътища.

А в конкретния случай не е посочен срок за прокарването на път през трасето на временния път, т.е. действието на заповедта не е ограничено във времето, което е във вреда както на собствениците на имота, през който се прокарва временния път, така и на собствениците на имота, в чиято полза се прокарва (напр. но не изчерпателно: първите остават собственици на имота и са длъжни да плащат данъци и такси по ЗМДТ, без да могат да се ползват от собствеността си в цялост, а вторите са длъжни ежегодно да заплащат такси за правото на ползването на временния път, отделно и пътен данък за останалата част от общинската пътна мрежа);

Второ- уредбата на прокарването на временните пътища в ЗУТ е непълна – изчерпва се с посочването, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“

Оскъдната уредба на временния път в ЗУТ предполага, че при издаване на заповед за прокарването на такъв, административният орган ще съобрази и всички действащи разпоредби на законите и подзаконовите актове, като напр. но не изчерпателно Закона за пътищата, Наредбата ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна (съгласно чл.3 от която, зелената система на общината включва озеленените площи и декоративната дървесна и храстова растителност на терени, които не са общинска собственост, а чл.24, ал.1 от същата наредба предвижда при разрешаване на временни и на преместваеми обекти по чл.55, чл.56 и чл.57 от ЗУТ,в не застроени имоти, които не са определени по устройствен план за зелени площи, но в които има дървесна растителност, обектите да се разполагат, така че да се осигури определената с ПУП за имота минимална озеленена площ при максимално опазване на растителността), други…

Тази непълнота на уредбата е следствие от спецификата на правният институт „прокарване на временен път“. Законът предвижда ограничено във времето съществуване на временният път, а не същият да замести пътят, който трябва да бъда реализиран по ПУП-ПУР.

От фактите по делото, и по-конкретно от съдържанието на оспорения акт се констатира, че заповедта е издадена безсрочно. Това и факта, че е изтекъл срока за отчуждаване на частите от имотите за прокарването на улицата по арг. от чл.208, ал.1 от ЗУТ, предполага, че ПУП -ПУР по отношение на новата улица няма да бъде приложен. Констатира се също, че при проектирането му издателят на заповедта не е съобразил изискванията на Наредбата ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна.

5.Съдът намира и, че уредбата на временните пътища по ЗУТ във връзка с регламентацията по Закона за пътищата не е съобразена с изискванията към държавите подписали ЕКПЧ и Протокол 1 към нея (между които е и Р България). Противоречието с Протокол 1 към ЕКПЧ представлява въвеждането в националното законодателство на задължения и тежести на собствениците на имоти, през които се прокарват временни пътища, без да е регламентирано в закона изискване, с което да бъде задължен административния орган, издаващ заповедта за прокарване на временен път, да посочи в детайли – кой е задължен да прокара временния път, как следва да бъде изграден временния път (с какви материали), кой е задължен да възстанови унищожените подобрения в имота, през който се прокарва временния път, при условие, че в закона е предвидено само да бъде заплатена под формата на обезщетение тяхната стойност (при съобразяване на обстоятелството, че не следва в тежест на собственика на имота, през който преминава временния път да се възлагат несъразмерни тежести. Достатъчно е, че не може да се ползва от собствеността си и, че е длъжен да търпи други лица да преминават през имота му.).

Въпросът за прокарването на временните пътища следва да бъде разгледан в светлината на Протокол 1 към ЕКПЧ, доколкото чрез прокарването на временен път в частен имот се засягат притежанията (каквито безспорно са земята, през която се прокарва временния път, подобренията – оградата, насажденията, подпорната стена) на лицето собственик на имота, през който се прокарва временния път.

В този аспект следва да бъде посочено, че „Всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ може да бъде оправдана, само ако служи на легитимен обществен (или общ) интерес (Bln Nagy v. Hungary GC, § 113; (Leki v. Slovenia GC, § 105)“- т.128 от Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Защита на собствеността. Актуализирано на 31 август 2021 г. - https: //www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_1_Protocol_1_BUL.pdf. „Съдът (ЕСПЧ) констатира, че следните цели попадат в понятието за обществен интерес по смисъла на тази разпоредба: премахване на социалната несправедливост в жилищния сектор (James and Others v. the United Kingdom, § 45; Grozdani and GrkoviGrozdani v. Croatia, §§ 102-103 и 113); борба с последиците от кризата с чуждестранна валута, особено в контекста на предотвратяване на масовата бездомност (Bla Nmeth v. Hungary, §§ 42-45); национализация на конкретни индустрии (Lithgow and Others v. the United Kingdom, §§ 9 и 109); приемане на планове за териториално развитие и градско благоустройство (Sporrong and Lnnroth v. Sweden, § 69)…“- т.129 от Ръководството. За да бъде съвместима с общото правило, изложено в първото изречение от първия параграф на чл. 1 от Протокол № 1, намесата в правото на мирно ползване на „притежания“ (каквото е несъмнено прокарването на временен път през част от имота), следва да отговаря на три условия: да е предвидена в закона, да е в обществен интерес и да постига „справедлив баланс“ между общия интерес на общността и изискването да се защитят основните права на конкретно лице (Beyeler v. Italy GC, § 107; Alii and Others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia GC, § 108). - т.140 от Ръководството

От фактите по спора следва, че временният път се прокарва не в полза на обществения интерес, а в полза на само един конкретно посочен друг имот, а именно имот ПИ 10135.2723.52. Това поставя под въпрос възможността за ограничаването на собствеността на жалбоподателя в аспекта на устройството на територията, доколкото не е налице едно от трите предвидени в кумулативност условия за намесата на административния орган в правото на мирно ползване на „притежанията“, а именно намесата да е в обществен интерес.

С оглед горното съдът намира, че Заповед № 2482/15.07.2024г. на Кмета на Община Варна, чрез зам.кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., следва да бъде прогласена за нищожна.

При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателката са основателни в размера на доказаните такива. Разходите, направени от жалбоподателката са в общ размер на 1010 лв., от които внесен депозит за вещо лице в размер на 1000лв. и държавна такса в размер на 10лв., поради което съдът следва да й присъди сума в този размер.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо вр. чл.143, ал.1 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА по жалбата на П. В. Г. за НИЩОЖНА Заповед № 2482/15.07.2024г. на Кмета на Община Варна Б. К., чрез Д. И. – зам.кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 4435/20.12.2023г., в частите, в които се разрешава на Б. А. Р., Д. Г. Р. и В. А. Р. по заявление вх.№ АУ006533ВН/18.01.2020г., като собственици на ПИ 704 по КП на СО „Планова“, гр. Варна прокарване на временен път с обща площ от 3.50м. през ПИ 1219 и ПИ 705 по КП на СО „Планова“ гр. Варна, собственост на П. В. Г. и С. К. Г..

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. В. Г. разноски в размер на 1010 ( хиляда и десет лв.) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 – дневен срок от съобщаването му.