Решение по гр. дело №17/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...194

гр. С., 14.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                               

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 17 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

След влизане в сила на 11.06.2019 г. на постановено в закрито заседание от 17.05.2019 г. определение за частично прекратяване на производството, същото е останало висящо по следните осъдителни искове, предявени от „Т.Б.” ЕАД, гр. С. срещу Ф.Р.Я. ***:

- иск, предявен съгласно исковата молба като евентуален спрямо установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК със същия предмет (производството по последния е прекратено с горепосоченото определение), за заплащане на сумата 472,55 лв., представляваща неплатена цена на далекосъобщителни услуги, предоставени в периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. по сключено между страните на 29.10.2016 г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ****/******и с абонатен номер *********, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане;

- иск за заплащане на сумата 89,97 лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по посоченото по-горе споразумение;

- иск за заплащане на сумата 1036,62 лв., представляваща общ размер на неплатени лизингови вноски за периода от месец май 2017 г. до месец септември 2018 г. по договор за лизинг, сключен на 29.10.2016 г. за мобилно устройство марка „S.”, модел „G.S* E ** ** В”, получено за мобилен номер ****/******с абонатен номер *********.

В исковата молба са изложени твърдения за основанието и размера на процесните вземания и към нея са приложени писмени доказателства в тази насока. Препис от исковата молба и приложенията й са редовно връчени на ответника на 19.07.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява и не заявява допълнително становище по исковете, производството по които е висящо.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не заявява становище по исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е останало висящо по обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

Исковете са на общо основание допустими, а по същество са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

Между страните валидно са възникнали облигационни отношения, основани на сключено между тях допълнително споразумение от 29.10.2016 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер ****/******с абонатен номер ********* и на договор за лизинг от 29.01.2016 г. във връзка с този мобилен номер. Фактите и обстоятелствата, на които се основават исковете, не са оспорени от ответника, а и се установяват от събраните и неоспорени писмени доказателства.

С оглед изхода на делото и отправеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в общ размер 384,28 лв., от които 150 лв. за внесена държавна такса по исковете и 234,28 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Предвид прекратяването на настоящото производство в частта му по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, разноски на ищеца, направени от него в заповедното производство по ч. гр. д. № 1171/2018 г. на РС – С. не следва да му се присъждат в исковото производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф.Р.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „М. *”, Б. п. С., с. *, сумата 472,55 лв., представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД неплатена цена на далекосъобщителни услуги, предоставени в периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. по сключено между страните на 29.10.2016 г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер 0893/472040, с абонатен номер *********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2019 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата 89,97 лв., представляваща дължима на основание чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по същото посочено по-горе споразумение, както и сумата 1036,62 лв., представляваща дължим на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД общ размер на неплатени лизингови вноски за периода от месец май 2017 г. до месец септември 2018 г. по договор за лизинг, сключен на 29.10.2016 г. за мобилно устройство марка „S.”, модел „G.S* E ** ** В”, получено за мобилен номер ****/******с абонатен номер *********.

ОСЪЖДА Ф.Р.Я. *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, гр. С. сумата 384,28 лв. за разноски в настоящото производство за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: