Определение по дело №6491/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9246
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Мариана Христова
Дело: 20221100506491
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9246
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова

Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3314/31.05.2022г. на С.О. срещу Разпределение от
27.05.2022г., изготвено по изп.д. № 20147860400670 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786,
район на действие - СГС.
Въззивникът твърди, че разпределението незаконосъобразно, т.к. ЧСИ не е отразил
като втора по ред привилегия (по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД) вземането на С.О. за такса битови
отпадъци (ТБО) за сумата 7874.72лв., съгласно Удостоверение изх. № ДЛЦ22-ДИ11-
82/1/09.05.2022г., за имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ № 1, находящ се в гр.София, ул. „*******,
жилищна сграда № II, с площ 102.24кв.м., с идентификатор по КК № 68134.905.573.1.31.
Твърди, че вземането за такса битови отпадъци се ползва с привилегия по т. 2 на чл. 136, ал.
1 ЗЗД.
Претендира отмяна на разпределението в частта, в която вземането на С.О. за такса
битови отпадъци не е удовлетворено с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД
Взискателите „С.Г.Г.“ ЕАД, ДЪРЖАВАТА и В. М. М. не изразяват становище по
основателност на същата.
Длъжникът „А.“ АД не изразява становище по основателност на жалбата.
ЧСИ е депозирал обяснения относно обжалваните изпълнителни действия, в които
излага становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е депозирана от лице, легитимирано да обжалва разпределението, в
установеният от закона срок. Затова образуваното производство е допустимо.
По изп.д. № 20147860400670 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786, район на действие –
СГС, за събиране на вземането е извършена публична продан на недвижим имот, а именно:
1
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ № 1, находящ се в гр.София, ул. „*******, жилищна сграда № II, с
площ 102.24кв.м., с идентификатор по КК № 68134.905.573.1.31.
Изготвено е Разпределение от 27.05.2022г. на постъпилите от публичната продан
суми в общ размер107280.00лв.
С разпределението са погасени вземания, ползващи се с право на предпочтително
удовлетворение с привилегия по първи, втори, трети ред по чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Поради
изчерпване на сумата за разпределение, не са удовлетворени други вземания. Видно от
разпределението с втора по ред привилегия са разпределени вземания в общ размер
3294.52лв. в полза на С.О., за дължими данъци и лихва върху тях за имота обект на
публичната продан: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ № 1, находящ се в гр.София, ул. „*******,
жилищна сграда № II, с площ 102.24кв.м., с идентификатор по КК № 68134.905.573.1.31.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че такса „битово
обслужване“ се ползва с втори ред привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
Въпросът дали такса "битови отпадъци" е привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД е предмет на разглеждане по т. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, по което все още
няма произнасяне. Настоящият състав, съобразно развитието на съдебната практика
поддържа първото становище по т.д., съгласно което вземането на общината за такса
"битови отпадъци" не представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, т.к.
не е вземане за данък. Това е така, защото данъкът върху недвижим имот е невъзвръщаемо
безвъзмездно плащане и се дължи от собствениците или ползвателите на имота безусловно –
заради самото притежание на имота, независимо дали имотът се използва или не (чл. 13
ЗМДТ). Размерът на данъка се определя пропорционално от данъчната оценка на имота (чл.
22 ЗМДТ). Таксата "битови отпадъци" има възмезден характер – дължи се от собствениците
или ползвателите на недвижимия имот срещу конкретна обществена услуга, предоставяна
от общината – по сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места (чл. 62-64 ЗМДТ). Таксата не се дължи, когато
общината не предоставя съответната услуга, имотът е незастроен или не се ползва, или
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, лицензирани за извършване на
сметосъбиране и сметоизвозване (чл. 71 ЗМДТ). Размерът на такса "битови отпадъци" се
определя при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците, като водещи фактори са количеството битови отпадъци и
размерът на разходите за предоставяните услуги (чл. 67, ал. 1-5 ЗМДТ). Следователно,
вземането за такса "битови отпадъци" няма пряка връзка със собствеността върху имота и
неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и
представлява цената за тях (стойността на същите), за разлика от вземането за данък върху
недвижимия имот, който пряко и безусловно се свързва със собствеността върху съответния
имот и размерът му се определя изключително и само с оглед стойността на имота.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗЗД предвижда да се ползват
предпочтително с втори ред привилегия вземанията на държавата за данъци върху
2
определен имот – от стойността на този имот. Поради очертаните по-горе различия между
вземането за данък върху недвижим имот и за такса "битови отпадъци" текстът на чл. 136,
ал. 1, т. 2, предл. първо ЗЗД не следва да се тълкува разширително и да покрива и таксата
"битови отпадъци". Таксата "битови отпадъци" не следва да бъде събирана от стойността на
имота, какъвто би бил резултатът, ако се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, а да се
ползва с общата привилегия на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и да бъде предпочтително
удовлетворена от цялото имущество на длъжника съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Освен това
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 е изменяна с ДВ, бр. 103 от 1999 г., ДВ, бр. 36 от 2006 г.,
ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., като в този ред привилегия са включени
вземанията за данъци върху моторно превозно средство и вземанията, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори. Ако волята на
законодателя е била да въведе таксата "битово отпадъци" във втори ред на привилегиите, би
го направил с някое от измененията на разпоредбата.
Поради изложените съображения неоснователност на доводите на въззивника, че
такса „битово обслужване“ се ползва с втори ред привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД,
ЧСИ законосъобразно не е отразил вземането на С.О. като втора по ред привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в Разпределение от 27.05.2022г., поради което и същото е
законосъобразно в обжалваната част. Жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Воден от изложеното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 3314/31.05.2022г. на С.О. срещу Разпределение от
27.05.2022г., изготвено по изп.д. № 20147860400670 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786,
район на действие - СГС.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с частна жалба пред САС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от настоящото решение за сведение и изпълнение по изп.д.
№ 20147860400670 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786, район на действие - СГС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4