Н.о.х.д. №1595/2018 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия А.В.Х.
ЕГН ********** *** е повдигнато за
това, че в периода от 01.05.2018г. – до 16.06.2018г., в село Т., общ.Минерални
бани, област Хасково, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с
лице от женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване, както следва: 1.На 01.05.2018г. в с.Т., общ.Минерални бани,
обл.Хасково се съвкупил с лице от женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към
това със сила /насилствено съблякъл дрехите й, хванал я за раменете, дърпал,
блъскал и я хвърлил върху леглото/ и заплашване /казал й - "Ще те заколя,
на парчета ще те нарежа....Докато си жива няма да се отървеш от мен....";
2.На 16.06.2018г. в с.Т., общ.Минерални бани, обл.Хасково се съвкупил с лице от
женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към това със сила /стискал я за
ръцете, дърпал я към къщата и насилствено съблякъл дрехите й/; - Престъпление
по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият А.В.Х. ЕГН **********
*** е повдигнато и още едно обвинение – а именно - и за това, че на
01.05.2018г., в с.Т., общ.Минерални бани, обл.Хасково, влязъл в чуждо жилище -
в къща, находяща се на горепосочения адрес, собственост на Ж.М.А. ***, като е
употребил за това сила - изритал с крак входната врата на къщата и е счупил
закрепващи механизми (сюрмета), панти, брава и насрещник на брава, като
деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170 ал.2 вр.ал.1 НК.
Районна прокуратура - Хасково поддържат
и двете обвинения. За обвинението за изнасилване - Тези, които поддържали
обвинението били показанията на свидетелите Т.П.А., Ж.М.А., А.Д.В., Н.Х.,
И.А.Б., И.Г.С., М.Ж. М., П.Б.В., В.С.В.. Основният спорен момент в настоящото
производство бил дали спрямо пострадалата била употребена сила и заплашване,
което от своя страна да е било насочено пряко към сломяване и преодоляване на
нейното несъгласие за осъществяване на полов акт. За да имало съгласие, то
трябвало да е изразено изрично, т.е. от поведението на това лице да личало едно
еднозначно съгласие да встъпи в конкретен полов акт с конкретно лице при
конкретни обстоятелства. Съгласие от пострадалата не било дадено при нито един
от половите актове. Имало предходна интимна връзка между пострадалата и
подсъдимия. После тази връзка приключила. За нея разбрал и съпруга на
пострадалата. Последвала първата жалба в полицията, която била от декември
2017г. След това започнал психическия тормоз от подсъдимия А.Х., който бил
благоприятстван от психическото заболяване на пострадалата - „биполярно
афективно разстройство”, което обаче не изключвало вменяемостта на
пострадалата. След този осъществен тормоз пострадалата Т.А. потърсила помощ от
свидетеля А. Д., който е младши експерт в РУ на МВР-Хасково, работещ в
ПУ-Минерални бани, който я посъветвал да смени своята сим-карта, за да
престанат тези постоянни обаждания от страна на подсъдимия. Смесената афективна
симптоматика на пострадалата намалявала нейната способност за противодействие
при отправени заплахи и водела до непредприемане на дейстие за защита в такива
ситуации. По отношение на конкретното първо деяние на 01.05.2018г. пострадалата
потвърдила показанията, дадени в хода на досъдебното производство, те
отговаряли действително на случилото се, т.е. че спрямо нея на тази дата била
употребена сила и заплаха, тя категорично
отказала осъществяване на полов акт, но такъв бил извършен. За съставомерността
на това деяние законът не изисквал от жертвата активна съпротива. Единствено и
само в този род деяние е необходимо изрично изразено несъгласие. Активната
съпротива може да липсва, когато в резултат на поведението на дееца жертвата се
е озовала в положение, в което няма друг изход, освен да му се подчини. Такъв
бил и случая с пострадалата. На тази дата била употребена сила и спрямо
входната врата на жилището - и то сила отвън навътре. Това се доказало от
извършения оглед на местопроизшествие и от свидетеля, извършил ремонта Н.Х.. В случая входната врата била заключена.
Нелогично било да заключиш врата, след като имаш уговорката да се срещнеш с
някого, както подсъдимият твърди, че било имало предварителна такава уговорка.
Също така било нелогично да употребиш сила да отвориш, след като имаш реална
възможност да почукаш. На втората дата също било извършено полово сношение и
без съгласие от страна на пострадалата. За обвинението по чл.170 ал.2 вр.ал.1
от НК проникването в жилището нощем се доказвало безсъмнено.
Прокурорът пледира, че наказанието и за
двете престъпления следва да се определи при наличието на превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства по реда на чл.54 от НК, като за
престъплението по чл.152 ал.2 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК следвало да бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. По
отношение на престъплението по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК наказанието следвало
да бъде в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, като в случая това,
че наказанията се определяли по чл. 54 от НК не означавало невъзможност за
приложение на чл.66 от НК, стига да се достигнело до извода, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не било
задължително да се изтърпи самото наказание. Независимо, че законът давал
преимуществено значение на личната превенция, във всички случаи, за да се
приложел чл.66 от НК, следвало да се направи извод, че и условното осъждане
можело да въздейства възпитателно и възпиращо върху останалите членове на
обществото. За подсъдимият А.В.Х. положителните промени в съзнанието му можели
да се постигнат само и единствено с откъсването му от средата, в която живее.
По тази причина и двете наказания
следвало да бъдат ефективни и след кумулация по чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия
следвало да се определи едно общо най-тежко окончателно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години.
Подсъдимият А.В.Х. разбира обвинението
и не се признава за виновен.
Дава обяснения в смисъл, че е имал интимна
връзка и любов с пострадалата. Не отрича че е бил заедно с пострадалата на дати
01.05.2018г. и 16.06.2018г. в нейната къща в с.Т., не отрича, че на тези дати е
имал полови сношения с пострадалата, отрича принудата – физическа или
психическа и в крайна сметка сочи, че половите контакти с Т.А. на тези дати са
били доброволни и желани и от двамата.
Дава последна дума, че това е било
Любов.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда. След детайлизиран и много подробен анализ на всички
косвени доказателства, достига до извод, че деянието по чл.152 ал.2 т.2
вр.чл.26 ал.1 от НК не е доказано, тъй като макар и на инкриминираните две
дати, за които е повдигнато обвинението да е имало полови сношения между
подсъдимия и пострадалата, тези полови сношения са били доброволни, нямало е
принуда – сила или заплашване и пострадалата Т.А. не е била изнасилена. Същото
се отнасяло и за деянието по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК – от доказателствата по
делото се установявало, че това деяние било несъставомерно.
Подсъдимият следвало да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна, изложеното в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А.В.Х. ЕГН ********** ***.
Бил женен от 30 години.
Имал съпруга, деца и внуци.
Работел. Никога не бил имал контакт с
право-охранителните органи или полицията.
Не е осъждан. Няма криминални
регистрации. Има добри характеристични данни и се ползвал с добро име в селото.
Пострадалата Т.П.А. също живеела цял
живот в с.Т. в къщата на съпруга си св.Ж.М.А.. Двамата имали и син – св.М.Ж.М..
Съпругът на пострадалата бил регистриран земеделски производител, но пътувал и
извън страната заедно със св.М.Ж.М. и отсъствал с дни от България. Така
пострадалата Т.А. оставала с дни сама в къщата в с.Т..
Подсъдимият А.Х. и пострадалата Т.А. се
познавали отдавна.
В едно от отсъствията на съпруга на
Т.А. през лятото на 2016г. започнала интимна връзка между А.Х. и Т.А.. През
този период подсъдимият Х. ходел при пострадалата А. в дните, в които съпругът
й отсъствал и пътувал извън страната и двамата имали полови контакти.
Това продължило и през по-голямата част
на 2017г.
В селото се виждало как привечер А.Х.
ходи в къщата на Т.А. и хората започнали да говорят. Пострадалата Т.А. не
искала тази връзка да продължава повече и се опитвала да отблъсне А.Х., но
последният продължавал да я търси упорито и настоявал.
В края на 2017г. пострадалата Т.А.
надмогнала страха си и признала на съпруга си – св. Ж.М.А. какво се случва,
когато отсъства от селото. Казала му, че не иска А.Х. да идва при нея и да я
тормози повече. Че не иска да има повече нищо общо с него. Така през м.декември
2017г. била подадена Жалба от Т.А. срещу А.Х. ***.
След жалбата в м.декември 2017г.
връзката между Т.А. и А.Х. приключила. Нямало повече срещи и полови контакти
между двамата. Това усилило желанията и стремежите на подсъдимия, който
започнал да звъни по телефона на Т.А. и да й изпраща SMS-и насочени към една
цел – отново да започнат нощните срещи и половите контакти, когато съпругът й
отсъства.
Пострадалата Т.А. не искала това да продължава
и се оплакала на св.А. Д. ***, който я посъветвал да си смени номера и
сим-картата на телефона, за да спре тормоза от А.Х..
През м.март 2018г. Т.А. сменила
сим-картата на мобилния си телефон. Тя не искала да общува с подсъдимия, нито
да има повече нещо общо с него.
При подсъдимия А.Х. се случило точно
обратното – след декември 2017г. и приключване на интимната връзка, желанията
му към Т.А. дори се усилили и желанието му да прави секс с нея станало още
по-голямо.
На 01.05.2018г. вечерта, пострадалата
Т.А. била сама в къщата си в с.Т.. След 22 часа пишела по Вайбър на сина си
св.М.Ж.М., който бил извън България заедно със съпруга й св.Ж.М.А.. След като
приключвала разговора със сина си, отвън се почукало.
Бил подсъдимият А.Х..
Пострадалата, като го видяла му казала
да си отива и че не желае той да влиза. Подсъдимият се ядосал. Блъснал входната
врата на къщата, в следствие на което се счупили заключващите механизми
/сюрмета/, пантите, бравата и насрещника на бравата и по този начин си осигурил
достъп до вътрешността на жилището, без съгласието на нейния собственик и
обитател.
Т.А. попитала защо е разбил вратата. В
отговор Х. й казал, че тя била тази, която обича и ще я „вземел" за
съпруга. Тя му отвърнала, че не се чувства вещ и му го била казвала хиляди
пъти. След като чул тези нейни думи А.Х. я хванал за раменете и задърпал към
една от стаите. След това я блъснал и хвърлил върху леглото, след което
започнал насилствено да сваля дрехите й.
Пострадалата Т.А. се опивала да го
отблъсне, но той сложил ръката на устата й, като я заплашил с думите: „Ще те
заколя на парчета, ще те нарежа". Тази употребена сила и слова, както и
предишните заплахи, сломили нейната съпротива.
Пострадалата не искала да има полово
сношение с подсъдимия А.Х.. Това обаче дори усилвало неговото желание.
След това подсъдимият вкарал своя пенис
във влагалището на пострадалата, като осъществил полово сношение и получил
оргазъм. Въпреки това обаче половият му орган бил в ерекция до полунощ на
01.05.2018г. и А.Х. извършил още няколко принудителни съвкупления с
пострадалата Т.А..
Последната била лишена от възможността
за активно противодействие и поради психичното си заболяване – биполярно
афективно разстройство, което не изключвало вменяемостта, но поради приеманите
медикаменти /депакин хроно и др./ волевите й способности за съпротива и
противодействие били намалени и заплахите, отправени от А.Х. преди и по време
на сексуалния акт имали ефект и съпротивата й била лесно сломена.
При тези принудителни полови актове по
тялото на пострадалата не останали следи – синини, охлузвания и др., тъй като
след като Х. сломил първоначално съпротивата й, Т.А. не се борела физически при
следващите полови актове.
Към 5 часа сутринта на 02.05.2018г. А.Х. си тръгнал.
Т.А. оправила спалнята и изхвърлил
салфетките, които Х. използвал, за да избърше спермата.
В 05:36 часа св.А. след много колебания
взела решение да подаде сигнал за извършеното спрямо нея и позвънила на „Спешен
телефон 112". След проведен разговор бил подаден сигнал и към ОДЧ при РУ
на МВР - Хасково, който на место изпратил АПР - 548 в състав свидетелите И.А.Б.
и И.Г.С. и двамата мл.инспектори в група „OOP" - С „ОП" в РУ на МВР -
Хасково.
При пристигане на местопрестъплението
те заварили Т.А. в двора на поземления имот, леко облечена, въпреки студеното
време и в притеснено състояние. При проведеният разговор с тях тя им обяснила,
че А.Х. противозаконно влязъл в жилището й и я изнасилил. Обяснила, че могат да
го намерят на местоработата му - сметището в село Гарваново, област Хасково.
Свидетелите С. и Б. отишли със
служебния лек автомобил до къщата на А.Х., която се намирала в непосредствена
близост. Там ги посрещнала св.Г.Х., която споделила, че той би тръгнал за
работата си. След като чули това св.С. и Б. се върнали отново до къщата на
св.А., където в двора видели подсъдимия Х. да разговаря с нея. Незабавно се
приближили към него и го задържали, като при последващия разговор той обяснил,
че не бил направил нищо нередно. Малко по-късно на местопроизшествието
пристигнал и св.А.В. - мл. експерт в РУ на МВР - Хасково, работещ в Участък -
Минерални бани, който също разговарял със св.А., която видимо била разстроена
от случилото се.
На 03.05.2018г. в Р.България се
завърнал св.Ж.М.А., който видял, че съпругата му Т.А. била изключително
уплашена и разстроена от случилото се. Той огледал нанесените щети по входната
врата на къщата и позвънил на свой познат св.Н.А.Х.. Той дошъл и извършил
ремонт на вратата, като констатирал, че натиска бил извършен отвън навътре и
сменил счупените елементи.
Няколко дни след задържането си А.Х. се
срещнал с Т.А. и поискал от нея да оттегли жалбата си, като за това трябвало да
направят протокол пред ангажирания от него процесуален представител адв.С. - АК
- Хасково. Тя не се съгласила и поради влошеното си психическо състояние,
дължащо се на случилото се, посетила лекуващия си лекар св.д-р П., на която
споделила за извършеното спрямо нея противоправно деяние.
При тази среща те подготвили
документите за явяването й пред ТЕЛК през месец май 2018г.
Подсъдимият А.Х. постоянно мислел за
пострадалата Т.А..
Искал пак отново да прави секс с нея.
Желанието му било много силно.
На 16.06.2018г. съпругът на
пострадалата св.Ж.М.А. пак заминал за чужбина. Т.А. отново останала сама в
къщата в с.Т.. Тъй като А.Х. живеел наблизо, веднага разбрал, че съпругът на
пострадалата е заминал и че тя е сама в къщи.
Тъй като било лято, било светло до
късно.
Около 21,30 часа подсъдимият А.Х. се
промушил между теловете на оградата и се озовал в двора на къщата на Т.А.. През
това време тя била навън и хранела домашните си животни. При неговата поява тя
се притеснила се и казала: „...Веднага тръгвай, какво правиш
тук"...Смеейки се Х. отвърнал: ...."Аз какво ти казах, казах ти, че
трябва да дойдеш с мен, а ти ми се криеш, защо каза на полицията, сега докато
не преспя с теб, няма да си тръгна....".
Чувайки тези думи Т.А. се разплакала.
А.Х. стиснал ръцете й в областта
предмишницата, над китката и в средната част и я задърпал към къщата. Т.А. се
опитала да се съпротивлява, но не успяла, като освен това била под влияние на
приетите преди това медикаменти, които отслабвали възможностите й за волева
съпротива и противодействие.
Подсъдимият А.Х. я отвел в спалнята и
насилствено съблякъл дрехите й, след което вкарал пениса си във влагалището й,
като осъществил полово сношение. Т.А. не искала да прави секс с А.Х.. Тя го
молела да престане, бутала го, но нямала повече сили.
Подсъдимият принудително, като
употребявал сила - държал А. за ръцете, и в продължение на около 50 минути, осъществил
още няколко полови акта с нея. След като постигнал удовлетворение продължил да
обяснява, че тя трябвало да оттегли жалбата си и да направела така, той да не
влезнел в затвора.
В ранните часове вече на 17.06.2018г.
А.Х. напуснал жилището на Т.А., която позвънила на „Спешен телефон 112".
На място пристигнали св. А. Д. и
колегата му М. К.. Входната врата на двора не била заключена и те влезли.
Почукали на врата на къщата, като след известно време се чуло превъртане на
заключващия механизъм и тя се отворила. На прага стояла Т.А., която била
облечена с тениска и панталон. Косата й била разрошена и плачейки започнала да
разказва за поредното изнасилване извършено от А.Х..
Полицаите се отправили към къщата на
Х., където го намерили. Свидетелят Д. го попитал, къде е бил досега, като той
му отговорил, че през цялото време е бил в жилището си. Този факт веднага бил
потвърден и от съпругата му - св. Г.Х.. Свидетелят Д. бил настоятелен и
обяснил, че това не било така и той бил извършил поредното престъпление. След
като чул тези думи А.Х. казал, че действително е бил в дома на св.А., тъй като
тя го била поканила и правели доброволно секс.
От заключението на извършената
съдебно-медицинската експертиза става ясно, че при прегледа извършен на св.Т.А.
на 02.05.2018г. било установено, че външния й полов орган бил на раждала жена,
без видими увреждания по лигавиците. Липсвали следи от насилие по главата,
тялото и крайниците. Състоянието обаче на външния полов орган не изключвал възможността
с Т.А. да са извършени няколко полови сношения, едно след друго, по времето,
което тя съобщавала.
От заключението на медицинската
експертиза, става ясно, че при прегледа извършен на Т.А. на 18.06.2018г. било
установено, че външният й полов орган е на раждала жена, без видими увреждания
по лигавиците. Състоянието обаче, на външния полов орган не изключвал
възможността с Т.А. да са извършени няколко полови сношения, едно след друго,
по времето, което тя съобщавала. Видими били и кръвонасядания по двете мишници
- дясна предмишница, над китката, по воларната повърхност - разлято, безформено
червено мораво кръвонасядане 7/3 см.; лява предмишница, воларна повърхност, в
средна част - разлято, безформено червено мораво кръвонасядане 6/5 см.
От заключението на комплексната съдебно
- психиатрично- психологична експертиза става ясно, че пострадалата Т.А. страда
от Биполярно афективно разстройство. Към момента на извършване на деянието
същата била в състояние на смесен афективен епизод, но е била в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
Следвало да се има предвид, че присъствието на тази афективна симтоматика
можело да намали способностите й за противодействие. Същата е могла да
възприема правилно обективната действителност и да интерпретира правилно
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания по тях.
При разпита си в с.з. вещите лица допълниха, че приеманите от пострадалата
медикаменти се отразявали на волевите й способности – т.е възможностите на
същата да се бори и противодейства били намалени. Но в никакъв случай не била
засегната способността да разбира и ръководи постъпките си. Пострадалата е била
вменяема към момента на извършване и на двете деяния.
Подсъдимият е неосъждан.
Няма криминални регистрации.
С добри характеристични данни е и се
ползва с добро име в селото.
Почти цялата фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт не е спорна.
Това е така, защото и самият подсъдим
А.Х. дори не отрича, че на датите 01.05.2018г. и 16.06.2018г. е бил в къщата на
пострадалата и че е имал полови сношения с нея. Единственото спорно нещо /
както в почти всички дела за изнасилване/ е принудата.
Имало ли е принуда или половите актове
са осъществени доброволно и по желание и на двамата участници. Не е спорно и
разбиването на външната врата на къщата на 01.05.2018г., което е извършено от
А.Х. и е отвън-навътре.
Изнасилванията рядко се извършват пред
свидетели.
При това престъпление
свидетели-очевидци няма почти никога.
Съдът разчита на думата на пострадалата
– срещу думата на подсъдимия и всички останали косвени доказателства, за да
направи извод дали е налице съставомерния елемент на принудата при класическото
двуактно престъпление.
Съдът повярва на пострадалата Т.А..
Всички конклудентни действия на
пострадалата, за които има ясни доказателства – жалбата от декември 2017,
смяната на сим-картата, обажданията на тел.112 на 02.05.2018г. и
17.06.2018г…..Съдът също така даде вяра и на показанията на свидетелите Ж.М.А.,
А.Д.В., Н.Х., И.А.Б., И.Г.С., М.Ж. М., П.Б.В., В.С.В..
През декември 2017г. интимната връзка
между А.Х. и Т.А. е приключила.
Пострадалата не е искала повече да има
отношения с Х.. Искала е да я остави на мира. Подсъдимият А.Х. - обратно – дори
повече я е желаел и не е искал да приеме и да спре и е искал да продължи да
прави секс с нея.
Така е стигнал до случилото се на
01.05.2018г. и 16.06.2018г.
Въпреки усещането на подсъдимия за
„Любов“, всъщност е преминал границата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Подсъдимият А.В.Х. ЕГН ********** *** е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.26
ал.1 от НК, като в периода от 01.05.2018г. – до 16.06.2018г., в село Т.,
общ.Минерални бани, област Хасково, при условията на продължавано престъпление,
се съвкупил с лице от женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към това със
сила и заплашване, както следва: 1.На 01.05.2018г. в с.Т., общ.Минерални бани,
обл.Хасково се съвкупил с лице от женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към
това със сила /насилствено съблякъл дрехите й, хванал я за раменете, дърпал,
блъскал и я хвърлил върху леглото/ и заплашване /казал й - "Ще те заколя,
на парчета ще те нарежа....Докато си жива няма да се отървеш от мен....";
2.На 16.06.2018г. в с.Т., общ.Минерални бани, обл.Хасково се съвкупил с лице от
женски пол - Т.П.А. ***, като я принудил към това със сила /стискал я за
ръцете, дърпал я към къщата и насилствено съблякъл дрехите й.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните
последици.
Касае се за 2 деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Ето защо е налице и продължавано престъпление
по чл.26 ал.1 от НК.
Изнасилването е класическо двуактно
престъпление.
Това означава, че то се състои от 2
отделни акта, като единият – половото сношение сам по себе си не е
престъпление, а другият – принудата сам по себе си е отделно престъпление.
Изнасилване е налице, като се осъществят и двата акта при съответната
функционална връзка.
В конкретния случай, както в много
други дела за изнасилване деецът не отрича половите сношения с пострадалата на
датите, посочени в обвинителния акт. Отрича единствено принудата, като твърди,
че всичко е „Любов“ и сексът е бил по взаимно съгласие и желание и на двамата
участници.
Пострадалата твърди обратното – и на
двете дати половите сношения са били нежелани от нея и извършени принудително
от подсъдимия. Съдът повярва на пострадалата.
Изнасилване може да бъде извършено
както в рамките на брачно правоотношение, така и в рамките на започнала и
неприключила интимна връзка, така и след приключила интимна връзка – какъвто е
конкретния случай. То означава, че всеки конкретен полов акт между мъж и жена
трябва да има взаимно съгласие и желание и да няма никаква принуда.
Наличието на предходна интимна връзка,
не изключва изнасилването, само е основание за повишено внимание от съда при
преценка на доказателствения материал и твърденията на двамата участници в
половите актове.
Наличието на определено психично
заболяване у пострадалата не изключва изнасилването.
В конкретния случай пострадалата е
страдала от Биполярно афективно разстройство. Това заболяване не е изключило
способността на пострадалата да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи. Пострадалата е била вменяема към момента на извършване на
деянията. В резултат на приеманите медикаменти волевите й способности са били
намалени и съответно възможностите й да се бори и противодейства на подсъдимия.
Но това не означава съгласие за осъществяване на половите актове.
Пострадалата е изразила несъгласие за
извършване на половите актове и на двете дати в обвинителния акт. Несъгласието
е било изразено вербално – с думи, поведенчески – като се е дърпала и
подсъдимият е разбрал ясно, че пострадалата не иска да прави секс с него. Това
не го е спряло и е продължил, като се е възползвал от намалените в резултат на
приема на медикаменти съпротивителни способности на Т.А..
Липсата на ясно изразени следи по
тялото като синини, охлузвания, натъртвания и др.подобни не изключват
съпротивата и отказа на пострадалата за извършване на полов акт. Нито правят
половият акт доброволен.
Твърдението на защитата, че жените на
средна възраст и над средна възраст се овлажняват по-бавно при полов акт и би
трябвало да има охлузвания и травми при пострадалата, която е на средна
възраст, е относително некоректно. Всичко зависи от индивидуалните особености
на личността, които са разбира се в определени граници. За това в медицината 2
+ 2 не е 4 и това не е точна наука. За това има млади жени на 30 години, които
се овлажняват бавно и трудно при секс и обратно - жени на средна възраст, които
нямат все още такъв проблем. За това доводът на защитата в тази насока е
несъстоятелен, защото не дава опора за еднозначен и безсъмнен извод.
Липсата на охлузвания, синини,
натъртвания и др. травми при пострадалата не изключват безусловно нежелания
принудителен секс. Нито средната възраст с нейните теоретични физиологични
изменения, които обаче са индивидуални в количествено и качествено отношение.
Само посоката на възрастови изменения е вярна, така, както се твърди от
защитата.
Възможно е отказът да е бил обективиран
вербално и в по-малка степен физически и да няма травми по тялото на
пострадалата. Възможно е и пострадалата да не се е съпротивлявала физически
интензивно от страх, да не пострада повече и да не бъде наранена повече и да е
сътрудничела, което не прави половият акт доброволен и не изключва принудата.
На последно място - при няколко полови
акта при едно изнасилване, не е необходимо пострадалата да е изразявала всеки
път несъгласието си и да се е съпротивлявала. Ако нейната съпротива и
несъгласие са били преодолени при първия полов акт, липсата на съпротива при
следващите, не ги прави доброволни и желани полови актове и те също
представляват изнасилване.
Подсъдимият е неосъждан.
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия по следния начин :
Съставът на чл.152 ал.1 т.2 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 - до 8 години. Делото
протече по общия ред. Няма основание за приложение на привилегировани
разпоредби при определяне на наказанието. Ето защо съдът определи наказанието
на подсъдимия по общите правила на чл.54 от НК, като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, личността на подсъдимия,
който до сега никога не е имал допир с право-охранителните органи, предходната
интимна връзка, която донякъде е объркала представите на подсъдимия за граници.
Като отегчаващи – престъпната упоритост. Ето защо съдът счете, че е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства и определи наказанието на минимума
– а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Подсъдимия е неосъждан и
е възможно приложението на чл.66 от НК. В конкретния случай в предвид
особеностите на казуса обаче съдът намира, че целите на наказанието няма да се
постигнат с условно осъждане. За да разбере подсъдимия какво се е случило и
какво е направил, т.е за неговото поправяне превъзпитание наказанието следва да
бъде ефективно. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно и при първоначален
„общ“ режим.
Подсъдимият А.В.Х. ЕГН ********** *** е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.170 ал.2
вр.ал.1 НК, като на 01.05.2018г., в с.Т., общ.Минерални бани, обл.Хасково,
влязъл в чуждо жилище - в къща, находяща се на горепосочения адрес, собственост
на Ж.М.А. ***, като е употребил за това сила - изритал с крак входната врата на
къщата и е счупил закрепващи механизми (сюрмета), панти, брава и насрещник на
брава, като деянието е извършено нощем.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно
настъпването на обществено опасните последици.
Съдът счете, че за това деяние има
събрани доста безсъмнени и категорични доказателства, поради което счете, че не
следва да го обсъжда подробно. Тук косвени доказателства не са нужни, защото
има обективни находки, ВД и на практика подсъдимият не отрича, че на
01.05.2018г. е ходил в къщата на Т.А. и Ж.М.А..
В тази връзка съдът определи
наказанието на подсъдимия по следния начин :
Съставът на чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 – до 5 години. Делото
протече по общия ред. Няма основание за приложение на привилегировани
разпоредби при определяне на наказанието. Ето защо съдът определи наказанието
на подсъдимия по общите правила на чл.54 от НК, като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, личността на подсъдимия,
който до сега никога не е имал допир с право-охранителните органи. Като
отегчаващи – престъпната упоритост. Ето защо съдът счете, че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и определи наказанието на минимума – а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. Подсъдимия е неосъждан и
е възможно приложението на чл.66 от НК. В конкретния случай в предвид
особеностите на казуса обаче съдът намира, че целите на наказанието няма да се
постигнат с условно осъждане. За да разбере подсъдимия какво се е случило и
какво е направил, т.е за неговото поправяне превъзпитание наказанието следва да
бъде ефективно. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи ефективно и при
първоначален „общ“ режим.
С така наложеното наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на
закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Двете деяния по чл.152 ал.1 т.2
вр.чл.26 ал.1 от НК и деянието по чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК са извършени при
условията на разнородна реална съвкупност. Съдът приложи чл.23 ал.1 от НК и
определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с
настоящата присъда – а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години , което да се изтърпи ефективно и
при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият е задържан считано от
17.06.2018г. и до настоящия момент. С оглед чл.59 ал.1 т.1 от НК от така
определеното общо най-тежко наказание следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил задържан, като един ден задържане се счита за 1 ден
„лишаване от свобода“.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 1 209,70
лв.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.