№ 4625
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Г.Ц.
при участието на секретаря С.А.М.
като разгледа докладваното от С.Г.Ц. Административно наказателно дело №
20221110210068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П., срещу наказателно постановление /НП/
№ 20-4332-022783/29.12.2020г., издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с
което на жалбоподателката К. С. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/лв. на основание чл. 183 ал.2 т.1 ЗДвП за
нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.
В съдебно заседание жалбоподателката П., редовно призована, не се
явява. Тя поддържа жалбата си и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2020г. свидетелят Р. В. съставил АУАН на К. П. за това, че на
същата дата около 17:30ч. в гр. София, на бул. „Черни връх“№ 36 като водач
на лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № **** паркирала лекия автомобил в
района на знак В 28. Свидетелят отразил в акта, че водачът на превозното
средство не представило КТ към СУМПС. Той квалифицирал нарушенията
като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателката.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. С
него на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св.
В. и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на
основание по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Писмените доказателства - АУАН, справка за нарушения на
ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са
отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на
доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е
писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето,
лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е
издаден акта и дата на връчване. Досежно тези факти съдът кредитира АУАН.
Фактическите констатации на съставителя следва да бъдат проверени. От своя
страна св. В. дава сведения за основни факти, касаещи предмета на
производството, като поради наличие на качестевни характеристики за това
съдът кредитира изведеното.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол
2
пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна,
поради следните съображения.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но съдът
счита, че са налице формални основания за отмяна на наказателното
постановление. Административно наказващият орган е допуснал да бъде
осъществено производство с издаването на АУАН и НП в пряко нарушение
на чл.42 ал.1т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
В процесната хипотеза административно наказаващия орган е допуснал
съставянето на АУАН и в последствие Наказателно постановление, без да
опише всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение. Нещо
повече, допуснал е съставянето на наказателно постановление, без да е дал
вярната и пълна правна квалификация на правната норма, субсумираща
конкретен състав на административно нарушение. В обсъжданите два акта
липсва въвеждане на онази разпоредба, която въвежда дължимото правило на
поведение. Твърдяното нарушение е въведено като такова по чл.6 т.1 от
ЗДвП, но тази правна норма не въвежда задължението на водача, не описва и
обстоятелствата при които възниква същото задължение в пълен обем.
Следователно е било нужно не само от към фактически параметри да се
опише извършеното, но и да се въведе съответната привръзка, така щото да се
посочат адекватните правни норми, въвеждащи отговорността на
жалбаподателя. Като не е сторил това административно наказаващия орган е
допуснал същестевно процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху
правото на защита на субекта на отговорността, лишавайки го от възможност
да установи коя е правната норма, въвеждаща далжимото нему поведение в
конкретната хипотеза и как извършеното от него осъществява състава на
административното нарушение.
В съставения АУАН и последвалото го НП липсва описание на
обстоятелства, които да очертават елемент от обективната страна на
твърдяното нарушение. Липсват факти, които да очертават именно
жалбоподателката като лице – автор на соченото административно
нарушение. Описанието „паркирала лек автомобил ….“ е твърдение, което
3
следва да бъде проверено, но контролният орган не е очертал обстоятелствата
свързани с възприетата от него оценка на факта, не става ясно доколкото не е
описано как е установена именно жалбаподателката да е извършила
действието. Посоченото от свидетеля в съдебно заседание е факт, който е
следвало да намери отражение в твърденията на контролния орган. Липсата
на тези обстоятелства лишава от възможност сочения нарушител да установи
срещу какви факти следва да се защитава. Този порок осуетява възможността
на субекта на отговорността да реализира гарантираното от му от закона
право на защита.
Порокът на АУАН не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство, посредством събиране на гласни доказателствени средства,
защото този порок е осеутил цялостната защита на жалбоподателя до
момента на разглеждане на Наказателното постановление от съда.
Същевременно е преклудирана възможността на съда да извърши преценка за
законосъобразност на издаденото НП, доколкото е осуетена и възможността
да бъдат изследвани относимите факти, бивайки неочертано самото
нарушение.
Нужно е да се отчете липсата на тъждество във фактическата
конструкция на описанието на твърдените две нарушение в АУАН и НП, в
степен осуетяваща възможността на жалбоподателката да установи какво
твърди контролния орган. В двата акта е отразена различна събитийна
подреденост – в АУАН се сочи водачът да е сам в автомобила, а в НП да е
установено „паркирал лек автомобил“. Очертаните рамки не дават единност
на твърдението на административния орган досежно авторството на
нарушението. В този смисъл не става ясно какво се сочи да е извършила като
фактическо действие П., изискваща от нея да носи КТ към СУМПС,
доколкото не е еднолинейна фактологията в двата акта по отношение на
конкретно обстоятелство – водач ли е била същата, респективно собственик
на МПС.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 20-4332-
022783/29.12.2020г., издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с което на
жалбоподателката К. С. П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/лв. на основание чл. 183 ал.2 т.1 ЗДвП за нарушение на
чл.6 т.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ на основание чл. 183 ал.1
т.1 пр.2 в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5