РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100275 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ц. Ц.
против С. В. и Н. С. Ищецът твърди, че е собственик на неурегулиран
поземлен имот, дворно място, находящо се в с. З., общ. С., в границите на
околовръстен строителен полигон, съответно ответниците са съсобственици
на съседен имот. Според посоченото в исковата молба след 2016 г. между
двата имота няма ограда, тъй страните спорят за точното положение на
границата. При така изложената фактология се иска от съда да постанови
решение, с което да определи точната граница между двата имота.
Предявен е установителен иск за определяне на граници между два
съседни имота, когато същите са неясни или неопределими. Правната му
квалификация е по чл. 109а от Закона за собствеността. Предмет на доказване
е собствеността на страните, както и къде минава границата.
От страна на ответника С. В. е подаден писмен отговор. Оспорена е
фактическата обстановка описана в исковата молба, като е изложена нейната
версия за действителните отношения между страните. Представени са
писмени доказателства, от които е видно, че от 21.07.2023 г., т.е. след
започване на настоящото дело, Н. С. не е съсобственик на имота. От
последната също е подаден отговор, в който заявява, че вече не е съсобственик
на имота, съседен на този на ищеца, в потвърждение на което представя и
договор за доброволна делба.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити,
пълномощниците на страните Ц. Ц. и С. В. подробно обосновават тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, и
1
са назначени и изслушани съдебни експертизи, като съдът въприема
заключенията по тях като обективни и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна
страна :
Страните по делото твърдят, че са собственици на два съседни
неурегулирани имота, находящи се в строителните граници на с. З. Същите са
представлявали първоначално един общ имот, който по наследство е бил
собственост на двама братя – Б. А. С. и П. А. С. През 1987 г. П. С. е признат за
собственик по наследство и давност на дворно място с площ от 640 кв.м.,
заедно с построената в същото място масивна жилищна сграда с площ от 76
кв.м., построена през 1930 г., която сграда се състои от две мазета и етаж,
който от своя страна се състои от пет стаи и коридор, при граници на цялото
място : улици от две страни и Б. А. С. от две страни.
С договор за доброволна делба от 21.07.2023 г., след започване на
настоящото дело, имотът е поставен в дял на ответника С. П. В. и е
индивидуализиран по следния начин : поземлен имот с площ от 669 кв.м., а
съгласно документ за собственост с площ от 640 кв.м., заедно с построените в
имота преди 1987 г. : двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 94 кв.м.и масивна жилищна сграда със застроена площ от 39 кв.м., при
граници и съседи : от две страни път и от две страни Б. А. С.
От своя страна Б. А. С. през 1998 г. е дарил на сина си Д. Б. А. дворно
място с площ от 1050 кв.м., заедно с построената в него двуетажна
полумасивна сграда на 37 кв.м., построена през 1937 г., двуетажна масивна
сграда с гредоред на 51 кв.м., построена през 1973 г., и масивна сграда с
гредоред на 12 кв.м., построена през 1973 г., при граници на дворното място :
държавен горски фонд, река Пробойница, П. А. С. и път. Дарителят си е
запазил правото на ползване.
През 2014 г. Б. Д. А., внук на Б. С., е продал на ищеца имота, като в
нотариалния акт същият е описан като : поземлен имот с площ от 1050 кв.м.,
заедно с построените в имота през 1937 г. двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 37 кв.м., двуетажна масивна сграда със застроена площ от
51 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници и
съседи : от две страни път Горски фонд, река Пробойница и П. А. С
Сградите в двата съществуващи към днешна дата имота са обозначени на
скицата (Приложение № 2) – л. 224 от делото. Налице е застъпване
(припокриване) между двата имота – според представените от страните
документи за собственост, като застъпването обхваща жилищната сграда :
буква „А“ и буква „А1“. Същата е описана в документите за собственост и на
двете страни, без оглед на посочената в тях квадратура и година на
изграждане. В останалата част, оцветена в жълто на горепосочената скица –
извън жилищната сграда : буква „А“ и буква „А1“, според съда няма
застъпване, тъй като границите на имотите изцяло са посочени според
твърденията на страните, без да се отчитат представените от тях документи за
собственост.
От показанията на свидетелите С. А. и С. Т. безспорно се установява, че
2
къщата (букви „А“ и „А1“) се е ползвала съвместно от братята Б. С. и П. С., а
след смъртта им от техните наследници, пак съвместно. След смъртта на Д. Б.
А. през ... г. имотът се е ползвал еднолично от семействата на ответниците,
тъй като наследниците на Д. Б. А. не са посещавали имота. Същото се отнася и
за Б. Д. А., който е продал имота на ищеца. В потвърждение на приетото от
съда е и становището на вещите лица, според които сградата е един обект на
правото на собственост и липсват дори данни за разпределение на ползване на
сградата.
Въз основа на така приетото съдът счита, че земята под къщата (букви
„А“ и „А1“) е съсобствена, при равни квоти, между ищеца Ц. Ц. и ответника
С. В. (след договора за доброволна делба). Къщата е построена по време
когато собственикът на земята е бил един, съответно той е станал собственик
и на сградата. Последната, както и земята под нея, не е била поделяна и се е
ползвала съвместно, следователно и земята под нея е съсобствена.
Обстоятелството, че праводателите на страните са се снабдили с констативни
нотариални актове, с които са признати за еднолични собственици на
горепосочения спорен имот (къща), не променя извода на съда, тъй като това е
станало в едностранни охранителни производства. Въпросните квадратни
метри са част от спорния предмет по делото, фактически основният спор по
делото е за земята под къщата, поради което съдът не се произнася по
непредявен иск, а разрешава поставен пред него спор. Ако съдът не се
произнесе по този въпрос, би следвало да откаже да определи границата в
този участък, поради наличие на съсобственост, тъй като земята под къщата е
съсобствена между собствениците на двата съседни неурегулирани имота. В
останалата част на спорната граница съдът възприема приетото от вещите
лица в изготвените от тях заключения и скици.
Искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост
между съседи относно точното местоположение на границата между
притежаваните от тях имоти, което включва в себе си и установителен иск за
собственост върху спорната ивица между двата имота – земята под къщата,
която по настоящото дело се установи, че е съсобствена.
При този изход от делото С. В. следва да заплати на Ц. Ц. направените от
него разноски в общ размер на 2450 лева – според представения списък.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо С. П. В. от гр. С., ЕГН **********, и
Н. П. П. от гр. С., ЕГН **********, по иска предявен от Ц. Е. Ц. от гр. С., ЕГН
**********, на основание чл. 109а от Закона за собствеността, че границата на
притежавания от него имот, находящ се в с. З., общ. С., попадащ в границите
на околовръстен строителен полигон на мах. „Долно Заноге“, преминава по
точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на Комбинирана скица (Приложение 1) на вещото
лице инж. Л. М., находяща се на л. 145 от делото, приподписана от
председателя на съдебния състав на 12.05.2025 г. и представляваща
неразделна част от настоящото решение, като земята под обозначената на
същата скица с № 01 двуетажна жилищна сграда с площ от 95,6 кв.м. е
3
съсобствена, при равни квоти, между С. П. В., ЕГН **********, и Ц. Е. Ц.,
ЕГН **********.
Осъжда С. П. В. от гр. С., ул. „...“ № , ЕГН **********, да заплати на Ц.
Е. Ц. от гр. С., кв. „...“, ул. „...“ № , ЕГН **********, направените по делото
разноски в общ размер на 2450 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4