РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Гоце Делчев, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четИ.десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част II, дял I ГПК.
Образувано е по предявен от И. А. К. с ЕГН **********, адрес: град Г. Д., ул. „З. С.“, община
Г. Д., област Благоевград, чрез адв. В. Ат. Ат. от КАК, против Прокуратурата на Република
България, със седалище в гр. С., бул. „В.“ № **, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на сумата *****лeва, претърпени в резултат на водено срещу ищцата
наказателно производство ДП № *******г. по описа на РУП - Гоце Делчев и НОХД № ****/****г.
по описа на Районен съд - Гоце Делчев, приключило с оправдателна присъда, както и сумата от
***лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение на ангажиран адвокат по делото.
Ищцата твърди, че с Присъда № ***/**.**.**** година, постановена по НОХД № ***/****
година по описа на Районен съд - Гоце Делчев, потвърдена с Решение № ***/**.**.**** година,
постановено по ВНОХД № ***/**** година по описа на Окръжен съд – Благоевград, е призната за
невиновна за това, че на **.**.**** година в град Г. Д., област Благоевград, в съучастие като
съизвършител с А. А. М.от същия град, с цел да принудят А.А. М. от град Г. Д., област Благоевград,
да се разпореди със свое право /да прехвърли правото си на собственост върху идеални части от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****** - къща/ построени надземен жилищен етаж
и таван/, с адрес ул. „З. С.“ № ** в град Г. Д., в полза на синовете си А. Ал. М. и Ив. А. М., го
заплашили с насилие („че ще го откарат в неговото село Б. с вързани ръце и крака и ще го оставят
на площада“; „че докато не подпише пълномощно за прехвърляне на къщата, няма да го
отвържат“), като деянието е извършено от две лица и е било придружено с причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на шията, охлузвания в областта на
двете гривнени стави, оток в окосмената част на главата, които са му причинили болки и страдания,
без разстройство на здравето, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено
1
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК. Сочи се, че наказателното производство се е развивало в продължение на
седем години, като по делото е имало общо 44 съдебни заседания. Твърди се, че на ищцата й е
направена криминалистична регистрация - процедура крайно унизителна за лицето. Излагат се
твърдения, че първоначално ищцата К. запазила спокойствие и самообладание, убедена в своята
правота и невинност, но в течение на времето виждайки, че обстоятелствата по производството
започват да се развиват в обратна посока същата отключила силна тревожност и емоционална
нестабилност. Започнала постепенно да се затваря в себе си, да чувства непрекъснато тревожност,
да изпитва чувство на срам и подтиснатост от околните и от семейството си. Сочи се, че
образуваното наказателно производство срещу нея, станало известно в селото, в което живее, което
довело до голям стрес, срам и подтиснатост, защото често била подпитвана от близки какво се
случва, като при тези разговори разчитала насмешка и подигравателност. Твърди се в исковата
молба, че ищцата загубила авторитета си, който не може да възстанови и до днес. Твърди се също
така, че от ведър и жизнерадостен човек, който обича да контактува с хората, се е затворила в себе
си и избягвала срещи с приятели и близки, както и избягвала обществени места. Сочи се, че през
времето, през което се е водило наказателното производство срещу нея постоянно е изпитвала
негативни емоции и стрес, променила е начина си на живот, като се е налагало постоянно да отделя
време за срещи с адвокат, както и да приема несигурния изход от изхода на делото. Излагат се
подробни съображения за състоянието и емоциите на ищцата от момента на повдигнатото
обвинение, вкл. и до настоящия момент, като твърди, че с отминаване на времето в същата се
зараждало все по-силно усещане за нейното несправедливо подвеждане под наказателна
отговорност и това, че петното което й е сложено не може да бъде изчистено. Наред с твърденията
за претърпени неимуществени вреди, се излагат твърдения и за претърпени имуществени такива.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати паричното обезщетение, което определя като
еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на **** лева, както и сторените
имуществени вреди в размер на ***** лева. Не претендира лихва. Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по
размер. Аргументира се тезата, че не е налице причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство по случая и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че
ищцата променила поведението и контактите си, заради конфликти с бившия й съпруг и всички
негативни емоции са в следствие на тези обстоятелства. Сочи се, че посещението на полицейски
органи в дома й е била в резултат на техните влошени взаимоотношение, а не толкова заради
воденото наказателно производство срещу нея. Излагат се възражения, че честите срещи с адвокат
са били налице и преди образуване на делото срещу нея, доколкото същата е имала проблеми със
съпруга си и е водела и други дела. Излагат се съображения за завишен размер на неимуществени
вреди, както и липсата на доказателства за наличие на претърпени имуществени такива. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и от доказателствата се установява, че ищцата е била привлечена като
обвиняема с постановление от **.**.****г. за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК,
вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като й е била взета мярка за неотклонение
2
„подписка“, за това, че на 13.01.2013 г. в гр. Г. Д., обл. Благоевград, в съучастие като съизвършител
с А. А. М.с цел да принудят А. А. М. от гр. Г. Д., обл. Благоевград, да се разпореди с вещ /да
подпише пълномощно, с което да прехвърли къщата си на името на съпругата си И. и сина Алек/,
го заплашили с насилие, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания и отток в областта на шията, охлузвания в областта на двете гривнени
стави, отток в окосмената част на главата.
Установява се, че наказателното производство по Досъдебното производство е приключено и
в неговия втори стадий с Обвинителен акт от 25.04.2014 год. на наблюдаващия прокурор, с който
И. А. К. е предадена на съд за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1
от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
По повод внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № ***/*** год. по описа на PC
- Гоце Делчев. В съдебната фаза на наказателното производство е проведено разпоредително
заседание на **.**.**** год., след което с Определение № ****/**.**.**** год. по НОХД №
***/**** год. по описа на PC - Гоце Делчев, влязло в сила на **.**.**** год., е прекратено
съдебното производство по НОХД и делото е върнато на РП - Гоце Делчев в Стадия “Действия на
прокурора след приключване на разследването“ за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на К.. В изпълнение на посоченото по-горе
определение по НОХД № ***/**** год. по описа на PC - Гоце Делчев в съда е внесен нов
Обвинителен акт от 25.08.2014 год., с който К. е предадена на съд за престъпление по чл. 213а, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Въз основа на него било
образувано НОХД № ***/**** година по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
Установява се, че в хода на наказателното производство в съдебната му фаза са проведени
общо 45 съдебни заседания, като в 40 от тях ищцата се е явила лично и е взела участие.
Производството по делото е приключило с Присъда № **** от **.**.****г., потвърдена с Решение
№ ***/**.**.**** година, постановено по ВНОХД № ***/**** година по описа на Окръжен съд –
Благоевград, с която ищцата е призната за невиновна и е оправдана по така повдигнатото й
обвинение.
От приложените материали по НОХД № ***/**** година на РС – Гоце Делчев се установява,
че ищцата е била неосъждана, както и че по повод повдигнатото й обвинение за първи път й е
направена криминалистична регистрация.
От разпита на свидетеля К. се установява, че същата е в много близки отношения с ищцата,
която сестра е на нейния съпруг. Свидетелят знае, че ищцата е водила дела със съпруга си, както и
че е била обвинена в извършване на престъпление, което й е повлияло тежко. Излага, че ищцата се
е чувствала несправедливо обвинена, спряла е да общува с хората. Свидетелят сочи, че делото е
станало достояние на хора от селото и околията и поради факта, че всички я познават се говорило
дали това е вярно. Сочи, че ищцата е станала затворена, свита и притеснена, като според нея това се
дължи на образуваното и водено срещу нея дело. Свидетеля споделя, че между ищцата и бившия й
съпруг са водени и други дела, но конкретно наказателното дело го е изживяла най-тежко, че
въпреки, че делото е приключило и е оправдана още се притеснява, че са й взели отпечатъци.
Връща се към тези моменти и отново ги изживява. Останала е травмата.
От показанията на свидетеля М. се установява, че е син на ищцата. Посочва, че когато са й
снемали отпечатъци, тя се почувствала като престъпник и това повлияло на спокойствието й.
Свидетелят посочва също така, че ищцата е преживявала всяко едно заседание не само преди това, а
3
и след това, била е много неспокойна. Тя се затворила в себе си и живеела в един балон.
Ограничила е всякакви контакти. Установява се от показанията на свидетеля, че ищцата не е могла
да възприеме че обвинението е реалност, но в последствие разбрала, че нещата са доста сериозни и
това е породило в нея тревога, страх за това, че може да бъде осъдена с тежко наказание, затворила
се в себе си, не е общувала с хората. Това дело станало достояние сред хората в селото и ищцата е
трябвало да влиза в обяснителен режим, че това нещо, което се е породило е от нищото никой не го
е очаквал, тя трябвало да се обяснява на най-близките си хора за това. Свидетелят посочва, че
ищцата все още изпитва тревоги. Сънува, че това дело продължава и е безкрайно. Излага, че все
още го преживява по всякакъв един начин, как се е достигнало до това. Сочи, че след приключване
на делото ищцата до някаква степен отдъхнала, защото фокуса с годините се разместил, но чувства
сърцебиене, прималява й често, разплаква се и преживява доста емоции. В дадени моменти се
разплаква в дадени моменти има емоция гняв. Това нейно поведение се видяло в тесния кръг на
семейството. Свидетелят посочва, че ищцата се променила много, преди споделяла много с него,
но в последствие спряла. В показанията си свидетеля сочи за многократно извършвани актове на
домашно насилие спрямо майка му и тях (нейните деца) от страна на баща им. Сочи, че майка му е
била в шок и не е очаквала, че човек който е жертва ще има дело срещу него. Свидетелят в
показанията си посочва, че майка му въпреки преживяното насилие спрямо нея, била позитивен
човек, опитвала се по всякакъв начин да ги защити, била всеотдайна, усмихната, имала желание за
живот, била жизнерадостна. В момента не е на същото ниво, в което била тогава. Тази промяна
настъпила последните 5-6 години, по време на последното дело, водено от прокуратурата.
По делото е допусната и извършена и съдебно-психологична експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, по която вещото лице К. след извършено изследване е дала заключение
относно психологичното състояние на ищцата, след образуване на наказателното производство. От
заключението се установява, че в отговор на привличането й като обвиняема и подсъдима по
конкретното обвинение в извършване на тежко престъпление и поддържаното му в 7 годишен
период, у ищцата И. К. е отключено преходно разстройство със значителна тежест в отговор на
преживения силния психичен стрес - Остра стресова реакция, последвано от протрахиран отговор
на стреса в рамките на посттравматичен стрес (ПТСР). Вещото лице заключва, че след
преживяното травматично събитие вкл. към момента на настоящето й освидетелстване ищцата И.
К. продължава да се чувства променена като личност с оглед негативните преживявания,
причинените й душевна болка и страдание, които са рефлектирали върху актуалния й психичен
статус и поведенческите й изяви в рамките на ПТСР. Вещото лице изрично посочва, че е налице
причинно-следствена връзка между преживяното травматичното събитие /наказателното
производство/ от ищцата и отключеното ПТСР.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният е иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Повдигнато обвинение и постановена
оправдателна присъда по него; 2. претърпени вреди; 3. пряката причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и обвинението/присъдата по наказателното производство; 4. размера на вредите,
от които произтича правото й да получи претендираните суми.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ и
4
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в
производството отношения, а по силата на законова разпоредба.
Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в
закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или
липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените
вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено
като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че
това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето
действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са
спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съгласно
константната съдебна практика е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също
така следва да бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да
могат да станат част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - ищцата е била
обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, като
наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че
5
ищцата не е осъществила състава на престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с ал. 1 от НК
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Приключването на наказателното
производство спрямо ищцата с оправдателна присъда поради това, че обвинението не е доказано,
тъй като от събраните по делото доказателства са недостатъчни за да се формира несъмнен извод
за осъществяване състава на престъплението, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2
от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на
Прокуратурата на Република България по повод образуваното досъдебно производство,
привличането на ищцата като обвиняема и налагането на мярка за неотклонение, внасяне на
обвинителен акт в съда, поддържане на обвинението. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратурата на Република България на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника за
липсата на елементи от фактическия състав за претърпените неимуществени вреди. Ирелевантно за
наличието на посочения състав за реализиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ е дали наказателното производството по делото се е провело в рамките на разумния срок.
Времето, за което е водено и приключило делото, в конкретния случай може да има отношение
само досежно определяне размера на дължимото се обезщетение, но не е елемент от състава за
настъпване на отговорността на държавата за обезщетяване на настъпилите вреди.
Ирелевантно за ангажиране на отговорност на ответника в конкретния случай са и
обстоятелствата дали ищцата е обжалва или не взетата по отношение на нея МНО или какъв е вида
на взетата мярка. Тези факти и обстоятелства отново могат да бъдат част при определяне на
размера на дължимото се обезщетение, но не са елемент от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ. Както беше посочено по-горе, за да бъде доказан фактическия състав на цитираната
разпоредба следва да е налице повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по него
и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обвинението/присъдата по наказателното
производство. В настоящото производство по безспорен начин се установи, че по отношение на
ищцата е било повдигнато обвинение от прокуратурата, което е било поддържано в съдебната фаза
на наказателното производство и е постановена присъда, с която ищцата е призната за невиновна и
оправдана по така повдигнатото й обвинение. Налице са и доказателства във връзка с причинени
неимуществени вреди вследствие на воденото дело срещу нея, както и причинна връзка между тях.
Това се установява както от показанията на разпитаните в хода на настоящото производство
свидетели, така и от заключението на вещото лице. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите доколкото същите бяха ясни, точни и последователни, както и кореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал по делото. Установи се, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата се е затворила в себе си, спряла е да комуникира с
други хора, чувствала е срам, силно притеснение и стрес при извършването на отделните
процесуални следствени действия. От жизнерадостен и комуникативен човек, същата е станала по-
тиха, свита, често се разстройва се и съпреживява отново случилото се.
Съдът намира за неоснователни доводите на прокуратурата досежно наличието на основание
за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Недопустимо е в хода на наказателното производство да се
6
преразглежда виновността на лицето при наличието на вече влязла в сила оправдателна присъда.
Недопустими са наведените от страна на прокуратурата обвинения досежно ищцата, че
провеждането на досъдебно производство за случая е било по изключително нейна вина спрямо
бившия си съпруг и че въпреки постановената оправдателна присъда, не са били „…заличени
следите на извършеното от ищцата деяние…“ и че „…в правната действителност то си
оставало същото брутално посегателство върху неприкосновеността на волята на бившия й
съпруг, въпреки, че съдът е приел, че това не е престъпление..“. Подобни възражения не могат да
обосноват освобождаване от отговорност по смисъла ан чл. 5 от ЗОДОВ. Липсват и други събрани
доказателства по делото, които да обосноват приложението на тази разпоредба.
Ирелевантни за наличието на фактическия състав по чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ са и
обстоятелството, че наказателното производство пред органите на досъдебното производство е
продължило сравнително кратко време - 9 месеца и 6 дни, а времето, през което ищцата К. е имала
качеството на обвиняема - 7 месеца и 7 дни. В своята практика Върховният касационен съд приема,
че Прокуратурата е надлежен субституент на държавата по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ без значение от поведението на кой от нейните органи, осъществили незаконна
наказателна репресия, са причинени вредите. Това означава, че когато обезщетението се претендира
не само поради действията на Прокуратурата, но и поради действията на други органи на
наказателната репресия, чиято незаконност също следва от установената по надлежния ред
незаконност на обвинението, съдът е длъжен да изложи мотиви кои от твърденията в исковата
молба, поради които ищецът претендира обезщетението и за които връзката с незаконното
обвинение е обективно възможна, намира за доказани и кои не.
Предвид изложеното съдът намира възраженията на ответника за неоснователни.
Доколкото съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание, следва да бъде
определен и неговият размер.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като дължимият размер на
обезщетението се определя по чл. 52 ЗЗД съобразно принципа на справедливостта. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № **/**.**.**** г. на Пленума на
ВС и на т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и на множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на
ищеца. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по
част от обвиненията, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида
и интензитета на взетата мярка за неотклонение, всякога представляваща допълнителна
процесуална принуда, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук
7
и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички
претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че на ищеца е
повдигнато обвинение в извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години, като спрямо
ищцата е била взета и най-леката мярка за неотклонение "подписка". Наказателното преследване
срещу К. е продължило от **.**.****г., когато й е било предявено постановлението за привличане
като обвиняем, до **.**.****г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. При определяне
размера на обезщетението настоящият състав намира, че от съществено значение е и
обстоятелството, че проведеното срещу ищцата наказателното производство и упражнената
процесуална принуда са продължили значителен период от време - от 2013 г. до 2020 г. близо 7
години. За този период от време безспорно се установи, че ищцата е преживявала силно
притеснение и стрес при провеждане на всяко едно съдебно заседание. При определяне на размера
на обезщетението съдът съобрази цялостното отражение на предприетото срещу К. наказателно
преследване върху живота й. Установи се по безспорен начин, че след образуване на наказателното
производство ищцата се е станала по-свита, затворила се е в себе си, преживявала е тежко
обвинението. Съдът не споделя възраженията на ответната страна, че не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди или определеното такова следва да бъде в нисък размер, поради
обстоятелството, че ответницата е водила и други дела и по повод на това е била търсена от
полицията. Съдът счита, че причинените неимуществени вреди в следствие на несправедливото
обвинение са независими и не се намират в причинна връзка с поведението и състоянието на
ищцата преди образуването на наказателното преследване срещу нея. Съвсем по-различен начин
човек би психически възприел контактите с полицейските органи, когато от тях търсиш закрила
(във връзка с осъществените актове на домашно насилие) и по съвсем по-друг начин психически се
отразяват контактите с полицейски служители по повод обвинение в извършено престъпление.
Преди на узнаването на факта за подадения срещу нея сигнал за извършено престъпление ищцата е
била в обичайното й състояние, емоционално и физически в относително добра кондиция,
жизнерадостна, комуникативна. Към и непосредствено след момента на узнаване на факта за
подадения сигнал срещу нея и за образуваното въз основа на него ДП, К. се променила, станала
затворена, емоционално напрегната, стресирана. Неприятно чувство за това, че е обект на клевета и
проверка, при която е трябвало да се обяснява и да доказва, че не е извършила вмененото й
престъпно деяние е довело да разстройство в нейното психично състояние. Делото станало
достояние на много хора в селото и околията, които я познават и започнали да обсъждат дали е
виновна или не. Емоционалния й статус и социалното й функциониране се променили. Съдът
отчита като тежко преживяване, водещо до голямо психично страдание, обстоятелството, че
ищцата от жертва на домашно насилие се е превърнала в обвиняема, респ. подсъдима за
престъпление спрямо нейния „насилник“. Установи се по делото, че ищцата често започвала да
плаче, да изпитва огорчение и болка, непримиримост с несправедливостта и нелогичността на това
да бъде съдена за упражнено насилие над човека, чиято жертва на домашно насилие била в
продължение на 25 години. В тази връзка несправедливото обвинение е довело до несигурност в
държавните органи за защита на нейните права и сигурност. Безспорно по делото се установи, че в
следствие на образуваното и водено до край наказателно производството и през време на
8
заседанията ищцата се чувствала унизена и очерняна, безсилна да се защити, имала прилошавания.
Между заседанията живеела в напрежение, а непосредствено преди и след тях ставала много
неспокойна, затворена и замислена. Ищцата станала потисната, необщителна, неспособна да
изпитва радост и удоволствие. Не без значение при определяне на размера на обезщетението е и
обстоятелството, че след приключване на наказателното производство с оправдателна присъда
почувствала облекчение, но все още не са възстановени предишната й жизнерадост и оптимизъм,
спонтанност и доверие в отношението с другите, доверието й в системата. В резултат на
преживяното травматично събитие у ищцата И. К. е отключена Остра стресова реакция, последвана
от Посттравамтично стресово разстройство.
При съобразяване с всички горепосочените обстоятелства от значение по процесното
правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от ****** лв. като паричен
еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в
престъпления, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За
тази сума е основателен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата
над ****лв. до предявения размер от ***** лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
имуществени вреди в размер на 1000,00 лева, съдът намира, следното:
Безспорно сторените разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита в
наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, представляват
имуществени вреди и подлежат на обезщетяване. За да бъде уважен иска е необходимо ищецът по
безспорен начин да докаже, че реално е сторил претендираните имуществени вреди.
След анализа на всички доказателства по делото, съдът намира, че предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде уважен само до размера на **** лева, а в останала част следва
да се отхвърли като недоказан.
В процеса на главно и пълно доказване ищцата не доказа претенцията си за имуществени
вреди в размер на ****лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за защита и
представителство по наказателното дело. По делото единствено с исковата молба е представен
договор за правна защита и съдействие по ВНОХД № ***/****г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, от който се установява, че ищцата е заплатила ****лева.
В приложеното НОХД № ***/****г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев е представен
оригинал на договор за правна помощ, но в същия не е отразена сума, която реално да е заплатена
от ищцата. В конкретния случай следва да се приложи ТР № ** от **.**.**** год. по т.д. № ****
год. на ОСГТК, съгласно, което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила реално възнаграждението, а това се доказва с оригинал на договор за
правна помощ, в който служи като разписка за посочените в него като заплатени суми. Доколкото
такъв (или друг вид разписка или платежно нареждане) не се съдържат по делото, предявения иск
за имуществени вреди в размер на **** лева следва да се отхвърли като недоказан за сумата над
**** лева.
По разноските: С оглед изхода на спора и специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или общо *** лв., от които *** лв.
адвокатско възнаграждение и *** лв. държавна такса. При изчисляване на разноските съдът взе
предвид, че пълният размер на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е **** лв., което е
9
заплатено в брой съгласно отбелязването в приложения на л. 14а и л. 97 по делото договор за
правна защита и съдействие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималния
размер за воденето такъв тип дела съгласно НВАР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в гр. С., бул. „В.“ № 2 да
заплати на И. А. К. с ЕГН **********, адрес: град Г.Д., ул. „З. С.“, община Г. Д., област
Благоевград, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата **** лeва, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по 213а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда по
НОХД № ***/****г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от **лева до пълния предявен размер от **** лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в гр. С., бул. „В.“ № ** да
заплати на И. А. К. с ЕГН **********, адрес: град Г.Д., ул. „З.С.“, община Г. Д., област
Благоевград, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата **** лeва, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат
от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по
НОХД № ****/****г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от ******лева до пълния предявен размер от **** лева
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в гр. С., бул. „В.“ № ** да
заплати на И. А. К. с ЕГН **********, адрес: град Г. Д., ул. „З. Ст.“, община Г. Д., област
Благоевград, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата **** лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10