№ 15939
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110136881 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от Г. Т. Д.:
за сумата от 1008.46 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 71, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, бл. 434, вх. В, ет. 2, за сумата от 169.33 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 19.07.2021г., за сумата от 16.78 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
3.20 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 19.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 28.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 44415/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената от топлофикационното дружество услуга дялово разпределение, като
изяснява, че в случая ответницата е отговорна за заплащане на половината от задълженията
за имота за исковия период. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът
от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за
съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение
1
за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод, че същият не е
имал качеството наемател на процесния общински имот, че част от сумите, предмет на
исковете, са погасени чрез плащане, а в условията на евентуалност- че вземанията на ищеца
са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание ответникът да отговаря за сочената от ищеца част от
общия дълг.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС,
„правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149,
чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при
публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е 4 клиентът на топлинна
2
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54
от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в
редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен
договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
ползващ обекта със съгласието на собственика, респ. на вещния ползвател, съгласие за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства писмо с изх. №
от 03.06.2019г. по описа на Столична община, район „***“- л. 21 от делото, писмо с изх. №
от 13.07.2021г. по описа на Столична община, район „***“- л. 18 от делото, че процесният
имот, представляващ апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 434, вх. В, ет.
2, е общинско жилище, което, макар и да не е предмет на настанителна заповед и на сключен
с ответницата писмен договор за наем, се ползва фактически от Г. Т. Д. със съгласието на
общината и срещу заплащане на определена парична сума.
Установява се от представеното с исковата молба заявление- декларация от
3
13.12.2010г., че ответницата е изразила воля пред топлофикационното дружество за
откриване на партида на жилището на нейно име, което е било сторено, тъй като съгласно
представените от третото лице- помагач на ищеца документи за главен отчет и изравнителни
сметки партидата за жилището е на името на ответницата. Следователно, в случая по силата
на постигнатото между собственика на имота и ответницата съгласие последната се явява
ползвател на жилището на облигационно основание, въз основа на което е изразила изрична
воля за сключване на договор за продажба на топлинна енергия с ищеца, а последният, от
своя страна, се е съгласил, като е открил партида за имота на името на Г. Д. и е издавал
съответните документи, касаещи отчитането и начисляването на топлинната енергия и на
нейната цена, на нейно име.
Ето защо, при така установените обстоятелства, преценени съобразно цитираните по-
горе тълкувателни разяснения, касаещи придобиване на качеството клиент на
топлофикационното дружество, следва да се приеме, че в случая се установява съществувало
между страните по делото през исковия период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на което Г. Т. Д. като потребител се явява
материално легитимирана да отговаря за формираните за този период задължения за цената
на доставената до имота топлинна енергия.
В случая, от името на ответницата не се оспорват правнорелевантните обстоятелства,
че процесното жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през
исковия период е била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от
време ищецът е изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото
от него количество топлинна енергия на сочената в исковата молба обща стойност, а
дружеството за дялово разпределение- да отчита и разпределя същата. Тези факти с правно
значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и
неоспорени от името на ответницата договор за извършване на услугата дялово
разпределение между „Техем сървисис“ ЕООД и етажните собственици в сградата, в която
се намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, документите за извършвано през исковия период от „Техем
сървисис“ ЕООД дялово разпределение, в т. ч. документа за извършен реален отчет в края
отчетен период 2019г.- 2020г., носещ подпис за клиент и поради това съдържащ
извънсъдебно признание на съществувалото между страните облигационно правоотношение,
както и на реалното и надлежно изпълнение на задължението на топлофикационното
дружество да достави соченото от него количество топлинна енергия до имота, както и на
дружеството за дялово разпределение- да извършва индивидуален отчет на потребения в и
във връзка с имота топлинен ресурс.
При тези съображения и при липсата на други доводи, касаещи възникването и начина
на формиране на стойността на задълженията за заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение, следва да се приеме за установено възникването в правната
сфера на ищеца на вземания за цената на предоставените през процесния период топлинна
енергия и услуга дялово разпределение именно в сочените от него общи размери съответно
от 2016.92 лева и от 33.55 лева, поради което на обсъждане подлежи своевременно
релевираното от името на ответницата възражение за погасяване на тези вземания, респ. на
претендираната спрямо нея част от тях, по давност.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от настъпването на
изискуемостта на най- старото (това, чиято изискуемост е настъпила най- далеч във времето)
включено в исковия период месечно задължение- това за м. 05.2018г., съобразно
приложимите през исковия период общи условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., до датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК не е изтекъл приложимият в случая съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от
4
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, тригодишен давностен срок, при
съобразяване на спирането на течението на давността за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. на основание разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр.
44/2020г. на ДВ.
С оглед на това, при съобразяване на действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало и на липсата на доказателства за заплащане- изцяло или частично, на
претендираните спрямо Г. Д. вземания, предявените срещу нея искове за цената на
топлинната енергия и на услугата дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2019г. до 19.07.2021г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение, за което
съдът прие, че не е било погасено по давност към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Наред с това, към същата дата не
е бил изтекъл и приложимият по отношение на обезщетението за забава за исковия период
кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно и в тази му част. С оглед на това, при съобразяване периода на
забавата, както и размера на установената като дължима цена на топлинната енергия в
размер на 1008.46 лева, размерът на обезщетението за забава върху същата, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза имено на претендираната сума от 169.33 лева, поради
което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет законната мораторна
лихва върху цената на топлинната енергия, следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в
цялост.
5
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 48.83 лева, представляваща част от сторените в заповедното
производство разноски при съобразяване, че предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове са само част от вземанията на заявителя по заповедта, както и сумата от 573.46
лева - част от извършените в хода на исковото производство разноски, включващи заплатени
държавни такси, депозит за възнаграждение на особения представител на ответницата, както
и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
В поза на ответника в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Т. Д.,
ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1008.46 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 434, вх. В, ет. 2,
сумата от 169.33 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 19.07.2021г., както и сумата от 16.78 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 28.07.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
44415/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Т. Д., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 3.20 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 19.07.2021г.
ОСЪЖДА Г. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 48.83 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 573.46 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7