Р Е Ш Е Н И Е
№ 196 09.12.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Гергана Бачева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 137 по описа за 2019 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215 от ЗУТ и Глава десета,
Раздел I от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.М.Т., ЕГН: **********
*** против Заповед № 3-19-304/ 22.05.2019г. на Кмета на Община Попово, с която
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати от Т.М.Т. като незаконни, по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строежи- пристройка /баня със ЗП около 6 кв.м./ и
второстепенна постройка/за съхранение на отоплителни материали със ЗП около 8
кв.м./, находящи се в УПИ V-43, кв 17 по действащия регулационен план на
с.Посабина.
С жалбата се излагат доводи, че обектите, предмет на
оспорената Заповед са в режим на търпимост, съгласно разпоредбите на ЗУТ и
ЗТСУ. Излага се твърдение, че постройките са изградени през 1996г. Оспорва се
актът и по отношение на неговата целесъобразност, като се навежда, че в имота на Т. няма изградена друга баня и с
премахването на процесната, тя ще бъде обречена на мизерно съществуване. Моли
оспорената Заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателката се
явява лично и се представлява от адв.Р.К., който поддържа жалбата. Представя
писмени бележки, в които изразява становище, че към годината на изграждането им
1996г. строежите се явяват допустими съгласно действащия план на с.Посабина и
съгласно правилата на ЗТСУ.
Ответникът по оспорването – Кметът на
Община Попово в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, в което се излагат подробни доводи, обосноваващи
незаконност и нетърпимост на строежите, обект на оспорената заповед, както и
законосъобразност на последната. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На основание
подадена от Ю. А.О. ***-94Ю-335-1/21.03.2019г. комисия , назначена със заповед
3-19-214/16.04.2019г. на Кмета на Община Попово на 23.04.2019г. е извършила
проверка на място в УПИ V-43, кв 17 по РП
на с.Посабина, с адрес ул. „Ген. Борошков“, № 49.
Не се спори по делото, че УПИ V-43, кв
17 по действащия регулационен план на с.Посабина е собственост на жалбоподателката Т.М.Т.
При проверката е
констатирано, че в посочения поземлен имот са налице изградени следните
строежи:
1.Обект №1- масивна
пристройка с ивични основи от стоманобетон, колони от стоманобетонни стълбчета,
стени от тухлена зидария на глинен разтвор и едноскатен покрив. Северната стена
на пристройката е изградена по уличната регулационна линия на имота, а
западната на разстояние около 0,6 м. от съществуващата ограда между двата
имота. На западната стена е изграден малък прозорец към съседния имот. Покривът
на пристройката е изграден от стоманобетонна плоча с наклон към западната
граница на имота и е със ЗП около 6 кв.м.. Пристройката се използва за баня,
като канализационната тръба се оттича на улицата. Прието е от комисията, че обектът
е построен през 1996г.
2. Обект № 2 -
второстепенна постройка от
ивични основи от стоманобетон и стена от тухлена зидария на глинен разтвор и
едноскатен покрив с наклон към западната граница на имота. Покривът е изграден
от дървена покривна конструкция, покрита с ламарина и е със ЗП около 8 кв.м..
Обектът е изграден като продължение на обект №1 /със същата ширина- около
1,8м./, като запазва отстоянието от около 0,6м. до съществуващата ограда със
съседния имот. Комисията и приела че обекта постороен през 1996г.
Проверката е
извършена в присъствието на Т.М.Т.. За
констатациите от проверката е съставен Констативен акт № КА-19-9/23.04.2019г.
КА е съобщен на оспорващата Т.М.Т. със съобщение рег.№94 Ю-335-1#2/02.05.2019г., получено
лично от Т. на 10.05.2019г.
Въз основа на така
съставения констативен акт и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на Община Попово е издал
оспорената Заповед № 3-19-304/ 22.05.2019г. В Заповедта изцяло се възпроизвеждат
констатациите, изложени в Констативен акт № КА-19-9/23.04.2019г. Изрично са изложени фактически констатации относно
липсата на разрешение за строеж за изграждането на строежите- предмет на
заповедта. Като нарушени норми в заповедта са посочени за обект № 1 - чл.148 от ЗУТ и чл.31.ал.1 от ЗУТ, а за обект №2- чл.148 от ЗУТ и чл.42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Посочено е че обект №1 е V категория, а обект№2- VI категория. Изложено е становище на органа, че
обектите не могат да се квалифицират като търпими по пар.127 от ПЗР на ЗУТ.
Горепосочената
заповед е съобщена на оспорващата със съобщение с рег.№94Ю-335-1#3/22.05.2019г.
и получена лично от Т.М.Т. 31.05.2019г.
Жалбата на Т. срещу Заповед № 3-19-304/ 22.05.2019г. на Кмета на Община Попово
е подадена до Административен съд-Търговище на 03.06.2019г. с рег.№94 Т-802-3.
По делото не са представени разрешения
за строеж и за двата процесни обекта.
По делото не се
спори, че обектите предмет на Заповедта са построени през 1996г.
Съгласно
заключението по допуснатата СТЕ в УПИ V-43, кв.17 по действащия регулационен план на
с.Посабина са налице изградени обекти с описаното в оспорената Заповед
местоположение.
Размерите
на обект 1 са 1,80/2,70 м/ЗП около 4.8 кв.м./. Предназначението на постройката
е - основно жилищно застрояване - пристройка към жилищната сграда,която се
ползва за баня. Размерите на обект 2 са 1,80/5,50 м/ЗП около 10 кв.м./.
Предназначението на постройката е - второстепенна постройка от допълващо
застрояване,която се ползва за съхранение на отоплителни материали. Двата
обекта са разположени на около 70 см. от оградата с УПИ IV-47. Оградата
между УПИ V-43 и УПИ IV-47 не е изпълнена по имотната граница между двата имота. Замерено по
кадастралния план отстоянието на обект 1 от северозападната имотна граница е от
110 до 135 см. Отстоянието на обект 2 от северозападната имотна граница е от 135
до 190 см. Обект №1 е от V , а обект №2 е от VI-категория.
За
село Посабина има действащ регулационен и
застроителен план, който е одобрен през 1987г. И двата обекти са били допустими по действащия към времето на тяхното
изграждане-1996 г. устройствен план на с.Посабина.
Според становището
на вещото лице дадено в съдебно
заседание обектите, предмет на заповедта не отговарят на изискването за
отстояние най-малко 3-м от границата на съседния парцел, като не може да се
даде отговор на въпроса дали процесните обекти биха отговаряли на изискванията
за намалени отстояния по чл.36 от ЗУТ, тъй като следва да се направи
геодезическо заснемане на границата между УПИ V-43 и УПИ IV-47, за да
се намери точното отстояние на обектите от страничната имотна граница.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по допуснатата
Съдебно-техническа експертиза/СТЕ/.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима,
тъй като същата е подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на
съдебно оспорване, от надлежна страна- лице адресат на оспорената заповед и при
наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество,
при така установеното, съдът, след като
извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна
проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
По делото
безспорно е установено, че процесните строежи са от V и VI категории, с оглед на което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ.
Същата е издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание,
съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК. При нейното издаване не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени. Заповедта
е издадена въз основа на съставен констативен акт, при спазване на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ, който е бил надлежно предявен на оспорващата.
По отношение
съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:
На съдебен контрол
подлежи само законосъобразността на административния акт, по аргумент на
чл.145, ал.1 и чл.146 от АПК. Целесъобразността на акта не подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно
разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строежът е незаконен, когато е
извършен „...без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за
строеж..”.
По
делото не се доказа от страна на оспорващата, че за обектите - предмет на
оспорената заповед, е налице издадено разрешение за строеж, предвид което съдът
приема, че същите правилно са определени като незаконни строежи.
Изложеното в Констативния акт и
оспорената Заповед фактическо описание на обектите и тяхното местоположение
безспорно се доказаха съгласно Заключението по СТЕ.
Безспорно по делото е, че процесните
обекти са изградени през 1996г. С оглед момента на тяхното изграждане при
преценка относно търпимостта им като строежи приложение намира пар.16, ал.2 от
ПР на ЗУТ. Предпоставките, които трябва да са
кумулативно налице са: 1.- строежите
да са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове; 2. -строежите да са били допустими и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон; 3.- да са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.
В конкретния случай съгласно
заключението по СТЕ:
Обект №1, предмет на заповедта, е на отстояние
от северозападната имотна граница от 110
до 135 см. С това обектът се явява изграден в нарушение действащата към момента
на неговото построяване-1996г. разпоредба на чл.62 ал.1 т. 1 от Наредба 5/17.05.1995г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство/ДВ бр.48/26.051995,отм. С ДВ
бр.51/05.06.2001г./, съгласно която сградите
на основното застрояване трябва да отстоят от страничната регулационна
линия най-малко на 3.м. Обекта се явява изграден и в несъответствие с чл.31,ал.1,т.1
от ЗУТ.
Обект №2 е на отстояние от северозападната
имотна граница от 135 до 190 см.
С това обектът се явява изграден в нарушение на действащата
към момента на неговото построяване -1996г. разпоредба на чл.113,ал.2 от Наредба 5/17.05.1995г. за правила и норми
по териториално и селищно устройство „…При свободно разполагане сградите и
постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните
регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южна, югозападна и
югоизточна регулационна линия на съседния парцел (при отклонение от южната
посока до45 градуса), ако са с височина до 2,5 м…“. Обекта се явява изграден и
в несъответствие с чл.42, ал.3 от ЗУТ.
Независимо от дадените от съда указания
с протоколно определение от 08.11.2019г. по делото не са ангажирани
доказателства, обектите предмет на Заповедта да са били декларирани от нея пред
одобряващите органи до 31.12.1998г.
По изложените съображения съдът намира,
че за обектите предмет на Заповедта не
са налице последните две от трите предпоставки по пар.16, ал.2 от ПР на
ЗУТ и същите не могат да се квалифицират като търпими строежи по посочената
разпоредба. По делото се установи, че обектите предмет на Заповедта не са били
допустими по нормите, действали по време на тяхното изграждане, като не се
явяват и допустими и съгласно разпоредбите на ЗУТ. При това не са налице и
предпоставките за квалифицирането на процесните строежи като търпими и по пар.127 от ПЗРЗУТ.
На основание
горното съдът намира, че процесните строежи правилно са квалифицирани като незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като нетърпими и че оспорената Заповед се
явява издадена и при правилно приложение на материалния закон.
С оглед всичко гореизложено,
съдът намира оспорената Заповед №
3-19-304/ 22.05.2019г. на Кмета на Община Попово за законосъобразна и следва жалбата на Т.М.Т. да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на това че от страна на
ответника по оспорването не е предявено искане за разноски съдът намира че не
следва да се произнася по посочения въпрос.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2,пр.пето от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Т., ЕГН: **********
*** против Заповед № 3-19-304/ 22.05.2019г. на Кмета на Община Попово, с която
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати от Т.М.Т. като незаконни, по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строежи- пристройка /баня със ЗП около 6 кв.м./ и
второстепенна постройка/за съхранение на отоплителни материали със ЗП около 8
кв.м./, находящи се в УПИ V-43, кв 17 по действащия регулационен план на
с.Посабина.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.217, ал.7 от ЗУТ.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател: