№ 209
гр. Айтос, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110100377 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК: ***, със законни
представители М. М. М.–Д. и П.Ф.Я., чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.Ч. против Х. А.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
С исковата молба ищецът ЕВН “България Електроснабдяване“ ЕАД моли да
бъде прието за установено спрямо ответника Х. А. А., ЕГН **********, съществуването на
вземането му по издадена по ч.гр.дело № 119/2023 г. на РС-Айтос, Заповед № 44 по чл.410
от ГПК от дата 09.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: -
сумата от 215.48 лева (двеста и петнадесет лева и 48 стотинки) - главница; обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 13.09.2022 г. до
07.02.2023 г., в размер на 8.98 лева (осем лева и 98 стотинки); Съгласно чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 година в размера на претенцията за обезщетение за
забавено плащане на главницата, не е включена сумата, дължима за периода от 13.03.2020
година до 08.04.2020 година вкл., законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 08.02.2023 г. до пълното изплащане на вземането.
Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за
заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 23.07.2022
г. до 22.09.2022 г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката –
Електрическата енергия, доставена по партидата на Х. А. А. с клиентски номер № ***,
отнасящи се за обект потребление: *** – ИТН ***.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски,
1
както и разноските в заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лева
(двадесет и пет лева) и 50.00 лева (петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца
против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство –
ч.гр.дело № 119/2023г. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Направени са доказателствени искания.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Х. А. А. не изпраща
отговор. Не излага становище по допустимостта на иска. Не спори по основателността на
претенцията. Не представя доказателства и не заявява доказателствени искания.
След срока за отговор отв.Х.А. представя писмени доказателства за извършено
към ищеца плащане на процесното задължение, поради което и моли за отхвърляне на иска.
С писмена молба до първото съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез
юрисконсулт С. - Ч. излага становище, в което също счита, че исковата претенция следва да
бъде отхвърлена, поради новонастъпило обстоятелство, а именно извършено след завеждане
на иска плащане, с което на практика се прави признание на иска от страна на ответника. В
този смисъл поддържа единствено претенцията за заплащане на съдебно-деловодните
разноски в заповедното и в исковото производство.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на
ответника надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131
и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор,
признание на иска и от неупражняване на права.
След изтичане на законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от
страна на ответника е постъпила молба, към която са представени писмени доказателства за
извършено към ищеца плащане на процесното задължение, т.е. направено е признание на
иска.
С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на
процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на
признанието на иска с добрите нрави или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или
признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е
разпоредил приключване на съдебното дирене, приемайки становището на страните за
отхвърляне на иска, поради извършено след завеждане на претенцията плащане от
ответника.
Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба
2
обстоятелства и приложените писмени доказателства, съдът намира, че исковата претенция
при завеждането си е била основателна, но поради извършеното в хода на производството
плащане от ответника, следва да бъде отхвърлена. Ето защо и доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на иска, именно на последния следва да бъдат
възложени за заплащане направените от ищеца съдебно-деловодни разноски от общо 150,00
лв. (по 75,00 лв. за заповедно и за искова производство).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК: *** против Х. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, за приемане за установено спрямо ответника Х. А. А., ЕГН **********,
съществуването на вземането на ищеца по издадена по ч.гр.дело № 119/2023 г. на РС-
Айтос, Заповед № 44 по чл.410 от ГПК от дата 09.02.2023 г. за изпълнение на парично
задължение в размер, както следва: - сумата от 215.48 лева (двеста и петнадесет лева и 48
стотинки) - главница; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 13.09.2022 г. до 07.02.2023 г., в размер на 8.98 лева (осем лева
и 98 стотинки); законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.02.2023 г. до пълното изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ответника Х. А. А., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 150,00 (сто и петдесет) лева, включващ по 75,00 лв. за заповедно и за искова
производство.
Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3