Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8
с-в в открито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от
съдията гр.д. № 7078 по описа на състава
за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 430
от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, във във вр. с чл.122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 27.11.2008г. сключило с
ответниците, Договор за кредит за покупка на недвижим имот, съгласно който
договор, банката предоставила кредит в размер на сумата от 54 000 евро. При сключването на договора, ответниците били представлявани от
пълномощника им И.В.П..
Кредитът бил предоставен за срок от 240 месеца, считано от
датата на усвояване на отпуснатата сума, а целта на кредитирането била свързана
със закупуване на недвижим имот, представляващ Апартамент №10 със застроена
площ от 90 кв.м. подробно описан в Договора. Страните уговорили договорна лихва
в размер на 8,50% съгласно чл. 7.1 от
Договора. Кредитът бил усвоен изцяло на 18.12.2008г. по сметка на продавача на
недвижимия имот, съгласно т.5 от Договора. За падежна дата било определено
всяко първо число на текущия месец. В полза на банката била учредена законна
ипотека върху закупения недвижим имот, който според т.14,
б. „е“,“ж“ и „з“ от договора, кредитополучателите се задължили да
застраховат за своя сметка и в полза на банката. В клаузата на чл. 24 от Договора за кредит,
кредитополучателите се съгласили, че при неизпълнение на задълженията им
за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на
застрахователни премии - кредиторът ще извърши
тези разноски, но за тяхна сметка. Ищецът твърди, че сумата по кредита била усвоена от ответниците
и използвана за предвидената цел, но задълженията по кредита били редовно
погасявани от ответниците само до дължимата за месец
септември 2011г. Наличните суми по банковата сметка на ответниците не била достатъчна
да се осигури надлежно погасяване на платимата
анюитетна вноска за месец октомври 2011г., а следващите месечни анюитетни
вноски изобщо не били заплатени. Към датата на предявяване на исковата молба -
на 07.06.2017г. – ответниците били изпаднали в забава при погасяване на
дължимите вноски по кредита, за период над 90 дни. Съобразно така допуснатото
договорно неизпълнение, на основание т.18. 2
от Договора за кредит, банката – кредитор /ищеца/ упражнила правото да обяви
предсрочна изискуемост на цялото незаплатено кредитно задължение, посредством
подадената исковата молба. В релевираното пред съда становище, ищецът изрично
релевира доводи по процесуалната възможност за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, посредством съдържащото се в исковата молба волеизявление
и счита, че предсрочната изискуемост настъпва от момента на връчване на препис
от исковата молба и приложенията на ответниците. При така изложените фактически
твърдения ищцовото дружество претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
следните суми: сума в размер на 50 541,20 евро,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 27.11.2008г.; сума в размер на 24 586,51
евро, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода
16.09.2011г.– 06.06.2017г.; сума в размер на 651,74 евро, представляваща лихва за забава, начислена за периода
от датата на последното плащане по кредита до предявяването на иска на
07.06.2017г.; сума в размер на 398,34
евро, представляваща такси и разноски за застраховка на обезпечението,
ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът
претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.
Ответниците
Ф.Д.Г. и Н.С.Е. оспорват основателността на иска. Оспорват твърдението на ищеца
за съществуването на валидно облигационно правоотношение между всеки един от
тях и ищеца по повод сключването на Договора за кредит, съответно за дължимост
на погасителните вноски по договора. Оспорват надлежното упражняване на правото
на ищеца, да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо, доколкото
поддържа, че това право не би могло да се упражни надлежно, посредством
връчване на препис от искова молба, която е подписана от процесуален
представител. Поддържат тезата, че исковата молба е подписана от лице, което не
разполага с представителна власт да изразява волята на кредитора за упражняване
на правото на предсрочна изискуемост. Връчването на препис от исковата молба
било процесуално действие, което също не могло да се счита за нарочно
волеизявлениед о длъжника за предсрочна изискуемост. При така изложените правни
доводи, ответниците поддържат твърдение за ненастъпила предсрочна изискуемост
на кредитното задължение. На самостоятелно основание, ответниците оспорват
твърдението, че били длъжни да заплатят претендираните разходи за застраховка -
доколкото подобно задължение изобщо не било предвидено в договора за кредит.
При условията на евентуалност, двамата ответници релевират възражение за
погасителна давност относно процесните претенции за заплащане на парични суми,
в хипотезата на чл.111 от ЗЗД,
върху всички претендирани суми. Предвид акцесорния характер на задължението за
заплащане на законна лихва върху претендираните сумите, ответниците оспорват и
предявената претенция за изплащане на лихви, като неоснователен. С оглед
очаквания благоприятен изход на процеса – ответниците претендират за осъждане
на ищеца, да им заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От съдържанието
на приетия като доказателство Договор за кредит за
покупка на недвижим имот (стр. 9-12 от делото) се установява фактът на
сключването и съдържанието на договорното правоотношение, което е възникнало
въз основа на постигнатото съгласие между кредитора (ищец) „Б.Д.“ ЕАД и
кредитополучателите Ф.Д.Г. и Н.С.Е. (ответници). С
договора страните са се съгласили за това, „Б.Д.“ ЕАД да предостави на ответниците
кредит до размер на сумата от общо 54 000 евро, с цел придобиване на описан в
договора недвижим имот, за срок от 240 месеца и при уговорените в договора
условия и погасителен план. Задължението включващо предоставената на кредит
сума и уговорената възнаградителна лихва (чл. 8.1. от договора), следвало да
бъдат върнати на кредитора - на равни месечни анюитетни вноски от 468, 62 евро
евро, съобразно приложен към договора погасителен план. В клаузата на т.
7.1. от споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване
на задължение на кредитополучателите - да заплащат възнаградителна лихва, а в
т.18.1. е уредено задължението на кредитополучателите, да заплащат и лихва за
забава, ако допуснат забава. В клаузата на т.18.2 от договорното съдържание е
обективирано постигнатото съгласие за възможност на кредитора - в случай на
неизпълнение да упражни потестативно право като обяви предсрочна
изискуемост на кредитното задължение, докато в клаузата на т.18, 1., б. „а“ е
уредено задължението за заплащане на санкционираща лихва. В клаузата на
чл. 24 от Договора за кредит,
кредитополучателите се съгласили, че
при неизпълнение на задълженията им за подновяване на имуществената застраховка
на обезпечението и плащането на застрахователни премии - кредиторът ще извърши
тези разноски, но за тяхна сметка.
Приложеното към исковата молба пълномощно за процесуалния представител на
ищеца /на стр. 7-8 от делото/ съдържа изчерпателно изброяване на юридическите
действия, за които е упълномощен от управляващите и представляващи „Б.Д.“ ЕАД упълномощители. Съдържанието на документа,
мотивира категоричен извод, че упълномощаването се отнася до извършване на процесуални действия, в искови,
арбитражни, изпълнителни и административни дела, в наказателни производства и
пред държавни органи.
Като доказателства в процеса са приети застрахователни полици, извлечение
от счетоводни книги на банката за сметка № 16562622, на Ф.Д.Г.
и Н.С.Е. и платежни документи, установяващи извършените банкови
операции /банкови преводи, плащания и др./по повод процесното кредитно
правоотношения които не се обсъждат поотделно, доколкото са обект на анализ от
допуснатата съдебно- икономическа експертиза.
Заключението на приетата без
оспорване от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице С.И.,
след проверка на приетите като доказателства документи и проверка в банковото
счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
Съгласно
представеното от страна на „Б.Д.“ ЕАД извлечение от разплащателна сметка №
0000000016562622 в евро на името на Ф.Д.Г., на 18.12.2008г. е усвоен кредит в
размер на 54 000 евро с основание покупка на имот. Съгласно член 6 от
представеният в кориците на делото договор за кредит за покупка на имот от
27.11.2008г. падежната дата за внасяне на главница и лихва е определена да е
1-во число на всеки месец. В съответствие с допълнително представената от
страна на „Б.Д.“ ЕАД- разплащателна сметка ***********постъпилите суми по
отпуснатият кредит са следните: На падежите вкл. от 01.01.2009г. до
01.12.2009г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 468,62 евро. На
падежите вкл. от 01.01.2010г. до 01.12.2010г. е постъпила месечна погасителна
вноска в размер на 468,62 евро. На падежите вкл. от 01.01.2011г. до
01.09.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 468,62 евро. На
падеж 01.11.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 108, 46
евро. На падеж 01.12.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на
79, 59 евро. На падеж 01.12.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в
размер на 0, 78 евро. Редовното погасявяне на кредита е преустановено през
месец октомври 2011г. година. Към 07.06.2017г. броя дни закъснение в
обслужването на кредита е 2 076 дни. Към 03.08.2018г. дата на връчване на
исковата молба на представляващият адвокат на ответника Ф.Д.Г., адв. А.Ш., броя
дни забава е 2 498 дни. Към момента на подаване на настоящата искова молба
в съда 07.06.2017г., задълженията на кредитоискателите са както следва:
главница в размер на 50 539,23 евро/ петдесет хиляди петстотин деветдесет и три
евро и двадесет и три евроцента./; договорна лихва в размер на 24 584,81 евро/
двадесет и четири хиляди санкционираща лихва при 3% санкционираща надбавка в
размер на 670,43евро/ шестотин и седмдесет евро и четиридесет и три евроцента/.
заемни такси/разходи за застраховане на обезпечението/ в размер на 398,34
евро/триста деветдесет и осем евро и тридесет и четири евроцента./ Към датата
на подаване на исковата молба 07.06.2017г. не са внесени 69 анюитетни месечни
погасителни вноски, а към дата 03.08.2018г. не са внесени 83 анюитетни месечни
погасителни вноски. Най- старото непогасено задължение по процесния кредит е
падежиралото на 01.10.2011г. и включва част от дълга- 281, 26 евро включващи
главница в размер на 110, 64 евро и 170, 62 евро лихва. Останалите дължими
вноски са в размер от по 398,34 евро/ месечно на всеки падеж. Първата пълна
месечна вноска е за 01.08.2014г. е в размер на 468,62 евро, включваща лихва в
размер на 328,79 евро и главница в размер на 139,83 евро. Съдът кредитира изводите на експертното заключение, което
бе прието без оспорване от страните, тъй като счита, че то е компетентно и
обосновано, посредством извършените от вещото лице проверки на банкови
счетоводни книжа при условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу надлежно
легитимирани ответници и пред компетентен да разреши правния спор съд, при
спазване на правилата за родова, местна и функционална подсъдност.
Събраните в хода
на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в настоящия
процес, в действителност е възникнало договорно правоотношение, което носи
типичните характеристики на договор за банков кредит. Договорът за кредит е формална
търговска сделка, уредена в чл. 430 и
сл. от ТЗ, както и в специалния Закон за кредитните институции /ЗКИ/.
Процесният
договор за кредит е бил сключен сключен от пълномощник на кредитополучателите,
който се е легитимирал в това си качество, чрез формално редовно от външна
страна, специално пълномощно. Кредитното правоотношение е възникнало при
условията на процесния договор за кредит, чието съдържание е установено в хода
на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата
ответници писмени доказателства – договор за кредит и погасителен план.
Надлежната
материална легитимация на ищеца, в качеството му на кредитор не се оспорва и се
установява от представените писмени доказателства.
Задължението за
връщане на кредита е поето като неделимо от двамата ответници в хипотезата на
чл. 128, ал.1, пр. второ от ЗЗД, поради намерението на договарящите и по
аргумент от чл. 128, ал.2 от ЗЗД - при разрешаването на спора, то следва да се
разглежда, съобразно установените от чл.121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Съдът счита, че
след като са били надлежно представлявани от пълномощник при сключването на
договора за кредит, а при това – понеже са усвоили изцяло сумите по отпуснатия им
банков кредит - двамата ответници се явяват обвързани от възникналите за тях
задължения - да заплатят уговорените
анюитенти вноски с падеж и размер, уговорен в погасителния план, както и да
изпълнят поетите в договора за кредит други свои задължения.
При липса на
доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното
задължение и при условие, че процесуалния представител на двамата ответници не оспорва факта на неизпълнението – съдът
приема, че за кредитора е възникнало
изрично уговореното в т.18 от договора и предвидено в закона право на банката –
кредитор, да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за
кредит задължения, като изиска заплащане на главница и лихви дори за онези
анюитетни погасителни вноски, чиито падеж все още не е настъпил.
Правото да бъде
обявена предсрочна изискуемост на задълженията на двамата длъжници обаче, не е упражнено надлежно от кредитора „Б.Д.“ ЕАД и в тази насока, съдът
споделя напълно релевираните от страна на двамата ответници възражения. Именно
този извод се налага, като се отчита на първо място правното естество на
преобразуващото право, което ищецът се домогва да упражни. Тъй като става
въпрос за упражняване на субективно право със сериозни правни последици – това
право може да бъде упражнено за юридическите лица, само от онези физически лица, които са овластени от устройствените
правила и закона, да формират правно валидна воля на юридическото лице. По тези съображения настоящия състав на съда
споделя категоричното убеждение, че упълномощеният само за процесуално
представителство рисконсулт, който е подписал исковата молба, не би могъл да
изразява правновалидна воля по по въпроса за превръщането на кредитното
задължение в предсрочно изискуемо, освен ако не е изрично овластен. Това е
така, защото чрез обявяването на предсрочна изискуемост се реализира всъщност едно материално преобразуващо
право, а не процесуални права, за каквито е бил упълномощен подписалия исковата
молба юрисконсулт.
От друга
страна, за да породи правни последици - воляизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост трябва да е достигнало до знането на адресата–
длъжник. Достигането на изявление за предсрочна изискуемост, до лица, които не
са изрично овластени в тази насока, а са били упълномощени само за да извършват
процесуално представителство по делото, не може да породи правни последици на
предсрочна изискуемост.
При така
направените изводи, съдът намира, че доли да са налице предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, процесното кредитно задължение не е станало
предсрочно изискуемо, както твърди ищецът, поради ненадлежното упражняване
на това преобразуващо право.
Все пак обаче, съдът
е длъжен да отчете факта, че към момента на приключване на съдебното дирене е
настъпил падежът на една част от описаните в погасителния план месечни
анюитенти вноски, поради настъпване на посочения календарен ден. За тези
вноски, ответниците несъмнено дължат изпълнение /плащане/, дори и без да е настъпила
пресрочна изискуемост.
Следователно,
налице е неизпълнение по всички падежирали
до момента на приключване на съдебното дирене анюитенти вноски, включващи както
главница, така и възнаградителна лихва.
Ответниците
дължат заплащане и на застрахователната премия, която преди това е била
заплатена от банката кредитор за имуществена застраховка върху имота, служещ
като обезпечение на кредита, също са платими от страна на ответниците – като се
има предвид уговорката на т.14, б.„е“,“ж“и„з“
вр. с
чл. 24 от процесния
договор за кредит, доколкото кредитополучателите се съгласили, че при неизпълнение на задълженията им за
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на
застрахователни премии, банката -
кредитор ще извърши тези разноски за тяхна
сметка.
При този извод,
съдът е длъжен да разгледа релевираното при условията на евентуалност
възражение на ответниците - за изтекъл срок на погасителна давност, по
отношение на процесните вземания.
С тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
изискуемостта, се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания, сред които са и анюитентите вноски.
Именно уговорената периодичност на задължението, която е уредена в погасителния
план по договора за кредит - определя приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
по отношение на паричните задължения на ответниците, които са предмет на делото.
За неизпълнените задължения по вече падежиралите
анюитетни вноски /главница плюс лихва/, давностният
срок е започнал да тече на съответното първо число на месеца, в който
длъжниците - ответници по иска, не са изпълнили задължението си. Предявяването
на иска на 07.06.2017г. е прекъснало давността по тези падежирали анюитенти
вноски. Следователно, като се отчита правния ефект на направеното от
ответниците възражение за погасителна давност– давността обхваща само част от неизпълнените задължения, които според погасителния план са
падежирали преди 07.06.2014г. Това са следните погасителни вноски: дължимата
за ноември 2011г. и за декември 2011г.
част от предвидените анюитетни вноски, както и падежиралите анюитентите вноски
за цялата 2012г., цялата 2013г. и част от погасителните вноски, падежирали през
месеците януари до юни на 2014г. Тъй като изтеклия срок на погасителна давност
изключва възможността да се пристъпи към принудително реализиране на вземането,
за тази част от претендираните анюитенти вноски, включващи посочените в
погасителния план суми за главница и възнаградителна лихва – претенциите на
ищеца следва да бъдат отхвърлени.
Отчитайки направените по- горе изводи и съобразявайки заключението на съдебно- икономическата
експертиза, съдът счита, че ответниците
трябва да бъдат осъдени, да заплатят на ищеца:
·
падежиралите, анюитенти вноски, включващи лихва и
главница, които не са покрити от погасителна давност т.е. падежирали в периода
от 01.07.2014г. / 67 –ма вноска в погасителния план/ до 01.07.2017г. /103-та вноска в погасителния план/;
·
посочените в чл. 24 от Договора за кредит суми, които са
били заплатени за застрахователни премии, съгласно данните от приложените на
стр. 42, 45, 48 и 51 от делото застрахователни полици, но не са обхванати от
правните последици на погасителната давност.
·
дължимата в хипотезата на т.18.1,б.„а“ от Договора за кредит санкционираща лихва
върху главницата, в онази част, която не е покрита от погасителна давност.
В хипотезата на чл. 162 от ГПК, след самостоятелно извършените
изчисления - настоящият състав на съда сам достигна до извода, че падежиралите,
но неизпълнени задължения на двамата ответници, произтичащи от процесния договор
за кредит, които при това не са обхванати от правните последици на настъпилата погасителна
давност, възлизат на сумата от 9 638,28
евро - главница и на сумата от 7 232,04 евро- възнаградителна
лихва. Дължимата в хипотезата на т.18.1, б. „а“ от Договор за кредит сума на санкционираща
лихва върху главницата, която не е засегната от
правните последици на погасителната давност, възлиза общо на 352, 18 евро. Дължимата в хипотезата на
чл. 24 от Договора за кредит сума, която не е засегната от правните последици
на погасителната давност, възлиза общо
на 201, 86 евро.
В частта за посочените по- горе суми, предявените искове
следва да бъдат уважени, а за разликата – над посочената сума и до пълния
размер на претенцията – предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Върху присъдените суми се дължи и законната лихва, считяно
от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното плащане на
задължението.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на стр. 208 от
делото и съразмерно с уважената част от исковете възлизат на 3284 лева.
Ищецът също
следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях съдебни
разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на стр. 209 от
възлизат на 4782 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Д.Г., гражданин на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, роден на ***г. с паспорт № ********, издаден на 27.06.2007г.
и с адрес: ***********, CW2
QJ и Н.С.Е., роден на ***г. с паспорт
№********, издаден на 08.10.2001г. с адрес: ********нантуич, Чешир, ***,
двамата със съдебен адресат - адв. А.Ш. и адв.Б.Ч.,***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ***, на основание
чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ – сумата от 9 638,28
евро (девет хиляди шестстотин тридесет и осем евро и двадесет и осем
евроцента), представляваща консолидирана редовно изискуема главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 27.11.2008г. и включена в
анюитетни вноски за период от 01.07.2014г. до 01.07.2017г., заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
07.06.2017г. до деня на окончателното плащане на задължението и отхвърля
претенцията в частта за разликата над присъданата сума и до пълния претендиран
размер от 50 541,20 евро.
ОСЪЖДА Ф.Д.Г., гражданин на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, роден на ***г. с паспорт № ********, издаден на 27.06.2007г.
и с адрес: ***********, CW2
QJ и Н.С.Е., роден на ***г. с паспорт
№********, издаден на 08.10.2001г. с адрес: ********нантуич, Чешир, *****, двамата със
съдебен адресат - адв. А.Ш. и адв.Б.Ч.,***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ***, на основание чл.
432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ – сумата
от 7 232,04 евро (седем
хиляди двеста итридесет и две евро и четири евроцента), представляваща редовно
изискуема възнаградителна лихва включена в анюитетни
вноски за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2017г.
и сумата от 352, 18 евро (триста
петдесет и две евро и осемнадесет евроцента) санкционираща лихва върху
главницата, по т.18.1, б. „а“ от по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
предявяването на иска на 07.06.2017г. до деня на окончателното плащане на
задължението, като отхвърля претенцията
в частта за разликата над присъдената сума - до пълния претендиран размер
от 24 586,51
евро за възнаградителната лихва и в размер от 651, 74 евро за
санкциониращата лихва.
ОСЪЖДА Ф.Д.Г., гражданин на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, роден на ***г. с паспорт № ********, издаден на 27.06.2007г.
и с адрес: ***********, CW2
QJ и Н.С.Е., роден на ***г. с паспорт
№********, издаден на 08.10.2001г. с адрес: ********нантуич, Чешир, *****, двамата със
съдебен адресат - адв. А.Ш. и адв.Б.Ч.,***, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ***, на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 201,
86 евро (двеста и едно евро и осемдесет и шест евроцента) представляваща заплатена за сметка на кредитополучателите застрахователна
премия за имуществена застраховка съгласно чл. 24 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008г.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на
иска на 07.06.2017г. до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля претенцията в частта за
разликата над присъдената сума - до пълния претендиран размер от 398, 34
евро.
ОСЪЖДА Ф.Д.Г. и Н.С.Е., със съдебен адресат - адв. А.Ш. и адв. Б.Ч.,***,
да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ***, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 3284 лева
(три хиляди двеста осемдесет и четири лева), представляваща съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД *** да заплати
на Ф.Д.Г. и Н.С.Е., със съдебен адресат - адв. А.Ш. и адв. Б.Ч.,***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата
от 4782 лева (четири хиляди седемстотин осемдесет и два лева),
представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: