РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1111
гр. Перник, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500593 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 685, постановено на 10.07.2025г. по гр.д.№ 897/2025г. по
описа на Районен съд – П. съдът е признал за установено, че А. З. А. с ЕГН:
**********, дължи на Ю. Г. Н., с ЕГН:********** следните суми: 2 100 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 31 от ЗС за лишаване от ползване за
периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. на съсобствен недвижим имот: ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. П., заедно с построената в имота сграда с
идентификатор ***; 74,64 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до
02.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
03.01.2025г., до изплащането му. Съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумите 950.74лв. – разноски по исковото производство и 545 лв. –
разноски по заповедното производство.
В срок е подадена въззивна жалба от А. З. А. чрез адв. В., с която
решението на районния съд се обжалва като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
съдът е формирал вътрешното си убеждение, без да са налице доказателства,
въз основа на които да мотивира правните си изводи относно основателността
на исковете. Посочва се, че по делото липсват доказателства, от които да се
установява, че ищецът и ответникът са съсобственици. Акцентира се, че съдът
е направил своите изводи в тази посока единствено въз основа на решение по
в.гр.д. № 245/2024 на ПОС, което не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на собствеността върху описания в него имот, а освен това се е
позовал на доказателства, които не са представяни и приемани по делото.
Излагат се доводи, защо неправилно съдът е приел, че ответникът лично е
ползвал имота и е лишил ищеца от ползване. Сочи се и че размерът на
претендираното обезщетение е останал недоказан поради това, че съдът не е
допуснал поисканата с исковата молба СТЕ. Моли се първоинстанционното
решение да бъде отменено, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя
1
разноските за двете инстанции.
Въззиваемият счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на
районния съд за правилно и законосъобразно по подробно изложени
съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт – потвърден. Претендира разноски, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са направени
доказателствени искания.
Съдът намира, че въззивната жалба се явява редовна и процесуално
допустима, поради което следва да бъде насрочено съдебно заседание за
разглеждането й по същество.
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.10.2025 г. от 10.45ч., за която дата й час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители, като им се изпрати и препис от настоящето
разпореждане, а на А. З. А. – да се изпрати препис от отговор на въззивна
жалба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2