№ 6878
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Д.а
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100510830 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на Р. З. К., чрез упълномощената адв. М. Д. от
САК, срещу съдебно решение № 11015 от 09.06.2025г., постановено по гр. дело №
1551/2024г. по описа на СРС, 80 с-в. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния
закон. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което
се уважи молбата за защита по ЗЗДН на детето Р. К. Т.. Заявени са доказателствени
искания. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
представителя по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения.
Непълнолетният Р. К. Т., чрез назначения от съда особен представител адв. И. Д.
Д. от САК, оспорва въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за
неоснователност на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Н. К. е оспорила
1
въззивната жалба, като неоснователна. Сочи нови доказателства и изразява становище
за недопускане доказателствените искания на въззивника.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна С. Н. К. лично и чрез
упълномощен представител поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Всяка от двете страни е представила писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 от
ГПК, с които поддържат доводите си за основателност/неоснователност на въззивната
жалба.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от Р. З.
К., в качеството на процесуален субституент на малолетния Р. К. Т. срещу С. Н. К..
Изложено е твърдението, че на 09.01.2024 г. в гр. Нови Искър, в двора на 170-то СУ
„Васил Левски“, находящо се на адрес: гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 277,
около 12:30 часа, С. Н. К. заедно с лицето Я.С., последният без родство със страните,
причакали малолетния Р. Т. на входа на сградата на училището, сплашили го и го
приканили да дойде с тях, като го хванали с ръце, дърпали тялото и дрехите му и го
влачили през двора на училището, за да го изведат насила и да го качат на лекия
автомобил, с който дошли. Детето Р. Т. се съпротивлявало, имало боричкане между
детето и С. Н. К. и Я.С., при което Я.С. нанесъл силен удар с юмрук по лицето на
детето, в резултат на което била счупена долната челюст на малолетния. Твърди се, че
по време на соченото деяние С. Н. К. не преустановила действията по дърпане и
2
принуждаване на пострадалия да влезе в автомобила, нито го защитила от действията
на Я.С.. Сочи се, че С. Н. К. е осъществила чрез лични действия психическо и
физическо насилие спрямо детето си Р. К. Т., изразяващо се в сплашване, дърпане на
тяло и дрехи, влачене, принуда, разменени удари в хода на боричкането, както и че е
организирала физическото присъствие на Я.С. на мястото на инцидента.
Ответникът е оспорила твърденията в молбата за осъществено домашно
насилие.
С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 1551/2024г. по описа на
СРС, 80 състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН с вх. №
7251/10.01.2024 г., депозирана от Р. З. К., с искане за налагане на мерки за защита по
реда на ЗЗДН в полза на детето Р. К. Т. срещу С. Н. К., за извършен акт на домашно
насилие на 09.01.2024 г., като е отказал да издаде заповед за защита. Съдът е оставил
без уважение искането на С. Н. К. за присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
прие за установено следното:
Страните не спорят, че въззивникът Р. З. К. е в родство по права линия с
пострадалия Р. К. Т., нейн внук, а твърденията са за актове на домашно насилие,
причинени на детето от майка му С. Н. К. на 09.01.2024 г. Следва, че въззивникът
попада сред кръга от лица, посочено в хипотезата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН в защита на пострадало лице, което е
видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е
постъпила на 10.01.2024г., а твърденията са актове на домашно насилие на 09.01.2024г.
Следва, че първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално легитимирана
страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН или лице, което е в родство по права линия с
молителя (чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН), и установен по своето естество, време и място на
извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
3
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт/ове на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) –
по време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства. Не се установи да са събрани доказателства от
които да се формират изводи за осъществени актове на домашно насилие на
09.01.2024г., които да са извършени в двора на 170-то СУ „Васил Левски“, находящо се
на адрес: гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 277, около 12:30 часа. Не са
събрани доказателства и за пасивно осъществено домашно насилие от майката на
детето Р. на сочените дата и място.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът не е анализирал
и преценил ефекта от „действията и бездействията на майката при осъществените
актове на насилие…“. В случая съдът не формира извод за осъществяване на
твърдяното от бабата на детето домашно насилие, тъй като то не е доказано с
доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК.
Неоснователно е и възражението, че съдът е постановил решението си, като е
направил „частичен и избирателен анализ на събраните по делото доказателства“. В
производството по ЗЗДН съдът дължи защита само когато деянието, което се твърди да
е осъществено и има характеристиките на акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, е доказано изцяло – по време, място, начин на извършване и
авторство. Нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство са
събрани доказателства, които да обосноват единствено възможен извод за
осъществени актове на домашно насилие (пълно доказване). Не се установи на
09.01.2024г. да са извършвани сочените в молбата актове на домашно насилие от С. Н.
К. срещу сина Р. К. Т., нито е установено твърдяното „бездействие“ от страна на
майката на детето. Неглижиране на потребностите на малолетното дете не е основание
съдът да приема, че то е било обект на домашно насилие от неговата майка, при това с
извършване спрямо него на описаните действия/бездействия на 09.01.2024г. За
настоящото производство не е относимо извършеното от трето лице, което не е страна
в спора и не е имало възможност да защити правата си пред съда.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните актове в молбата
за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се
установени пълно и главно от въззивника – молител, а за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на
релевантните факти не е осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молбата за защита са обосновани и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН. Предвид нормата на чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Въззивният състав приема, че доколкото издадената от първата съдебна
инстанция заповед за незабавна защита № 72 от 02.03.2024г. не е отменена, то при този
4
изход от спора и в изпълнение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗДН (изм. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 01.01.2024 г.) същата следва да бъде отменена служебно от съда, пред който
делото е висящо.
По разноските съдът приема следното:
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Р. З. К. не дължи държавна такса за производството, тъй като е заявила молба
за защита на лице, с което е в родство по права линия и то не е навършило 18-годишна
възраст. Т.е. независимо от изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за
защита на Р. К. Т. пред СРС, както и държавната такса за въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение, трябва да останат в тежест на бюджета на съда,
предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемата С. Н. К. претендира разноски за СМЕ в размер от 1398 лв., както
и разноски за адвокатски хонорар в размер на 1300 лв., за което своевременно е
представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 180 от делото). Съдът не дължи произнасяне
по направените разноски в първоинстанционното производство, тъй като не е сезиран
надлежно с такова искане. Не се твърди първоинстанционният съд да е сезиран и да се
е произнесъл по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК – за изменение на
решението в частта за разноските, поради което и въззивният съдебен състав не дължи
присъждане на разноски, които не са направени във въззивното производство.
От С. Н. К. не са представени доказателства за извършени разноски във
въззивното производство. Представеният договор за правна защита и съдействие от
24.09.2025г. (лист 134 от делото) е неотносим към претенцията за разноски на
въззиваемата по настоящото производство, тъй като от една страна не е страна по този
договор, а от друга - разноските по този договор са платени за защита в различно
съдебно производство – адм. дело № 7635/2025г. по описа на ВАС.
По изложените съображения съдът не присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 11015 от 09.06.2025г.,
постановено по гр. дело № 1551/2024г., по описа на Софийски районен съд, 80
състав.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 72 от 02.03.2024г., издадена в
производството по гр. дело № 1551/2024г., по описа на Софийски районен съд,
80 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6