Решение по дело №364/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 60
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890100364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Сливница, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100364 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. СТ. ГЬ., с която
против „Т.С.“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 433,92 лв., представляваща 1/6 част от
претендираната цена за ползвана топлинна услуга за периода от м.02.2013 г.
до м.10.2018 г. в имот, намиращ се в в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**.
Ищецът – К. СТ. ГЬ., твърди, че не е в облигационно отношение с
ответника, въпреки което „Т.С.“ ЕАД претендира от нея заплащането на
потребена топлинна енергия в имот, намиращ се в в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, за периода от м.02.2013 г. до м.10.2018 г., в размер на
433,92 лв. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, ответникът не е доставил топлинни
услуги за процесния период, възлизащи на посочените суми. Посочва, че
радиаторите в имота са демонтирани, договорът е нищожен поради липса на
лицензия за ответника, общият топломер не е бил годен. В първото по делото
съдебно заседание е посочил и че вземанията са погасени по давност.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „Т.С.” ЕАД твърди, че между страните е налице договор
за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, като ищецът дължи
заплащането на посочената в исковата молба за този период сума, тъй като
между страните е налице договор за предоставяне на топлинна енергия, като
1
ответникът е доставил реално на ищеца топлинна енергия, цената на която
възлиза на посочената в исковата молба парична сума. Претендира
разноските по производството.

Третото лице – „Т.А.Е.С.Н.И.“ ООД, не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ищеца да заплати в полза на ответника сумата в размер на 433,92 лв.,
представляваща 1/6 част от претендираната цена за ползвана топлинна услуга
за периода от м.02.2013 г. до м.10.2018 г. в имот ап. **, намиращ се в гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Ищецът не
оспорва, че е собственик на 1/6 ид. ч. от процесния топлоснабден имот
апартамент № 39, намиращ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *.
Ответникът претендира извънсъдебно от ищеца сумата в размер на 433,92 лв.,
представляваща 1/6 част от претендираната цена за ползвана топлинна услуга
за периода от м.02.2013 г. до м.10.2018 г. в този имот. Следва да се установи
дали посоченото задължениe е погасено по давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “Т.С.” ЕАД към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
2
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени, от което следва, че
задължението на ищеца за последния месец от исковия период е с краен срок
на изпълнение – 30.11.2018 г.
Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички
задължения на ищеца за заплащане на топлинна енергия, настъпили до
м.10.2018 г., са погасени по давност, като вземането на ответника за
последния месец от исковия период – м.10.2018 г., е погасено по давност,
считано от 01.12.2021 г.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 433,92 лв., представляваща 1/6 част от претендираната цена за
ползвана топлинна услуга за периода от м.02.2013 г. до м.10.2018 г. за
процесния топлоснабден имот апартамент № **, намиращ се в гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, с аб. № *****, поради което предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, предвид
обстоятелството, че същият претендира от ищеца заплащането на цена за
топлинни услуги, без по делото да се установява основанието за дължимостта
на същата, което обстоятелство се оспорва от ищеца. Ето защо, съдът счита,
че ответникът следва да понесе отговорността за разноските по
производството, направени от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща
разноски по производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на
300 лева – адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че К. СТ. ГЬ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Н.г.“ № **, ет. *, ап. *, не дължи на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, сумата в
размер на 433,92 лв., представляваща 1/6 част от претендираната цена за
3
ползвана топлинна услуга за периода от м.02.2013 г. до м.10.2018 г. за
процесния топлоснабден имот апартамент № **, намиращ се в гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, с аб. № *****.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ №
***, да заплати на К. СТ. ГЬ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Н.г.“ № **, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50
лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА „Т. .С.” ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ №
***, да заплати на адв. Д.Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК сумата в размер
на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановени при участието на трето лице – помагач -
„Т.А.Е.С.Н.И.“ ООД, на страната на ответника - „Т. С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4