МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДА №15/25.10.2019г.
по
НОХД №188/2019 година
по
описа на ОС-СИЛИСТРА
Д. Р. А. е
предадена на съд, за това, че:
През
периода 01.06.2008г.-25.09.2012г. в
с.Кайнарджа, обл.Силистра, при условията на продължавано престъпление, е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери
-5464.18лв, като не е подала съответните данъчни декларации изискуеми по чл.49
ал.3 от ЗМДТ и Наредба №15 на Община Кайнарджа за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Кайнарджа, в нито един от случаите на
получени в периода 171 бр. дарения на обща стойност 109 283.59лв.
Престъпление
по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл.26 ал.1 НК
Чрез
процедура по чл.248а НПК е отстранена очевидна фактическа грешка в обвинителният
акт.
В
проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на нарочно
искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на
основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът
пледира за постановяване на осъдителна присъда. Подаването на данъчна
декларация и заплащането на значителен размер от дължимия данък намира за
изключително смекчаващо вината обстоятелство, поради което изразява становище
за приложимост на чл.5 НК и за налагане на наказание лишаване от свобода в
минимален размер, изтърпяването на което да се отложи за минимален срок, а
наказанието глоба да не се налага. Изразява несъгласие с доводите на защитата и
посочва, че по проблема е постановено ТР на ВКС.
Защитникът
на подсъдимата моли за постановяване на оправдателна присъда поради наличие на
предпоставките по чл.14 НК, сочи и приложимост на чл.2 ал.2 НК, поради отпадане
на задължението за деклариране по чл.49 ал.3 ЗМДТ и навежда подробни доводи в
тези насоки.
В правото
си на защита, подсъдимата заявява, че не е виновна, не е знаела, че трябва да
плаща данък.
В
последната си дума моли да бъде оправдана.
◆◆◆◆◆
Признатите
от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
В
периода 2008г.-2012г., подсъдимата е получила множество валутни преводи от
различни физически лица от РТурция и други страни. С тези лица тя е разговаряла
по фейсбук и по телефона. Сумите са
изпращани доброволно, като помощи, предимно чрез международната система за
бързи разплащания „Western Union“ и са теглени от нея от различни пунктове на
финансови институции.
Western
Union, MoneyGram, EasyPay са международни системи за извършване на
експресни парични преводи, при която сумите се превеждат по банков път и се
получават лично. Изпращаща посочва имената на получателя, от коя държава е,
размера и вида валута. Получателят при получаване на сумата трябва да представи
документ за самоличност и уникален десет цифрен код /съобщен му от изпращача/.
През посоченият
период А. е получила от лица без родствена връзка общо 171 бр. валутни преводи
в общ размер на 109 283,59 лева, както следва:
През 2008г., считано от 31 март, е
получила общо 36 броя валутни превода за 18640.07 лв., като от тях 31 броя за
8810.24 евро с левова равностойност 17231.33 лв. и 5 броя преводи за 1026.00
USD за 1408.74 лв. Като необлагаеми са приети 2бр. превода в евро на обща
стойност 55.32 или 108.20лв, наредени от майката на подсъдимата, поради което
не са включени в общият брой на получените преводи.
През 2009г.
са получени общо 77 броя валутни превода с обща левова равностойност 59682.48
лв., като от тях 73 броя за 30031.50 евро с левова равностойност 58736.51 лв. и
4 броя преводи за 650.00 USD с обща левова равностойност 945.98 лв.
През 2010г.
са получени общо 38 броя валутни превода с обща левова равностойност 23455.64
лв., като от тях 36 броя за 10992.00 евро с обща левова равностойност 21498.48
лв. и 2 броя преводи за 1340.00 USD с обща левова равностойност 1957.16 лв.
През 2011г.
са получени общо 17 броя валутни превода с обща левова равностойност 6410.12лв.,
като от тях 15 броя за 2983.50 евро с обща левова равностойност 5835.22 лв. и 2
броя преводи за 400.00 USD с обща левова равностойност 574.90 лв. Като
необлагаем, не е включен превод от 300 евро с левова равностойност 586.75 лева,
изпратен от РПолша, от самото лице, поради което не е включен в общият брой на
получените преводи.
През 2012
г. са получени общо 3 броя валутни превода за 560.00 евро с обща левова
равностойност 1095.26 лв.
Последният
валутен превод е получен на 24.07.2012г.
Макар в ОА
да са представени всички преводи за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2015 г.,
то преводите след 24.07.2012г. са ирелевантни, така, че до тази дата общият
размер на получените суми възлиза на 109 283.57лв.
Горното е
констатирано и от заключението на назначената ФИЕ. В табличен вид, в Приложение
2, вещото лице подробно е представило данните за всеки един от 171 броя
преводи, по дата, валута, равностойност в лева, страна изпращач, изплащаща
финансова институция и имена на изпращача. Обобщено, по години/до 2015/,
данните са представени в таблица 11, а именно:
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
валута
|
лева
|
валута
|
лева
|
валута
|
лева
|
валута
|
лева
|
|
8810.24 €
|
17231.33
|
30031.50
|
58736.51
|
10992.00 €
|
21498.48
|
2983.50 €
|
5835.22
|
|
1026.00 $
|
1408.74
|
650.00 $
|
945.98
|
1340.00 $
|
1957.16
|
400.00 $
|
574.90
|
|
36 бр.
|
18640.07
|
78 бр.
|
59682.49
|
38 бр.
|
23455.64
|
17 бр.
|
6410.12
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2012
|
2015
|
ОБЩО (Western union)
|
|
|
|
валута
|
лева
|
валута
|
лева
|
валута
|
лева
|
|
|
|
560.00 €
|
1095.26
|
|
200.00
|
53377.24 €
|
104396.81
|
|
|
|
|
3416.00 $
|
4886.78
|
|
|
|
3 бр.
|
1095.26
|
1 бр.
|
200.00
|
|
200.00
|
|
|
|
|
172 бр.
|
109483.59
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Размерът на
данъка за територията на община Кайнарджа е определен в чл.35, ал.1 б.“б“ от
Наредба №15, съгласно която разпоредба при дарение на имущество, както и в случаите
по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху
оценката на прехвърляното имущество в размер на 5 на сто - при дарение между лица
извън посочените в буква "а", следователно дължимият данък върху
сумата от 109283.59лв възлиза на 5464.18лв.
Подсъдимата
не е подавала данъчни декларации в местната община, в двумесечен срок, за всяка
от получените суми.
На 27.11.2018г., подс.А. е подала
декларация по чл.49 ал.3 ЗМДТ с вх.№**********/2018г. в Община Кайнарджа и е
декларирала дарения в периода 2008-2011г. за сумата 52151.77 евро, с левова
равностойност 102000лв. Начисленият данък е 5100лв, заплатен на 28.11.2018г. с
приходна квитанция №**********/28.11.2018г.
Признанието
на фактите се подкрепя безспорно от събраните по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, свидетелство
за съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ФИЕ и други приобщени по реда на чл.283 НПК.
Получените
суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са обясненията на
подсъдимата, че са и изпращани за да бъде подпомогната, и поради липса на
доказателства в обратната насока, например за измама, причина да не им се даде
вяра липсва. Обясненията й не могат да бъдат и насрещно проверени, поради
недостатъчност на индивидуализиращите данни на изпращачите.
Основният
фактически извод посочен в обвинителният акт се подкрепя от заключението на
ССЕ, а именно, че за процесният период, подсъдимата е получила общо 109283.59лв,
които е следвало да декларира в местната община и да внесе дължимия 5% местен
данък в размер на 5464.18лв. Сумите са
получавани в евро и в щатски долари, като експертизата подробно е посочила
получените в отделните банки и финансови институции по дати и размер суми,
изчислен и в левовата им равностойност. Като неотносимо към предмета на делото
е заключението на експертизата в частта, за дължимите лихви върху
недекларираните на 28.11.2018г. дарения, както и относно приложимостта на
ЗДДФЛ. Съгласно чл.13 ал.2 ЗДДФЛ не се
смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и
полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен
акт. След като с процесуалните способи по НПК се установява, че полученото
имущество е дарение, то същото не подлежи на облагане по алтернативния ред по
ЗДДФЛ.
При
решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата
придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с данък в размер на
данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, поради което
за подсъдимата е съществувало задължение
за деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от
същия закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения данък в
двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по
постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
За нито
една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в законовия срок и
съответно не е заплатила дължимият данък.
Нормата на
чл.49 ал.3 ЗМДТ е норма, запълваща бланкетният състав на повдигнатото
обвинение, като е отменена с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г. С
отпадането на задължението за деклариране, обаче, не отпада и наказателната
отговорност по чл.255 НК. Разпоредбата на чл.2 ал.2 НК в случая е неприложима.
На първо място следва да се посочи, че чл.2 НК се намира в раздел II
на Глава I
озаглавен Предели на действие на Наказателния
кодекс,поради което при тълкуване на волята на законодателя по отношение на
словосъчетанието различни закони,
следва да се имат предвид измененията в самия НК, а не измененията на
разпоредбите запълващи конкретната бланкетната норма. Не може да не бъде
посочено и Постановление №1 /1983г. по н.д.№8/1982 на Пленума на ВС, в т.2
б.“в“, в което е посочено, че ..когато
бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл.2 ал.2 НК, т.е. прилага се
най-благоприятния закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на
правилата, които запълват бланкетната наказателна норма и уреждат движението по
пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение
само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието.
Макар това Постановление да не е загубило задължителната си сила, допълнителни
аргументи в тази насока се съдържат и в Решение №26/2018г. н.д. №1175/2017г. I НО-ВКС; Решение №382/2015г.
н.д.№1332/2015г. III НО
-ВКС.
Неприложим
в случая е и чл.14 ал.1 НК. Не може да се приеме за основателно възражението,
че незнанието на задължението за деклариране изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява незнаещия /Ignorantia
juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на правото под формата на
законова, необорима и обща презумпция. Юридическото измерение на този основен
правен принцип е разпоредбата на чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който
всички нормативни актове се публикуват. Като гражданин на Република България,
подсъдимата има не само права, но и задължения, едно от които е заплащането на
данъците. Това задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който гласи Гражданите
са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните
доходи и имущество.
Изложените
аргументи подкрепят извода за неоснователност на възраженията на защитника на
подсъдимата и за неоснователност на искането за постановяване на оправдателна
присъда.
Ето защо,
съдът приема, че бездействието си подсъдимата обективно е осъществила състав на
престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала съответните
декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е
декларирала нито едно от получените дарения, като по този начин е избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 5464.18лв, които според чл.93 т.14 НК покриват признака
„големи размери”. Всяко едно от тези 171
броя деяния, поотделно осъществява един и същ състав на това престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на
предшестващите от обективна и субективна страна, поради което и престъпленията
са извършени в условията на чл.26 НК.
Първата
получена от подсъдимата сума е на 31.03.2008г., а последната на
24.07.2012г., и имайки предвид, че
декларациите е следвало да бъдат подадени до два месеца считано от тези дати,
то следва да се приеме, че престъплението е осъществено в периода от
01.06.2008г. до 25.09.2012г.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се избегне
установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху получените като
дарения суми.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът е длъжен да се съобрази с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК.
Като
отегчаващи вината обстоятелства се отчитат многобройността на отделните деяния
и извършването им в значителен период от време, а като смекчаващи такива-
чистото съдебно минало, оказаното съдействие в ДП за разкриване на обективната
истина по делото, и на последно място, но не и по значимост се явява
доброволното деклариране на значителна част от получените доходи и заплащането
на данък в размер на 5100лв, явяващ се над 93% от дължимия такъв. Съдебният
състав споделя становището на прокурора, че това смекчаващо вината обстоятелство
се явява изключително по смисъла на чл.55 ал.1 НК, като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
прекомерно тежко.
Конкуренцията
на нормите на чл.58а ал.1 и ал.4 НК задължава съда да прецени дали чл.55 НК е
по-благоприятен за дееца, за да бъде приложен. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от една до
шест години. При определяне на минималния размер на наказанието и след
редукцията му по чл.58а ал.1 НК, на подсъдимата следва да се наложи окончателно
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Наличието на долна
граница предопределя приложение на ал.1 т.1 на чл.5 НК, която разпоредба
позволява отмерване размера на наказанието под най-ниския предел, предвиден в
закона, включително и под този отмерен в хипотезата на чл.58а ал. НК. Ето защо, приемайки, че приложението на чл.55
ал.1 т.1 НК е по-благоприятно, съдът наложи наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, отчитайки че именно този размер е в състояние да изпълни
целите на личната и генералната превенция, визирани в чл.36 НК и би
удоволетворило изискването за справедливост, изразяващо се в съответствието му
към тежестта на престъплението.
Съдът прецени, че кумулативното
наказание глоба не следва да бъде налагано.
Съобразявайки
размерът на наказанието лишаване от свобода, липсата на осъжданост и личността
на подсъдимата, съдът намира, че постигането на поправимост е достижимо и без
ефективното изтърпяване на наложеното
наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено
за срок от три години.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата е осъдена да
заплати разноските направени в хода на ДП.
Водим от
тези съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ: