Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 декември
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1636,
по описа за 2019 година.
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединен с осъдителен иск с правно
осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и с осъдителен иск с правно осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Р.С.А. е образувано ч.гр.д №5665/2018г., по описа на PC Стара Загоре. Против
длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на
631.96 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 100.96 лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги.
Наред с установителния
иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с
исковата молба, ищецът предявява и осъдителни искове срещу ответника за плащане
на договорна неустойка в размер на 119.97лв., както и неплатени лизингови
вноски в размер на 77.87 лв.
Излага следните факти:
По повод Договор за мобилни услуги от дата 12.01.2016г., сключен за мобилен
номер 0882/253587 по програма Резерв Стандарт 39.99лв., ответникът Р.С.А. била
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „TEЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с абонатен номер №
********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма
до 12.01.2018г. От същата дата абонатът
сключил и Договор за лизинг за титулярния мобилен номер, с който
абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR модел SMART II BLACK, посредством 23 месечни
вноски, в размер на 5.99 лв.
По силата на сключените
договори, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер 0882/253587 било фактурирано под абонатен номер
№ *********. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 10.08.2016
г. до 09.01.2017г. Теленор издал
следните фактури с абонатен номер № *********.
- фактура №**********/10.09.2016. за отчетения период на
потребление 10/08/2016г. - 09/09/2016г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 33.12лв /с ДДС/, от които: 12.49лв./ ез ДДС/
за месечен абонаментен план Резерв Стандарт; 10,00лв./без ДДС/ за Други услуги
с добавена стойност; 0,12лв./без ДДС/ за Кратки текстови съобщения (SMS); и 5,99лв. за лизингова
вноска.Дължимата сума била платима в срок 25/09/2016. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура № **********/10.10.2016г. за отчетения период на
потребление 10/09/2016г.- 09/10/2016г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 46.13лв. /с ДДС/. Дължимата сума
била платима в срок 25/10/2016. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура №**********/10.11.2016г. за отчетения период на
потребление 10/10/2016г.- 09/11/2016г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 20.98лв. /с ДДС/, от които: 12.49лв./без ДДС/
за месечен абонаментен план Резерв Стандарт; и 5,99лв. за лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 25/11/2016. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди, че абонатът не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 99.97 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 08/2016г., месец 09/2016г. и за месец
10/2016г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие
№**********/10.12.2016г. била извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на -5,00лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, била начислена и дължимата
лизингова вноска в размер на 5.99 лв., като бил отразен незаплатения баланс в
размер на 99.97 лв., за предходните три отчетни периода. При това положение,
задължението за плащане възлизало на
100.96лв.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 100.96лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ, Теленор прекратил едностранно индивидуалния договор
за ползвания абонамент и издал по абонатен номер № ********* на дата
10.01.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 631.96 лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
абоната-ответник остатък, в размер на 100.96 лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване, в размер
на 453.13 лв., както и незаплатени лизингови вноски, в размер на 77.87 лв.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 30.11.2016., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент,
предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите,
дължимата неустойка била в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, или дължимата
неустойка по програма Резерв Стандарт 39.99лв. била в общ размер на 119.97лв.
/3x39.99лв -
119.97лв/.
Освен това, поради
прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
устройство марка TELENOR модел SMART II BLACK, били предсрочно
изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от
договора ЗЕ лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0882/253587,
„Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България" ЕАД.
При сключване на
процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни
плащания, по вина на абоната, индивидуалният му абонамент за ползвания мобилен
номер бил прекратен. Дължимите след месец 01/2017г. лизингови вноски били
обявени за предсрочно изискуеми, като била издадена крайната фактура №
**********/10.01.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За устройство марка TELENOR, модел SMART II BLACK, взето във връзка с
мобилен номер 0882/253587, се дължала цена, в размер на 77.87 лв., след месец
01/2017г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е от м. 01/2017г. до м.12/2017г.
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД Р.С.А. се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от ответницата „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него”.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи, че при неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В конкретният случай
ответникът Р.С.А. е подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е
мобилен номер 0882/253587 и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в
забава. Издадени били фактури, неплатени в срок.
Ищецът моли съдът да
постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.С.А.,
че дължи вземане, в размер на 100.96лв за незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер № ********* за периода от 10.08.2016 г. до 09.01.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;
Да осъди ответника Р.С.А.,
да му заплати сума в размер на 119.97 лв., представляваща начислени договорна
неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма
месечни абонаментни такси;
Да осъди ответника Р.С.А.,
да му заплати сума в размер на 77.87 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.01/2017г. до м.12/2017г., съгласно Договор за лизинг от
12.01.2016г. за мобилен номер 0882/253587 с абонатен номер №*********.
Претендира за разноските
в настоящото исково производство.
Назначеният
на ответницата Р.С.А. особен представител адв. Г. ***, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска.
Относно предявения
осъдителен иск за неустойка, счита, че
неустоечната клауза от Договора за мобилни услуги следва да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка не е индивидуално
уговорена (за справка чл.146, ал.2 от ЗЗП) и след като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й, предвидените неустойки в договора
стават нищожни. Моли, съдът да приеме клаузите за неустойка за нищожни, а от
там да отхвърли иска, с който са предявени.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск, обективно
съединен с осъдителни искове. Претендира за направените по настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли исковата молба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.Прави
възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 5665/2018г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу Р.С.А. заявление
за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено задължение по договор за
далекосъобщителни услуги от 12.01.2016г. и фактура № **********/10.01.2017г., съдът
е издал Заповед за изпълнение № 3268/09.11.2018г., съгласно която е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 631.96 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2018г. до окончателното плащане, сумата от 112.54лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 26.01.2017г. до 28.10.2018г., както и
сумата от 205 лв. - разноски по делото.С Разпореждане от 29.03.2019г. съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение за сумата от 112.54 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 26.01.2017г. до 28.10.2018г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск относно
вземането си.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни
услуги от 12.01.2016г., съгласно който
ищецът, в качеството му на оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочения в договора мобилен номер по програма Резерв
Стандарт, със стандартен месечен абонамент от 39.99 лв. На същата дата между
страните е подписан и договор за лизинг за предоставено мобилно устройство TELENOR модел SMART BLACK, срещу общата
цена от 137.77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5.99
лв., с вкл.ДДС /съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор/.
За предоставените по процесните договори услуги за периода от
10.08.2016 г. до 09.01.2017г. Теленор е издал следните фактури: фактура №**********/10.09.2016. за отчетения
период на потребление 10/08/2016г. - 09/09/2016г. с общ размер от 32.86 лв.; фактура № **********/10.10.2016. за отчетения
период на потребление 10/09/2016г. - 09/10/2016г.,с общ размер от 78.99 лв;. фактура№**********/10.11.2016. за отчетения
период на потребление 10/10/2016г. - 09/11/2016г. с общ размер от 99.97 лв. Към
всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
С Кредитно известие № **********/10.12.2016г.
е извършена корекция по дълга, като оставащото неплатено задължение от
ответника е в размер на 100.96 лв. За цялото неизпълнение на потребителя,
ищецът е издал крайна фактура с № **********/10.01.2017г. за сумата от 631.96
лв., от която сумата 453.13 лв. е за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, сумата 77.87 лв. е за неплатени лизингови вноски и сумата 100.96 лв.
е задължения от предходен период.
По делото е назначена съдебно
икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че към
22.11.2019г. дългът на ответницата по издадени от ищеца 5 бр. /процесните/ фактури
за ползвани далекосъобщителни услуги възлиза в общ размер на 631.96 лв. Липсват
данни за извършени плащания по фактурите.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По
делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
мобилни услуги и по договора за лизинг, като е предоставил посочените услуги и
стока, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са
уредени от сключените между тях договори, от които са произтекли насрещните
права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът
не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги и договорените лизингови вноски, поради
което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е
неизправна страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора получените
от последния мобилни услуги, нито пък е заплатил дължимата сума по закупената
стока на лизинг. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е
извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. В случая,
претендираното вземане е по ф-ра № **********/10.01.2017г., която е издадена след
извършената корекция с кредитно известие, и която включва вземане в размер на
100.96 лв.- за ползвани мобилни услуги, и вземане в размер на 77.87 лв. – за
неплатени лизингови вноски. Същата фактура, макар и
едностранно съставена от ищеца и неподписана от ответника, доказва
предоставените услуги и стоки и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на
исковата претенция от 100.96 лева за
ползваните от него мобилни услуги и за заплащането на оставащите лизингови
вноски, в размер на 77.87 лв. Ето защо, тези суми се явяват дължими.
С оглед на горното предявеният установителен
иск, касаещ вземане в размер на 100.96 лв., като основателен и доказан, следва
да бъде изцяло уважен. Към установената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство
– 07.11.2018г., до окончателното й изплащане.
Като основателен и доказан
следва да бъде изцяло уважен и предявеният осъдителен иск, касаещ вземане за
неплатени лизингови вноски в размер на 77.87 лв.
Ищецът претендира осъждане на
ответника за неустойка в размер на 119.97 лв. поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
По делото се
установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е заплащал
дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б от Общите условия
„Теленор България“ ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни
услуги страните са се уговорили в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и
съответно нищожна, на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Следва
да се отбележи и наличието на образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото
производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд за
прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов
договор за мобилни услуги, предвиждащ, че „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както
и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица. Тази
спогодба обаче е одобрена от съда на 11.01.2018 г. и предвижда въвеждане на
клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от
12.01.2018 г. В случая неустойката е начислена от ищеца преди тази дата, което
означава, че договорите между страните са прекратени преди включване на
клаузата по споразумението между ищеца и КЗП в договорите за предоставяне на
мобилни услуги на „Теленор България“ ЕАД. Правно невъзможно е да бъде извършено
изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече
несъществуващо договорно правоотношение. При тези обстоятелства съдът
намира, че размерът на дължимата неустойка не може да бъде определен в размер
на три месечни вноски съобразно изменено съдържание на договорите след 12.01.2018
г.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че претендираната от ищеца неустойка, в размер на 119.97 лв. се явява недължима, поради това, че клаузата, с
която е уговорена е нищожна. Предявеният осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство, както и
в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
е поискал присъждане само на разноските, направени в настоящото производство,
които възлизат на 481.79 лв. - за внесена държавна такса, за платено адвокатско
възнаграждение, за възнаграждение за особен представител на ответника, за
възнаграждение за вещо лице.Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар, който възлиза под
минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.С.А., ЕГН **********,***,Първа 15, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша Филипович, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Г. – САК, сумата от 100.96 лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 12.01.2016г. по ф-ра № **********/10.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.11.2018г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 3268/09.11.2018г. по ч.гр.дело № 5665/2018г.,
по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********,с
п.а., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша
Филипович, сумата в размер на 77.87 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 12.01.2016г.за мобилно
устройство TELENOR модел SMART BLACK.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша
Филипович, против Р.С.А., ЕГН **********, с п.а., иск за сумата от 119.97 лв.,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********, с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Саша Филипович, сумата 481.79 лв., представляваща
направени по настоящото дело разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: