Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.435,ал.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Делото е образувано по подадена от С. "НББАЗ" - гр.С., длъжник по изп.д. № *0943 на Частен съдебен изпълнител Д К., рег.№ 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.Велико Търново, жалба против Постановлението за разноските на съдебния изпълнител по делото от 22.10.2015 година в частта му за присъдените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело и срещу начислената по ТТРЗЧСИ - т.26 пропорционална такса, като моли същото в тази му част да бъде отменено, евентуално - адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено съобразно действителната фактическа сложност на изпълнителното дело, като бъде определен размер на тези разноски в разумни и адекватни на развитието на изпълнителното производство граници.Твърди и развива съображения, че взискателят не му е предоставил никаква възможност да плати доброволно, без образуване на изпълнително дело, при което СДРУЖЕНИЕТО е изплатило задълженията си по делото в срока за доброволно изпълнение. Посочва в тази връзка, че след като е заплатило дължимата от него по изпълнителното дело сума в срока за доброволно изпълнение, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи , тъй като съдебният изпълнител не е извършил каквито и да било действия за принудителното събиране на сумата. Твърди, че към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение е влязла в сила нова алинея / ал.6 - нова - ДВ бр.63 от 2014г., в сила от 01.08.2014 година / на разпоредбата на чл.26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която " Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.".Твърди и развива съображения, че разноските за адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита в хода на изпълнителното производство са недължими от Сдружението, тъй като не са сторени от страна с правен интерес по делото, както изисква чл.78 ГПК.При условията на евентуалност възразява против размера на адвокатския хонорар ,платен от взискателя по делото, като посочва, че същият не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намален до сумата 200 лева, като останалите 150 лева без ДДС бъдат отменени, тъй като съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения тази сума се дължи за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което в случая не е налице. Моли обжалваното от Сдружението Постановление за разноските да бъде отменено изцяло, евентуално - присъденото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя да бъде намалено до сумата 200 лева, а таксите по изпълнението - до размера на обикновените такси за образуване на изпълнително дело , за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника и запорно съобщение до "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ",. Взискателят по изп. д. № *0943 на Частен съдебен изпълнител Д. К. Й. Й. Н. твърди и развива съображения, че жалбата на С. "НББАЗ" - гр.С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното Постановление е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Частен съдебен изпълнител Д. К. излага мотиви по обжалваното от С. "Н." нейно Постановление, като твърди и развива съображения, че същото е обосновано, правилно и законосъобразно, респективно - жалбата на Сдружението против Постановлението е неоснователна и недоказана. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по изпълнителното дело поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на С. "НББАЗ " - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Изпълнително дело № *0943 на Частен съдебен изпълнител Д. К.,рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд - гр.Велико Търново, е образувано въз основа на представен от Й. Й. Н. изпълнителен лист за сумите, които С." НББАЗ" - гр.С. е осъдено да й заплати с решение № 484 от 28.08. 2015 година на Окръжен съд - гр.Велико Търново по В.гр.д. № 376 по описа на съда за 2015 година. Видно от данните по делото, с получена от Сдружението покана за доброволно изпълнение по делото от 05.10.2015 година, същото е поканено да заплати присъдените на взискателя по изпълнителния лист суми; 425 лева разноски / заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС / по изпълнителното дело и 319,88 лева с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 19.10.2015 година, плюс всички такси и разноски, начислени в хода на изпълнителното производство. Длъжникът е заплатил по сметката на съдебния изпълнител сумите съгласно поканата за доброволно изпълнение на 07.10.2015 година, респективно - в срока за доброволно изпълнение, като е възразил против присъденото на взискателя адвокатско възнаграждение; начислената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ и законната лихва. С обжалваното от С. "Н." Постановление от 22.10.2015 година съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от Сдружението възражение, като е уважил същото само досежно начислената от него законна лихва. За да остави без уважение възражението на длъжника, сега жалбоподател, досежно заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител е приел съответно, че зÓплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , при което и съгласно чл.78, ал.5 ГПК не може да бъде намалявано под този размер и че пропорционалната такса се дължи, след като плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело , макар и в срока за доброволно изпълнение. Тези изводи на съдебния изпълнител са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, като при изпълнителното производство отговорността е уредена в чл. 79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл. 78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство, чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на предпоставките да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена по същия начин в чл. 79 ГПК, където единствената възможност на длъжника да бъде освободен от отговорността за разноски е да е платил преди започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя, или отменени от съда. Във всички останали случаи, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. С оглед на това, видно от данните по изпълнителното дело, в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки - съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително производство, пред същия не е направено възражение от длъжника за плащане преди образуването му, поради което за него не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника, независимо от декларираното намерение за доброволно плащане. Други обстоятелства като например опити за съдействие за доброволно плащане, разменена кореспонденция между страните и пр. се явяват ирелевантни и не подлежат на проверка от съдебния изпълнител при определяне на разноските, тъй като той не разполага с правомощия да изяснява дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от възлагане на разноските по делото. Настоящият състав приема, че възраженията в жалбата, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. По така изложените съображения настоящият състав приема, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отношение на възражението за дължимост на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: От приложените по делото данни се установява наличие на пълномощно от страна на кредитора в полза на адвоката, договорена е сума по издадена фактура, по която е извършен банков превод. Вписването на адв. Йорданов като вносител на банковите документи не влияе на факта, че съответните разноски са реално направени в полза на процесуалните представители, съобразно с уговорената представителна власт и за внасяне на дължимите разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, като в банковия документ ясно е обозначено лицето, което се ползва от разноските. Изпълнението на едно задължение от трето лице е законово допустимо както по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, така и по арг. от чл. 73 ЗЗД и отношенията между вносителя и съответния ищец са ирелевантни за случая. С оглед обстоятелството, че плащането формално е удостоверено по надлежния ред, възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение на това основание се явява неоснователно. Не така стои въпроса с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая възнаграждението е определено с фактура, издадена след сключване на договора за правна защита и съдействие, в която е описано като следващо се възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл. 10, т. 1 и в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба в случая представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност се изразява не в завишаване над минималния размер на възнаграждението, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждението в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания/т. 2 и 3/.При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това, с плащането в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения настоящият състав приема възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. По искането за разноски в настоящото производство съдът счита, че такива не се дължат, предвид липсата на изрична правна норма, предоставяща право на жалбоподателя да дири разноски срещу насрещната страна по изпълнителното производство в процедура по обжалване действия на съдебен изпълнител. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление от 22.10.2015 г. по изпълнително дело № 943/2015 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС в частта, с която е оставено без уважение възражението на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” - гр. С. срещу дължимите за изпълнителното производство разноски, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение, представляващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 319,88 лева и адвокатско възнаграждение над 240 лв. с ДДС до приетия размер от 425 лв. ,като отхвърля жалбата в останалата й част като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ИВАНКА ДИМОВА : Жалбата на С. "Н." - гр.С. е неоснователна. Изводите на съдебния изпълнител са обосновани, правилни и законосъобразни. Видно от данните по делото ," С. "Н." е заплатило дължимите от него по делото суми в срока за доброволно изпълнение след неговото образуване. Вярно е, че съгласно т.26.6 ТТРЗЧСИ , ДВ бр.63 от 2014 година, в сила от 1.08.2014 година, пропорционална такса не се събира, когато плащането е извършено от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Действието на посочената разпоредба обаче е спряно с определение № 10729 от 29.08.2014 година на ВАС по Ах.д. № 2014 година, постановеното решение по което № 15565 от 18.12.2014 година към датата на постановяване на настоящото решение е отменено и разпоредбата е обявена за нищожна с решение № 13014 от 02.12.2015 година на петчленен състав на ВАС , І колегия , по Ах.д.№ 4389/2015 година. Изложеното налага извода, че пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ се събира винаги, когато длъжникът е заплатил след образуването на изпълнителното дело, дори и това да е направено в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл е освен чл.79,ал.1 ГПК, във връзка с т.26 ТТРЗЧСИ , но и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС ,ГК,ІV г.о. № 523 от 19.07.2012г. по гр.д. № 1496/2010г. и № 266 от 19.12.2013 година по гр.д. № 1427/2012 година , които решения имат задължителен характер за съдилищата съобразно указанията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 година на ОСГТК. Що се касае до заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид следното: Видно от даденото от взискателя по делото Й. Й. Н. на Адвокатско дружество "Й. И Е." пълномощно, преупълномощило адвокатите Й. Й., Х. В. и Е. К., същата е упълномощила Адвокатското дружество " .. да образува и да води изпълнителни дела и да получава суми по тях, да заплаща всички разноски ,в т.ч. адв. хонорари.", като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размери съответно 200 лева за образуване на делото и 150 лева за процесуално представителство , без ДДС, при което Адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Договореното адвокатско възнаграждение е заплатено по сметката на Адвокатското дружество, като без значение е обстоятелството, че не е заплатено лично от взискателя по делото. Съгласно чл.10,ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения , посочени в чл.7,ал.2, която 1/2 в конкретния случай е в размер на 150 лева. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че адвокатското възнаграждение не може да бъде намалявано под минималния от определения от Наредба № 1 размер, без оглед на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и предвид даденото от взискателя по делото на Адвокатско дружество "Й. И Е." пълномощно за образуване и водене на делото / процесуално представителство по него/, както и обстоятелството, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния съгласно чл.10,ал.1,т.т.1 и 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, съдебният изпълнител правилно с обжалваното от С."Н." Постановление за разноските е приел, че същото не може да бъде намалявано. По изложените по-горе съображения съдия Иванка Димова е на мнение , че подадената от С. "НББАЗ- гр.С. жалба е неоснователна и недоказана. Обжалваното от Сдружението Постановление за разноските от 22.10.2015 година на Частен съдебен изпълнител Д. К. по изп.д. № 943/2015 година е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. СЪДИЯ: /Ив.Димова/ |